Кони Мейсън
Пиратът (18)

17.

— Обичаш ме? — повтори Блис. Гласът й бе изпълнен с презрение. — Избрал си странен начин да го покажеш.

— Не те обвинявам, че ме мразиш, дъще. Не съм направил нищо, с което да спечеля доверието ти, и не съм те молил за прошка. Заговорничих с Джералд, за да те разделя с мъжа, когото обичаше, и после взех детето ти. Ти беше толкова млада. Исках най–доброто за теб и си помислих, че Джералд Фолк е подходяща партия.

— Никога не си ме изслушвал, татко. Винаги си мислел единствено за твоите лични користни цели. Раздели ме със съпруга и детето ми. С Джералд платихте на човек да убие Гай де Йънг.

Клод възрази разгорещено.

— Кой ти каза? Не, това не беше мое дело. Само използвах влиянието си, за да не позволяват на Де Йънг да стигне до съда. Фолк беше този, който нае човек да убие съпруга ти. Той знаеше, че никога няма да се омъжиш за него, докато Де Йънг е жив. Но аз няма да отричам вината си, сега осъзнах, че това, което направих, е достойно за презрение.

— И казваш, че все още ме обичаш — присмя му се Блис.

— Обичам те и за да ти го докажа, се съгласих с плана на Фолк да те заведа с момчето в склада. Той възнамерява да те използва, за да накара Хънтър да подпише самопризнанието. Не вярвам на Фолк. Душата му е обладана от мания за пари и обвинява мъжа ти за фалита на търговските му сделки с корабите. Не желая отново да те нараня, Блис. Затова съм тук.

Блис искаше да повярва на баща си, но беше много трудно след болката, която й бе причинил.

— Как възнамеряваш да ми помогнеш? Видя ли Гай? Добре ли е той?

— Не ми е лесно да ти го кажа, но няма да те лъжа. Били са жестоко съпруга ти. Но вече спряха, защото Фолк стигна до извода, че са му нужни по–отчаяни мерки, за да го накара да подпише.

Дълбок стон на отчаяние се изтръгна от гърдите на Блис.

— О, Господи, достатъчно е бил нараняван. Как мога да спра това?

— Спечелих малко време, дъще. Може би заедно ще намерим начин да освободим мъжа ти. Много ли го обичаш?

— О, да, с цялото си сърце.

Клод се усмихна.

— Радвам се. Време беше да спреш да тъгуваш по младия мъж, за когото се омъжи против волята ми. Радвам се, че си намерила сина си. Разбрах, че Хънтър е помогнал. Аз… — поколеба се той. — Мога ли да го видя?

Блис се разтрепери при спомена за дългите самотни години, през които смяташе, че Гай и Брайън завинаги са загубени за нея. Баща й беше виновен за всичките й терзания. Нейният баща и Джералд Фолк. Но той все още беше неин родител, така че тя потърси в сърцето си искрата на опрощението… и я намери. За Фолк нямаше такъв шанс. Не откри нищо, освен презрение и омраза към него.

— Наистина ли очакваш да ти повярвам, че искаш да помогнеш на мен и на Гай? — недоверчиво попита Блис.

— Надявам се да го направиш. Има ли Хънтър приятели в града, които няма да му откажат помощ? Ако няма, мога да се обърна към градските власти.

— Твърде е рисковано да търсим закрила от градската управа. Все още има награда за главата на Гай. Не бих искала да започнат да се ровят в миналото му.

— Гай — замислено измърмори Клод. — Това беше и първото име на Де Йънг.

Блис вдигна непокорно брадичка.

— Да, така е. — Тя не каза нищо повече и той не я попита. — И да ти отговоря на първия въпрос. Гай няма близки приятели в Ню Орлиънс. Има партньори в сделките, но не и приятели, които да се съгласят да му помогнат — изплака тя, а в очите й заблестяха сълзи. — Братята Лафит! Те ще го сторят, ако разберат, че е в опасност.

