Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (11)

11.

Кръв изби от трапчинката в лявото коляно на Бев и тя се вгледа в раната си.

— Защо не ме желаеш вече? — попита тя. — По-рано не можех да се откача от теб.

Носът й течеше. Тя загърна разкъсаната си блуза, унижена от грозотата си.

— Желая те, когато аз пожелая.

Отново започна да удря със сатъра. Изпод масивното лъскаво острие се разхвърчаха дребни късчета месо и кости и полепнаха по покритата с петна маса и по голата потна гръд на Джей. Душният въздух бе натежал от сладникаво-киселата смрад на развалено месо. Наоколо лениво кръжаха мухи и бръмчаха като грамадни товарни самолети. Те се тълпяха над кървавата диря, оставена по кофата и черно-зелените им тела лъщяха като разлят петрол.

Бев се надигна от пода. Известно време наблюдаваше как Джей кълца и мята месото в кофата, а мухите се стрелват нагоре и отново се спускат като бомбардировачи към своя пир. Бръмченето им се усилваше, когато се удареха в стените на кофата.

— И сега пак няма да ядем на масата. — Това е неин стар рефрен.

Никога не се хранеха на нея. Масата бе личното пространство на Джей и тя знаеше, че не трябва да я докосва.

Той размаза яростно комарите.

— По дяволите, не понасям тези шибани гадини! Кога най-сетне ще идеш на пазар? И следващия път да не ми се върнеш само с два спрея срещу комари!

Бев изчезна в тоалетната. Тя бе голяма колкото носа на лодка или малка яхта и вътре нямаше химически резервоар. Изпражненията се стичаха през отвора в една кофа между дървените колони, крепящи колибата. Веднъж дневно тя изхвърляше кофата в лимана. Страхуваше се, че докато седи върху дървения сандък, служещ за тоалетна чиния, може да я нападне воден мокасин или алигатор и в най-неудобния момент клякаше върху него и се взираше в черната дупка, а тлъстите й бедра се тресяха от страх и напрежение да поддържат тежестта й.

Беше възпълничка, когато Джей я срещна за пръв път в един къмпинг близо до Уилямсбърг, Вирджиния. По чиста случайност ги сближи семейният му бизнес. Той си търсеше място за живеене, а тя живееше далеч от пътя в занемарен, осеян с боклуци и обрасъл с гъста гора имот, пълен с ръждясали каравани и един мотел, окупиран предимно от проститутки и наркопласьори. Когато Джей се появи на вратата на Бев, тя бе впечатлена от силата му и той моментално я привлече. Тя му налетя така, както правеше с всички мъже — грубият секс бе единственото средство да задоволи самотните си гневни нужди.

Онази вечер валеше дъжд и тя приготви на Джей купа готова зеленчукова супа и препечен сандвич със сирене, докато малките й деца се криеха и наблюдаваха тайно майка си, хванала се с поредния непознат. Тогава на Бев изобщо не й бе до децата. И сега се опитваше да не мисли за тях и да не си представя колко са пораснали. Те бяха под опеката на щата и се чувстваха далеч по-добре без нея. Дори Джей се държеше по-мило с тях, отколкото самата Бев. Толкова различен бе, когато си легнаха през онази първа нощ.

Преди три години беше по-привлекателна — още не бе надебеляла от ядене на сандвичи, сирена и меса с консерванти. Липсваше й движение, тъй като не можеше по цял ден да прави лицеви опори и клякания като Джей. Зад колибата се простираха затревени мочурища, пълни с миди. Изгаряше по някоя и друга калория като изтикваше лодката на Джей от тесните плитчини.

Щеше да им свърши работа и малка моторница с външен мотор, но Джей държеше да е „Евинруд“ с двеста конски сили и витло от неръждаема стомана. Пореше с нея каналите на път към своите тайни места или се носеше безшумно под кипарисите, застанал напълно неподвижен като опосум, и слухтеше за приближаващ хеликоптер или кръжащ ниско над главите им самолет. Той не помагаше на Бев за нищо, тъй като не можеше да скрие привлекателната си външност и защото бе прекалено суетен да развали красотата си. Отиваше на сушата само за да вземе пари от семейното скривалище, а не да изпълнява поръчки. Бев си позволяваше да ходи за провизии, понеже почти не приличаше на снимката от списъка с най-търсените престъпници на ФБР, с набръчканата от слънцето кожа, напомпано тяло, подпухнало лице и късо подстригана коса.

— Няма ли да затворим тази врата най-после? — попита Бев на излизане от тясната мръсна баня.

Той пристъпи към хладилника — бял, със заоблени ръбове и петна от ръжда, останал някъде от шестдесетте години. Отвори вратата и грабна друга бира.

— Обичам да ми е горещо — отвърна Джей, пристъпвайки тежко по дървения под.

— Всичкият хлад от климатика излиза през вратата — изжалва се тя както обикновено. — Само хабим нафта за генератора.

— В такъв случай просто ще излезеш и ще донесеш още. Колко пъти да ти казвам да си размърдаш дебелия задник и да донесеш нафта?

Той бе вторачил в нея невиждащ поглед, погълнат от ритуала си. Ерекцията му издуваше ципа и скоро щеше да се освободи — когато сам пожелаеше. Ноздрите й вдишаха мириса на тялото му и вонята на развалено месо, когато Джей изнесе кофата навън, следван от орляк мухи, бръмчащи като бойни самолети. Той се залови да издърпа кошовете за раци, завързани с жълти найлонови въжета. Имаше цели дузини. Хвърляше във водата по-големите късове месо, които не се побираха в кошовете. Алигаторите щяха да ги завлекат на дъното и да пируват с тях до насита. Най-голям проблем представляваха черепите, защото можеха да бъдат идентифицирани. Друг негов ритуал бе да ги овъргаля в пръст, смесена със стрита креда, която държеше в празни кутии от боя. Втвърденият белезникав прах му напомняше за подземията на Париж, които се виеха на двадесет и пет метра под улиците на града.

Върна се обратно в колибата и се тръшна върху тясното легло до стената, като подложи ръце под главата си.

Бев смъкна блузата си, дразнейки го като стриптийзьорка. Истински майстор в играта на изчакване, той не реагира, когато тя се отърка в устните му. Желанието й стана нетърпимо. Това можеше да продължи много дълго, независимо от молбите й. Чак когато бе готов, Джей започна да я хапе, но не много силно, че да остави следи, тъй като не би се примирил с идеята да прилича на брат си Жан-Батист.

Някога Джей миришеше хубаво и имаше толкова приятен вкус. Откакто се криеше от полицията обаче, рядко се къпеше и когато го правеше, просто изливаше върху тялото си кофи с вода от лимана. Бев не смееше да се оплаква или да реагира дори с най-дребен жест на силната смрад от дъха и слабините му. Последния и единствен път, когато си позволи да си запуши носа, той й го строши и я накара да продължи, а кръвта и тихите й стонове го изпълниха с блаженство.

Когато чистеше колибата, Бев търкаше с особено старание петното от кръв под леглото, но петната от кръв бяха упорити като от филм на ужасите, мислеше си тя. Белината бе оставила изпръскано с белезникаво кафяви петна пространство, голямо колкото изтривалка, а Джей постоянно недоволстваше, сякаш нямаше нищо общо с появата му.