Кони Мейсън
Пиратът (3)

2.

Ню Орлиънс, 1811

— За бога, трябва да го направиш — упорстваше Клод Гренвил, като крачеше по доста износената следа върху килима. — Умолявам те отново да помислиш. Вече не е толкова просто. Аз съм разорен, разорен. А също и Джералд Фолк, ако не се омъжиш за него и не му позволиш да използва наследството ти, за да покрие загубите си. Преди никога не съм настоявал, защото беше много млада, за да получиш парите. Знаеш условията по–добре и от мен. Трябва да се омъжиш, за да получиш голямата част от наследството. Ако все още не си омъжена, когато навършиш двадесет и пет, ще имаш право да получаваш само месечна издръжка.

Блис въздъхна уморено.

— Разговаряли сме за това и преди, татко, и моят отговор продължава да е съшият.

— Нашият дом е заложен, дъще. Банката ще го притежава, ако не мога да изплащам ипотеката. Нито Фолк, нито аз сме допускали, че такива огромни загуби ще сполетят търговските му сделки напоследък. Всичките му кораби бяха нападнати от пирати. По–точно от един пират, ако мога да кажа. Като че ли проклетият негодник си го е набелязал. Месеци по–късно откраднатите стоки се появяват в града и онези непоправими братя Лафит ги предлагат на купувачите на възмутително ниски цени.

— Къде е американската военноморска флота? Защо позволява да продължават тези зверства? — чудеше се Блис.

— Малкото й кораби участват в сраженията, като се опитват да отблъснат британците от нашите брегове. Военноморската флота няма нито време, нито пари да прогонва пиратите от водите ни. Гаспърила е най–лошият от всички. Той е сформирал „Братство на пиратите“, които плават под негово ръководство. Загубите на нашите кораби вече са непоносими. Пиратът, известен с прозвището Хънтър, изглежда си е наумил да унищожи корабите на Фолк.

Блис потрепери, спомняйки си последните клюки, които беше дочула в града за Гаспърила и неговото братство.

— Гаспърила държал жените като заложници на отделен остров. В едно отношение тези на Каптива са късметлийки. Винаги ги откупват и връщат на семействата им.

— Само Господ знае какво се е случило на горките нещастнички, докато чакат това — възрази Клод. — Но май се отклоних от главния въпрос. Това, което е важно за нас е, че след шест месеца ти ще наследиш парите си. Ако все още не си омъжена, ще получаваш само месечна издръжка. Така че трябва да се омъжиш. Фолк отчаяно се нуждае от средства, за да монтира допълнителни оръдия на останалите си кораби. Банката отказа молбата му за кредит, и той няма към кого друг да се обърне.

— Има и други наследнички в града.

— Ти си единствената, която Фолк желае. Кой ще се грижи за теб, след като умра? Скоро ще навършиш двадесет и пет. Мъжете си търсят по–млади жени, за да могат да им народят по няколко деца. Помисли. Най–малкото, ако не се омъжиш, никога няма да изпиташ радостта от майчинството.

Блис трепна. Клод беше улучил болното й място. Почти седем години бяха минали, откакто бе загубила детето си и шест години от смъртта на Гай. Тя никога нямаше да забрави и двамата. Нейният живот беше поредица от безсмислени дни, изпълнени с мечти за мъжа, когото обичаше повече от собствения си живот, и за детето им. Искаше ли друго дете? Отговорът беше категорично да. За нещастие единственият начин да има дете, което желаеше безразсъдно, беше да се омъжи.

— Искам деца — призна си Блис и тъжно въздъхна. — Ако моят син беше оживял…

— Но не оживя — грубо я прекъсна Клод. — Ти тъгува доста дълго. Съгласи се да се омъжиш за Джералд Фолк и можеш да държиш дете в ръцете си следващата година по това време. Вече си на двадесет и пет, повечето момичета отдавна са се омъжили. Отчаян съм, Фолк също. Той се нуждае от парите ти, за да може корабният му бизнес да просъществува. Ако той се разори, и аз съм съсипан.

Молил съм те за много малко неща, Блис. Най–малкото, което можеш да направиш за мен, е да изпълниш желанието ми. Уверих Фолк, че този път ще приемеш предложението му. Не бих искал да ме изкараш лъжец.

Блис се вглъби в мислите си и пред втренчения й поглед изплува образът на обичния й мъж, за който се бе омъжила толкова отдавна. Седем години бяха дълго време и любимите черти на Гай избледняваха, но тя никога нямаше да забрави кратката им, ала страстна споделена любов. Възхищаваше се и обичаше всичко в него, меката му като коприна тъмна коса, яркият блясък на сребристите му сиви очи и невероятната сила на мускулестото му тяло.

Гай де Йънг беше мъртъв.

Детето й беше мъртво.

Никога нямаше да има друг Гай, но можеше да има друго дете.

— Ще ми се подчиниш, дъще — повтори Клод. — Джералд подаде молба и тази неделя в катедралата „Свети Луис“ ще обявят имената на желаещите да встъпят в брак. Сватбата ще се състои след три седмици.

