Елизабет Адлър
Рано или късно (62)

Глава 61

Следобеда на същия ден Мая беше в леглото, подпряла се с възглавници, защото, когато лежеше, й се струваше, че лицето й е притиснато от камион, който тежи десет тона. Когато беше полуизправена, тежестта, която изпитваше, се равняваше само на пет тона. С надеждата да намали напрежението и болката, тя беше увила ченето си с червена панделка, която беше завързала на върха на главата си. Когато се погледна в отсрещното огледало, нададе тежък стон.

— Толкова за зъболекарите, Ели. Ако можеш, накарай ме друг път да отида! — процеди тя през полуотворените си подути устни. Сега лицето й беше като пълна месечина, а болката беше дори още по-лоша. И не можеше да се обади на Ели, за да й се оплаче, защото не можеше да говори.

Както и да е, но защо Ели не й се обаждаше? Каква приятелка само! Тя изруга тихо под нос, после легна. Надяваше се да поспи малко, та да не чувства нищо в това време. Предполагаше, че Ели ще й се обади по-късно.