Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nighttime is My Time, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Виронова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Нощта на бухала
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2004
Редактор: Олга Герова
Коректор: Татяна Джунова
ISBN: 954-585-560-6
История
- — Добавяне
88
На път към панорамната площадка Сам се обади в „Глен-Ридж“ и помоли веднага да го свържат с управителя. Когато Джъстин Левис вдигна телефона, той му каза:
— Вижте какво, мога да взема заповед, за да прегледам телефонните разговори на хотела, но нямам време за губене. Колата на доктор Шеридан току-що беше намерена, но тя самата липсва. Искам веднага да ми дадете списък на телефонните номера, от които са се обаждали на доктор Шеридан между десет часа снощи и девет тази сутрин.
Беше подготвен за отпор от другата страна и се изненада, когато отказ не последва.
Управителят отговори:
— Дайте ми номера си. Веднага ще ви се обадя.
Сам остави мобилния си телефон на седалката, докато караше към Сторм Кинг Луукаут. Взе завоя и видя синия автомобил на Джийн. До него стоеше полицейска кола. Спря зад тях и в този момент телефонът му иззвъня. Грабна бележника си и молив, за да запише номерата, които управителят на хотела щеше да му продиктува. Човекът очевидно бе разбрал, че трябва да действа много бързо.
— Доктор Шеридан е получила седем обаждания тази сутрин. Първото е било в седем и четвърт.
— Толкова рано? — изненада се Сам.
— Да, сър. Направено е от мобилен телефон от околността. Името на абоната не е указано. Номерът е…
Зашеметен и невярващ на ушите си, Сам записа номера. Същият, от който Роби Брент се бе обадил на Джийн в понеделник вечерта, имитирайки гласа на Лора.
— Установихме останалите обаждания. Те са от госпожа Алис Съмърс и господин Джейк Перкинс. Опитали са се да намерят доктор Шеридан няколко пъти. Има и две от вашия собствен телефон.
— Благодаря ви. Много ми помогнахте — рече бързо и затвори. Роби Брент е мъртъв от няколко дни, обаче някой е използвал телефона, който бе купил, за да примами Джийн да напусне хотела. Сигурно веднага е излязла, защото колата й е била забелязана тук в 7.45 тази сутрин. Кого е очаквала да види на това място? С кого е трябвало да се срещне? Беше му обещала да бъде внимателна. И освен това той знаеше с абсолютна увереност, че на света има само двама души, с които би излязла да се срещне, без да задава въпроси.
Почувства, че полицаят, който стоеше до колата на Джийн, го гледа с любопитство, но не му обърна внимание. Джийн бе дошла тук, за да се срещне или с дъщеря си Лили, или с Лора, мислеше си Сам, докато погледът му блуждаеше към планините, издигащи се като мълчаливи свидетели от другата страна на реката.
Дали е била изкарана насила, под заплахата на оръжие от колата, или е отишла доброволно до другата кола?
Който и да бе този психопат, той държеше Джийн в ръцете си. А дъщеря й наистина ли беше в безопасност? — запита се неочаквано Сам. Отвори портфейла си, прерови визитните картички и след като намери онази, която търсеше, остави другите на седалката и набра номера на Крейг Майкълсън. След пет позвънявания, компютърният глас му предложи да остави съобщение. Като проклинаше през зъби, Сам набра телефона в офиса на Майкълсън.
— Съжалявам — отговори секретарката. — Господин Майкълкън е на съвещание в друга адвокатска кантора и ми е наредил да не го прекъсвам.
— Ще трябва да го прекъснете! — извика Сам. — Аз съм полицай, става дума за живот и смърт!
— О, господине! — Шлифованият глас промени тона си на укорителен. Още малко и щеше да го смъмри. — Съжалявам, но…
— Слушайте, млада госпожице! И ме чуйте добре! Намерете господин Майкълсън и му кажете, че се обажда Сам Дийган. Кажете му, че доктор Шеридан е изчезнала и че той непременно трябва да се свърже с Уест Пойнт — моментално! — и да ги предупреди да поставят охрана на дъщеря й. Разбрахте ли ме?
— Разбира се. Ще се опитам да го намеря, но…
— Никакво „но“! Намерете го! Веднага! — извика Сам и затвори ядосано телефона.
Излезе от колата си. Трябваше да проследи телефона на Роби Брент, реши той, но сигурно нямаше да постигне нищо. Съществуваше обаче една надежда.
Сам подмина полицая, който започна да му обяснява, че познава търговеца, вдигнал тревогата, и няма по-надежден човек от него. Чантата на Джийн лежеше на седалката.
— Оттук нищо не е пипано, нали? — попита той.
— Разбира се, че не, сър. — Младият полицай беше почти засегнат от обидното предположение.
Сам дори не си направи труда да обясни, че във въпроса му няма нищо лично. Той просто изсипа съдържанието на чантата й на седалката, после претърси жабката и всички джобове по вратите на колата.
— Ако не е прекалено късно, може би ще успеем да получим отсрочката, от която се нуждаем — рече тихо той, сякаш на себе си. — Тя сигурно е носила мобилния си телефон със себе си. А той не е тук.
Часът бе 11.30.