Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (106)

106.

Албърт Дард не откъсваше очи от мръсния тротоар или по-точно от една изсъхнала дъвка с формата на бисквитка.

— Защо си бил в Хюстън? — попита Скарпета.

— За да сменя самолета. — Той се разхлипа.

— Но къде си бил преди това, откъде си тръгнал?

— Маями — отговори момчето, все по-объркано. — Бях при чичо за пролетната ваканция и тогава леля каза, че трябва веднага да се прибирам в къщи.

— Кога го каза? — Скарпета хвана Албърт за ръка и двамата се върнаха в багажното отделение и се насочиха към бюрото за коли под наем „Херц“.

— Тази сутрин — отвърна Албърт. — Сигурно съм направил нещо лошо. Чичо Уолт влезе в стаята ми и ме събуди. Каза ми, че си заминавам. А трябваше да остана при тях още три дни.

Скарпета клекна и го погледна в очите, като го държеше внимателно за раменете.

— Албърт, къде е майка ти?

Той прехапа долната си устна.

— При ангелите. Леля каза, че те са наоколо през цялото време. Аз не съм виждал нито един.

— А баща ти?

— Винаги отсъства. Той е важен човек.

— Кажи ми номера на домашния си телефон, за да разберем какво става. Или имаш телефонния номер на леля ти? Как се казва тя впрочем?

Албърт й каза името на леля си и телефонния си номер. Скарпета го набра. След няколко позвънявания се обади жена.

— Там ли е г-жа Гидон, моля? — попита Скарпета, докато Албърт стискаше здраво ръката й.

— Мога ли да попитам кой се обажда? — Жената бе учтива и говореше с френски акцент.

— Тя не ме познава, но съм с нейния племенник, Албърт. На летището. Изглежда няма кой да го прибере — подаде телефона на Албърт. — Ето! — подкани го тя.

— Кой се обажда? — попита той. След кратко мълчание каза: — Защото не си тук, ето защо. Не й знам името — смръщи се той, тонът му бе презрителен.

Скарпета не пожела да си каже името. Албърт пусна ръката й и започна да удря силно с юмрук в бедрото си.

Жената говореше бързо, гласът й се чуваше, но не можеше да разбере какво каза, защото разговаряше с Албърт на френски. Скарпета се взря с още по-голямо недоумение в момчето, когато то прекъсна сърдито разговора и й върна телефона.

— Къде си научил френски? — попита тя.

— От мама — отвърна мрачно то. — Леля Евелин все ме кара да говоря на френски. — Очите му се напълниха със сълзи.

— Виж какво, ще си взема колата и ще те закарам до вкъщи. Нали можеш да ми покажеш къде живееш?

Той избърса очи и кимна.