Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das siebte Kreuz, 1939 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Цветана Узунова-Калудиева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, форматиране и корекция
- ckitnik (2013)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki (2013)
Издание:
Ана Зегерс. Седмият кръст
Немска. Второ издание
Рецензент: Недялка Попова
Редактор: Яна Мутафчиева
Художник: Светозар Сребров
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Иван Скорик
Коректор: Людмила Стефанова
В предговора е посочен превод на български на романа „Седмият кръст“ още през 1946 г., но няма сведения за преводача. Друго издание на романа според предговора е през 1978 г. На сайта: http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=162&t=11120&start=90 е цитирано издание от 1975 г.: Ана Зегерс. Седмият кръст. Библиотека Победа. Партиздат. С., 1975. 425 с. Твърда корица с обложка. На сайта: http://www.darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/seghers.htm за новелата „Каменната ера“ се споменава издание на сп. „Панорама“ около 1980 г. За разказа „Дъщерята на делегатката“ информацията за написването е взета от адрес: http://www.buch-liste.de/library/index.php?view_book=730.
История
- — Добавяне
IV
„Забравиха ме тук в този двор — помисли си Георг, — колко ли време съм вече тук? Часове ли, дни ли? Тая вещица няма да ме пусне да изляза вече оттук. Паул никога няма да се върне.“
От външните врати на къщите излизаха хора и бързаха към града.
— На добър час, Марийхен. Много рано си станала? Хайл Хитлер!
— Не бързайте толкова, господин Майер, работата не е заек да избяга.
— Добро утро, съкровище мое.
— Довиждане, Алма, до довечера.
„Защо всички са толкова весели? На какво се радват толкова? Задето е настъпил нов ден? Задето слънцето отново е изгряло? Нима през всичкото това време те са си били все така весели?“
— Какво става? — стресна го госпожа Грабер, когато той се забави да удари отново с чука.
Тя стоеше вече от няколко минути зад гърба му. Георг си помисли:
„Ами ако Паул ме забрави тук и се наложи да остана вместо шурея му на работа тук? Нощем — на пейката в гаража, денем — тук на двора; добра съдба са били отредили на оня приятел.“
Госпожа Грабер каза:
— Слушайте, Ото. Аз приказвах с вашия зет Паул за заплатата ви, ако изобщо реша да задържа на работа човек като вас, което засега все още не е окончателно; ще ви плащам сто и двадесет марки. Е, какво — повтори тя, тъй като Георг сякаш се колебаеше, — продължавайте. А пък аз ще държа връзка с Рьодер, и без това той ви доведе.
Георг не отвърна нищо. Ударите на сърцето му бяха толкова силни и отчетливи, че му се струваше, че цялата улица наоколо ги чува. Помисли си:
„Дали Паул изобщо ще дойде преди неделя? Ами ако и тогава не дойде? Докога ли ще трябва въобще да го чакам? Може би е по-добре сам да си вървя, сам да се оправям… Не бива да мисля все за това, да се въртя в този омагьосан кръг! Имам ли доверие в Паул, или не? Да, тогава трябва да го чакам.“
Госпожа Грабер бе останала зад него да го наблюдава. Той съвсем бе забравил за нея. Неочаквано тя го попита:
— Как се случи всъщност, че ви взеха книжката за правоуправление?
— Това е дълга история, госпожо Грабер, довечера ще ви я разкажа. При положение, разбира се, че двамата с вас решим изобщо да остана при вас на работа.