Ана Годбърсън
Завист (10)

Осма глава

„Най-естественият съюзник на всяко момиче е сестра й, макар понякога собствените ни роднини да са така загадъчни и имаме чувството, че са наша пълна противоположност.“

Мейв Де Джонг, „Любовта и други лудории на известните фамилии от стария Ню Йорк“

Чиниите с недоядените пилешки пържоли бяха вдигнати от дясната страна на гостите на семейство Холанд и на тяхно място — Елизабет знаеше много добре, защото лично беше одобрила менюто — сервираха говежди филета с аспержи. Освен това беше аранжирала клонките в сребърните чаши и внимателно беше надписала имената на гостите на всяка картичка и беше помогнала на Клер да изглади старите покривки за маси. Парите, които Сноудън им беше дал — делът на баща им от начинанието в Клондайк, както той настояваше — им позволиха да наемат готвачка за случая. Елизабет облече роклята, която майка й избра — лъскава, тъмносиня с копченца, които подчертаваха тънката й шия и китки, но криеха тялото — и тя успя да посрещне гостите подобаващо — както се очакваше от най-голямата дъщеря на старо холандско семейство. Само че допусна фатална грешка. Едновремешното момиче, което хората си представяха, когато изричаха „Елизабет“ или „Холанд“, никога не би допуснало подобна грешка. Позволи си да покаже грозно чувство (гняв, примесен с известна тъга) пред гостите. Разкри твърде много пред една неблагодарница, която я ненавиждаше и знаеше за нея достатъчно, за да я стъпче. Елизабет се усмихна немощно на Лина с надеждата бившата прислужница да не се прояви като отмъстителна злобарка, каквато беше понякога, и я попита дали храната й харесва.

— А, да.

Лина се усмихна с безсрамно удоволствие на момичето, на което беше прислужвала още от дете. По устните й беше полепнала мазнина, не я беше попила със салфетката и капката лъщеше на следобедната светлина. В другия край на масата гостите бъбреха любезно и се наслаждаваха на гостоприемството на семейство Холанд, но без да споменат, че подобни събития се бяха превърнали в рядкост напоследък. По-малкият хол изглеждаше добре — навремето тук бяха закачени по-натруфените картини, но сега бяха свалени заедно с паяжините. Елизабет се беше омъжила в същата тази стая.

На масата на домакините Пенелопи се държеше така, сякаш посещаваше дома всяка седмица. Госпожа Холанд седеше срещу дъщеря си и изслушваше гостите си внимателно. Изглежда беше забравила, че лично беше избрала съпруга на Пенелопи за свой зет, а най-странното бе, че така и не позна госпожица Брод и не се сети, че й е била прислужница.

— Колко е хубаво човек да се наслади на домашно приготвена храна, след като месеци наред е разчитал единствено на хотелска — обясняваше Лина. Замълча за миг и се обърна дръзко към госпожа Холанд: — Живея в „Ню Недърланд“.

— Не знаех. — Госпожа Холанд отпи глътка вода „Аполинарис“ и преценяващо изгледа гостенката. Може би се запита защо в стая с трийсет и шест гости от висшето общество това момиче, дошло някъде от Запада, наследница на несметно богатство, седеше на масата й, но не се издаде. Поне не и открито. — Помня, когато го построиха. На всички ни се струваше изключително безвкусен. А ето сега красиви момичета като вас живеят там! Това показва колко малко сме знаели навремето.

— На мен животът в хотел ми се струва отвратителен — въздъхна Пенелопи.

Елизабет погледна старата си приятелка и примигна няколко пъти. Двете бяха изключително близки през онази година и половина, когато Пенелопи живееше в „Уолдорф“ и дори след като Елизабет замина за сезона в Париж, получаваше писма с разкази за прекрасните неща, които беше видяла, докоснала и вкусила. Елизабет помнеше как приятелката й се превъзнасяше. Тъкмо през този период, бе осъзнала по-късно Елизабет, Пенелопи беше насочила амбициите си към Хенри Скунмейкър, която бе и една от причините да се опита да я премахне от пътя си.

— Обслужването е значително по-добро в собствения ти дом, където можеш да контролираш всичко — добави тя.

— Вече не отсядаш ли в хотели? — попита Лина. Гласът й прозвуча простодушно и Елизабет разбра, че задава въпроса от най-обикновено любопитство, за да знае как да постъпи в бъдеще. На бившата господарка й стана жал за нея, независимо от сцената одеве, защото госпожица Брод очевидно се стараеше да се представи като изискано момиче, от класа, ала беше попаднала под крилото на Пенелопи, чиито пари хората сочеха с пръст и шушукаха, че са натрупани твърде наскоро.