— Аха, сигурен съм — съгласи се Клод. — Чувал съм, че членовете на братството се защитават един друг. Знаеш ли къде можем да намерим Лафит?

— Из целия град са пръснати листовки за публичен търг, който ще се състои утре на Лондонското тържище. Бяха подписани от двамата Лафит. Много хора ще се струпат на пазара. Търговци на едро, търговци на роби, всички, които желаят да направят изгодна сделка. Ще отида при тях и ще потърся помощта им. Само се моля да не е твърде късно.

— Ще дойда с теб.

— Добре, но не искам да оставям Брайън сам. Джералд може да стане нетърпелив и да изпрати тук наемниците си в мое отсъствие. Не искам детето ми да стане техен залог.

— Е, ще тръгнем рано сутринта — каза Клод. — С какво ще отидем? С лодка или с карета? С лодка ще е по–бързо.

— Брайън ще дойде с нас. С карета ще е по–безопасно. Моля се на Господа, братята Лафит да са там.

След като Клод хапна малко, късно вечерта те легнаха да спят. Блис нямаше представа какво бе накарало баща й да обърне сърцето си, но когато животът на Гай беше изложен на риск, тя нямаше друг избор, освен да му повярва.

 

 

Тясната и неравна кална пътека ги поведе навътре в блатото, а около тях вековни кипариси с възлести корени стърчаха от мътната кафява вода като малки изпъкнали колене. Каретата им не беше единствената на тесния път, а една от дългата редица. Гъсти облаци мъгла, издигаща се от блатото, се извиваха през дърветата и блестяха около сребристите ластари на вечнозелените епифити по техните клони. Сенки и слънчева светлина бързо се сменяха с мъглата, танцуваща от дърво на дърво, и пред тях се разкриваше мистична красота, от която секваше дъхът.

Пътят неочаквано се превърна в пътека, посипана с бели мидени черупки. Каретите бяха спрени безразборно на местата със суха почва, които кочияшите бяха успели да открият до брега на блатото. Дошлите с коне ги връзваха с въжета за клоните. Пътеката вече беше изпълнена с търговци, пристигнали преди тях.

Слязоха от каретата и тръгнаха по пътеката. Брайън прие разходката като страхотно приключение и развълнувано заскача около Блис и Клод. Бе се срещнал с дядо си едва тази сутрин и очевидно още не можеше да разбере какви чувства изпитва към възрастния мъж, та почти не разговаряше с него.

— Не се отдалечавай от дядо си и от мен — предупреди го Блис, когато момчето затича напред.

Брайън оглеждаше замислено Клод, докато чакаше да го настигнат.

— Наистина ли е мой дядо, мамо?

— Наистина.

— Защо не съм го срещал преди това? И той ли не е искал да ме вижда?

Блис въздъхна.

— Това е дълга история, синко. Ще ти я разкажа, когато пораснеш достатъчно, за да я разбереш.

Брайън вдигна поглед и се вторачи в Клод с войнствено изражение.

— Татко ми каза, че дядо ме е взел от теб, когато съм бил бебе. Едва ли ще го харесам.

Клод потрепери сякаш от болка.

— Заслужавам да ме мразиш, Брайън — каза той. — Това, което направих, беше грешка и аз ще те разбера, ако никога не ми простиш. Но искам да знаеш, че съжалявам за стореното. Бих искал да поправя грешката си, дори да ми коства живота.

— Трябва ни време, татко — отвърна Блис от свое име и от името на Брайън. Не можеше да го каже вместо Гай. Той бе изтърпял много физически и душевни страдания заради баща й.

Пътечката от мидени черупки ги въведе навътре в блатото, стигнаха до древна индианска могила около огромен дъб, обсипана също с черупки. Вероятно преди години това е било място на човешки жертвоприношения, когато индианците са се събирали за ритуалите си.

