Кони Мейсън
Пиратът (12)

11.

Балът, организиран от семейство Дю Бойс, бе посетен от огромна тълпа хора, които Блис би се радвала да избегне. За съжаление беше наложително да я виждат с Джералд, ако щяха да се представят като щастлива двойка.

Той пристигна точно в девет в безупречно вечерно облекло. Макар да изглеждаше преуспял и изискан, Блис установи, че Джералд вече е поостарял. Косата около слепоочията му бе започнала да посребрява и леко изпъкналият му корем явно се забелязваше под закопчания му фрак.

Блис избра смарагдовозелена копринена рокля с висока талия в стил ампир, къси бухнали ръкави и много дълбоко деколте, на мода тези дни. Някои жени стигаха толкова далеч в подражанието си на съпругата на Наполеон — креолката Жозефина, че навлажняваха роклите си, преди да ги облекат, което правеше материята почти прозрачна. Но не тази мода Блис възнамеряваше да следва.

Тя изобрази тънка светска усмивка върху лицето си, докато пристъпваше под ръка с Джералд през балната зала. Поздравявайки приятели и познати, те се придвижваха бавно към домакина и домакинята.

— Толкова се радваме да ви видим отново заедно — със задоволство отбеляза Лили дю Бойс. — Разтревожихме се, когато чухме за боледуването ви, Блис. Чудесно сте се възстановили. Да се надявам ли, че сега, след като сте оздравели, ще чуем вестта за женитбата ви?

— Вие първа научавате, госпожо Дю Бойс — повери й Джералд, изпреварвайки отговора на Блис. — Определили сме датата за сватбата след две седмици, в събота. Съвсем скоро ще ви бъде връчена поканата. Разбира се, церемонията ще се състои в катедралата. Надявам се да сте свободни и да присъствате.

— Не може да я пропуснем — отвърна Джордж дю Бойс, като темпераментно потупа Джералд по гърба. — На мен ли се пада честта да съобщя вестта тази вечер?

— Разбира се — каза Джералд. — Ще окажем уважението си към домакина той да направи съобщението. — Фолк отпрати усмивка към Блис, но очите му бяха ледени. — Нали, скъпа моя?

— Много мило от ваша страна — промълви тя, като се опитваше да преглътне горчивата слюнка, надигнала се към гърлото й. — Ще бъде чудесно.

После се отдалечиха, без да забележат мъжа с атлазена превръзка върху едното си око, съсредоточено наблюдаващ ги зад масивната колона.

Гай видя Блис и Джералд да влизат в балната зала и трябваше с големи усилия да потисне гнева си от това, че са заедно. Беше зървал Блис сама на различни празненства из града, но за първи път я видя с Фолк и силата на собствените му чувства го изненада. Преди мислите му напълно да бъдат овладени от многозначителността на факта, че ги вижда заедно, той беше заобиколен от група любопитни мъже и жени и изгуби Блис от погледа си.

 

 

Блис се извини на Фолк и отиде до стаята за уединение на дамите, за да се отпусне от обзелата я нервност и оправи прическата си. Беше толкова уморена от усилията да се усмихва и да води светски разговори, че усещаше лицето си пламнало като от нанесен удар. Но повече я изнервяше странното усещане, че някой я наблюдава. Разбира се, това беше нелепо, но чувството не я напускаше.

Стаята за дами бе заета. Двете млади жени, с които Блис вече се беше запознала, си говореха за тайнствения непознат, когото тя все още не бе срещнала. Те весело я поздравиха.

— Радваме се да те видим здрава след продължителното боледуване — каза темпераментната блондинка. — Изглеждаш чудесно. Разбрах, че ти и господин Фолк все пак сте заедно. Определихте ли нова дата за сватбата?

— Напълно съм се възстановила, Беки, благодаря — сърдечно отвърна Блис. Беки Дърбин беше най–малко пет години по–млада от Блис и винаги бе изглеждала като младо момиче. — Определихме датата за събота след две седмици. Надявам се, че ще присъстваш.

— И аз ли съм поканена? — попита другата дама.

Блис отвърна с усмивка на червенокосата жена, която беше още по–млада от Беки.

— Разбира се, Аманда, цялото ви семейство е поканено.

— Може би аз ще съм следващата, която ще се омъжи — заяви Беки.

