Ана Годбърсън
Завист (11)

Девета глава

„Откъде се появи Каролина Брод? Кои са родителите й, как успя да се вмъкне сред нас толкова бързо? Да не би да е творение на Кари Луис Лонгхорн или някой друг е авторът на последното натрапило се в обществото момиче?“

От „Сите Чатър“, неделя, 11 февруари 1900 г.

— Струва ми се, че мина изключително добре — отбеляза Сноудън Кеърнс, застанал зад Даяна в по-често използвания от двата хола на семейство Холанд, докато последните гости изчакваха каретите си на тротоара.

Даяна, която не се интересуваше от социални събития, от успеха или провала им (величествено организиран бал не можеше да се сравнява с тайните откраднати моменти същата вечер), просто сви рамене. Нямаше представа дали е минало добре, макар да научи кого е набелязала Елинор Уетмор и е твърдо решена да се сгоди преди сватбата на по-малката Уетмор през юни. Даяна вече знаеше, че тръгва за Палм Бийч със сестра си, Пенелопи и, най-странното и болезненото, с Хенри, който все още я обичаше.

През дантелените завеси видя как госпожа Скунмейкър и госпожица Брод вървят към каретата на омъжената дама. Пенелопи се качи първа, спря, за да разпери пръсти по черната плисирана пола и да я повдигне. След като се наобядва, не смени ръкавиците си и диамантите на безименния ляв пръст блестяха на зимното слънце. Пред перспективата да види Пенелопи и Хенри заедно, сърцето й се сви, но мислите й не преставаха да се лутат към онова, което той така и не изрече. Копнееше да чуе и останалата част от обяснението му, за всички онези пъти през изминалите месеци, когато беше мислил за нея. Сети се за писмата, които беше изгорила, и се зачуди какви ли нежни обяснения са била написани в тях. Въпреки това със задоволство му съобщи, че написаните думи са изчезнали, макар да не спираше да си представя как ще я целуне, щом двамата останат сами.

Каролина се качи доста прибързано след Пенелопи. Очевидно все още не се беше научила как да спре и да позира като истинска дама, въпреки че изисканият й лъскав черен цилиндър по всяка вероятност струваше половината от годишната надница на прислужницата на семейство Холанд. Даяна бе изиграла ключова роля в създаването на Каролина Брод — дори продаде клюката, която я представи в обществото. Е, фамилията й да беше изписана погрешно, но не съжаляваше, че е станало така, дори изпитваше известно съжаление и ревност, че приятелката й от едно време се е сближила с Пенелопи. Това се бе отразило благотворно на социалното й положение, но от друга страна я превърна в по-неприятен човек, особено сега, след като Даяна започваше да си обяснява как Пенелопи е разбрала за прегрешението й, благодарение на което беше успяла да се омъжи за Хенри.

Докато стоеше край прозореца, Даяна се замисли и реши, че сегашното положение на Каролина и опитите й да се представи като изискана дама могат лесно да бъдат проследени до материала във вестника. По онова време единственият й мотив бяха парите. Сега беше усетила какво удоволствие доставя писането, как журналистът можеше с лекота да създаде нов човек, дори събитие, стига да умееше да пусне някоя незначителна и на пръв поглед незабележима инсинуация. Изобщо нямаше да се изненада, ако материалът й за Елинор Уетмор превърнеше желанията на нещастното момиче в истина и дори се поколеба дали няма възможност да си върне Хенри с няколко добре обмислени изречения. Вече си представяше колко щастлив ще бъде Барнард, когато научи за намерението й да замине и колко много клюки ще му изпрати.

— Да — потвърди госпожа Холанд, седнала пред камината да се стопли. — Отначало се притеснявах за теб, Елизабет, но към края започна да се държиш също както едно време.

Погледът на Даяна се стрелна към сестра й, застанала близо до високия прозорец с изглед към алеята. Косата й, станала отново пепеляворуса от декември насам — по време на престоя й в Калифорния беше изсветляла от слънцето, — беше събрана на нисък кок и в момента Даяна виждаше профила й частично. Ореолът над главата й изглеждаше светъл, макар и съвсем блед, ала тъмните сенки под скулите й бяха ясно изразени. Изглеждаше уморена и Даяна се почувства виновна, че я е притиснала прекалено много.

— Притеснявам се за плановете за пътуване на госпожица Елизабет — продължи Сноудън.

Кочияшът на Пенелопи перна конете с камшика и те поеха напред. Елизабет не отговори веднага, а наблюдаваше как каретата се отдалечава. Даяна тръгна към сестра си и я прегърна през кръста, сякаш готова да продължи да я убеждава за предстоящото пътуване.

— Всичко е наред, господин Кеърнс. — Елизабет се обърна с гръб към прозореца и се притисна в прегръдката на по-малката си сестра, която усети колко е отслабнала. — Ще ми се отрази добре да видя свят.

— Не е нужно да ходиш — насили се да каже Даяна, но съзнаваше как умолително гледа сестра си.

В момента й се прииска да остане насаме с Елизабет поне за малко, за да обсъдят истинските намерения на Хенри, високомерното държание на Пенелопи по време на обеда и тежката обида, че си беше позволила да дойде с Лина, както и да поговорят дали някой наистина я намираше за красива с тези едри натрапчиви черти.

— Няма да ми е чак толкова трудно, ако си с мен. — Елизабет говореше тихо, но решително, докато приглаждаше лъскавите къдрици на Даяна зад ухото й. — При това ще бъдем със стария ни приятел Хенри Скунмейкър, който не разполага с почти никакво време, откакто се ожени, а и това ще бъде шансът ни да докажем, че не таим лоши чувства заради някогашната ни връзка. Ако дойдеш с мен — продължи и многозначително погледна Даяна, — всичко ще бъде наред.

Даяна я притисна по-близо до себе си и се опита да даде част от силата си на Елизабет. Сърцето й биеше като полудяло, а копнежът да види лицето на Хенри отново заплашваше да я задуши от мига, в който сестра й произнесе името му. Надяваше са майка й да не забележи. Вече си представяше как ще го види на перона, как изражението му ще се промени едва доловимо, когато я зърне сред множеството. В тази фантазия успешно долавяше чувствата му, макар за кратки минути, а сетне безсънието, което я измъчваше нощем, щеше да си отиде завинаги.