Сега то бе използвано от братята Лафит като място за публична разпродажба на незаконните им стоки. Широка платформа бе издигната над плитката вода сред блатото и тук пиратите разтоварваха лодките си и излагаха за продан контрабандните си стоки, ограбвани от корабите и пренасяни от остров Гранд Тере. От едната страна на платформата имаше голяма група мъже и жени — роби, които чакаха да започне публичният търг.

— Виждаш ли Джийн Лафит? — попита Клод.

— Не, не още. Може да е на някоя от лодките — предположи Блис.

— Никога досега не съм бил на подобно тържище — каза Клод, оглеждайки изобилието от скъпи стоки. — Нямах представа, че се посещава от толкова много хора.

— Пиратите печелят добре — мрачно изрече Блис, като си спомни за сандъците със сребърни прибори и монети, които Гай й беше показал. В началото, когато разбра, че ще се издържат от придобитите му по нечестен начин доходи, тя се безпокоеше, но като си спомнеше как се бяха отнесли към Гай баща й и Джералд и повече или по–малко го бяха принудили да се присъедини към братството, тази мисъл вече не я смущаваше.

— Ето го Лафит! — извика Клод и посочи към мъжа, облечен с дрехи от атлаз и брокат, който вървеше самоуверено през тълпата, струпана пред платформата за публичния търг.

Блис никога не беше виждала Джийн Лафит отблизо и го намери красив въпреки контешкото му облекло. Но тя знаеше добре, че не трябва да съди за човека по външния му вид. Гай й беше казал, че Лафит можеше да бъде отмъстителен и жесток към онези, които смята за свои врагове. Под красивото лице на Джийн и яркото разкошно облекло се криеше опасен и брутален мъж. Надяваше се да има Гай за свой приятел.

— Стой тук с Брайън, а аз ще отида да говоря с господин Лафит — каза Блис, като се опитваше да преодолее напрежението си от предстоящата среща.

Лафит разговаряше с едър джентълмен и с елегантно облечената му съпруга, когато Блис се приближи. Той вероятно я бе забелязал с периферното си зрение, защото им се извини и се обърна към нея.

— Господин Лафит — колебливо започна Блис — мога ли да говоря с вас?

Той свали шапка и се поклони с изтънчен реверанс.

— Разбира се, мадмоазел. Никога не отпращам красиви жени. Какво може да направи за вас Джийн Лафит? Има нещо, което си пожелахте и не можете да си доставите? Или роб, който ви харесва? Вероятно ще успеем да сключим сделка?

Въпреки че не беше много висок, той изглеждаше внушителен. Елегантното му облекло не бе единственото нещо, което внушаваше респект. Искрящите черни очи, дългата до раменете черна коса и заострените му късо подстригани мустаци хармонично се съчетаваха с красивите му изящни черти и му придаваха неповторим вид. В язвителната извивка на горната му пълна устна ясно се долавяше жестокост.

— Не съм тук, за да търгувам — нервно започна Блис. — Вие не ме познавате, но знаете съпруга ми. Гай често ми е говорил за вас.

Лафит сбра тъмните си вежди.

— Вашият съпруг? Не мисля, че познавам мъж на име Гай. Моля ви, разяснете ми, мадам.

Блис хвърли плах поглед към хората, струпани около тях, и Лафит правилно разбра желанието й да се уединят.

— Разходете се с мен до лодките, мадам, където ще можем да разговаряме, без да ни прекъсват.

Блис признателно му се усмихна.

— Благодаря ви, наистина предпочитам да проведем разговора, далеч от суматохата.

— И така ще бъде. — Той тръгна бавно към лодките, далеч от тълпата, като оглеждаше стоките. — А сега какво мога да направя за вас и за вашия съпруг? Казвате, че го познавам.

Блис рязко кимна.

— Знаете го като Хънтър.

Върху лицето на Лафит се появи изненада.