— Не знаех, че имаш почитател — каза Блис. — Познавам ли го?

Едва забележима руменина изби по шията на Беки.

— Имам много обожатели, но никой от тях не е толкова привлекателен като виконт Хънтър. — Тя потръпна. — Виждала ли си го, Блис? Страхотен е.

За миг Блис остана смълчана.

— Хънтър?

Името на тайнствения мъж беше Хънтър. Хънтър? Не, помисли си тя, не може да бъде той. Нейният Хънтър не беше тук. Беше толкова опасно. И определено той не беше виконт.

— Познаваш ли го? — любопитно попита Аманда. — Изглежда толкова опасен, и толкова романтичен. Разбира се, по един възхитителен гаменски начин. Всяко неомъжено момиче в града желае да го спечели за съпруг.

— Не съм имала удоволствието да срещна виконта — отвърна Блис.

— Всички омъжени жени му отправят дръзки погледи — разгорещено заяви Беки. — Но аз ще го пипна, само чакайте и гледайте. Той ме покани на танц — самодоволно рече тя.

— Не е — възрази Аманда. — Не лъжи, Беки. Досега не е танцувал с никоя. Само говори за търговия с мъжете и флиртува с жените.

— Е — възмутено отвърна момичето, — аз ще променя това. Само гледай дали няма да го направя.

Беки оправяше дрехите си пред огледалото, а Блис я наблюдаваше и беше любопитна да разбере повече за виконт Хънтър. Какво имаше в него, което караше всички жени да припадат от възхищение? Все още размишляваше за виконта със същото име като на пирата, когато изведнъж се сети да попита:

— Виконт Хънтър носи ли превръзка на дясното си око?

— Смятах, че не си го срещала — каза Беки.

Кръвта се дръпна от лицето на Блис и тя се хвана за облегалката на стола, когато усети, че колената й се подкосяват.

— Значи съм права. Виконт Хънтър носи превръзка на едното си око? И има черна коса и сиви очи?

Аманда възмутено изсумтя.

— Излъга ни, Блис. Знаеш дяволски добре как изглежда Гай Хънтър. Хайде, Беки, нека видим дали можем да го поразсеем от сделките.

Те напуснаха, без да разберат за смущението, което причиниха на Блис със своите шеги.

Гай? Гай Хънтър? О, Господи, трябва да е той. Не може да е той! Блис разбираше второто име Хънтър, но защо Гай? Преднамерено ли го бе използвал, за да я нарани? Защо Хънтър е тук, ако наистина виконтът е нейният пират? Не беше разумно. Но всичко, което Хънтър бе направил, не беше разумно. Осъзнавайки, че и всичките догадки в света нямаше да отговорят на нейните въпроси, Блис напусна дамската стая.

Фолк я чакаше.

— А, ето те. Бях започнал да се безпокоя, че си си тръгнала, без да ми се обадиш. — Той хвърли бърз поглед към корема й. — Болна ли си?

— Не, само уморена. Може би трябва да се извиним на домакините и да си тръгнем. Навалицата е ужасна.

— Не можем да си тръгнем сега. Дю Бойс ще направи съобщението. Хайде, това е, което искаше, нали?

Да, наистина, но не сега, не и когато Хънтър бе в балната зала и сигурно щеше да й се присмее. Но откъде Джералд можеше да знае за него. Ако виконтът беше нейният Хънтър, тогава никой не знаеше за истинската му самоличност.

— Да, това исках.

Те стигнаха подиума, където свиреше оркестърът. Дю Бойс изчака, докато привлече вниманието на гостите. Всички погледи се приковаха в Блис и Фолк, когато той съобщи за щастливото събитие — предстоящата им сватба. Глъчка, поздравления и любезни аплодисменти изпълниха стаята. После музиката отново започна и двамата се оттеглиха на танцувалния подиум.

— Искаш ли да танцуваме? — попита Фолк.

— Предпочитам да си тръгнем — отговори Блис. — Направих всичко, което трябваше.

— Ще си тръгнем след няколко минути. Първо искам да се срещна с един човек. — Той хвана ръката й и я мушна под своята. — Ето го, зад колоната. Нов е в града. Никога не се знае кога едно ново запознанство може да се окаже изгодно. Особено с богаташ.

