Ана Годбърсън
Завист (42)

Четирийсета глава

„Непрекъснато получавам благодарствени писма от майки, много от които са се възползвали от съветите ми, преди да се задомят. Това е една от най-големите радости в живота. Някои момичета така и не се научават и аз чувам за допуснатите от тях грешки с все по-голяма мъка…“

Госпожа Хамилтън У. Брийдфелт, „Събрани съчинения за възпитанието на младите дами“, 1899 г.

Далече на север на Пето авеню, почти до парка, беше започнало да вали. Отначало, ръмеше, подухваше, но скоро се заизлива истински порой. Даяна се вслушваше в плющенето на дъжда. В дома на семейство Хейс отвориха нова бутилка шампанско, макар почти всички да бяха вече пияни. Хенри Скунмейкър със сигурност беше пиян — лежеше проснат на едно канапе, а съпругата му се усмихваше до него — също и баща му, който беше положил началото на вакханалията. Той танцува с Едит Холанд, която също пийна повечко и напомни на онези с дълга памет за момичето, което беше навремето, за епизод от седемдесетте, когато някои членове на обществото повярваха за пръв път, че може би ще бъде сключен съюз между семейства Холанд и Скунмейкър. Междувременно втората му съпруга, Изабел, разговаряше тихо с Абелард Гор, чиято съпруга беше на друго място тази вечер, а Пруди Скунмейкър не спираше да приказва — на това парти изглежда говори повече отколкото през целия си живот — с художника Лиспънард Брадли, който непрекъснато поглеждаше към Изабел. Племенницата на Едит Даяна се беше настанила на канапе в ъгъла, стиснала чаша шампанско и когато сервитьорът дойде да й долее, тя протегна ръка.

Всички бяха пияни, но каквото и да правеше, Даяна не успяваше да е като тях. Искаше й се да усети нещо различно от прогарящата болка, която Хенри й беше причинил, но шампанското не помагаше. Сякаш беше пленена от учен, който провеждаше велик експеримент с болката. Той беше дал на Хенри нож и му беше казал да го забие дълбоко, а сега се беше скрил зад огледалата и наблюдаваше чувствата, изписали се по лицето на Даяна. От време на време пробваше и нещо ново. Когато научи огромната лъжа, че Хенри спи с жена си и много скоро ще бъдат щастливо тричленно семейство, болката заплаши да я разкъса. Докато вдигаше чашата към устата си, Даяна си каза, че бе подозирала именно това, но все пак отново нагази в непознати води.

— В галерията има хубави картини, нали? — обърна се тя към седналия до нея Грейсън Хейс, за когото много добре знаеше, че е инструктиран от сестра си да се държи мило и внимателно с нея, затова го използваше да накара Хенри да ревнува, а след това и да забрави, макар засега и без резултат. Горкият Грейсън беше пионка в две изгубени игри. Не попита за галерията нито обзета от желание да флиртува, нито пък скришом. Попита направо, заяви желанието си да бъде изведена от стаята за пушене, в която всички бяха поруменели от радост.

— Да — отвърна с готовност домакинът, надигна се и й подаде ръка.

Та отпусна длан в неговата и той я поведе навън. Партито така се беше развихрило, че никой не забеляза отсъствието им, докато те вървяха по коридорите на къщата, в която можеха да се поберат десет къщи като на семейство Холанд. Ако Даяна си беше мислила, че като излезе от стаята, в която Хенри и съпругата му празнуваха радостта си, ще се поуспокои, определено беше сбъркала. Цялата трепереше, откакто беше научила, че животът на младото семейство Скунмейкър е бил щастлив от самото начало, а тя да си беше въобразявала, че Хенри й принадлежи. Той се беше възползвал от нея, поне такова беше намерението му. Опита да си внуши, че има късмет, задето откри толкова рано, но бе прекалено шокирана.

— Картините в тази галерия наистина са прекрасни.

Бяха влезли в сумрачна стая и Грейсън вдигна свещта, която беше взел, макар Даяна да нямаше никакво желание да разглежда платната.

— Госпожице Даяна, радвам се, че сме сами. Искаше ми се да ви кажа колко много мисля за вас през последната седмица.

Тя се обърна към Грейсън и откри, че той е не само красив, но и откровен, искрен. Каква изненада.

— Наистина ли проявяваш интерес към мен или това е поредната машинация на сестра ти? — попита го направо с тих глас.

