Елизабет Адлър
Рано или късно (61)

Глава 60

На следващата сутрин над долината край Напа и Сонома се стелеше гъста млечнобяла мъгла. Дан караше взетия под наем шевролет край безупречни лозя и си мислеше, че сцената прилича много на тази край град Бордо във Франция. Като мина край голямата къща — имение на семейство Карнерос, си помисли, че това би могло да е замъкът Де ла Маркетирие и че дори би могъл да е в страната на шампанското. Навсякъде около него имаше млади и силни лози, още зелени чепки грозде, за които се грижеха добре — подрязани, поливани, хранени, глезени.

— И всичко това само заради бутилка вино — каза той на Карлос, впечатлен.

— А, но бутилка хубаво вино, сеньор. — Карлос беше щастлив, когато беше заобиколен от лозя. Щеше да бъде дори още по-щастлив, когато настъпеше времето на гроздобера и въздухът стане по-тежък от аромата на узряло, току-що откъснато грозде.

— Не забравяйте, сеньор, че производството на вино винаги е било дейност, която е носела радост на хората — каза той. — Векове наред обикновени фермери са си произвеждали сами виното, от което са пиели всеки ден. — Като засука замислено мустак, той добави: — И, естествено, с моя помощ, сеньор Дан, вие ще имате най-хубавото вино в района на Санта Барбара.

Дан се усмихна, когато Карлос продължи да възхвалява лозята, край които минаваха. Те бяха добри, но не чак великолепни; ето, точно това, покрай което минаваха в момента, беше дало добра реколта миналата година, но тази нямаше да е толкова добра; онова пък беше подобрило качеството си; а ето тук път експериментираха с нов сорт, от които искаха да направят такова вино, каквото правеха в Италия.

Когато навлязоха с шевролета в едно имение, което се славеше със своето каберне, Дан погледна със завист безупречните лози, които се редяха чак до безкрайността, грижливо поддържаните градини и известния парк със скулптурите, художествената галерия и помещенията за дегустация, изградени от червено дърво.

— Някой ден — каза той, — някой ден и ранчото „Бягащите коне“ ще изглежда така.

Можеше идеално да си го представи. Процъфтяващите лозя, градините, помещенията за производство и дегустация. Имаше дори ресторант. Нищо претенциозно, просто малко бистро, а край фурната стоеше висока червенокоса млада жена и печеше известните си tarte tatin. Изведнъж съжали, че не е поканил Ели да отиде с него. Това щеше да й даде възможност да си почине от напрежението, с което бяха изпълнени дните й, а и щяха да бъдат заедно. Трябваше да й го предложи снощи, защото му се стори, че е много уморена. В гласа й не се долавяше обичайната жизненост. Но сега беше прекалено късно. Ще й се обади, когато стигне в хотела, и ще я помоли да отиде при него. Можеха да останат допълнително ден-два, а Карлос щеше да се върне в ранчото, за да наглежда нещата.

Той се усмихна, като си ги представи заедно да обикалят известните лозя и ресторанти на Калифорния. Отпи от бутилката Мондави каберне и му се прииска вече да беше стигнал.