— Разбира се, когато пътувам, но само ако се налага — отвърна младата дама. Притисна плътните си устни и многозначително погледна новата си приятелка. — Когато например съм в Нюпорт, семейството ми наема вила за сезона, а пък когато ходя в Париж, оставам в апартамента ни на „Шан“. Сега обаче очаквам с нетърпение да отседна в един определен хотел…

— Да не би да заминавате, госпожа Скунмейкър? — попита госпожа Холанд.

Дъщерята, която отлично познаваше настроенията й, долови пресилената любезност във въпроса, макар гостите на съседните маси да забелязаха единствено топла любезност.

— Да, двамата с Хенри заминаваме за Палм Бийч. — По устните й се разля горда усмивка, когато изрече „двамата с Хенри“. — С Теди щели да ходят за риба, а аз копнея за малко топлина, а пък „Ройъл Поенсиана“ си остава чудесно местенце. Добрата съпруга се грижи за пътуванията на половинката си винаги когато може.

При тези думи Елизабет остави чашата си с вода и стрелна с очи Даяна на близка маса, където се беше настанила с леля Едит и госпожиците Уетмор. Дори вниманието й да беше привлечено от споменаването на името на Хенри, не го показа, защото оживено продължи да разпитва Елинор Уетмор за любимия й. Елизабет беше убедена, че сестра й е преживяла нещо истинско с Хенри, а и вярваше, че чувствата му към нея са истински. Беше го видяла в очите му, докато се вглеждаше към него през оживената улица, на сутринта, когато мислеше, че напуска Ню Йорк завинаги. Той не беше зализан както обикновено и очевидно бе съкрушен, че Даяна си тръгва. Забеляза съвсем същото изражение по лицето му преди час, когато го мерна застанал на вратата, и се надяваше най-сетне да е споделил с Даяна поне малка част от написаното в писмата, които тя изгори.

— Никога не съм ходила във Флорида — призна Лина.

Естествено, че не си, помисли си Елизабет и се упрекна за жестокостта си.

Нещо неизказано премина по лицата на Лина и Пенелопи и тя предложи:

— На всяка цена трябва да дойдеш, Каролина. Ще имам нужда от компания, докато мъжете се забавляват. И ти трябва да дойдеш, Елизабет. — Пенелопи замълча и погледна Елизабет в сините напрегнати очи. При този поглед Елизабет се почувства доволна, че няма апетит, защото дори да беше хапнала нещо, едва ли щеше да успее да го задържи в стомаха си след подобна открита проява на фалш. — Нямахме възможност да се насладим на компанията си както едно време от… Откога? От октомври.

В първия момент Елизабет бе заслепена от омраза, но бързо я пропъди. Знаеше, че би могла да прости на Пенелопи за жестокостта, с която се беше отнесла към нея, тъй като бе преживяла нещо прекрасно — беше живяла с Уил месеци наред, без да се промъква тайно и без да я разкъсва чувството на вина, което помрачаваше любовта им в Ню Йорк. Ако Пенелопи бе отнела на Даяна единственото, за което тя копнееше, то тогава бе преследвала онова, за което тя самата бе копняла.

Устата на Елизабет пресъхна, докато наблюдаваше бившата си приятелка. В другия край на стаята дамите, по чиито яки блестяха перлени копчета, седяха по четири на маса, ахкаха за антики, за парижката мода и лова на Лонг Айлънд, докато на масата, разположена най-близо до камината, се беше възцарила тишина. Дамите не откъсваха погледи от Елизабет.

— Октомври — потвърди след минутка тя.

— Помисли си — продължи Пенелопи, без да се притесни ни най-малко и финият й лакът се отпусна на бялата покривка. — Ще плуваме в океана, ще се разхождаме по плажа и ще бъдем много далече от клюките и глупостта.

