Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sooner or Later, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вангелова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Рано или късно
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2002
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 954-17-0204-Х
История
- — Добавяне
Глава 38
Новината беше предадена по всички радио и телевизионни станции, както и по местната телевизия. Докато преглеждаше каналите, Бък отпиваше от сутрешното си кафе и се усмихваше. Този път със сигурност той беше водещата новина. Топна върха на кроасана си в кафето и се облегна назад, много доволен от себе си. Телевизията на Санта Барбара излъчваше всичко в подробности — показаха къщата имение „Краят на пътуването“ и стара снимка на Уолдо Стамфорд, застанал до президента Рузвелт на терасата, за да разгледат знаменитите, безупречно поддържани градини. После излъчиха снимка на мис Лоти като булка, а след това — като млада майка с дъщеря й, чиито очи бяха точно като тези на Ели. Стомахът му се сви, когато си помисли за Ели. Отпи още една глътка от горещото кафе. Тя го чакаше — като роза в градина, пълна с бодили. И сега оставаше само да я откъсне.
Изведнъж подскочи и разля част от кафето си, когато образът на Рори Дувийн изпълни екрана. Говореха за автомобилната катастрофа. И бяха се сдобили дори с много старата снимка на смачкания автомобил бентли на дъното на каньона.
Бък втренчи поглед в усмихнатото лице на баща си. Мразеше го, мразеше и нея — красивата жена, за която той се беше оженил. Наследницата. Изсмя се късо — смях, подобен на лай. Наследницата, ха! Онези двамата бяха профукали всичко. Мис Лоти си беше отишла, но също не беше оставила нищо. И все пак, дори къщата имение щеше да го направи милионер. Ще бъде богат. И свободен.
Излъчиха още снимки. На мис Лоти като домакиня на голямо парти, на благотворителни сбирки в „Краят на пътуването“. И най-накрая — снимка на Ели. „Нейната внучка и единствена жива роднина, каза говорителят. Тя самата е намерила тялото.“ Бък си спомни изминалата нощ, спомни си как се беше спотаил до прозореца и чакаше тя да се приближи към него. Спомни си допира на хладното острие до дланта си, усещането, че ще трябва да убие и нея. Усмихна се, лукаво и потайно. И нейният ред щеше да дойде.
Но сега щеше да напусне хотела и да се върне в Лос Анжелис. Ще се спотаи за кратко, за да види как ще се развият нещата.