Уладзимир Караткевич
Черният Олшански замък (1)

Първа част
Страшните нощни сенки

С какво да започна, дявол го взел? С онази предпролет, когато вън бе здрач и валеше мокър сняг?

А за какво ви е ланшният сняг и здрачът? Да започна с това кой съм аз?

А за какво съм ви аз, обикновеният човек в огромния град? За какво ви е моята самохарактеристика?

Веднага да хващам бика за рогата и да почвам разказа си? Но какво право имам аз на вашето внимание? Правото, че сте дали пари? Но за какви ли не глупави истории дават пари хората.

Мислите ми се пилеят. Всичко случило се засяга мен, а не вас. И в същност е нужно на мен, а не на вас. Нима само на мен? Да, докато не го разкажа — само на мен.

Зная откъде да започна. Тъй като засега тази история е само моя, ще започна със самооправдание. Чак след това ще ви кажа кой съм и какво се случи през онази снежна и мокра мартенска вечер.

И за да не кажете „какво ни засяга това?“ — ви обещавам, че ще ви разкажа най-странната и невероятна история в живота си. А може би защото се случи с мен, ми се струва, че е дори най-невероятната история, възникнала на белоруска земя през последните двадесет и пет години.

В края на краищата преценете вие.

Разни глупави слухове се разправят за нея, за извършено от мен престъпление, за процеса при закрити врати, на който съм бил уж подсъдим или свидетел.

Че съм бил подсъдим, е глупост. Нямаше да съм на свобода, ако бях даван под съд. А тъй като делото бе свързано с убийство, дори с няколко убийства, ако съм бил подсъдим, съм възкръснал на тази земя прекалено бързо. Ала имаше сянка от истина в сянката от съмнение, паднало временно върху мен.

Свидетел също не съм бил. Бях действуващо лице. Може би прекалено дейно. Понякога по-активно, отколкото трябваше. Вършех глупости — вършех и разумни неща. Забърквах се — ала вървях и право към целта.

Но без мен „Олшанската тайна“ (след време ще намерите номера на делото в архивите) не само нямаше да бъде разкрита, но нямаше и да се стигне до средата на разкриването й.

Просто никой не би се заинтересувал от нея.

Сянката от клюка, сянката от клевета също оскърбява човека. И ето че сега, след няколко години, мога най-сетне да разкажа всичко докрай, да ви предам подредените си и приключени вече записки. Никой не е против, най-малкото аз. Разплетен е последният възел, всичко е осветено напълно и дори делото се позабравя.

Що се отнася до някогашния ми характер (тази история ме промени много), нищо не съм преиначавал. Нека „Той“ си бъде такъв, какъвто си бе. Нали „Той“ тогава се вълнуваше, мислеше, действуваше…

Как се променя човек! Все нови и нови събития, нови мисли, възгледи, страсти, тъга и радост връхлитат душата — и сам се чудиш какъв си бил някога. И ти е мъчно за самия теб, някогашния. А не е възможно — пък и нямам желание — да върна миналото.

Отдавам ви го, отдавам себе си на вашия строг и безпристрастен съд.