Елизабет Адлър
Рано или късно (63)

Глава 62

В пет и половина същия този ден Чен беше в кухнята, суетеше се с тенджерите и тиганите и изливаше недоволството си пред Тери.

— Къде са всички днес? Ели не е тук и Мая не е тук. Защо? Как, по дяволите, се предполага, че ще се справя сам? — Той заби ядосано сатъра в парче агнешко месо, което приготвяше за печене. — Къде са всички?

Тери беше свикнал с лошите му настроения.

— Днес извадиха мъдреца на Мая. Предполагам, че Ели е при нея. Спомена нещо за пилешка супа и шампанско.

— Те пият шампанско, докато аз работя тук вместо тях? — изръмжа Чен. — Кой ще сервира, ето, това искам да знам?!

Тери извади опечените картофи от фурната и трепна от горещината, когато няколко от тях се търколиха в скута му. Сложи ги в огромна сребърна купа, където щяха да бъдат смачкани на пюре и гарнирани с доматен сок.

— Джейк ще дойде на мястото на Мая.

— А кой ще работи вместо Ели?

— Тя сигурно ще дойде по-късно — каза той, посветил вниманието си на онова, което правеше, за да стане пюрето съвършено.

Чен ядно започна да реже месото. Неочаквано, изтри сълза от ъгълчето на окото си.

— Бедната Ели! — прошепна той. — Каква трагедия, ужасна, ужасна! И какво, ако остана сам да работя една нощ, нали!

Джейк надникна весело през вратата на кухнята.

— Добър вечер, момчета! — Закачи сакото си на закачалката и завърза бялата сервитьорска престилка. — К’во правите?

— Ели не е тук. — Чен беше поел нещата в свои ръце. Нареди парчетата агнешко в тавата за печене, поръси ги с нарязан магданоз, розмарин и мащерка и ги сложи в загрятата фурна. — Имаш ли приятел, който може да ни дойде на помощ?

Джейк изглеждаше изненадан, защото Ели винаги беше тук, независимо дали валеше или печеше жарко слънце.

— Разбира се. Какво е станало? Болна ли е?

— Предполагам, че е заради баба й — сви рамене Чен. — Понякога сигурно й домъчнява. И сигурно понякога не може да се справи, това е всичко.

Джейк кимна, вече до телефона, за да се обади на приятелката си И той беше забелязал, че Ели започва да се огъва под всекидневното напрежение.

— Може би ще се обади — каза Чен, докато хвърляше нарязаните домати в горещото олио в тигана и ги гледаше как се свиват. — По-късно.