— Интересът ми — а думата съвсем не е подходяща за онова, което изпитвам — е огромен. Моля ви, не настоявайте да ви разказвам как започна всичко, но ми повярвайте, че вече няма значение. — Грейсън протегна ръка и прибра къдрица зад ухото й, а очите му бяха пълни с обожание, каквото тя не бе виждала никога досега. Разбра, че говори истината или поне, че е решил да я накара да повярва. Но дали правеше разлика между истина и лъжа?

— Защо? — След начина, по който Хенри се беше държал с нея, не беше сигурна, че мъжете могат да обичат истински жените, въпреки това й се искаше да повярва. Желаеше да й казват приятни неща и да постигне нещо хубаво.

— Ами — засмя се Грейсън тихо, — защото си красива, любопитна, защото обичаш да ходиш на различни места, да усетиш живота. Защото, докато съм с теб, се чувствам свободен от тъпите условности, които владеят скучното ми съществувание.

— Така ли?

Даяна се облегна на стената. Запита се дали Хенри някога е изпитвал същото към нея — вероятно в началото, преди да разбере колко лесно може да я манипулира. Ето, отново мислеше за Хенри, нахлу в мислите й за пореден път, заби ножа в нея и тя изпъшка, без да го съзнава.

Грейсън внимателно отпусна ръка на талията й.

— Мислиш ли, че тези чувства ще продължат? — попита след кратко мълчание тя.

Той си пое дълбоко въздух.

— Не мога да си представя, че някога няма да ги изпитвам.

Тя отвори очи, но не срещна неговите, преди да духне свещта. После протегна ръка към него, отпусна длани на ризата му и го притегли към себе си. Медният свещник падна на пода. Тя долови дишането му до врата си и реши, че й харесва. Никога не си беше представяла, че ще докосва друг мъж, освен Хенри, но откри, че близостта с друго тяло намалява болката от нанесените от Хенри рани. Отвори устни и ги вдигна към Грейсън.

— Никога досега не бях изпитвал подобни чувства към жена — призна Грейсън, когато се отдръпна от нея. — Искам да съм винаги с теб и…

Даяна кимаше, но не желаеше да слуша повече. Искаше той да я целува отново, докато целувките му заличат останалите чувства. Отпусна глава на тапетите, за да я целуне по врата. Отначало той се поколеба, сетне приближи устни и след малко отново завладя нейните с леки въздушни целувки. Тя го прегърна през врата и разпери пръсти под косата. Почти беше забравила колко е часът, че в съседната стая има хора, когато Грейсън задъхан заговори:

— Дали няма да забележат, че ни няма?

Даяна си пое дъх:

— Не още.

Грейсън примигна. Може би се опитваше да определи дали тя достатъчно добре познава собствените си желания. В тъмното господинът приличаше на Хенри — е, поне малко.

— Госпожице Дай — заговори той мило, — не искам да ви прелъстявам…

Замълча, когато Даяна го погледна. Мислеше си за начина, по който Хенри я поглеждаше от другия край на някоя стая и разпалваше в нея желанието да прокара пръсти по кожата му. При този спомен цялата отмаля. Е, ето че сега, докато виковете от партито на семейство Скунмейкър долитаха глухо от съседното крило, докато дъждът се лееше по стрехите, а сънят бягаше от нея, тя имаше чувството, че само едно-единствено нещо е в състояние да я спре да мисли за онова, което Хенри й беше причинил. Тя вдигна пръст и го притисна към устните на Грейсън, за да го накара да замълчи.

— Моля те — прошепна Даяна.

Той я повдигна и тя се облегна на дъбовата ламперия. Бледозелената й пола и белият кринолин ги обгърнаха като вълна, която се разбива в кея, и тя усети как цялата се разтваря за него. Той се наведе и притисна устни към раменете й, а тя откри, че е много приятно. Ръцете му бяха под нея, държаха я и това също й хареса. После се притисна в него, знаеше, че ще му се отдаде напълно, за да я отведе в бездната на забвението.

Беше изгубила представа за времето, когато се обърна, за да може той да целува врата й. Тогава съзря фигурата на вратата. Хенри ли беше или просто той й се привиждаше навсякъде? Силуетът изчезна и тя проумя, че никога повече няма да изпита нещо толкова чисто и сладко, колкото с Хенри.