Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Уладзимир Караткевич от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Уладзимир Караткевич
Уладзимир Караткевич като студент
Уладзимир Караткевич като студент
Роден26 ноември 1930 г.
Починал25 юли 1984 г. (53 г.)
Минск, Белоруска ССР, СССР
Професияписател, поет, драматург
Националност Беларус
 СССР
Активен период1951-1984
Жанрдрама, исторически роман, поезия, фентъзи, детска литература, документалистика
НаградиОрден „Дружба между народите“

Повлиян от
СъпругаВалентина Никитина (1971-1984)
Уебсайт
Уладзимир Караткевич в Общомедия

Уладзимир Караткевич (на беларуски: Уладзiмiр Караткевiч) е виден беларуски преводач и писателпоет, драматург, сценарист, автор на произведения в жанровете исторически роман, драма, фентъзи, детска литература и документалистика.

Биография и творчество

Уладзимир Караткевич е роден на 26 ноември 1930 г. в Орша, Витебска област, Белоруска ССР, СССР, в семейство на интелектуалци. Има брат и сестра. Силно е повлиян от дядо си по майчина линия, който е добър разказвач. Чете от много малък и се интересува от историята. По време на Втората световна война са евакуирани в Рязан, Оренбург и Киев. Връщат се в Орша през 1944 г. Докато е в гимназията започва да пише разкази, стихотворения и статии.

През 1954 г. завършва руска филология във Филологически факултет на Киевския университет. След дипломирането си в периода 1954 – 1956 г. е работи като учител по руски език и литература учител в село Лисавичи в района на Киев, а в периода 1956 – 1958 г. е учител в Орша. В периода 1958 – 1960 г. учи във Висшите литературни курсове и през 1962 г. курсове за сценаристи на Института по кинематография в Москва, след което започва да пише професионално предимно на историческа тема. Член на Съюза на писателите на Беларус от 1957 г.

През 1963 г. се мести в Минск. През 1971 г. се жени за преподавателката Валентина Никитина.

През втората половина на 1970-те години започва да работи за беларуската телевизия, където ръководи програмата „Наследство“, посветена на историята и културата на беларуските земи.

Първата му публикация е стихотворение от 1951 г., а след това издава три стихосбирки. Най-известен става с прозата си, в която се сблъскват романтиката и реализма, острия сюжет и ярките характери. Най-популярните му произведения са романът „Черният Олшански замък“ и повестта „Страшната ловна дружина на крал Стах“. Неговите романи са на теми предимно за историческото минало на Беларус, включително с Яновското въстание от 1863 – 1865 г.

Автор е на пиеси, очерци, филмови сценарии за късометражни и игрални филми, и литературна критика, някои от неговите произведения са филмирани.

За дейността си получава няколко национални литературни награди. Оказва силно влияние върху по-нататъшното развитие на историческите теми в беларуската литература.

Уладзимир Караткевич умира на 25 юли 1984 г. в Минск.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Леаніды не вернуцца да Зямлі (1960-1962) – издаден и като „Нельга забыць
  • Каласы пад сярпом тваім (1962-1964)
  • Хрыстос прызямліўся ў Гародні (1965-1966)
  • Чорны замак Альшанскі (1979) – Държавна награда на Беларус
    Черният Олшански замък, изд.: ОФ, София (1983), прев. Пенка Кънева

Повести

  • Предыстория (~1950)
  • Дзікае паляванне караля Стаха (1950-1958)
    Страшната ловна дружина на крал Стах, изд.: „Отечество“, София (1981), прев. Румяна Ефтимова
  • У снягах драмае вясна (1957)
  • Цыганскі кароль (1958)
  • Сівая легенда (1960)
  • Зброя (1964)
  • Ладдзя Роспачы (1964)
  • Чазенія (1966)
    Сал на бурната река, изд.: „Народна култура“, София (1982), прев. Симеон Владимиров и др.
  • Лісце каштанаў (1973)
  • Крыж Аняліна (1988)

Легенди

  • Маці Ветру (1956)
  • Легенда аб бедным д'ябле і аб адвакатах Сатаны (1961)

Пиеси

  • Млын на Сініх Вірах (1959)
  • Трошкі далей ад Месяца (1959-1960)
  • Званы Віцебская (1974)
  • Кастусь Каліноўскі (1963)
  • Калыска чатырох чараўніц (1982)
  • Маці ўрагану (1985)

Сборници

  • Матчына душа (1958)
  • Вячэрнія ветразі (1960) – поезия
  • Мая Іліяда (1969)
  • Быў. Ёсць. Буду. (1986)
  • Паэзія розных гадоў (1987)

Екранизации

Хрыстос прызямліўся ў Гародні (1967) Чырвоны агат (1973) Дзікае паляванне караля Стаха (1979) Лісце каштанаў (1981) Чорны замак Альшанскі (1983) Паром (1988) Маці ўрагану (1990) Сівая легенда (1991)

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Уладзімір Сямёнавіч Караткевіч“ в Уикипедия на белоруски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​