Ана Годбърсън
Завист (40)

Трийсет и осма глава

„Семейството на богатия щастливец Хенри Скунмейкър се върна от Флорида и младоженците очевидно не могат да се разделят дори за миг. Тази вечер са поканени на интимна вечеря в дома на булката — семейство Хейс — заедно с неколцина подбрани гости. Ясно е, че щастието им не зависи от онези извън техния кръг, от приятели и близки.“

Из светските страници на „Ню Йорк Нюс ъв дъ Уърлд Газет“, четвъртък, 1 март 1900 г.

Пенелопи се върна от юг и настоя майка й да организира вечеря за свекъра и свекървата й. Беше убедена, че може да направи нещо да подобри положението си. Откакто се прибраха, почти нищо не вървеше в нейна полза и направо не й се вярваше, че е посветила толкова усилия да се направи красива и да обърне нещата.

Дори сега, докато седеше пред огромните огледала в будоара, където се събираха жените, когато организираха балове, и се опитваше да се представи достойно в ролята на дъщеря на домакините, откри, че не може да си обясни защо всичко се беше обърнало против нея. Огледа слабите си рамене, безупречното си чело и почти прозрачната си кожа. Изключителната й бледорозова шифонена рокля беше с дълбоко деколте, а талията бе великолепно подчертана.

— Хенри скоро ще престане да се държи по този начин и ще започне да ти обръща внимание — заяви Изабел, седнала до нея в рокля с цвят слонова кост, гарнирана с бежова дантела.

Все едно беше прочела мислите на Пенелопи. Думите й я поуспокоиха, но тонът й изобщо не издаде, че казва истината.

— Не съм притеснена — отвърна Пенелопи и се облегна назад.

Погледна се в огледалото и си пожела белият й врат да стане още по-източен. Отдавна беше свикнала да изрича тъкмо обратното на онова, което мислеше, но тази вечер се чувстваше напрегната. Не вярваше, че Хенри ще събере смелост да говори с баща си за намерението да напусне съпругата си, но в начина, по който се държа днес следобед в дневната на Изабел, имаше решителност.

Тръпнеше цялата и се питаше какво ли ще направи довечера, а нямаше никаква идея как да му попречи.

Грейсън застана на вратата и Изабел стана, изпълнена с надежда, а по-младата жена се намръщи, защото мислеше, че Изабел би трябвало вече да е преодоляла увлечението си по него. Макар навремето да й беше обръщал специално внимание, сега младият господин Хейс не се интересуваше от нея. Беше ясно, че е дошъл да поговори със сестра си.

Пенелопи забеляза Бък в коридора, облечен в бяла риза. Не си обясни защо присъствието му й се стори нетърпимо. Навярно, защото този път, когато й беше особено трудно, не направи нищо, за да я измъкне от положението, или съзнаваше колко много иска от този свят, а той нямаше да й помогне да го постигне. Изабел почака Грейсън да й обърне внимание, а когато разбра, че няма да се получи, подаде ръка на Бък, за да я придружи на вечерята.

Грейсън стана сериозен и подаде ръка на сестра си.

— Тази вечер си прелестна — отбеляза той, когато излязоха на черно-белите плочи в коридора.

Бък и Изабел бяха достатъчно далече и нямаше да чуят разговора на брата и сестрата. Пенелопи забеляза колко е сериозен и се запита дали не е настъпил моментът да накаже Даяна. Щеше да действа пред Хенри, преди всичко да е изгубено.

— Благодаря.

Пенелопи вървеше спокойно, облегната на ръката на брат си. Изабел сигурно копнееше да се обърне към тях, но чувството за приличие и гордост я спираха.

— Трябва да ти върна парите.

Усмивката на Пенелопи се стопи.

— Парите ли?

— Да.

— Не ти ли трябват?

— Не.

В гласа му прозвуча нова нотка, говореше почти искрено и на Пенелопи държанието му й се стори колкото необяснимо, толкова и дразнещо.

— Защо така, скъпи братко?

Бяха пред вратата на хола за към трапезарията със столовете в бургундско червено и златните вази, пълни със сухи цветя. Вътре се бяха настанили членовете на нейното семейство и семейството на Хенри, художникът Лиспънард Брадли и други, които все още допиваха аперитивите си. Господата се движеха бавно, готови да придружат дамите в трапезарията. Всичко се стори напълно ненужно на Пенелопи, но в момента младата госпожа Скунмейкър забеляза още нещо.

— Тя какво търси тук?

Даяна Холанд със сигурност не я беше чула, въпреки това се обърна от мястото си пред камината, където седеше с леля си Едит, и погледна право към Пенелопи. Не се усмихваше, а в очите й беше притаено предизвикателство. Беше облечена в бледозелена рокля, също като пъпеш, и Пенелопи си спомни, че неведнъж я беше виждала в нея.

— Аз я поканих — отвърна Грейсън.

— Господи, защо?

— Защото ти поиска да… — Замълча и погледна девойката замечтано. — И защото ми се струва, че се влюбвам в нея.

