Кони Мейсън
Пиратът (21)

Епилог

В последния момент Гай избута доктора встрани и улови детето си, когато се изплъзна от тялото на Блис. Той знаеше, че на подобно действие се гледа неодобрително, но не го интересуваше. Бе пропуснал раждането на Брайън и голяма част от детството му и бе твърдо решен да бъде наблизо през всички следващи щастливи моменти от живота на децата си. Той прегърна гърчещото се бебе, изпълнен с толкова силни и пронизващи чувства, че усети сълзи да се стичат по бузите му.

Аха, сълзи от пирата, който преди време беше толкова страшен, че хората потреперваха от ужас при всяко споменаване на името му.

— Оставете детето долу, виконте — остро нареди докторът. — Време е да срежем пъпната връв и да завършим раждането. Доста необичайно поведение. Повечето мъже са доволни да останат далеч от родилната стая, докато всичко свърши.

— Аз не съм като повечето мъже — отвърна Гай, коленичи отстрани до леглото на Блис и неохотно постави бебето върху корема й.

— Син или дъщеря? — попита тихо тя.

— Син, любов моя. Красиво момченце с коса като бляскаво злато. — Точно в този миг бебето пропищя високо, малките му пръстчета се свиха в юмручета и крачетата му заритаха. Гай щастливо се разсмя. — Изглежда, че ще бъде буен като майка си.

— Здрав ли е? Преброи ли пръстите на краката и ръцете му?

— Той е красив. Всички пръстчета са си на мястото и като съдя по силния рев, който издава, дробовете му са здрави. Как ще го кръстим?

— Хмм? — Очите й се затвориха, сякаш сънят заплашваше да я повали.

— Името, любов моя, как ще наречем нашия син?

Устните й развълнувано се разтвориха и тя сънливо се усмихна.

— Всяко друго име, но не и Хънтър. Един пират в семейството е достатъчен.