Блис обезумяло погледна в посоката, която Фолк й показа, но не видя никой непознат, освен събрани на групи мъже и жени. И изведнъж разбра! Но беше много късно да се извърне и да побегне, защото Фолк я задърпа през тълпата, която се раздалечаваше, правейки им път да стигнат до вътрешността на навалицата.

И тогава го видя. Елегантно облечен в черен вечерен костюм и копринена бяла риза, той излъчваше загадъчност и сила, която можеше да бъде определена единствено като опасна. В същия момент, в който тя го видя, и той вероятно я забеляза, защото прикова объркано втренчения си поглед в нея.

Блис чу Фолк да изрича типичните фрази за запознанство, преди погледът й да се замъгли, главата й да се замае и стаята да се завърти около нея. После всичко потъна в тъмнина.

 

 

Гай разговаряше с банкера Сандърс, когато Дю Бойс помоли присъстващите за внимание и съобщи вестта за предстоящата женитба на Блис и Джералд Фолк. Хънтър се опита да сдържи гнева си, но разбра, че не е успял, когато Сандърс го изгледа странно.

— Добре ли сте, виконте? — загрижено попита Сандърс. — Изглеждате така, сякаш току–що сте изяли нещо отвратително.

— Извинявайте, Сандърс, не мислех, че ми личи. Понякога раните ми се обаждат и не мога да контролирам реакцията си от болката. — Лъжата бе посрещната със съчувствен шепот за сполетялото го нещастие.

— Чух, че сте загубили окото си в битка срещу Наполеон — каза Сандърс, повтаряйки дочутите слухове.

— Има нещо такова — каза Гай, като си помисли, че това е толкова добро обяснение, колкото всяко друго. — Та какво казахте?

Почти не чуваше. Преди вестта за предстоящия брак на Блис той не беше решил как или дори дали ще върне детето й. Съобщението му помогна да вземе решението. По абсолютно никакъв начин той нямаше да позволи на Фолк да отгледа сина му. Любовта на Гай към момчето се засилваше и той никога нямаше да го даде на жена, омъжена за мъж като него.

Какво се е случило с Блис, чудеше се той. Ако мрази Фолк, колкото твърдеше, защо се омъжва? Имаше някаква загадка в това, което се разкриваше пред погледа му, и той се закле да научи каква бе тя.

С крайчеца на окото си зърна Фолк да се приближава, като теглеше Блис. Гай не искаше първата му среща с нея да стане на публично място, но както изглеждаше, онзи беше взел нещата в свои ръце. Гай прекъсна разговора си с банкера внезапно, почти грубо, докато Фолк си пробиваше път с лакти през тълпата, която го заобикаляше.

После тя стоеше там, съвсем близо, ослепителна както винаги. Той си пое дълбоко дъх. Уханието, което излъчваше, го разсея и спомените го отнесоха към горещите тропически нощи, изпълнени с любовна страст. Той прикова втренчения си поглед в нея, видя как очите й се разширяват и ноздрите й потръпват. Чу Фолк да му говори, но не го слушаше. Всичките му сетива бяха насочени към жената, която стоеше пред него. Жената, чиито прелестни тюркоазени очи се затвориха и тя бавно се свлече на пода.

Много преди някой да е усетил опасността, Гай избута встрани Фолк, обезумяло скочи към Блис и я грабна, преди да падне. Дори Фолк изглеждаше изненадан, когато я видя да се отпуска в ръцете му. За щастие се появи госпожа Дю Бойс.

— Последвайте ме — нареди тя решително, като започна да проправя път на виконт Хънтър. Те напуснаха балната зала и влязоха в малка всекидневна. — Сложете я на дивана, докато донеса амонячната сол за вдишване. — Тя бързо излезе от стаята и плътно затвори вратата за любопитните наблюдатели, които ги бяха последвали.

— Топлината и тълпата трябва да са й дошли много — каза Фолк на Хънтър. — Годеницата ми има деликатен организъм. Впрочем аз съм Джералд Фолк. Приятно ми е да се запознаем.

Той протегна ръка, но Гай я пренебрегна.

— Годеницата ви винаги ли припада в тълпата? — Не знаеше Блис някога да е изпадала в подобна слабост. Всичко беше много странно. Освен ако… Дали накрая не го разпозна като Гай де Йънг?