— Наистина познавам Хънтър. — Той погледна над рамото на Блис към мястото, където стояха Брайън и баща й. — Аха, виждам, че сте довели с вас Брайън. Аз ги докарах до Ню Орлиънс с моя кораб. А вие трябва да сте жената, за която ми разказа. Сега в какви неприятности се е забъркал Хънтър?

Лека руменина изби върху бузите на Блис. Зачуди се какво ли му е разказал Гай. Но сега не трябваше да се безпокои за това. Имаше много по–важни неща за уреждане.

— Разбрах, че Гай ви е доверил миналото си. — Лафит кимна. — Дали е споменавал мъж на име Джералд Фолк?

— Аха, спомням си. Фолк наел човек да убие Хънтър. Ако нямах опитен хирург на остров Гранд Тере, той щеше да е мъртъв. За нещастие докторът не успя да спаси окото му. Какво е направил сега този Фолк?

— Отвлякъл е Гай и го държи затворен в склада си.

— С каква цел?

— Иска да си признае, че е бил пират и го измъчва, Фолк не само желае да вземе парите от наградата за главата на Гай, но възнамерява да се омъжи за мен, когато окачат мъжа ми на бесилото за криминалните му престъпления. Така ще използва парите от наследството ми, за да възстанови търговските си сделки. Не желая да се обърна към властите в града. Някой може да се усъмни и да започне разследване за миналото на Гай.

— Така че вие дойдохте при мен да ме помолите за помощ — каза Лафит, като засука мустаци.

— Няма към кого да се обърна — задъха се Блис. — Не мога отново да загубя Гай. Те са го били жестоко, Господ знае в този момент в какво състояние е. Той е издръжлив мъж и никога няма да подпише самопризнание.

— Как разбрахте всичко това, мадам? — попита Лафит, очевидно нежелаещ да й се довери, докато не разбере всички подробности.

— Фолк повикал баща ми. Татко трябвало да ме заведе с Брайън в неговия склад. Джералд възнамерявал да ни използва, за да накара Гай да подпише самопризнанието. Господ знае какво щеше да ни направи, ако татко не беше променил отношението си и не ми беше казал какво е замислил Фолк.

— Хмм, изглежда ми подозрително — измърмори Лафит. — Хънтър ми разказа, че вашият баща е бил против брака ви и заедно с Фолк са платили на човек да го убие. Сигурна ли сте, че можем да се доверим на баща ви?

— В началото и на мен ми беше трудно, но аз… аз сега му вярвам — каза Блис, убедена, че трябва да му довери истината. — Той казва, че съжалява за постъпките си, страда, че ме е наранил и иска да поправи грешката си.

— Какво точно искате от мен? — попита Лафит.

— Нуждая се от помощта ви, за да го освободим. Без самопризнанието Фолк не може да навреди на съпруга ми, а Гай никога няма да подпише проклетия документ. Би умрял, но никога няма да опозори името на семейството си. Мъченията ще продължат и може да умре. Ще ми помогнете ли?

— Хънтър все още принадлежи към братството, въпреки че вече не търгува с нас. Ще се опитам да го спася, защото искрено съм привързан към вашия съпруг и към сина ви, мадам. Имате ли план?

Блис му беше толкова признателна, че искаше да падне на колене, за да му благодари, но това можеше да смути и двамата.

— Нямам никакъв план, освен силното желание да спасим Гай, преди да е станало много късно — отвърна Блис.

— Ще намеря Пиър и ще му обясня ситуацията — каза Лафит. — Той може да ръководи нещата тук, докато аз се върна на Гранд Тере да взема кораба си. Разбира се, вие ще ме придружите. Можем да обсъдим плана, докато плаваме до Баратария.

— А какво ще стане с татко и Брайън?

— Доведете Брайън. Най–добре ще е да напусне града, защото Фолк може да го намери. Не знаем докъде може да стигне, за да накара Хънтър да подпише самопризнанието.

— А баща ми? — попита Блис.

