Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (81)

80

В девет и четвърт на път за „Глен-Ридж“ Сам реши, че не е толкова рано и може да се обади на Джийн. Когато тя не отговори на телефона, той бе разочарован, но не се разтревожи. Ако беше вечеряла снощи в стаята си, значи сега сигурно е отишла да закуси в кафенето. Чудеше се дали да й се обади на мобилния, но се отказа. За същото време щеше да стигне до кафенето, вместо да звъни, помисли си той.

Чувството, че нещо не е наред, се събуди у него едва когато не я намери в кафенето и отново не отговори на телефона в стаята. Мъжът на рецепцията не бе сигурен дали е излязла на разходка. Беше човекът със смешно боядисаната коса.

— Не мога да каже твърдо, че не е излязла — обясни той. — Обикновено сутрин имаме най-много работа. Хората напускат хотела и се отписват. Може да не съм я видял.

Сам зърна Гордън Амори да излиза от асансьора. Носеше риза, вратовръзка и очевидно скъп тъмносив костюм. Когато го видя, Амори сам отиде при него.

— Да сте говорили с Джийн тази сутрин? — попита той. — Трябваше да закусим заедно, но я няма. Мислех, че може да се е успала, но не отговаря и в стаята.

— Не знам къде е — отвърна Сам, опитвайки се да скрие растящото си безпокойство.

— Тя беше уморена, когато се върнахме снощи, така че сигурно е забравила — каза Амори. — Ще се свържа с нея по-късно. Каза, че ще остане до утре. — След което се усмихна и като махна с ръка, се упъти към входната врата.

Сам извади портфейла си, за да потърси номера на мобилния телефон на Джийн, но не го намери. Ядоса се и реши, че сигурно е останал в джоба на якето, с което бе предния ден. Но имаше един човек, който със сигурност го знаеше — Алис Съмърс.

Обади й се и осъзна с какво нетърпение очаква да чуе гласа й. Вечеря с нея само преди ден, помисли си Сам. А му се искаше да бъдат заедно и днес.

Алис му даде телефона на Джийн.

— Сам, тя ми се обади вчера, за да сподели колко силно е развълнувана от предстоящата среща с родителите на Лили. Също така каза, че съществува възможност в края на седмицата да се види и със самата Лили. Не е ли чудесно?

Да, среща с дъщерята, която не си виждал от близо двадесет години. Алис се вълнуваше за Джийн, но това сигурно бе болезнено, като още един удар в зъбите, напомнящ й отново и отново за Карън, която си бе отишла точно преди толкова време, помисли си той. Беше разочарован от себе си, защото осъзна, че когато е емоционално развълнуван, обикновено го прикрива, като говори рязко.

— Да, Алис, страхотно е. Трябва да вървя. Ако случайно се чуеш с Джийн и аз все още не съм говорил с нея, помоли я да ми се обади. Нали? Важно е.

— Защо си разтревожен, Сам?

— Малко съм объркан. Много неща се случиха. Виж, сигурно е излязла на разходка.

— Обади ми се веднага, след като се свържеш с нея.

— Непременно, Алис.

Сам затвори телефона и отиде до рецепцията.

— Бих искал да знам дали доктор Шеридан е поръчала рум сървис тази сутрин.

Получи отговора веднага.

— Не, сър, не е.

Марк Флайшман влезе през вратата и понеже видя Сам, приближи към него.

— Господин Дийган, искам да говоря с вас. Тревожа се за Джийн Шеридан.

Сам го изгледа хладно.

— Защо казвате това, доктор Флайшман?

— Защото според мен онзи, който й пише по повод Лили, е опасен. След изчезването на Лора Джийн остава единствената жива и невредима жена от така наречения списък на момичетата от масата за обяд.

— Знам, доктор Флайшман. Мислил съм за това. Също като вас.

— Джийн ми е ядосана и вече не ми вярва. Тя неправилно изтълкува причината, поради която попитах на рецепцията за факса. Сега вече не ме слуша. Всъщност не слуша нищо, което й казвам.

— Откъде знаете, че е била пациентка на доктор Конърс? — попита безпощадно Сам.

— И тя ми зададе същия въпрос. Първоначално сметнах, че съм го чул от нея. След това се замислих обаче и се сетих откъде го знам. Когато останалите наградени, имам предвид Горди, Картър, Роби и аз, се шегувахме с Джак Емерсън за работата ни във фирмата на баща му, един от тях го спомена. Само че не мога да си спомня кой точно.

Казваше ли Флайшман истината? — запита се Сам. Ако е така, значи бе хвърлял камъните в погрешна градина.

— Спомнете си добре, доктор Флайшман — настоя Сам. — Много е важно.

— Да, ще се опитам. Вчера Джийни излезе на дълга разходка. Подозирам, че и тази сутрин е направила същото. Проверих в стаята й, няма я там. Не я видях и в ресторанта. Смятам да обиколя града с колата, може да я намеря.

Сам знаеше, че детективът, определен да следи Флайшман, все още не е дошъл. Беше прекалено рано.

— Защо не почакате малко, да видим дали няма да се появи? — предложи той. — Възможно е, докато обикаляте с колата, да я пропуснете.

— Не мога да стоя със скръстени ръце и да не правя нищо, когато се тревожа за нея — отвърна рязко Марк. Сетне подаде на Сам визитната си картичка. — Ще ви бъда много благодарен, ако ми съобщите, когато я видите или чуете.

Той прекоси бързо фоайето и се упъти към външната врата. Сам го наблюдаваше, разкъсван от противоречиви чувства. Зачуди се дали, когато е учил в „Стоункрофт“, не е получил отлична оценка по драматично изкуство. Защото или бе искрен, или бе отличен актьор, тъй като очевидно се тревожеше за Джийн Шеридан точно толкова, колкото и самият Сам.

Ще му даде малък аванс, реши, докато гледаше с присвити очи как Флайшман излиза през вратата. Тя може би наистина е отишла на разходка.