— Остави Блис — каза Фолк пренебрежително. — Ще се съвземе. Може ли да проведем личен разговор някой ден? Бих искал да ви запозная с моите сделки. Може пък да решите да инвестирате в тях.

— Сега не му е времето — грубо отвърна Гай. — В момента съм загрижен повече за вашата годеница.

Лили дю Бойс се върна със стъкленица, пълна с амонячни соли за вдишване.

— Това ще й помогне да се съвземе — каза тя, отвори бутилката и я раздвижи под носа на Блис.

Гай изпита облекчение, когато тя се задъха и извърна глава от дразнещата миризма.

— Какво се е случило? — попита замаяно тя, като отблъскваше амонячната сол.

— Припадна — каза Фолк.

— Как се чувстваш, скъпа? — попита госпожа Дю Бойс.

— По–добре, благодаря — отвърна Блис и се надигна седешком. — Не знам какво ми стана. Никога не съм припадала.

— Жегата, случва се понякога — лекомислено потвърди госпожа Дю Бойс. — Може би не си се възстановила напълно от предишната си болест. Ако си сигурна, че си добре, ще отида да съобщя на гостите.

— Да, да. Разбира се, може да се върнеш при гостите.

— Е, добре, сигурна съм, че годеникът ти ще се погрижи за теб — каза госпожа Дю Бойс и напусна стаята.

— Защо не се върнеш в балната зала да се извиниш на домакина и гостите? — каза Блис на Фолк.

— Добра идея. Почини си тук, докато напълно се възстановиш, скъпа моя — рече той. — Ще се извиня, ще си взема довиждане с някои приятели и ще се върна при теб да кажем… след двадесет минути. Това задоволява ли те?

— Да — прошепна Блис, изпитвайки уплаха от присъствието на Хънтър. Защо ли не си тръгва?

— Идвате ли, Хънтър? — попита Фолк, когато Гай не показа с нищо, че възнамерява да напусне.

— Да, разбира се — каза Гай и го последва към изхода.

Блис едва доловимо си отдъхна. Нямаше сили за тази среща. Никога преди не беше припадала и винеше за това бременността си и неочакваната среща с Хънтър. Защо ли е тук? И се представя за английски благородник. Тя се ужаси от опасността, на която се излага, и не можеше да проумее причината, поради която постъпва така. Заради нея ли е тук? Как се осмелява да се безпокои за състоянието й?

О, Господи, беше толкова объркана.

Изведнъж вниманието й бе привлечено от шепот, и тя извърна поглед към затворената врата. Дъхът й спря, когато видя Хънтър, опрян на вратата. Тя го гледаше разтреперана, докато той вървеше към нея. Напомни й на пантерите, които кръстосваха с ленива, горда и грациозно самоуверена походка мангровите гори на остров Пайн.

— Какво правиш тук? — попита Блис, когато накрая успя да възвърне гласа си. — Да не си полудял? Сигурна съм, че разбираш огромната опасност, на която се излагаш.

— Ще ме издадеш ли? — попита Гай. Тя поклати глава. — Тогава няма от какво да се страхувам, нали? — Изведнъж лицето му прие весел вид. — Защо припадна?

Тя сви безразлично рамене.

— Предполагам, от шока, че те виждам в Ню Орлиънс. Може някой в града да те разпознае. Какво ще кажеш за мъжете от всичките онези кораби, които си ограбил? И как скалъпи тази титла?

— Титлата е моя и е законна. Както и името, което нося. И двете купих преди няколко години. Радвам се, че си загрижена за мен, но едва ли има за какво да се безпокоиш. — Искрящият поглед на сивото му око разстроено се насочи към нея. В гласа му тя долови надигащ се гняв. — Поздравления за предстоящата ти сватба.

— Не се подигравай с това, което не разбираш, Хънтър.

— Наричай ме Гай. Вече ме познават като Гай, виконт Хънтър.

Разтреперано тя си пое дъх.

— Избра това име, за да ме нараниш — обвини го тя. — Знаеш, че Гай беше името на мъжа, когото обичах много. Защо? Какво искаш от мен?

— Това, което искам от теб, наистина е справедливо.

— Аз никога не съм те лъгала.

— Разказа ми, че най–скъпото нещо в твоя живот е отдавна отнетият ти син. Сега си тук и ще се омъжваш за един от мъжете, виновни за раздялата с него. Това ли наричаш честно?