— Мога да ти помогна да си плащаш дълговете с месечната ми издръжка, татко — предложи Блис. — Разбирам, че това е огромна сума.

— Не е достатъчно за нашите цели. Фолк те чака доста дълго и вече губи търпение. Даде ми пари назаем, когато се нуждаех от тях. Трябва да изпълня дълга си. Той се нуждае от огромни средства, за да продължи търговските си сделки. Трябва да въоръжи корабите си.

— С моите пари! — възкликна ужасено Блис.

— Няма друг начин — сви рамене Клод. — Докато нямаш съпруг, не можеш да получиш парите от наследството си, дори да навършиш определената възраст.

— Как мога да се омъжа за Джералд, когато дори не го харесвам? — тъжно каза Блис. — Гай щеше да е жив, ако Джералд не беше го предизвикал и нямаше да ти се наложи да използваш влиянието си, за да го държиш в затвора, докато се разболее и умре от треска.

— Много вода изтече оттогава. Сватбата ще се състои след три седмици и това е последната ми дума.

— Ще се съглася, но не мога да го харесам — неохотно отвърна Блис. — Ако бракът ми с Джералд е единственият начин да спася дома ни, така да бъде. Жертвата си заслужава, ако имам дете. Но трябва да знам, че Джералд се е примирил с това, никога да не го обичам. Сигурна съм, че няма нищо против, след като само парите ми истински желае.

Клод въздъхна с облекчение. Той се опасяваше, че дъщеря му ще откаже да се омъжи за Фолк. Изглеждаше му невероятно, но Блис продължаваше да тъгува за Гай де Йънг шест години след смъртта му и все още скърбеше за сина им. Тогава тя беше толкова млада и бащата вярваше, че ще да забрави миналото и ще приеме предложението на Фолк преди двадесет и петата си годишнина. Не беше очаквал тази нейна упоритост. Слава богу, най–сетне склони.

 

 

Блис стоя дълго пред огледалото в булчинската си рокля, взираща се в образа, който щяха да видят всичките й приятели след по–малко от два дни. След женитбата си с Гай отпреди седем години тя се беше променила. Лъскавата й коса бе запазила блясъка си, очите й, както винаги сияеха със същите ярки тюркоазносини искри, но фигурата й беше чувствено зряла.

— Ще бъдеш ослепителна булка, Блис — каза с въздишка шивачката, като забоде последната карфица на подгъва. — Цветът ти подхожда. Радвам се, че избра синьо, а не бяло.

— Това е любимата ми рокля, Клари — каза Блис и потъна в спомена за деня, в който избяга с Гай. Беше облечена с бяла рокля от тънък муселин, украсена с много воали. Приличаше на детска рокля, осъзна тя сега, но Гай я харесваше.

— Съблечи я и ще направя подгъва в ателието. Ще ти я донеса в деня преди сватбата.

Блис усети, че леко се забавлява и от сватбата, и от роклята. Веднага щом шивачката напусна стаята, тя безмълвно седна на леглото и се взря в тавана. Мислите й бяха неспокойни. Как щеше да позволи на Джералд да я докосва по начина, по който го бе правил Гай? След бракосъчетанието можеше да прави всичко каквото си поиска с нея и тя трябваше да се подчинява. Тръпки на отвращение полазиха по гърба й.

Спомни си колко развълнувано очакваше брачната церемония с Гай. Как нежните му думи и изискани обноски й действаха успокоително, отпускаха я и намаляваха смущението й. После имаше болка, но Гай го направи толкова нежно, че тя едва я забеляза. Ридание се надигна в гърлото й и заседна там. Очите й се замъглиха от сълзите, когато мислите й отново се върнаха към Гай. През всичките тези години тя не можа да приеме смъртта на съпруга си. Ако беше видяла тялото му, може би щеше да стане по–леко. Но всичко, което видя, бе само неговия гроб.

Часовникът върху тоалетната й масичка иззвъня и Блис с нежелание се облече и заслиза по стълбите. Възнамеряваше да вземе каретата и да отиде до града, за да си купи ръкавици и обувки, подхождащи на роклята й. В коридора срещна Манди, робинята, която й беше като майка след смъртта на нейната.

— Къде отиваш, скъпа?

— До града.

— Няма да ходиш сама, нали? Поизчакай ме тук, да си взема шала.

— Не съм дете. Не се нуждая от придружител — каза Блис.

Манди я погледна неодобрително.

— Щом казваш. Хенри ще кара каретата. Той ще се грижи за теб, да не би да ти се случи нещо.

— Добре де, добре. Виждала ли си баща ми?

Манди завъртя очи.

— В кабинета е с господин Джералд. Сигурна ли си, че си готова да се омъжиш за този мъж? Познавам те доста добре и мога да заявя, че не си щастлива — каза Манди откровено.

