Елизабет Адлър
Рано или късно (65)

Глава 64

Дан и Карлос бяха отседнали в малък хотел, стените, на който бяха украсени с чепки грозде, елите бяха тапицирани с плат, щампован с гроздове, както и плочките в банята. Дан си помисли, че човек ще се напие само като ги гледа.

Стана седем часът, преди да му се удаде възможност да се обади на Ели в заведението. Знаеше, че по това време е най-заета, но просто трябваше да чуе гласа й, да й каже, че му липсва и ще й се обади отново по-късно.

— Заведението на Ели.

Той вдигна учудено вежди, когато чу мъжки глас.

— Ели там ли е?

— Още не е дошла. На телефона е Джейк, мога ли да ви помогна с нещо?

— Здравей, Джейк, тук е Дан. Знаете ли къде е тя?

— Предполагам, че е с Мая. Днес й извадиха мъдрец и Ели вероятно е отишла да я види.

Дан се усмихна.

— Окей, благодаря. Ще се обадя пак по-късно.

Все още се усмихваше, защото мислеше за нея, когато тръгнаха към някакъв ресторант на име „Тера“ и към вечерята, на която знаеше, че ще се наслади — толкова беше изгладнял.

Обади се отново в заведението в десет часа, но Ели пак не беше там и не беше се обадила да каже къде е. Помоли да му дадат номера на Мая, след което го набра. Започна да барабани нервно с пръсти по масата докато я чакаше да вдигне слушалката.

— Здравей, свързахте се с мен, но не мога да ви се обадя — каза гласът й от телефонния секретар. — Оставете ми съобщение, моля. — Чу се хеви метъл, после сигналът.

Разочарован, Дан затвори, после набра номера на Ели. Тя не отговори. Той сви рамене. Вероятно беше още при Мая, а Мая не отговаряше, защото не можеше да говори. Ще опита отново по-късно, у дома й. Включи телевизора и започна да преглежда каналите.

В единайсет опита отново в дома й, а после отново в полунощ. Все още никой не отговаряше. Пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, той закрачи из хотелската спалня и започна да брои гроздовете, изрисувани по килима. Къде, по дяволите, беше тя?

Обади се отново в един. После — в два. Тази нощ той не заспа.