— Фолк все още ли вярва, че баща ви изпълнява заповедта му?

— Татко твърди, че е така. Има още нещо, което може да помогне. Фолк си мисли, че съпругът ми и аз сме имали… дребни недоразумения, преди да го отвлече.

Лафит помисли, после каза:

— Изпратете баща си обратно в склада. Кажете му да им съобщи, че вие отказвате да го придружите, защото сте ядосана и не ви е грижа какво ще стане със съпруга ви. Тази хитринка може да обърка Фолк или да го накара да обмисля друг план, с който да принуди Гай да подпише.

— Фолк ще продължи да го измъчва — прошепна Блис разтреперано. — Не бих искала Гай да страда повече.

— Трябва да поемем този риск.

— Добре — съгласи се смутено Блис. — Ще говоря с баща си.

— След няколко минути ще се срещнем тук. Доведете Брайън. Ще се качим на една от лодките ми, за да се върнем до Гранд Тере и да вземем моя кораб. До утре вечерта ще ви върна съпруга или да не се казвам Джийн Лафит. Предполагам, че знаете къде се намира складът на Фолк.

— Да, но ще попитам за подробности татко, просто за по–сигурно.

— Ах, ето го и Пиър — извика Лафит, като махна с ръка към брат си. — Вървете и говорете с баща си, мадам.

Блис позволи на Брайън да разгледа отрупаната със стоки сергия и издърпа баща си встрани, за да може да говори с него насаме.

— Господин Лафит ще ни помогне, татко — каза тихо. — Брайън и аз ще го придружим до Гранд Тере и ще се върнем с кораба му в Ню Орлиънс. Не знам как възнамерява да спаси Гай, но изглежда уверен в себе си.

— Ще го направи, ако поиска — каза Клод замислено. — Какво да сторя аз през това време? Ще ви придружа ли до Гранд Тере?

— Не, господин Лафит иска да се върнеш в склада и да кажеш на Фолк, че не си успял да ме убедиш да дойда с теб. Той знае, че преди няколко дена Гай и аз сме имали недоразумения. Опитай се да убедиш Фолк, че не ме е грижа какво ще се случи със съпруга ми. Лафит мисли, че тази хитринка ще обърка плана му. Страхувам се, татко. Какво ще стане, ако отново започне да измъчва Гай?

— Съпругът ти е силен мъж. Ще оцелее. Междувременно ще се опитам да го предупредя, че ще пристигне помощ.

— Това имаше предвид и господин Лафит. Ох, татко, не позволявай да убият Гай. Толкова много го обичам.

— Повече от Гай де Йънг?

— Да, повече от Гай де Йънг!

Това беше истината, осъзна тя. Бе обичала младия Гай де Йънг с трепетната първа любов на младо момиче. Това, което изпитваше към Гай Хънтър, беше дълбоко, всеотдайно чувство, любов без омаята и непостоянството на младостта.

— Ще направя каквото мога — обеща й Клод. — Повярвай ми.

Блис го целуна по бузата.

— Кажи ми точно къде се намира Гай, преди да взема Брайън и да замина с господин Лафит.

Клод обясни на Блис специфичните особености на склада и местоположението му и я наблюдаваше, докато с Брайън се качиха в лодката. После се върна до каретата, за да измине сам разстоянието обратно до града.

 

 

Гай се чувстваше така, сякаш гърбът му се пече на огън. Силни болки пронизваха стомаха му и знаеше, че лицето му прилича на кървава подута каша. Превръзката му се беше смъкнала, а ръцете му бяха вързани на гърба, за да не може да си я сложи обратно.

Той си спомняше малко от това, което се беше случило, след като бе изпаднал в несвяст, но можеше да се закълне, че е чул гласа на Клод Гренвил. Точно от каквото се нуждая, помисли си той, като се повдигна едва от студения влажен под. И другият от враговете ми се включи в играта.

