Ана Годбърсън
Завист (26)

Двайсет и четвърта глава

„Тоалетите за курортите винаги са пищни, но шпионите ми в Палм Бийч докладват, че госпожица Каролина Брод е пристигнала с чисто нов гардероб, в който блести, сигурно благодарение и на диамантите, с които е накичена. Дано господин Кари Луис Лонгхорн знае къде отиват парите му.“

Из колонката „Игривият Галант“ в „Ню Йорк Импириъл“, събота, 17 февруари 1900 г.

В събота вечер в „Ройъл Поенсиана“ с отворените френски прозорци, през които нахлуваше хлад, на дансинга бяха много жени, млади и красиви. Каролина имаше чувството, че е най-прекрасната. Кестенявата й коса беше разделена на път, а кичурите от двете страни бяха бухнали над челото и къдриците й се спускаха по врата, хлабаво прихванати от панделка. Беше с двоен наниз перли и накити, които подчертаваха зеленото в очите й, а ръцете й бяха обгърнати от старинна дантела. Наясно бе, че кожата на високото й чело блестеше на отблясъците от пъстрите светлини, а докато е на юг, луничките й придават аристократичен вид. Единственият неприятен елемент беше партньорът й, Пърсивал Кодингтън, по чийто дъх усещаше пилешкото фрикасе, което беше вечерял.

— Истинско удоволствие е да се танцува с вас — отбеляза Пърсивал.

Каролина знаеше какво е да се чувстваш некомфортно в този свят и разбираше какво означава избилата по челото на кавалера й пот. Нещастникът беше нервен и на нея й стана малко мъчно за него. Въпреки това осъзнаваше, че губи минути от обещаващия си нов живот, от новоразцъфналата си прелест, и то заради него. Широките му като пещери ноздри бяха на нивото на очите й, а потните му длани се бяха отпуснали твърде фамилиарно, докато двамата танцуваха под звуците на оркестър „Бейли“, който свиреше зад параван с нарисувани създания от подводния свят. Стотици гости се бяха скупчили покрай стените на залата, а дансингът беше пълен с млади двойки. В розовите сенки се криеха значително по-умни, по-богати и по-добре облечени хора, сред които щъкаха сервитьори, а тя танцуваше със средно богат никаквец, който все още не се беше научил да диша със затворена уста.

След малко сигурно щеше да се замисли над иронията как допреди няколко месеца шансът да привлече вниманието на Пърсивал Кодингтън щеше да й се стори невероятен късмет. Сега обаче всичко беше коренно различно. Нямаше никакво време за сантименталност. Гърлото й се стегна, защото колкото и невъзпитано да въртеше глава настрани, Лиланд не се мяркаше наоколо.

Денят й с него беше дълъг, почти съвършен. Постъпи глупаво, когато настоя да се върне в хотела навреме, за да се изкъпе, да се гримира и да си направи косата, след което да й остане час, през който да закопчае ситните перлени копченца на бялата рокля. Той добродушно се съгласи и отиде да играе голф с Грейсън Хейс. През цялото време се притесняваше, че той няма да се появи навреме, за да я придружи на вечеря. Одеве, докато се оглеждаше за него, стана плячка на господин Кодингтън, който започна да обсъжда кастовата система на островитяните от Фиджи, докато поглъщаха последните три ястия. Забеляза Лиланд. Дойде със закъснение, а Каролина бе обзета от страх, че заради предпочитанието си да прекара няколко часа с прислужницата, господинът беше изгубил интерес към нея, затова беше избрал голфа (игра, за която тя не знаеше абсолютно нищо).

— Така и не разбрах какво му харесват на дъртия Кари Лонгхорн — заяви злобно господин Кодингтън, което не убягна на Каролина и тя изгуби търпение.

— Не смятам, че сте в положение… — започна, но бе спасена от следобедния си кавалер, извисил се над рамото на партньора й. Беше се ухилил, широката му уста разполовяваше красивото лице, а сините му очи блестяха на приглушената светлина. Каролина спря да танцува, а Пърсивал задържа ръката й по-дълго, отколкото беше прилично. — Господин Бушар.

— Госпожице Брод — кимна и се завъртя на пета. — Господин Кодингтън, позволете да ви прекъсна.

Ноздрите на Пърсивал се разшириха и за момент изглеждаше така, сякаш ще негодува открито. После отстъпи и Каролина усети стегнатата ръка на Лиланд и се отдръпна с него в танцуващата тълпа.

— Трябва да ви се извиня отново — рече той, макар Каролина да не го слушаше. Безупречно белите му зъби блестяха, широките му рамене я заслоняваха, той наистина я очароваше. — Ако бях забелязал, че този досадник ви задушава — простете за думата, — щях да ви спася много отдавна.

Неочаквано музиката зазвуча по-силно, по-възторжено, все едно собствените й чувства бяха пресъздадени от духови и струнни инструменти. Не й се искаше да откъсва очи от Лиланд, но си напомни как се държеше Елизабет, сякаш не се нуждаеше от нищо от ухажорите си и не проявяваше кой знае какъв интерес към тях. Обърна се така, че да огледа профила й, и бе завладяна от радост, че се намира тук.

