Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sooner or Later, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вангелова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Рано или късно
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2002
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 954-17-0204-Х
История
- — Добавяне
Глава 68
Детектив Майк Фарел от отдела в Санта Моника не притежаваше чувство за хумор. Беше методичен човек, който вярваше, че всеки въпрос има своя логичен отговор, ако си достатъчно умен да го откриеш. Имаше оредяла тъмна коса и восъчна кожа, която говореше за прекалено много понички и безсънни нощи.
— В Калифорния всеки ден изчезват хора — каза той, като въртеше и въртеше, безкрайно, химикала в дебелите си пръсти.
Дан кимна.
— Но на колко от тях са убили бабата само преди няколко седмици?
Фарел поизправи гръб, а върхът на химикала сега сочеше към книжата, върху които работеше.
— Вие излизате ли с нея?
— Виждаме се от време на време. Но Ели работи много упорито, тя е в заведението шест нощи в седмицата.
— Значи вие я виждате на седмата — деня, в който Господ е заръчал хората да почиват.
С голямо усилие, Дан успя да сдържи нрава си.
— Виждаме се в понеделник.
Фарел си записа информацията на листа.
— Тя излиза ли с някого другиго? Може би вие не знаете?
— Не.
Фарел се усмихна.
— Така казват всички.
— Исусе Христе, човече! — Дан удари гневно с юмруци по масата, която ги делеше — Една жена е изчезнала. Баба й беше убита преди три седмици. Това не е просто поредният човек, който изчезва.
Фарел отблъсна стола си назад и най-спокойно го изгледа.
— Замисляли ли сте се над следния сценарий? — каза той тихо, с обичайния за южняците провлечен говор. — Може би смъртта на бабата, последвана от упоритата работа и отговорността, са й дошли прекалено много? Може би не е устояла и е решила да избяга далеч от всичко това? Понякога се случва, знаете.
Дан си помисли за това, колко силна беше Ели, как чувството й за отговорност и себеуважение подхранваше амбицията й, която пък й помагаше да понася дългите и трудни дни на упорита работа. Спомни си как бързаше да се върне на работа, когато можеше да си почива още в ранчото му.
— Тя не е човек, който бяга нито от проблемите, нито от отговорността.
Фарел кимна доволен.
— Тогава, по-добре да я търсим.