Отново се надигна, изстена, когато кървящите рани на гърба се опряха в стената. Видя Скуинт и Монти да го наблюдават, докато ядяха храната, която Фолк им беше донесъл. Бяха изсипали в устата му вода, но нямаше да им направи удоволствието да се моли за малко храна.

Фолк беше дошъл малко преди това, за да попита отново дали ще подпише самопризнанието и си бе тръгнал разярен, когато Гай пак му отказа. Но той очакваше да се върне, Джералд нямаше да остане надалеч дълго време. Мислите му сякаш бяха станали образи, когато Фолк излезе от кабинета си и се насочи с широка крачка към склада. Не беше сам. Клод Гренвил беше с него и очевидно спореха за нещо. Гай напрегнато слушаше гневните думи, които си разменяха хората, пленили го. Вниманието му се изостри, когато чу да споменават Блис.

— Проклятие, Клод! Не мога да повярвам, че не си направил нищо. Какво, по дяволите, ще правя сега? Без Блис и момчето, Хънтър никога няма да се съгласи да подпише признанието. Вече сме бедняци! Надявам се, че можеш да го проумееш.

— Ти може да си бедняк, но аз не съм — защити се Клод. — Намерих купувач за плантацията си. Продадох памука, стоката и варелите. Новият собственик толкова силно я искаше, че плати кредита в банката и ми даде достатъчно пари, за да си купя малко жилище в града.

— Мръсник! — изсъска Фолк. — Няма надежда да намеря купувач за моя дом, от вчера е под запор на банката. Не ми позволиха да взема нищо, освен дрехите. Принуден съм да живея в една мизерна стая на „Понталба Армс“.

— Съжалявам, Джералд — рече Клод.

— Очевидно не съжаляваш достатъчно. Останах без пукната пара, фалирах и всичко е заради това чудовище — изруга той, като посочи Гай. — Помолих те да направиш нещо много незначително за мен, а ти ме провали. Не успя ли да убедиш Блис колко е важно да дойде тук? Не й ли каза, че животът на мъжа й зависи от съдействието й?

— Очевидно са се скарали. Както изглежда, не я интересува какво ще стане с него — твърдо заяви Клод.

— Ще нахлуя в къщата й и ще я доведа насила с онова изчадие — заплаши го Фолк.

Гай се възвърна към живота, когато чу заплахата.

— Само да докоснеш косъм от главата й и си мъртъв, Джералд!

Фолк злобно го срита в ребрата и се засмя гръмко, когато жертвата изръмжа от болка и се присви.

— Не си в положение, в което можеш да отправяш заплахи, Хънтър. Отчаян съм. С парите от наградата за главата ти ще си върна дома от банката. Ще се забавлявам да те гледам на бесилото за криминалните ти престъпления. Блис ще стане вдовица и ще взема парите от наследството й, след като умреш.

Гай колебливо се усмихна.

— Първо трябва да го докажеш, а аз не съм в настроение да подписвам никакво признание.

— Ще бъдеш, когато се върна с Блис и сина й. Мисля, че ще трябва да направиш нещо, за да ги защитиш — подигравателно каза той. — Не бих искал да ги нараня, но ти не ми даваш друг избор.

Гай се опита да се надигне, но Фолк отново го блъсна на земята.

— По дяволите! Как се осмеляваш да заплашваш семейството ми? — Той отправи злобен поглед към Клод. — Що за баща си?

— Клод ще направи това, което му кажа — твърдо заяви Фолк. — Не очаквай помощ от него.

Клод се изчерви, но премълча.

— С Монти няма да срещнем никакви трудности при разбиването на вратата на къщата. Бъди сигурен, че ще се върна с Блис и сина й. Не би искал да страдат, нали? Предполагам, че тогава ще изгаряш от желание да подпишеш самопризнанието.

— Какво искаш да правя през това време? — попита Клод.