— Джералд ме заведе до Мобийл, за да намеря сина си, но ние пристигнахме много късно. Той беше изчезнал с Инос Холмс. Бях съсипана. Отказах да напуснем Мобийл, докато не претърсим целия град, но не открихме никаква следа. Нямах избор и се върнах вкъщи без него. Но това не означава, че съм го забравила.

Гай се взираше в нея, сякаш му бе трудно да вземе някакво решение.

— Защо се омъжваш за Фолк?

— Какво те интересува? — грубо се сопна тя. — Ако не бяхте ти и Гаспърила, щях да пристигна в Мобийл, преди да изчезне синът ми. Никога няма да ти простя. Заради теб загубих най–скъпото нещо в живота си.

— Възстановила си се много скоро — бързо й отвърна той със сарказъм, като се мъчеше да разгадае мислите й. — Изглеждаш… великолепно — колебливо добави.

Тя не обърна внимание на комплимента.

— Сега е мой ред да задавам въпроси. Защо си в Ню Орлиънс? Знаеш ли, че си в центъра на всички клюки в града? Богатството ти е обект на много предложения за бизнес и жените припадат при всяко споменаване на името ти.

Той изкриви устни в усмивка, която накара сърцето й да забие ускорено.

— Това си е техен проблем. Реших да се откажа от пиратството. Неговата епоха е към своя край, макар че Гаспърила отказва да приеме този факт. Военните кораби на Съединените щати нахлуха в Мексиканския залив, за да прогонят пиратите. Установих, че ако продължа да въртя търговия в опасни води, това може да ме доведе само до трагичен край — да увисна на бесилото.

Настроението на Блис изведнъж се помрачи. Бе се надявала, че Гай — Господи, как може да го нарича Гай, когато името я връщаше към толкова болезнени спомени — е тук заради нея. Защото тя му липсва и я желае.

Защото я обича.

Но в това няма нищо вярно, нали? Тя наистина се опасяваше някога да научи истинската причина, поради която Хънтър я бе държал в плен на своя остров.

— Какви са плановете ти? — попита Блис.

— Търся да закупя плантация. Имам огромно желание да стана плантатор. — На лицето му се появи бегла усмивка, изпълнена с недомлъвки и загадки, върху които тя не искаше да размишлява. — Сигурна съм, че ще се срещнем отново, както изглежда, ще посещаваме едни и същи светски среди. — Той строго я погледна. — За твое добро, съветвам те да се погрижиш за здравето си. Не искам да припадаш на всяко тържество, което посещаваш.

Като онемяла, Блис безмълвно се взираше в гърба на Хънтър, докато той напусна стаята. Дали се е досетил? Единственото му сребристосиво око я пронизваше толкова настойчиво и изпитателно, сякаш може да прочете мислите й, да проникне в душата й. След като разговаря с него, тя реши, че ще е глупаво да му каже за бебето. Той бе дошъл, за да й се подиграва. Името, което бе приел, доказваше неговото пренебрежение към нея. Тя никога нямаше да го нарече Гай!

 

 

Гай си тръгна от бала скоро след срещата си с Блис, разочаровайки дамите, които се опитваха да привлекат вниманието му. Не беше се наконтил заради кискащите се млади момичета, търсещи си съпрузи или за по–опасните, по–възрастните омъжени жени, копнеещи за любовна авантюра. Той продължаваше да бъде разстроен от официалното съобщение за предстоящата сватба на Блис с Джералд Фолк.

Но какво прави тя, запита се. Как може да държи отговорен Фолк за загубата на сина си, а после да си промени мнението и да се омъжи за него? Много неща се нуждаеха от обяснение. Силен гняв го връхлетя. Мислеше си, че познава Блис. Дори отново бе започнал да я обича. Вече не я смяташе виновна нито за загубата на окото и на самоличността му, нито за униженията, които изтърпя в затвора, преди да избяга. Но когато чу, че Блис ще се омъжи за смъртния му враг, му дойде прекалено много, за да може да го преглътне.

Гай стигна до дома си точно когато часовникът удари дванадесет и се упъти направо към леглото. За момент му хрумна да посети някой от скъпите публични домове, но почти веднага отхвърли тази мисъл. Искаше само Блис и представата, че ще легне с някоя друга, не го привличаше. Накрая заспа, стремително понесен от еротичен сън, в който се любеше страстно с нея на тропически плаж под пълнолуние.