— Не съм била щастлива от доста време — призна си Блис и въздъхна. — Този брак е необходим, иначе нямаше да се съглася. Ще кажа на татко, че излизам — рече тя и се отправи към кабинета.

Вратата беше открехната и Блис понечи да влезе, но чу да споменават името й. Тя застана неподвижно, а ръката й застина на дръжката. Знаеше, че не е възпитано да се подслушва, но бързо отхвърли тази мисъл и прилепи ухо на вратата, за да чува по–добре.

— Алчният негодник иска още пари — каза Клод, удряйки с юмрук по бюрото, за да подчертае думите си. — Получих писмо днес. Някога ще бъде ли доволен? Ако момчето не беше мой внук, бих му казал да върви по дяволите и да зареже копелето, както и заплахите си.

— Този път колко иска? — попита Фолк, очевидно знаещ за какво му говори Клод.

— Два пъти повече от миналогодишната издръжка. Момчето било пораснало и ядяло много.

— Кажи на Холмс да му напише, че няма да му пращаш — посъветва го Фолк. — Мобийл е доста далеч и шансовете да срещнеш него или момчето са малки.

Блис беше като ударена от гръм. Момчето? Какво момче? Защо баща й плащаше на някой да се грижи за това дете? Отговорът беше твърде болезнен, за да го осмисли веднага. Как е възможно? Баща й не можеше да е толкова жесток, толкова безсърдечен, нали? Следващите думи на Клод преобърнаха света около нея.

— Момчето е син на Блис. Не мога с лека ръка да го пренебрегна или да го заплашвам.

— Повече не мога да ти дам, Клод — решително заяви Фолк. — Дори да имах, не бих ги похарчил за копелето на Де Йънг.

— Предполагам, че си прав — отвърна неуверено Клод.

Блис се олюля и трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Детето й не беше мъртво! Баща й я бе излъгал.

Взел е бебето й, когато е била твърде немощна, за да задава въпроси за смъртта му. После е изпратил сина й надалеч, за да го отгледат непознати. Сега си спомни, че по време на раждането Манди беше извън имението, а на чернокожата акушерка платиха много бързо. Искаше й се да вие от мъка. Да излее гнева си срещу подлостта на този живот.

Искаше сина си. Синът на Гай. Детето, за което тъгуваше през всичките тези години. Джералд и баща й бяха извършили огромен грях спрямо нея. Никога нямаше да им прости.

— Махни това писмо и забрави за него — посъветва го Фолк. — Ела с мен до кантората. Ще те докарам до вкъщи довечера и ще вечерям с теб и Блис. Трябва да поговорим за новия кораб, който съм поръчал. Обещах на корабостроителите да платя цялата сума, след като получа парите от наследството.

Клод промълви нещо, което Блис не разбра. После тя чу затварянето на чекмедже, стъпки приближиха вратата. Объркана, тя хукна, скри се зад ъгъла и изчака да излязат. Когато външната врата се тръшна, пристъпи към действие. Никой не я видя, когато се мушна в кабинета и започна да отваря чекмеджетата, докато накрая намери писмото. Грабна го, запомни името и адреса, после внимателно го върна на мястото му.

Без да разсъждава дали постъпва правилно, Блис уверено отвори касата на баща си и взе всичките му пари. Не беше голяма сума, но достатъчна за билет до Мобийл. Втурна се към горния етаж, приготви пътната си чанта и напусна къщата, без никой да я забележи.

Каретата на Фолк стоеше почистена пред портата, когато Блис стигна до конюшнята. Конярят работеше някъде из имението, така че тя оседла коня, без да уведоми някой за плановете си. Върза пътната си чанта за седлото, яхна коня и се понесе по пътя.

След като прекара два дни в порутената странноприемница близо до кея, Блис се качи на „Сали Бътлър“, товарен кораб, превозващ роби до Мобийл, Алабама. Изпита угризение на съвестта, когато продаде коня си на собственика на хана и прибра парите. Баща й й дължеше много повече. А колкото до парите от наследството, тя се успокояваше с мисълта, че те никога няма да попаднат в ръцете на Джералд Фолк. Заедно със сина си можеше да живее комфортно с месечната си издръжка.

Но на втория ден, далеч от Ню Орлиънс, я сполетя нещастието. Изведнъж зад един малък остров се появи пиратски кораб и ги подгони. Когато се приближи на разстояние около един оръдеен изстрел, пиратите обстреляха носа на „Сали Бътлър“. Корабът се предаде без бой и беше обезоръжен.

Блис усети, че в главата й нахлува кръв, когато пиратите се покатериха на палубата. Коленете й се подкосиха, когато разярен пират я сграбчи за кръста и я повлече към палубата.

— Тази ми принадлежи! — изрева той и се опита да я целуне.

Тя се отскубна, но се озова в ръцете на друг пират.

— Никой да не я докосва, докато аз, Гаспърила, не се уверя дали си заслужава да бъде освободена срещу откуп.

Блис разпозна името и й се стори, че я поглъща мрак.