При мисълта за слънце и палми, за чадъри и бански стомахът на Елизабет се преобърна. Всички жени, които познаваше, и всички на масата бяха изпълнени с ентусиазъм. Ала мисълта да пропътуват цялата страна и да върши същото, както и тук, само че на място с по-ярка светлина, отколкото в Ню Йорк, й се стори противна. Преди да успее да изкаже мислите си, майка й се намеси:

— Колко си великодушна, Пенелопи. — Елизабет погледна към масата, отрупана с резени черен хляб, и малката масленица от китайски порцелан, и останалите прибори и посуда, извадени специално, за да се покажат пред гостите. Човек лесно можеше да долови строгост във всяко едва забележимо трепване на лицето на възрастната дама. — Разбира се, че на Елизабет ще й бъде безкрайно приятно.

Елизабет се ококори от почуда. Не можеше да отиде — повдигна й се само при мисълта. Малките обсидианови очи на майката не се откъсваха от дъщерята, бръчките й се врязаха, докато чакаше Елизабет да отговори подобаващо. Междувременно, усмивката на Пенелопи се беше превърнала в самодоволно подхилване. Елизабет изви леко глава, сякаш призоваваше сестра си на помощ.

Даяна бе на съседна маса, подпряла се на лакът на дървената ръкохватка на стол, когато усети безмълвния зов. Големите й нежни, кафяви очи примигнаха веднъж и Елизабет се обнадежди, че сестра й ще й помогне. В същия момент Даяна се провикна над гласовете на госпожиците Уетмор.

— Флорида ли чух? Ще си прекараме идеално!

Елизабет стрелна с поглед майка си и забеляза, че забележката на Даяна е предизвикала необичайна усмивка по лицето на възрастната дама.

— Толкова е далече — измърмори тя.

— Ще дойда с теб, щом те е страх от разстоянията — продължи весело Даяна и след малко Елизабет разбра какво става. — Аз съм по-здрава от теб и ще се грижа да се чувстваш удобно.

Пенелопи свали лакътя си от масата, сякаш беше объркана, и се зае да подрежда черните плисета в скута си. Вдигна глава към Елизабет, а по устните й трепкаше приветлива усмивка.

— Чудесно. Ще бъдем цяла компания.

Елизабет погледна от настойчивата си майка към фалшивото лице и осъзна, че инстинктът й да се пази от Пенелопи се дължи не само на старите прегрешения на госпожа Скунмейкър, а и на онова, което бе способна да извърши занапред. Новите амбиции на Пенелопи й се струваха безсмислени, но скоро започна да проумява, докато наблюдаваше насила усмихнатото лице, че да се крие е безсмислено, така няма да се опази и няма да е в безопасност.

— Сигурна ли си, че има място и за Даяна? — попита Елизабет и с крайчеца на окото си забеляза, че дишането на Даяна е учестено и тя внимателно следи какво става на масата край камината. По лицето й се беше изписала надежда. — Просто не съм се възстановила напълно и имам нужда от помощта на сестра си по време на дългия път.

— Разбира се! — възкликна Пенелопи. — Въпреки че — продължи по-високо, така че да я чуят всички, — аз те възприемам като сестра и ще ти правя компания. Но твоята сестра е и моя — обърна се към Даяна, — и както вече казах, колкото сме повече, толкова по-весело.

— Ще бъде чудесно за двете ми момичета — заяви с нетипично за нея уважение госпожа Холанд. — Благодаря ви, госпожо Скунмейкър.

— Колко забавно ще бъде — заяви съскайки Пенелопи.

Като по-млада дебютантка Елизабет умееше да лавира, като пуска незначителни лъжи, неизменно изречени любезно и с много уважение. По принцип не обичаше големите лъжи, не обичаше нищо от онова, което можеше да се нарече „прекалено“. Когато погледна Пенелопи и изваяните й черти, които привличаха вниманието, злобно блесналите големи очи, Елизабет започна да разбира, че преструвките, при това непрекъснатите прекалени преструвки, са единственият начин да защити себе си и сестра си. Спомни си как Хенри и Даяна бяха застанали на стъпалата, как се гледаха объркани и натъжени като две кученца, цопнали в първата си локва, и все още не разбират какво ги е сполетяло, и откри, че има желание да излъже нагло. Изпъна гръб, пое си дълбоко въздух и срещна погледа на Пенелопи.

— Невероятно весело — отвърна Елизабет, след това се усмихна, както едно време на баловете, където обуваше пантофки на висок ток, а страните й поруменяваха от вълнение. Старата й приятелка също се усмихна широко. Двете останаха впили погледи една в друга в продължение на няколко секунди, след това Елизабет отпусна дългите си фини пръсти — недостатъчно добре поддържани, въпреки това елегантни — върху ръката на Пенелопи. — Нямам търпение.