 

 

През следващите няколко дни Блис не можа да избяга от Хънтър. Той се появяваше навсякъде, където и тя — на всяко парти, на всеки музикален прием и дори когато се разхождаше на площад „Д’армес“ под ръка с Джералд. Хънтър никога не пропускаше да ги поздрави сърдечно, когато ги срещне, но подигравателната му усмивка напълно заличаваше впечатлението от любезния жест. Ироничното му поведение вече толкова нарушаваше нейния покой, че започна да се страхува от следващата среща. Една вечер дори Джералд забеляза нервността й на път за приема.

— Ах, виж, виконт Хънтър — каза Джералд, когато те напуснаха танцувалния подиум. — Не познавам прекрасната брюнетка с него. Хайде да му засвидетелстваме любезността си.

— Предпочитам да не го правим — каза Блис, като се мъчеше да прикрие треперенето в гласа си. Хънтър беше с друга жена и това почти я съкрушаваше, особено когато си помислеше за техните… интимни… Кога щеше да го превъзмогне?

Джералд недоумяващо я изгледа.

— Когато се сблъскаме с виконта, се изчервяваш, сякаш са те пекли на скара. Няма да припаднеш отново, нали?

— Не ставай смешен. Защо трябва да се подмазваш на този мъж?

— Защото е богат и е полезно да имам такива приятели. Един ден може да се наложи отново да поискам пари назаем.

— Когато свършиш парите от наследството ми, нали — отвърна Блис.

Джералд нямаше време да изрече язвителния си отговор, тъй като Гай вече се беше приближил.

— Добър вечер — каза виконтът. — Забавлявате ли се на партито?

— Присъствал съм и на по–добри — отвърна Фолк, като потисна прозявката си.

— Познавате ли моята придружителка? — попита Гай, взирайки се напрегнато в Блис.

— Не сме имали удоволствието — рече Фолк и изобрази най–очарователната си усмивка.

— Това е госпожица Кармен Делгадо, гостенка от Куба. Отседнала е при леля си и чичо си и беше доста любезна да танцува с мен. Госпожице Делгадо, мога ли да ви представя госпожица Блис Гренвил и нейния годеник, господин Джералд Фолк?

След кратък учтив разговор Гай каза:

— Извинете ни, но бяхме се запътили към градината. Госпожица Делгадо изрази желание да подиша свеж въздух.

Блис се взираше в тях, докато се скриха от погледа й.

— Не беше толкова трудно, нали? Не знам защо, но като че ли този мъж те разстройва. А е много любезен с теб.

— Искам да се прибера — заяви Блис.

— Та ние току–що пристигнахме.

— Не се чувствам добре.

Той направи гримаса, а очите му нагло се приковаха в корема й.

— Копелето, което носиш ли те безпокои?

От ярост на Блис й причерня пред очите.

— Никога не наричай детето ми копеле! — просъска тя. После се извърна и се запъти към двойните врати, водещи към градината, оставяйки Фолк сам да обсъжда клюките. Той не намери за нужно да я последва, за което му беше дълбоко благодарна.

С поруменяло лице Блис стигна до една самотна пейка в далечния край на градината и седна, за да се успокои. Не се чувстваше така зле заради бременността си, а защото никога не беше преживявала подобен фарс и такива подигравки. Защо, о, защо Хънтър беше дошъл в Ню Орлиънс? Не беше ли вече объркал достатъчно живота й, за да продължава да я измъчва със заплашителното си присъствие?

— Какво се случи вътре?

Блис ожесточено се вторачи към мястото, откъдето идваше гласът на Хънтър.

— Нищо. Къде е госпожица Делгадо?

— Вътре с обожателите си.

— Помислих си, че ти и… помислих си, че тя е твоя…

— Грешиш. Какво направи Фолк, за да те разстрои толкова?

— Нищо.

— Какво ти каза?

Хънтър седна до нея и извърна лицето й към своето, като нежно докосна с пръсти скулите й. Явно бе усетил влагата в очите й, защото процеди ругатня и избърса сълзите й.

— Защо не ме оставиш на мира? — изплака Блис. — Какво искаш от мен?

— Истината. Защо се омъжваш за Фолк? Едва успяваш да понасяш присъствието на този мъж. Може би другите не могат да забележат, но аз по–добре от всеки друг знам. Ти плачеше.

