Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (58)

57

Еми Саш свърши работа в четири часа, малко след като Сам Дийган напусна „Глен-Ридж“. Двамата с Джейк Перкинс си бяха уговорили среща в „Макдоналдс“, който бе на около километър от хотела. Сега, докато ядеше хамбургера си, тя му разказваше за Сам Дийган и за разговора, който бе успяла да подслуша между него и, както тя го нарече, „оня надут и самомнителен драматург Картър Стюарт“.

— Господин Дийган дойде в хотела да търси господин Брент — обясни тя на Джейк. — Еди Заро, другият детектив, го чакаше. И двамата изглеждаха бесни. Когато господин Дийган не успя да намери Брент по телефона, той извика пиколото Пийт и отиде заедно с него в стаята му. Понеже никой не отворил вратата, господин Дийган наредил на Пийт да я отключи. Тогава откриха, че господин Брент не се е връщал миналата нощ.

Между две хапки от хамбургера Джейк си записа нещо в бележника.

— Мислех, че Картър Стюарт напусна хотела след срещата — рече с пълна уста той. — Какво го е накарало да се върне днес следобед? С кого е имал среща?

— Стюарт каза на Дийган, че се е съгласил да прегледа сценариите на Роби Брент за новото телевизионно шоу. След това двамата си говориха за някакъв мобилен телефон. Не можах да чуя добре, защото господин Дийган говореше много тихо. Господин Стюарт също не говори високо, но гласът му е по-силен и аз, слава Богу, имам добър слух. Всъщност хората казват, че баба ми дори на деветдесет години можела да чуе как червей се плъзга в тревата.

— Моята баба пък винаги ме упреква, че мънкам.

— Защото ти наистина мънкаш — засмя се Еми Саш. — Но както и да е. Значи, господин Дийган попита господин Стюарт дали мисли, че това е трик от страна на Лора и Роби Брент. Той изглежда мислеше точно това. Може да съм пропуснала нещо, но доктор Шеридан не получи ли обаждане от Лора Уилкокс снощи?

Неочакваният поток от информация, която го засипа, накара лигите на Джейк да потекат. Цял следобед имаше чувството, че гледа някакъв ням филм. Седеше във фоайето и наблюдаваше какво правят хората, но не смееше да се приближи до рецепцията, нито да се опита да подслуша нечий разговор.

— Да. Доктор Шеридан снощи получи обаждане от Лора Уилкокс. Случайно бях наоколо, когато те говориха за това в малката зала.

— Джейк, не мисля, че съм разбрала всичко точно. Знаеш как е. Чуваш откъслек от фраза, сетне от друга. Не можах да се приближа много до тях, но останах с впечатлението, че всъщност Роби Брент се е обадил снощи и се е преструвал на Лора Уилкокс.

Ръката на Джейк бе във въздуха, здраво стиснала остатъка от хамбургера. Той бавно го постави в чинията. Беше ясно, че мозъкът му усилено щрака и намества онова, което Еми Саш току-що му бе съобщила.

— Роби Брент се е обадил и сега е изчезнал?! И те мислят, че това е някакъв рекламен трик заради новите телевизионни серии?

Огромните очила на Еми се плъзнаха надолу по носа й, когато щастливо закима с глава.

— Звучи като предаванията със скрита камера, нали? — попита тя. — Мислиш ли, че може да са монтирали скрити камери и да снимат в хотела?

— Това е нещо, за което трябва да помисля — съгласи се Джейк. — Ти си много умна жена, Еми. Когато направя собствен вестник, ще ти дам да списваш една рубрика. Нещо друго да си забелязала?

Тя облиза устните си.

— Само едно нещо. Марк Флайшман, знаеш го, готиният пич, който е психиатър…

— Знам го, разбира се. Какво за него?

— Мога да се закълна, че си е паднал по доктор Шеридан. Тази сутрин излезе рано и когато се върна, първото нещо, което направи, бе да й се обади. Подслушах го.

— Не ще и дума — ухили се Джейк.

— Казах му, че е в кафенето. Той ми благодари, но преди да отиде, се поинтересува дали доктор Шеридан е получила факсове днес. Изглеждаше почти разочарован, когато казах, че не е, и дори ме попита сигурна ли съм. Дори и да си е паднал по нея, това не го оправдава. Мисля, че е малко нахално от негова страна да проявява любопитство към личната и кореспонденция. Нали така?

— Точно така.

— Но той е готин. Попитах го просто от учтивост дали е прекарал добре деня. Каза ми, че е ходил да види стари приятели в Уест Пойнт.