Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (73)

73.

— Искаш ли да проведеш телефонен разговор, Шандон? — попита гласът, принадлежащ на очите. — Адвокатът ти е мъртъв. Самоубил се е. Открили са тялото му в хотелска стая в един полски град, на който не мога да произнеса името. Май е бил мъртъв от доста време. Самоубил се е, защото е бил издирван от полицията. Излиза, че те е представлявал престъпник. Това е всичко, което знам.

Жан-Батист седна на леглото и прокара пръсти по белия лист.

— Кой сте вие?

— Надзирател Дък. Искаш ли да проведеш телефонен разговор или не?

— Не, мерси.

— Само след десет кратки дни задникът ти ще получи едно „не, мерси“ — не му остана длъжен Дък. — Съжалявам, че адвокатът ти си е пръснал мозъка и гние в някаква хотелска стая. Сигурен съм, че доста си се вкиснал от това.

— Лъжи — отвърна Жан-Батист, надигна се от леглото и пристъпи до вратата, като уви пръстите си, обрасли в кичури козина, около железните пръти на решетката на малкото прозорче.

Страшното му като маска лице стресна Дък, който изпитваше ужас от отвратителния нокът на палеца му, дълъг два сантиметра. Незнайно защо Жан-Батист никога не го режеше.

— Лъжи — повтори той.

Никога не можеше да определи накъде гледат асиметричните му очи, нито какво виждат, а козината, покриваща челото и врата и стърчаща на кичури от ушите му, изпълваше Дък с ужас.

— Махни се от вратата. По дяволите, вониш по-зле от куче, което се е овъргаляло в мърша. Ще ти отрежем проклетия нокът!

— Мое законно право е да си пускам дълги нокти и коса — отвърна тихо Жан-Батист със зинала в усмивка уста, която напомни на надзирателя за огромната паст на акула.

Представи си как тези редки, остри, бебешки зъби се впиват в женската плът, как хапят гърдите им като побесняла акула, докато косматите ръце смазват лицата им на пихтия. Шандон си набелязваше само красиви преуспели жени със сексапилни тела. Големите гърди и зърна бяха негов фетиш.

— За някои престъпници това са обувките и краката — обясняваше криминалният психолог преди около месец, докато си пиеше кафето.

— Да, чувал съм подобни истории за обувки. Тези откачалки се вмъкват в домовете, за да крадат дамски обувки.

— Случва се доста по-често, отколкото си мислиш. Самата обувка предизвиква сексуална възбуда у престъпника. Често пъти в такива случаи той изпитва нужда да убие жената, която носи фетиша. Много серийни убийци започват като крадци на фетиши, като се вмъкват по домовете и крадат обувки, бельо или други предмети, които за тях имат сексуално значение.

— Значи Върколака трябва да е крал сутиени, когато е бил малко космато момче.

— Напълно е възможно. Той явно прониква в домовете с лекота и това се връзва със серийните крадци, които по-късно се превръщат в серийни убийци. Проблемът със серийните крадци е в това, че жертвата не усеща, че някой е влизал в дома й и че нещо е взето. Колко от жените, които не могат да си намерят едната обувка или бельото, ще си помислят, че в дома им е влизал крадец?

Дък сви рамене.

— По дяволите, жена ми все не си намира нещата. Само й виж гардероба. Ако някой е фетишист на тема обувки, то това е Сали. Само че няма как някой тип да проникне в дома на една жена и да задигне гърдата й. Явно някои от тях си падат по разчленяване на телата.

— То е същото като цвета на косата, цвета на очите или друго нещо. Престъпникът има за фетиш всичко, което отключва сексуалната му възбуда, а то в някои случаи има садистичната нужда да унищожи фетиша. В случая това е жена с определен размер и форма на гърдите.

Дък го разбираше, но не съвсем. Той също харесваше гърди. И изпитваше перверзна наслада от образи, някои от които бяха насилнически.