Елизабет Адлър
Рано или късно (49)

Глава 48

Уинклър беше висок и слаб, с гъста и къдрава черна коса и интелигентни кафяви очи, които ги прецениха само за секунди след влизането им в офиса.

Дан представи всички в групата. Нямаше нужда да описва обстоятелствата, довели до идването им тук, но трябваше да го осведоми и за най-малките подробности.

Уинклър се извърна и погледна Ели право в очите.

— Е, вие ли убихте баба си, Ели?

Тя прехапа долната си устна и го загледа глупаво и тъжно, прекалено шокирана, за да отговори.

— Разбира се, че не е тя! — Мая скочи на крака, бясна като тигрица, която трябва да защити малките си. — Как се осмелявате да й задавате подобен въпрос?! Нима не виждате, само като я погледнете, че тя не е способна на това?! — Тя закрачи гневно из офиса, със скръстени ръце, с издадена напред брадичка, готова да влезе в битка, ако се наложи.

— Надявам се, разбирате, че като адвокат на защитата, аз съм длъжен да задам този въпрос на клиентката си. — Уинклър беше спокоен и проявяваше разбиране. — Да, вярвам, че Ели е невинна, но работата ми се състои в това да го докажа и на останалите хора.

— На ченгетата — каза Мая безизразно.

Той кимна.

— В момента те не разполагат с много, като се изключи присъствието на мотив. Тъй като още не сме получили резултатите от аутопсията, не знам с абсолютна точност от какво са загинали двете жени. Обадих се в офиса на следователя и разбрах, че очакват да получат информация по-късно днес.

Ели буквално изстина, като си представи телата на мис Лоти и на Мария, проснати върху мраморните маси в моргата. Пожела си всичко да е приключило вече, за да могат да ги погребат както се полага и с това да върнат, доколкото могат, достойнството им.

— Повече няма да ви разпитват, освен в мое присъствие. И докато не се появи доказателство за вашата вина, като например да намерят оръжието в къщата ви, да изникне нещо по време на аутопсията или нещо друго, не могат нищо да предприемат, защото няма на какво да се опрат.

— Колко време ще мине, преди да ми върнат тялото на мис Лоти? — Тя мислеше за погребението.

— Може би ще го получите в началото на другата седмица. Мисля, че вече можете да започнете да уреждате формалностите по погребението. Да кажем, в четвъртък вече ще можете да я погребете. Ако не възникне нещо непредвидено, разбира се. — Острият му поглед отново срещна нейния, после, неочаквано, той се усмихна. — А аз не очаквам пречки, Ели.

Казаха си довиждане и излязоха от офиса.

— Той е добро момче. — Дан харесваше хората, които познаваха работата си.

— Умен е — съгласи се Пятовски. — Точно това, от което имаме нужда.

— По-добре ли се чувстваш? — Дан стисна ръката на Ели и я видя да се усмихва. Усмивката й го стопли, макар да беше само слабо подобие на някогашната й лъчезарна, широка усмивка.

Ели се обърна към Мая.

— Трябва да се прибереш у дома си и да продължиш да живееш нормално. Ами Грег? Сигурно му липсваш? — Тя не искаше да бъде в тежест на когото и да било.

— Глупости. Мислиш ли, че бих си тръгнала сега? Грег може да почака. Ще ти помогна с уреждането на погребението, за да съм сигурна, че всичко ще бъде чудесно — така, както трябва да бъде според стандарта на мис Лоти. — Мая беше изключително предана на приятелите си.

Спокойствието на природата ги обгърна и им подейства като балсам, когато поеха по пътя към ранчото. От двете страни на пътя, до безкрая, се простираха разлистени лози, коне пасяха в тучните ливади, а двойка ястреби висяха неподвижно в ясното синьо небе.

— Онова, което ме смущава, е липсващата снимка. — Дан наруши мълчанието, а с това — и спокойствието. Върна ги грубо към действителността. — Кражбата на снимката просто не се връзва със сцената на насилие и грабеж. Не и с подписа на онзи брутален убиец. Непрекъснато се питам защо убиецът би я взел. И се сещам само за един-единствен отговор. Сигурно е бил някой, който познава Ели.

Това твърдение силно я смути.

— Искаш да кажеш, че познавам убиеца?!

Дан почувства, че трябва да бъде предпазлив.

— В тази сцена на убийство има четири различни неща, които трудно се съчетават едно с друго. Грабеж, два различни стила на убиване и мъж, който открадва снимката на жена. — Взе завоя на тесния път, а после завъртя рязко кормилото, за да избегне удара с черното БМВ, което идваше насреща им.

— Проклет идиот! — Хвърли поглед през рамо към двете жени на задната седалка, с който ги молеше да му простят грубия език. — Извинете.

— Няма нищо. Аз самата често наричам така другите шофьори. — Мая погледна през задното стъкло, но колата беше вече изчезнала. — Очевидно, точно този идиот не се наслаждава на спокойствието на природата така, както правим ние. — Като погледна нагоре по хълма към къщата, тя си помисли, че мястото е наистина много красиво. Радваше се, че Ели има Дан и ранчото, където може да се крие, докато отново стане готова да се изправи срещу света.

Малко по-нататък по пътя Бък намали скоростта, навлезе на заден ход през портата на едно оградено поле, обърна и пое в посоката, от която беше дошъл.

Фордът се движеше по пътя, който обикаляше лозята и се изкачваше към върха на хълма. Той намали скоростта, за да може да наблюдава, но те бяха прекалено далеч и той не можеше да види Ели. Разочарован, пое по обратния път, като натисна докрай педала на газта, без да дава пет пари за това, кой може да идва срещу него. Отново чуваше гласа в главата си, който му говореше, заяждаше се с него, спореше, подтикваше го… Ти си всемогъщ. Можеш да направиш всичко, да имаш всяка жена… Притежаваш власт над живота и смъртта… Само ти…

Гумите изскърцаха на поредния завой, който го изведе на пътя към Лос Анжелис.