Забеляза лейди Дагмол-Листър да танцува с младия си партньор, забеляза и известния архитект Уебстър Йънгам да танцува, притиснал буза към една от по-младите госпожици Астър. Бяха облечени в най-красивите си тоалети, все едно цял живот бяха участвали във вълшебна пиеса, в която всеки момент бяха на прицел под прожекторите. По-рано всички шушукаха, че госпожа Скунмейкър танцувала със съпруга си, който не изглеждал особено щастлив. Вече ги нямаше, но забеляза Даяна Холанд, облечена в различна рокля от онази, с която беше на вечеря; Грейсън Хейс също не се мяркаше.

Каролина остана разочарована, че Елизабет Холанд вече си легна и остави Теди Кътинг без партньорка, защото това означаваше, че няма да види как бившата й прислужница влиза в света на избраните, все едно е принцеса. За момент Каролина злобно се запита дали някогашната й господарка не е открила някого от персонала, с когото да се позабавлява. Не че бе от значение. Имаше предостатъчно свидетели на великолепието на Каролина и все някой щеше да съобщи на вестникарите за нея. Всички тук й бяха приятели или нещо подобно — държаха се мило с нея и я канеха на чудесните си излети. Тя съзнаваше, че има тежест и стойност сред членовете на висшето общество и нито завистта им, нито противните им игрички щяха да й отнеме постигнатото.

— Госпожица Каролина Брод?

Когато скромният човечец с папийонка изрече името й, Лиланд спря да танцува. Тя усети, че вече не е в прегръдката на мъжа, който цял следобед й даваше надежда, че ще получи предложение за брак, и веднага намрази непознатия, който търпеливо чакаше на крачка от тях, за да й съобщи нещо.

— Да?

— Имате телеграма.

— Дайте я на прислужницата ми — сопна се, сякаш беше свикнала да получава среднощни телеграми.

Обърна се пак към Лиланд. Той я чакаше, застанал до фината решетка в далечния край на дансинга, която не позволяваше на гостите да виждат какво става в недрата на кухнята. По решетката се катереше истинска лоза — Каролина я разгледа по-рано същата вечер.

— Вече бях при нея. — Мъжът замълча и й се стори ужасно, че той се поколеба, преди да изрече следващите си думи. — Тя ми каза незабавно да ви потърся. Помещението за кореспонденция, от което сигурно ще се възползвате, за да се запознаете със съдържанието на телеграмата, се намира на първия етаж, точно до…

Хиляди груби думи напираха, ала не изрече нито една. Съзнаваше как разочарованието, че я откъсват от центъра на събитията, й личи, което бе изключително унижение, въпреки това погледна Лиланд и се насили да се усмихне смело.

— Сигурна съм, че не е нищо важно — изрече госпожица Брод.

— Надявам се. — Той бе толкова мил, че тя едва намери сили да се откъсне от него. — Да ви придружа ли?

Каквато и да беше новината, някакъв инстинкт й подсказа, че Лиланд не бива да я чува. Тя поклати глава и се обърна към мъжа с папийонката, който я отведе от дансинга, където се бяха събрали всички видни личности на висшето общество, където животът и веселието щяха да продължат без нея. Щом влезе в главното фоайе на хотела, госпожицата сведе поглед към сложната плетеница от шарки на килима и усети колко силно я стягат пантофките със златни полумесеци на пръстите.

Помещението за кореспонденция се оказа обзаведено в лъскави дъбови мебели и какви ли не дреболии със златни орнаменти. Беше добре осветено и Каролина се почувства тромава до грижливо облечения мъж. Той й подаде телеграмата и за момент на нея й се прииска времето да се върне назад, това да не се случва. Прииска й се да се върне в балната зала и да продължи да танцува с Лиланд завинаги. Само че не можеше да направи нищо, което да отбие удара.

Телеграфна компания „Уестърн Юниън“

До: Каролина Брод

Получена в: „Ройъл Поенсиана“ 25

Палм Бийч, Флорида 2:00, неделя, 18 февруари 1900 г.

„Кари Луис Лонгхорн погина тази вечер след кратко боледуване. Последното му желание беше да присъствате на погребението. Трябва бързо да се върнете в Ню Йорк. Купих билет на вас и прислужницата ви за влака в 12:00 утре. При пристигането я освободете от задълженията й.

Ваш господин Морис Джеймс, главен изпълнител на завещанието на Лонгхорн“

Каролина затвори очи и сгъна телеграмата. Студена тръпка пробягна по гърба й. Днешният ден беше съвършен, а сега удоволствието си беше отишло, но все още не можеше да осъзнае колко ужасно нещо се беше случило, докато се беше гордяла с постигнатото возила в каретата без коне. Представи си го на доковете, когато я изпращаше, и колко много му се искаше тя да остане.

И тогава много бързо тъгата й отстъпи място на друго чувство. Нямаше начин Кари Лонгхорн да е издъхнал толкова бързо. За миг се вбеси, че никой не я беше предупредил за подобна възможност. Нямаше на кого да стовари вината, а колкото и да й се искаше, Лиланд не можеше да стори абсолютно нищо, за да я спаси. Опита да се държи гордо и високомерно, както досега и заяви на мъжа с папийонката, че иска да й бъде донесен чай в стаята, понеже й предстои да си събира багажа.