— Стой тук и прави компания на Скуинт. Ще му помагаш да пазите Хънтър. Ако не се върна тази вечер, можете да си легнете на палетите, които съм донесъл.

— Разболях се в този склад — измърмори Скуинт, след като Фолк излезе. — Не съм вкусвал алкохол от три дни и не съм бил с жена още повече. И досега не съм видял сухото, което Фолк ни обеща.

Изведнъж Клод осъзна, че съществува известен шанс да изпълни обещанието пред дъщеря си.

— Защо не излезеш да се позабавляваш малко, Скуинт? Аз ще наглеждам нещата тук, докато се върнеш.

В Клод се прокрадна надежда, когато пиратът се замисли върху предложението му. Но Скуинт поклати глава и разби надеждите му.

— Неее, на Фолк няма да му хареса това. Когато доведат жената и детето тук, Хънтър много бързо ще подпише, и аз отново ще имам пари в джоба си.

Разумът на Клод трескаво работеше. Трябваше да намери начин да предупреди Гай, че помощта е на път.

 

 

Гай слушаше разговора в зловещо мълчание. Той ликуваше, когато Клод се върна без Блис и Брайън и беше горд от нейната съобразителност. Да откаже да придружи баща си до склада вероятно е било изблик на ярост. Но не беше важно, че Блис не е дошла при него, защото му е сърдита.

Той одобряваше упоритостта й, макар това да означаваше, че не му е простила.

Гай видя Клод да приближава и се приготви за нови обиди. След като тези, които го плениха, го бяха ритали, удряли и били с камшик, той предположи, че Клод ще се опитва отново да го кара да промени решението си.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита Скуинт, когато видя Клод да се навежда над Гай.

— Искам да се изплюя в лицето му — отговори Клод, преструвайки се на ядосан.

— Браво! — засмя се силно Скуинт, после продължи да яде.

Клод се изхрачи, шумно отдели огромна слюнка в устата си и се престори, че се изплюва в лицето на Гай. Той се отдръпна, но присви очи от изненада, когато лицето му остана сухо.

И тогава видя Клод да настръхва и да се взира в лицето му, сякаш току–що е видял призрак. Това, което направи после възрастният мъж, напълно го обърка. Той се наведе и му прошепна:

— Приготви се. Идва помощ.

— Какво?

— Блис и Брайън са в безопасност. Джийн Лафит е…

Думите му рязко бяха прекъснати от Скуинт, който скочи на крака и закрачи към тях.

— Какво си бъбрите вие двамата? Махай се от него, Гренвил.

— Наругах го — изтърси Клод.

— Не ми прозвуча като ругатня — измърмори Скуинт.

Клод неохотно се надигна, продължавайки опита да предаде мълчаливо, с очи съобщението.

Погледът, с който Гай му отвърна, с нищо не показа, че го беше разбрал. Всъщност той бе чул всичко.

Гай ясно долови, че Клод му спомена за Лафит, преди думите му да бъдат грубо прекъснати от Скуинт. Как щяха да вмъкнат Лафит в плана си? Нямаше никаква логика.

— Гренвил — извика Гай на по–възрастния мъж. — Какво каза Блис, когато й съобщи, че животът ми е в опасност?

— Каза, че не я интересува какво ще ти се случи — отвърна Клод. — Какво си сторил на дъщеря ми, за да я вбесиш толкова?

— Беше дребно недоразумение — обясни Гай.

Гай не можеше да повярва, че Блис толкова малко се интересува от него. Не, въобще не беше логично. Тя го обичаше, той вярваше в това. Беше я обидил, да, но се молеше да разбере, че той беше накипял от яд и ревност, докато разговаряха през нощта, когато се скараха.

Тази мисъл го поуспокои, но после изведнъж се вбеси, като си представи, че Фолк действително можеше да нарани Блис и Брайън, ако откажеше да подпише самопризнанието. Чувстваше се адски безпомощен.

Без Блис и сина си, не си заслужаваше да живее.