Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (72)

72.

На Жан-Батист не му трябваше радио с двуполюсна антена, за да научи сензационната новина.

— Хей, Косматко! — крещеше Звяра. — Чу ли новината? Сигурно не си, защото нямаш шибано радио като мен. Познай какво? Познай какво чух току-що. Твоят адвокат е лапнал пистолета в Полша.

Жан-Батист движеше химикалката като хирург, изписвайки думите „в смъртното отделение и в предните редици на живота“.

Докосна с върха на пръстите си следите, оставени по бялата хартия, докато съставяше писмо до Скарпета, което щеше да й бъде предадено от неговия адвокат, когато научи, че той вероятно е мъртъв. Това ни най-малко не трогна Жан-Батист, но бе любопитен да узнае дали нарочно го бе направил или си бе играл с пистолета.

Новината за самоубийството предизвика взрив от обичайните мръсни ругатни, жестоки закачки и въпроси.

В смъртното отделение информацията бе скъпоценност. Всяка новина бе добре дошла. Мъжете бяха изгладнели за слухове, клюки, информация и още информация. Тъй че за тях днешният ден бе събитие. Никой от затворниците не беше виждал Роко Каджиано, но винаги когато името на Жан-Батист се спомене в новините, се споменаваше и това на Роко, и обратното. Смъртта на Роко представляваше интерес за пресата само защото той представляваше прословутия Жан-Батист, иначе казано Косматко, иначе казано Миничеп, иначе казано Върколака или ох… Как го нарече днес Звяра — вечно изобретателния Звяр?

Враг номер едно на пубиса.

Беше го написал на сгънато листче, което бе промушено под вратата на Жан-Батист, и в него бяха увити косми от гениталии, гениталиите на Звяра. Жан-Батист сдъвка бележката, усещайки вкуса на думите, а космите издуха навън през решетката на килията.

— Ако бях адвокат на Върколака и аз щях да лапна пистолета! — провикна се Звяра.

Последваха бурен смях и ритниците на затворниците по стоманените врати.

— Млъквайте! Какво, по дяволите, става тук?

Шумотевицата не продължи дълго. Надзирателите моментално въдвориха ред в кошарата и две очи надникнаха през решетките на вратата на Жан-Батист.

Жан-Батист усети слабата енергия на погледа. Не му отвърна.