Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (61)

60

Трупът на Ивон Типър бе открит в шест часа сутринта от Беси Кох — седемдесетгодишна вдовица, която печелеше допълнителни доходи към пенсията си, като разпространяваше „Ню Йорк Таймс“ на абонатите в Хайланд Фолс.

Тя тъкмо взе завоя, за да влезе с колата си в алеята на Типър. Мотото на нейната разпространителска политика, както обичаше да казва, бе: „Не с боси крака.“

— Хората няма да излязат чак на улицата, за да вземат моите вестници — обясняваше Беси. — Вестникът е доставен тогава, когато отвориш вратата и той лежи на прага ти.

Навремето нейният съпруг, вече покойник, обикновено излизаше бос, за да прибере сутрешния си вестник от там, където го бе захвърлил техният пощаджия — по-близо до бордюра, отколкото до входната врата.

В първия миг съзнанието на Беси не възприе онова, което видяха очите й. През нощта беше паднала слана и Ивон Типър лежеше между два храста върху тревата, която все още блестеше от ледената влага. Краката й бяха сгънати, ръцете й бяха пъхнати в джобовете на тъмносиня жилетка с качулка. Изражението й бе така спокойно, че първото впечатление на Беси бе, че е паднала и спи.

Когато осъзна реалността, тя закова колата с внезапно натискане на спирачките. Остави вратата отворена и направи няколко крачки към тялото на Типър. За няколко мига остана над него, онемяла от шок, замръзнала от ужас, докато гледаше отворените очи на жената, отпуснатата й уста и кордата, омотана около врата й.

Беси се опита да извика за помощ, но не бе в състояние да издаде никакъв звук. Гърлото и устните й отказваха да я слушат. Тогава се обърна и скочи в колата си. Натисна клаксона, като направо легна върху волана. В най-близките къщи светнаха лампи и разтревожените обитатели се показаха по прозорците. Няколко мъже изскочиха навън, за да видят причината за тревогата. Колкото и да беше смешно, всички бяха боси.

Съпругът на съседката, която Ивон Типър бе посетила предишната вечер, преди да бъде причакана и удушена от Бухала, влезе в колата и хвана ръцете й, за да ги дръпне от клаксона.

И чак тогава Беси успя да изкрещи.