Ана Годбърсън
Завист (6)

Четвърта глава

„Всички сме нетърпеливи да зърнем Елизабет Холанд, която наскоро се завърна в света на живите, но сякаш се опитваме да се доберем до кралска особа. По-малката й сестра беше гостенка на бала на Лиланд Бушар, но голямата госпожица Холанд си остана у дома. Да не би майка й да се страхува от ново похищение? Да не би чувствителната млада дама да не е в състояние да преодолее насилието, на което стана свидетелка на гара «Гранд Сентрал»? Да не би да крие тайна, все още неизвестна на читателите ни? Ние, разбира се, си оставаме любопитни, както винаги.“

От „Сите Чатър“, петък, 9 февруари 1900 г.

В хола на „Грамърси Парк“ 17 бумтеше огън и топлеше три поколения от семейство Холанд. Чуваше се пропукването на пламъците, тъй като обитателите на дома бяха неестествено притихнали. След като закусиха, се настаниха в три от поизносените фотьойли, подредени на пръв поглед безразборно, на различно разстояние от камината. Госпожа Холанд беше седнала най-близо до топлината, загърната в черната си крепонена рокля с висока яка и тесни маншети с копчета; по-голямата й дъщеря Елизабет беше близо до нея. В скута й лежеше отворена книга, но не я четеше. Сноудън Трап Кеърнс, съдружник на покойния господин Едуард Холанд, който наскоро влезе в ролята на техен спасител, се беше отпуснал от дясната й страна. Бащата на Елизабет ги наблюдаваше от портрета над камината със скептично изражение.

— Странно, че снощи не посетихте господин Бушар. — Госпожа Холанд не вдигна поглед, когато заговори, и бръчките около устата й станаха по-ясно изразени. В момента четеше сутрешните вестници съсредоточено, както обикновено. Даяна беше на бала — прибра се, след като Елизабет си беше легнала, и все още не беше слязла. Леля им Едит, която я придружи, също не беше в хола. — Щяхте да прекарате добре и да потанцувате. Сестра ти не може да представя семейството съвсем сама.

Елизабет бавно отклони поглед от пламъците и вдигна глава към майка си, която продължаваше да държи вестника. За разлика от оранжевите пламъци, тенът й изглеждаше почти синкав в ранното утро. Елизабет отвори уста, макар да нямаше намерение да каже и дума. Знаеше, че е причинила много мъка на възрастната дама, тъй като госпожа Холанд, по баща Луиза Ганзворт, бе изключително строг социален арбитър, преди семейството им да бъде сполетяно от трагедии. Бяха изгубили патриарха, останаха без пари, а скоро след това Елизабет последва повика на сърцето си — решението й не бе лесно, защото възпитанието й като дебютантка беше безупречно — и избяга с бившия прислужник на баща си. Когато затвореше очи, имаше чувството, че докосва чистата гола кожа на Уил.

— Семейство Хенри Скунмейкър са присъствали и ти можеше да затвориш устата на всички, които разправят, че се чувстваш засегната от брака, като покажеш, че се радваш да ги видиш заедно — продължи майка й.

Елизабет отпусна ръце в скута си, върху дебелата, кремава памучна рокля с вертикални сини райета. Роклята беше тясна в талията, полата и ръкавите — богато набрани. Примигна, понеже напоследък сълзите й рукваха сами, и макар да не каза нищо, й се прииска да намери сили да се подчини на майка си. Щеше да е толкова просто, а госпожата щеше да остане доволна. Само че единственото желание на Елизабет бе да си стои вкъщи, никога повече да не се показва навън и да не й се налага да се представя за весела и безгрижна красавица.

Уил загина по нейна вина, бе застрелян неочаквано — пронизан от няколко куршума, които произведоха най-кошмарния звук, който бе чувала досега — от хора, които си въобразяваха, че я защитават. Нямаше да си помръднат пръста за нея, ако не вярваха в илюзията, която тя така внимателно беше създала: съвършено, непорочно момиче от висшето общество, с безупречни маниери и прелестни рокли, което не би и помислило да напусне Ню Йорк по своя воля, за да последва един кочияш. Сломена, притихнала сведе поглед.

— Още е прекалено рано. Все пак събитията на Нова година…

Елизабет се обърна към Сноудън, изненадана, че се осмели да противоречи на госпожа Холанд. Но пък той бе човекът, който венча Уил и Елизабет няколко дни преди смъртта му, в стаята в края на коридора, където навремето се провеждаха партитата на семейство Холанд, когато все още организираха такива. Да останеш вдовица на осемнайсет… Елизабет не можеше да мисли по този начин, защото бе самосъжаление, а й предстояха други задачи.

Госпожа Холанд се приведе напред и хвърли вестника сред пламъците. Едва когато хартията се сгърчи, насочи обсидиановите си очи към Сноудън.