Тя се опита да извърне глава, но Хънтър я задържа.

— Хънтър, моля те, остави ме да си вървя.

— Толкова ли е трудно да ме наричаш Гай?

— Да. О, Господи, да.

— Знаеш ли колко съсипан бях, когато се върнах от Санибел и теб те нямаше?

— Аз… Бил си съсипан? — Тя не можеше да повярва на думите му.

— Останаха много неща недоизказани между нас.

— Помолих те да ме заведеш до Мобийл, а ти избяга като страхливец. Нямах представа какво си мислиш, какво искаш. После Гаспърила пристигна и беше много късно.

Окото му заблестя в сребристосиво, приковавайки се в очите на Блис. Тя не успя да отклони поглед. Чертите на лицето му бяха опънати от напрежение, изпълнени с желания, които не можа да разгадае. Тя затвори очи, усещайки целувката, преди устата му плътно да притисне нейната. Тази целувка не беше нежна. Тя беше груба, разкриваща страстта, която споделяха, и копнежа, все още жив в тях. Той я притисна толкова силно и я целуна с такава пламенност, че цялото й тяло лумна.

Устните му се впиха в нейните, докато ръката му се плъзгаше от шията към дълбокото й деколте. Тя се дръпна и гърдите й се откриха. С върха на езика си той обиколи набъбналите им връхчета, но Блис изстена протестиращо и се опита да го отблъсне.

— Не! — помоли и разтреперано си пое дъх. — Нямаш право. Някой може да се разхожда и да ни види. Скоро ще се омъжвам.

— Права си, тук не е мястото. — Той рязко стана, придърпа я към себе си и оправи дрехите й. Тя не се съпротивляваше, когато започна да я тегли към изхода.

— Чакай! Къде ме водиш?

— Случилото се между теб и Фолк едва ли го е разтревожило, няма да си направи труда да те последва и да се опитва да оправи нещата. Предполагам, че не искаш да се върнеш вътре.

— Не, не искам. Отпаднала съм, а и съм уморена от усмивки и преструвки…

— Какви преструвки?

— Нищо. Забрави какво казах.

— Ще те заведа до вас с моята карета. Не трябва да се връщаш вътре, щом не искаш.

Блис нямаше кой знае какъв избор, докато пиратът я теглеше, мина през портата и се отправи към спрялата карета. Той я издърпа вътре и се качи след нея.

— Къде живееш?

Тя му каза адреса си на улица „Сейнт Питър“ и той подаде глава навън, за да го съобщи на кочияша. Не беше далеч, само на една пресечка — разстояние, което можеше лесно да измине сама. Каретата спря. Гай скочи и й подаде ръка.

— Няма нужда да ме изпращаш до вратата — каза Блис, макар той да не показа с нищо, че ще освободи каретата си.

Гай явно се забавляваше.

— Опитваш се да ме изгониш ли?

Устните на Блис се свиха при мисълта, че може да остане сама с него.

— Не можеш да влезеш.

— Много добре.

О, Господи, нямаше да отстъпи толкова лесно. Какво беше намислил?

— Лека нощ, Хънтър.

— Гай, името ми е Гай.

Тя не можа да понесе това. Рязко се извърна, побягна към вратата и влезе. Втурна се нагоре по стъпалата към спалнята си, излезе на балкона и погледна надолу, като въздъхна с облекчение, видяла, че каретата му я няма. Да вижда Хънтър, да бъде с него — това я беше погълнало отново. Чувстваше се по–уязвима откогато и да било. Не можеше да се съпротивлява на Хънтър и се съмняваше, че здравият й разум щеше да го направи, ако той реши да остане в Ню Орлиънс.

Тя се прибра бавно, съблече се без помощта на Манди и се пъхна в прозрачната си ленена нощница. После пусна косата си, разплете с пръсти къдриците, разпиляващи се по раменете и гърба й. Мушна се в леглото, но приглушен звук откъм балкона привлече вниманието й. Извърна се и видя неясна фигура на мъж, сгушена в сянката. Тръпки я полазиха, когато разпозна фигурата.

— Хънтър!

— Не мислеше, че ще се откажа толкова лесно, нали?

— Какво искаш?

— Да се любя с теб. Неизбежно е, знаеш го.