Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sooner or Later, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вангелова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Рано или късно
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2002
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 954-17-0204-Х
История
- — Добавяне
Глава 37
Мая стана рано сутринта. Имаше упражнения по йога в осем и трийсет. Прозина се и се протегна като гъвкава котка, включи телевизора и отиде в банята да вземе душ.
„Лос Анжелис днес. Ето и местните новини. Добре известна в Санта Барбара жена била намерена мъртва в дома си снощи. Жената била убита зверски, както и икономката й и кучето. Осемдесет и шест годишната Шарлот Периш…“
Мая се завъртя рязко и втренчи поглед в телевизора.
„… както и Мария Новалес, на възраст седемдесет години, били намерени от внучката на Шарлот Периш. От полицията не искат да ни разкажат подробности по случая, все още. Мисис Периш от десетилетия е водеща фигура в обществения живот, а домът й беше известен с разкошните си градини. Полицията е разпитала внучката и Ели Периш снощи, но не е стигнала до определени изводи в момента…“
Челюстта на Мая увисна от удивление, а очите й щяха да изхвръкнат от орбитите. Цяла минута беше като парализирана, после, със силно биещо сърце, тя се втурна към телефона.
В дома на Ели никой не отговори. Разбира се, че там нямаше никого, нали тя беше в Санта Барбара. Но къде? Сигурно не в къщата имение на баба си. С треперещи пръсти тя вече набираше номера на ранчото „Бягащите коне“.
„О, Господи, бедната Ели, бедната мис Лоти, Мария… О, Господи, о, Господи…“ — тези думи се въртяха безкрайно в мозъка й.
— Si!? Домът на сеньор Касиди. — На телефона отговори Флорита.
— Ели там ли е? — Мая неспокойно барабанеше с пръсти по масата.
— Momento.
Мая я чу да се отдалечава и да вика Дан.
— На телефона Дан Касиди.
Тя въздъхна от облекчение.
— Тук е Мая Морис, приятелката на Ели. Чух новините по телевизията, не можах да се свържа с нея в дома й, а толкова много се страхувам…
— Всичко е наред, Мая, тя е тук. Снощи я доведох у дома.
— О, слава Богу, благодаря ти. — Тя отново въздъхна от облекчение. — Добре ли е? Не, това е глупав въпрос, как въобще е възможно да бъде добре? Трябва да я видя, ще тръгна веднага… Кажи ми какво бих могла да направя за нея? — Тя бърбореше като полудяла, като че ли не можеше да подреди мислите си и изреченията излизаха непоследователно от устата й. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че Ели изпитва болка и тя трябва да бъде с нея.
— Тя спи, Мая. Ще й бъде много трудно да преживее спомена за смъртта на баба си, защото видя трупа й.
Мая изтри сълзите си с опакото на дланта си.
— О, бедната, скъпата мис Лоти…
— Мисля, че Ели би искала да се преоблече. Ако можеш да й донесеш чисти дрехи…
— Разбира се. — Мая имаше ключ за къщата на Ели, а Ели имаше ключ за нейния апартамент. За всеки случай или за спешни случаи, както казваха те, но до този момент такива нямаше.
Дан й обясни как да стигне до ранчото, после каза:
— Сега ще тръгнем към Санта Барбара. От полицията искат да говорят с Ели. Но вероятно ще се върнем, преди ти да дойдеш.
— Ще дойда, колкото мога по-бързо — Тя се поколеба. — Дан?
— Да?
— Кажи й, че я обичам. Ще й кажеш ли?
— Разбира се.
Гласът му беше спокоен и тя благодари на Бога, че го има Дан Касиди. Остави слушалката и побърза да се приготви за излизане. С него поне Ели беше в безопасност.