Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (43)

42

В десет и половина в понеделник сутринта Сам Дийган бе в канцеларията на Рич Стивънс, областния прокурор на Ориндж Каунти, и го осведомяваше за изчезването на Лора Уилкокс и заплахите към Лили.

— Подадох искане за разпечатка на телефонните обаждания в „Глен-Ридж“ в един часа тази сутрин — рече той. — Дежурната на рецепцията и онова момче от „Стоункрофт“ твърдят, че наистина се е обадила Лора Уилкокс, но и двамата смятат, че е била разтревожена. Записът в хотела показва, че кодът е бил номер 917, което означава, че се е обадила от мобилен телефон. Съдията беше много сърдит, когато наруших съня му тази нощ. Подадох искане за името и адреса на абоната, но трябваше да чакам до 9.00, докато отворят телефонния оператор.

— И какво установихте от записите? — попита Стивънс.

— Информация, която ме кара да съм убеден, че госпожа Уилкокс наистина е в беда. Телефонът е от онези, които си купуваш със сто минути разговори и когато ги изчерпиш, го захвърляш.

— От вида, използван от наркодилъри и терористи — съгласи се Стивънс.

— Или, в нашия случай, от рекетьор или похитител. Мобилният оператор е „Бикон“ в Дътчес Каунти, а вие знаете каква широка територия покрива той. Вече говорих с нашите момчета от техническия отдел и те ми казаха, че има две по-мощни ретранслиращи станции в Уудбъри и Ню Уиндзор. Ако получим още едно обаждане, ще успеем да го засечем и да определим местоположението, от което е направено. Бихме могли да го направим също така, ако телефонът е включен, но, както вероятно се досещате, за нещастие той е изключен.

— Никога не изключвам телефона си — отбеляза Стивънс.

— Нито пък аз. Повечето хора не го правят. Това е другата причина, поради която смятам, че Лора Уилкокс е била накарана насила да се обади. Тя има свой мобилен телефон, регистриран на нейно име. Защо не го е използвала и защо той също не е включен в момента?

След което изложи своя план за действие.

— Искам да се поровя в досиетата на всички, които дойдоха на срещата. Мъже и жени. Повечето от тях не са се връщали тук двадесет години. Може би ще се сблъскаме с нещо тъмно в миналото на някой от тях, или ще открием човек, който е склонен към насилие и е бил съден. Искам да поговоря с роднините на петте мъртви жени и да проверя дали има нещо подозрително в начина, по който са намерили смъртта си. Ще се опитаме да се свържем с родителите на Лора. Те са на морско пътешествие.

— Пет от момичетата, седели заедно на масата за обяд, са мъртви, а шестата е изчезнала — произнесе Стивънс. Гласът му беше замислен и изпълнен с недоверие. — Ако няма нищо подозрително, то е, защото не е било забелязано. На ваше място бих започнал с последната. Случаят е толкова пресен, че ако полицаите в Ел Ей знаеха за другите жени, едва ли щяха да окачествят смъртта на Алисън Кендал като злополука. Ще изпратим молба да ни предоставят всички полицейски доклади по всички случаи.

— От дирекцията на „Стоункрофт“ ще изискам да ни дадат списък на всички випускници, които бяха на срещата, както и на местните жители, които се присъединиха на вечерята — рече Сам. — Те имат адресите и телефонните номера на всички или поне на повечето местни жители, които дойдоха. Разбира се, някои хора са си платили за маса, без да обявят имената на гостите, така че ще ни отнеме малко повече време да открием кои са. — Изтощен, Сам не успя да прикрие прозявката си.

Рич Стивънс не се изненада, че неговият детектив ветеран не си е доспал. Затова не обърна внимание и каза:

— Вземи и други момчета, Сам, и започни търсенето. Къде смяташ да ходиш сега?

Сам се усмихна печално.

— Имам среща със свещеника — отвърна той — и се надявам той да ми се изповяда, а не аз на него.