Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (41)

41.

Скарпета също не знаеше къде се губи Луси. Племенничката й не отговаряше нито на телефона, нито на мобилния си и бе оставила без отговор сума факсове и имейли. Скарпета не можа да се свърже и с Марино, а нямаше намерение да се обажда на Роуз и да й казва за писмото. Секретарката й и без това се тревожеше прекалено много. Скарпета седна умислена на леглото. Били се промъкна на кучешкото килимче и легна достатъчно близо, за да я накара да се пресегне, ако поиска да го погали и тя направи тъкмо това.

— Защо винаги сядаш толкова далеч от мен? — промърмори Скарпета и протегна ръка към меките му увиснали уши. — О, ясно! Аз трябва да се преместя по-близо.

Направи го.

— Знаеш ли, че си едно много своенравно куче? — Били близна ръката й. — Трябва да напусна града за няколко дни — обясни му тя, — но Роуз ще се грижи добре за теб. Сигурно ще й отидеш на гости и тя ще те извежда на плажа. Обещай да не се тревожиш, че заминавам.

Той всъщност никога не се тревожеше. Единствената причина да я следва тичешком, когато тръгваше на път, бе, че и той искаше да се повози в колата. Ако го оставеха, би се возил с кола по цял ден. Скарпета набра още веднъж офиса на Луси. Макар работното време отдавна да бе свършило, винаги имаше някой на телефона. Тази вечер бе ред на Зак Манъм.

— Добре, Зак — каза тя без предисловия, — така или иначе е много лошо, че не искаш да ми кажеш къде е Луси…

— Не че не искам да ти кажа…

— Разбира се, че не искаш — сряза го тя. — Знаеш, но не искаш.

— Кълна се в Господ, че не знам — отвърна Манъм. — Виж, ако знаех, щях да й се обадя и поне да й кажа да ти се обади.

— Опитах на мобилния. Не отговаря — каза Скарпета. — Независимо дали е в страната или извън нея. А какво ще ми кажеш за Марино? И него ли криете от мен?

— Не съм говорил с него от дни. Наистина не знам къде е. И той ли не отговаря нито на мобилния, нито на пейджъра?

— Да.

— Искаш ли да му изпратя факс, док?

— Да.

Манъм се разсмя.

— Добре, отказвам се. Прекалено съм изморена, за да продължавам в този дух цяла нощ — заяви Скарпета, докато разтриваше корема на Били. — Ако някой от тях ти се обади, кажи им да се свържат с мен незабавно. Спешно е. Достатъчно спешно, щом утре летя за Ню Йорк.

— Какво? Да не си в опасност? — попита разтревожен Манъм.

— Не искам да го обсъждам с теб, Зак. Без да ми се обиждаш. Лека нощ!

Тя заключи вратата на спалнята, пусна алармата и постави пистолета си на нощната масичка.