— Може би сте прав — заговори остро и продължи да гледа госта. Не можеше да си позволи да се отнесе към него с прочутата студенина, която насочваше към всеки, който се осмеляваше да й противоречи. Как да си позволи, след като — Елизабет знаеше много добре — Сноудън беше изключително щедър към тях, тъкмо когато откриха, че от наследеното им богатство не е останало нищо, а сметките се трупаха. — За съжаление, не е важно дали е готова. Става дума за обществото и онова, което ще кажат хората. И без това вече са започнали да говорят. За съжаление, истината не е на наша страна и трябва много да внимаваме как се представяме пред хората.

— Елизабет е още твърде чувствителна — отвърна, без да се замисли Сноудън. — Съжалявам, че го изтъквам, но е очевидно.

Младата жена погледна от майка си към Сноудън и едва тогава забеляза, че по семплите му черти се е изписала загриженост. Раздалечените му очи, разположени под гъсти вежди, в неопределен цвят между кафяво и зелено, се разшириха, когато я погледна. Беше облякъл колосана ленена риза и износен елек от кафява кожа. Често се обличаше така. Беше прав, разбира се. Почти нямаше апетит, откакто Уил загина, и не успяваше да задържи в стомаха си почти нищо. Беше отслабнала, нямаше никакво желание да се грижи за косата си, която напоследък приличаше на немита.

— Освен това — продължи той, — на семейството няма да се отразят добре приказките, когато хората започнат да обсъждат състоянието й или причините за него. Ако се страхувате, че в обществото ще заговорят, че между октомври и декември й се е случило нещо неморално, състоянието й в момента само ще потвърди подозренията им.

Усмивката на Елизабет не беше както едно време — в дните й като обсъждана от всички дебютантка, бе известна с излъчването си, с очарованието, с което посрещаше приятели и близки, нещо, за което в момента дори не можеше да мечтае. Независимо от това се опита да се усмихне. Той изтъкна същото, което и тя би казала, ако имаше сили да проговори. За миг уморено затвори очи и се пренесе в Калифорния. Слънцето галеше тялото й, отпуснато до Уил, и бе почти заслепена от светлината, която бе толкова ярка, че не можеше да си представи подобен ден в Ню Йорк, където слънцето залязваше в пет часа през зимата, а стените бяха опушени от маслените лампи. Отвори очи и пак се озова в прашната сумрачна стая с кожена ламперия, резбован таван и старинни мебели.

Острата брадичка на госпожа Холанд трепна към Елизабет. Тя прокара дългите си пръсти по челото и притисна слепоочията си с върховете им. Замисли се за момент и попита:

— А какво предлагате? Да остане у дома завинаги ли, също като затворничка в тази къща, сякаш е глухоняма, която няма да разбере и дума от онова, което се говори около нея ли? А какво да кажем на приятелите си, които навремето се радваха, че е жива, докато сега подозрително се питат защо я крием? — Тя замълча и отпусна ръка в скута си. — Ако може да се определи, че са ми останали приятели — добави мрачно.

Сноудън се изправи и заговори решително:

— Мисля, че знам как да постъпим. — Пристъпи към камината, светлината от пламъците се отрази по естествено русата му коса и той замахна с ръце. — Трябва да направим парти, тук, у дома, където Елизабет се чувства най-добре. — Замисли се. — Няма да има танци. Ще бъде нещо като обяд. Тихо, приятно събитие през деня. Ще поканим всички, които Елизабет познава. Приятелките й. Не много, но достатъчно, за да разкажат, че е добре и ще се върне в обществото веднага след края на зимата, когато се почувства отново готова. — Обърна се към Елизабет: — Дотогава със сигурност ще е значително по-добре.

Подобието на усмивка, което трепкаше по устните на Елизабет, се стопи. Погледна от Сноудън към майка си и забеляза, че госпожата вече обмисля плана му. Нямаше какво да каже, тъй като и Агнес Джоунс, и госпожиците Уетмор, и братовчедите й от семейства Холанд и Ганзворт щяха да бъдат поканени. Щяха да пристигнат облечени в последните творения на шивачките си и щяха скришом да оглеждат Елизабет, за да преценят дали нейните дрехи са по-хубави от техните. Призля й, когато си помисли, че ще е принудена да се преструва, че трябва да ги поздрави, да води изкуствени разговори. Щеше да се наложи да си сложи корсет и да облече официална рокля, сякаш събитието бе нещо важно.

Пън в камината, прогорял в средата, се разполови и разпръсна искри наоколо. Сноудън скочи, за да ги стъпче, а Елизабет скри лицето си в ръце, с пълното съзнание, че й остават повече от няколкото студени месеца до края на зимата, за да се оправи.