Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (69)

69.

Колата бе паркирана на 114 улица в източен Харлем, през един блок от ресторант „Рао“.

В предишния си живот Бентън винаги получаваше маса в „Рао“, защото беше от ФБР и се ползваше с особен статут сред фамилията, която от сто години държеше известния италиански ресторант. Тук вечно беше пълно и вече бе трудно да се каже кой се храни в него. Малкото на брой, покрити с карирани покривки маси, се посещаваха често и от знаменитости. Ченгетата имаха особена слабост към него. Кметът на Ню Йорк го избягваше. В момента обаче Бентън можеше единствено да си позволи да паркира на 114 улица очукания си черен „Кадилак“, който купи за 2,500 долара в брой.

Включи мобилния телефон. Седеше, без да сваля поглед от огледалата, като оглеждаше изпадналите типове, които се шляеха по улицата и си търсеха белята поради липса на друго занимание. Телефонът се водеше на пощенската кутия на някаква жена от Вашингтон, която не съществуваше. Сателитното проследяване на мястото, откъдето се водеше разговорът, бе без значение. След две минути чу сенатор Франк Лорд да разговаря с член на екипа, който не знаеше, че сенаторът бе активирал опция „две“ на мобилния си телефон и сега можеше да предава своя разговор, без никой друг да разбере.

Сенаторът говореше на живо по телевизията, но неочаквано си погледна часовника и поиска почивка. Бентън чуваше всичко, което сенаторът казва.

— … най-големият обструкционист на света. Не е ли истина? — каза сенатор Лорд, който по принцип бе сдържан, но когато се наложеше, ставаше твърд. — Проклетият Стивънс!

— Издигнал е обструкциите до форма на изкуство, не ще и дума — чу Бентън друг мъжки глас.

Сенатор Лорд знаеше, че в момента Бентън слуша. Доверието на Бентън бе разклатено от съмнения. Опитваше се да си го представи, облечен както винаги в елегантен консервативен костюм, с изправена като на генерал стойка.

Срещата на четири очи сигурно бе предвидена. Сенаторът се бе оттеглил на безопасно разстояние. Не би го направил без оправдателна причина, иначе би било странно съвпадение да излезе, точно когато Бентън трябваше да се обади при включена опция „две“, както го бе предупредил.

Освен това, сети се Бентън с облекчение, сенаторът явно бе включил мобилния си на опция „две“. Иначе Бентън нямаше да може да подслуша разговора му. Не ставай мнителен и не избързвай с изводите, напомни си той. Ти не си глупав и сенатор Лорд не е глупав. Мисли ясно.

Разговорът му напомни колко му липсваха старите приятели и познати. Гласът на сенатор Лорд — доверен приятел на Скарпета и човек, който би направил всичко за нея — накара гърлото му да се свие. Бентън сви юмруци и стисна телефона толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

Мъжът, по всяка вероятност член на екипа, попита:

— Искате ли да ви донеса нещо за пиене?

— Не сега — отвърна сенатор Лорд.

Бентън забеляза мускулест младеж с разголена гръд да се приближава небрежно към ръждясалия му, очукан „Кадилак“. Хвърли му заплашителен поглед — универсалното предупреждение — и младежът отмина в друга посока.

— Той няма да бъде назначен, сър — отговори членът на екипа, без да си дава сметка, че всяка дума, която произнася, стига до мобилен телефон „Нокия“ в Харлем.

— Аз съм по-голям оптимист от теб, Джеф. Нещата могат да се преобърнат и да те изненадат — произнесе сенаторът, който бе председател на законодателната комисия и най-влиятелният политик в областта на прилагането на федералните закони, поради факта, че контролира финансирането, а всичко в крайна сметка опираше до пари, дори и най-гнусните престъпления.

— Искам да си тръгнеш и да се обадиш на Сабат. — Сенатор Лорд имаше предвид Дон Сабат, директора на ФБР. — Увери го, че ще получи всичко необходимо за оборудването на новия му кибер-криминален сектор.

— Да, сър. — Членът на екипа звучеше изненадано. — Ще превърнете деня му в празник.

— Той работи свястно и се нуждае от помощта ми.

— Не съм напълно съгласен с вас, господин председател, в смисъл, че имаме други доста по-наболели проблеми и това ще предизвика доста…

— Благодаря, че си загрижен — отряза го сенаторът. — Трябва да се връщам там и да накарам тези идиоти да помислят за хората, вместо да си играят на политическо надмощие.

— Знаете кои не ви долюбват.

Сенаторът се разсмя.

— Това значи, че съм на прав път. Поздрави Сабат от мое име и му кажи, че нещата са задвижени и вървят добре. Ободри го, знам, че той се безпокоеше. Сега трябва да сме по-прилежни от всякога.

Линията се прекъсна. До няколко часа в Нюйоркската банка на „Медисън“ номер 63 щяха да бъдат преведени пари по различни сметки и Бентън щеше да може да тегли суми с банкови карти, издадени на различни фиктивни имена.