Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (50)

50.

Бентън бе живял тук цели две години, без никой да го опознае, дори и самотният му любопитен съсед Дейв.

Не че Марино беше особено изненадан, но осъзнаването на този факт му напомни за саможивия и затворен живот, който Бентън водеше. Не виждаше смисъл в отказа му да се върне към себе си, към приятелите и хората, които го обичаха. Марино седеше върху идеално оправеното легло на Бентън, втренчил поглед в огледалото над тоалетната масичка. При положение, че Бентън също го познаваше, би трябвало да предположи, че Марино ще се върне и ще продължи да му надува главата. Малко неща можеха да бъдат по-обидни от това да му каже, че никога повече не иска да го вижда.

Стоеше пред огледалото и се взираше в едрата си фигура. По лицето му се стичаше пот и внезапно му хрумна, че Бентън бе изключил климатика в дневната, докато двамата спореха. Но когато се вмъкна в апартамента, климатикът беше пуснат в онази стая, а изключен в тази. На практика всяко действие на Бентън беше целенасочено. Просто си беше такъв, тъй че си имаше причина да пусне климатика докрай в дневната и да го изключи в спалнята. Марино се надигна от леглото, пристъпи към климатика на прозореца и забеляза плик, залепен със скоч за него.

Точно в средата му бяха изписани с главни букви инициалите „ПМ“.

Заля го вълнение, което потисна от предпазливост. Върна се в кухнята да вземе остър нож. Отново влезе в спалнята и постави ножа върху климатика. След това отиде до банята, откъсна няколко дълги ленти тоалетна хартия и ги омота около пръстите си. Върна се при климатика и внимателно отлепи плика. Забеляза, че краищата на лепенката са прегънати и залепени един за друг — техника, използвана от полицията, за да не залепнат върху им пръстовите отпечатъци от лепенката.

Той разряза горния край на плика и измъкна сгънат чисто бял лист. Разтвори го. На него пишеше със същите главни букви: „Моля, продължавай“.

Объркан, за момент Марино реши, че бележката не е за него и не е писана от Бентън. Прецени, че нито лепенката, нито хартията са стари и че са много чисти, а прегънатите краища подсказваха, че който я е използвал, е бил с латексови ръкавици. Инициалите на Марино са „ПМ“, а Бентън бе наясно, че почеркът се замаскирва с главни букви, освен ако графолозите не сравняват главните букви, писани от едно и също лице. Бентън също така знаеше, че Марино ще се сгорещи и ще включи климатика. Или поне, че ще му направи впечатление странния факт, че в едната стая климатикът бе пуснат, а в другата спрян и ще се зачуди защо.

— Продължавай с включен климатик? — произнесе Марино на глас, разочарован и вече изтощен.

Върна се в кухнята, отвори един шкаф, където преди няколко минути бе забелязал спретната чиста купчинка хартиени пазарски торбички. Разтърси една от торбичките, за да се отвори, и мушна в нея плика.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Да не би просто да се ебаваш с мен, кучи сине?

Разочарованието отново сви гърдите му, когато се сети как Бентън се отнесе с него — сякаш не са били приятели цял живот, най-близки другари, почти братя, които деляха дори една и съща жена, макар и по съвършено различен начин. В едно нереално тайно кътче на ума си Марино си бе представял, че двамата с Бентън са женени за Скарпета едновременно. Сега Марино имаше изключителните права върху нея. Но тя не копнееше за него и потисканата мъка задълбочаваше още повече неговата нестабилност и объркването му. В стомаха му се надигна лека вълна на паника, която се заизкачва към гърлото.

В мрака навън не се забелязваше никакво такси. Марино запали цигара, като приседна отмалял върху една тухлена ограда. Дишаше тежко, а сърцето му се блъскаше в гърдите до пръсване, сякаш невидим боксьор му нанасяше безчет удари, смазваше го, изкарвайки всичкия му въздух. Болка прониза лявата страна на гръдния му кош, призля му и той се опита да си поеме дълбоко дъх с дълбоки, остри вдишвания, но въздухът не му достигна.

Едно празно такси го застигна и подмина, докато потта се стичаше по лицето му, докато седеше неподвижно върху зида с широко отворени очи и ръце върху коленете. Цигарата падна от свитите му пръсти и се изтърколи по плочите в една цепнатина.