Пенелопи видя изражението му, влагата в очите му и разбра колко е глупав. Какво намираха на това недорасло създание с чорлава коса и излъчване на невинност и защо всички мъже се увличаха по нея и се стигаше до такъв трагичен край?

Нямаше как повече да стоят на прага и усети как брат й я подръпва. Ако майка й не си просеше комплименти за огромната къща или баща й не дрънкаше нещо над напитката си, или пък старият Скунмейкър не оглеждаше преценяващо предметите в стаята, Пенелопи би изтъкнала пред Грейсън, че е напълно отчаяна и щяха да сключат нова сделка. Само че отвътре се носеше жуженето на гостите, докато се поздравяваха, и тя с огромно нежелание прецени, че се налага да се усмихне като възпитана дъщеря и съпруга, затова влезе. Никога досега не беше мразила повече думата любов.

Ето че старият Скунмейкър, който пристигна току-що, казваше нещо мило на Даяна, а пък Хенри, спрял до госпожа Хейс, се обърна и ги зазяпа. Съпругата му веднага прозря, че е дошъл единствено за да изпълни намеренията си, както й заяви днес следобед, и изчакваше подходящ момент да остане насаме с баща си. Беше се извърнал, за да вижда разговарящите по-добре и светлината си играеше по гладко избръснатото му лице. Този път черните му очи не бяха безизразни. Гледаше я така, че на Пенелопи й се прищя да изпищи и да го замери с нещо. Как само й се искаше да прекоси стаята и да измъкне скромните панделки от косата на Даяна. Можеше да съобщи на присъстващите, че семейство Холанд, макар и обеднели, правят отчаяни опити да съхранят достойнството си по старомоден начин, въпреки това сестрите си оставаха две най-обикновени мръсници — едната се беше отказала от всичко заради съпруга на друга, докато по-голямата очевидно беше заченала копеле. Тъкмо когато приливът на ярост започна да я задушава, откри съвършеното решение.

Грейсън се движеше като обсебен сред веселите гости, но Пенелопи бързо застана до него и го последва до мястото, където бяха съсредоточени всички погледи. Последва го чак до Даяна.

— Госпожице Даяна, толкова се радвам, че успяхте да дойдете — приветства я той.

— Много се радвам, че ме поканихте — отвърна гостенката.

Пенелопи забеляза тона й и разбра, че двамата си имат свои шеги, но точно тогава Даяна обърна острата си брадичка и отправи на съперницата си дръзка усмивка, с която, ако бяха насаме, щеше да си изпроси шамар. Само че идеята на Пенелопи беше добра. Вече нямаше нужда от насилие, вместо това се усмихна на малката мръсница и зачака Ратмил, икономът, да излезе от трапезарията, за да обяви, че вечерята е сервирана.

— Позволете да ви придружа — предложи Грейсън на госпожица Холанд.

Тя се усмихна и двамата тръгнаха заедно. Грейсън беше в черен фрак, а Даяна в рокля на волани. Те обърнаха гръб на дамата, с която беше влязъл в хола.

Пенелопи се огледа като си придаде вид на безпомощна, защото отлично знаеше, че останалите вече са се разделили по двойки. В този момент срещна погледа на стария Скунмейкър. Той беше едър мъж с лице подпухнала версия на физиономията на Хенри, макар черните очи и стегнатата челюст да бяха все още непокътнати. Той й подаде ръка и двамата поеха след Грейсън и Даяна. Зад тях бяха Хенри с Изабел и останалите.

— Колко са красиви заедно — прошепна небрежно Пенелопи и кимна с брадичка към брат си, предателя, и малката уличница.

— Така е — отвърна Уилям Скунмейкър, който обикновено не се колебаеше да намери недостатъци.

— Съгласете се, че във вечер като тази не е никак трудно да си представим двойката пред олтара.

Скунмейкър изсумтя, но нито се съгласи, нито отрече.

— Не се притеснявай, татко — продължи тя с по-нежен и женствен глас, значително по-висок. Никога не го беше наричала „татко“, но сега й се стори, че ще бъде добро попадение. — Не съм от жените, които след сватбата мислят единствено кого да сватосат. Не че не ми е забавно! Просто не съм толкова запалена, колкото останалите дами. Истината е, че през лятото и есента няма да имам възможност много да се показвам сред обществото, а след това ще има ново попълнение в семейството.

Пенелопи подбра думите си внимателно, точно на място, когато знаеше, че човекът, който трябва, ще я чуе. Лицето на стария Скунмейкър грейна, все едно му беше съобщила, че е открила акции на „Стандард Ойл“ в сейфа, а отговорът му бе изключително красноречив и разбра, че ще последват тостове. Как само й се искаше да види изражението на Хенри в този момент, но най-важното беше да се контролира и да се държи като ангел с бащата на съпруга си.

Гениалният замисъл й хрумна току-що и много скоро всички щяха да научат за щастието, което очакваше новобрачните. Какво удоволствие беше да погледне няколко пъти настрани, тъкмо когато по-малката от сестрите Холанд трепна, а по лицето й се изписа удивление. Приличаше на прегладнял заек, прогонен от дупката си от някоя лисица. Заболя я, реши Пенелопи, повече от всичко, което Грейсън можеше да направи.