Кони Мейсън
Пиратът (14)

13.

С Блис на ръце Гай взимаше по две стъпала наведнъж и крещеше на смутената Лизи да повика лекар. Той я занесе в спалнята, положи я внимателно на леглото и загрижено се вгледа в нея. За втори път тя припадаше в негово присъствие. Колко ли други подобни случаи е имало, когато не е бил край нея? Мисълта го ужаси.

Беше възможно да е заразена от някаква смъртоносна тропическа болест на острова, обвини се той. Бе виждал яки мъже да се повалят от всевъзможни тропически заболявания. Никога нямаше да си прости, ако неумишлено й беше причинил подобно страдание.

Задъхана, Лизи влезе в стаята с леген студена вода и кърпа.

— Какво се е случило с бедната жена? — попита тя, цъкайки съчувствено с език.

— Ще трябва да изчакаме доктора, за да ни каже — рязко отвърна Гай. Той издърпа кърпата от ръката на бавачката: — Дай на мен, Лизи. Ти слез и изчакай доктора.

Лизи го погледна възмутено.

— Ще остана. Не е прилично млада жена да бъде сама в спалнята с мъж.

Гай внимателно постави влажната кърпа върху челото на Блис, без да обръща внимание на бавачката, докато накрая осъзна какво беше казала.

— Всичко е наред, Лизи. Тази дама ще стане моя съпруга.

Лизи скептично го изгледа.

— Щом казвате така, господин Хънтър.

— Благодаря. И не забравяй да изпратиш доктора горе веднага щом пристигне.

Гай се извърна отново към Блис, след като Лизи тихо напусна стаята. Цветът върху лицето й бавно се възстановяваше и тя започна да помръдва.

Започна да примигва с очи.

— Какво се е случило?

— Припадна. Много често започна да ти се случва. — Той сбърчи вежди. — Има ли нещо, което не си ми казала, Блис? Да не си болна?

Сякаш изведнъж спомнила си защо е припаднала, Блис се надигна на лакти и отправи презрителен поглед към Гай.

— Най–доброто ми лечение ще е да се отърва от твоето присъствие, Гай де Йънг! Как можа през цялото време да криеш самоличността си от мен? Явно много ме мразиш. Забавляваш ли се, като гледаш как ме нараняваш? — Гняв се надигна в гласа й. — Ти дори открадна сина ми!

— Трябваше — отвърна Гай. — Ти искаше да се омъжиш за Фолк. Този мъж е чудовище. Бих направил всичко, за да не позволя моят син да бъде отглеждан в дома му.

— Но защо не ми каза преди месеци? Защо не ми каза кой си? Аз те обичах, Гай! През всичките тези шест години тъгувах по теб, живях като монахиня и отказвах да погледна друг мъж.

— Мислех си, че най–доброто е да накарам всички да ме смятат за умрял — обясни Гай. — Бях изпълнен с огорчение. В Галабосо се отнасяха с мен като към животно и аз обвинявах за това теб, твоя баща и Фолк, винях ви за моите страдания. Промених се. Не съм момчето, за което се омъжи. Гай де Йънг беше мил и внимателен човек, грижовен и свестен. Хънтър е безсърдечно, отмъстително и тъжно същество. Под знамето на пиратството Хънтър извърши ужасни деяния, които нито разбираше, нито си ги опрощава сега. Живях за отмъщение. Някога чудела ли си се защо корабите на Фолк бяха набелязани и ограбвани, когато другите бяха пропускани невредими? Това беше мое дело. Имах за цел последователно да унищожа Фолк и да изпитам удоволствие от своя успех. После ти попадна в ръцете ми и запланувах отмъщение далеч по–сладостно от всичко, за което съм мечтал.

— Преднамерено си решил да ме прелъстиш — обвини го Блис, спомняйки си предишния им разговор. — Искал си да зачена твоето дете. Нищо няма да те задоволи, освен пълното ми унищожение. Искаш да ме накажеш за това, което моят баща и Джералд са ти направили без мое знание. Боже Господи! Променил си се? Ти си жесток, отмъстителен човек, Гай де Йънг.

Преди Гай да успее да се защити, дискретно почукване прекъсна разговора им.

— Доктор Лафар е тук, сър.

Той мигновено се надигна и отвори вратата на джентълмена с изискан външен вид, благ поглед и посивели бакенбарди.

— Влезте, докторе — покани го Гай. — Както изглежда пациентката ви се възстанови, но мисля, че за всеки случай трябва да я прегледате. В кратък период от време припада за втори път и съм разтревожен за нея.

Докторът пъргаво прекоси стаята, остави чантата си и оживено заразглежда Блис през леко късогледите си очи зад очилата.

— Ако младата лейди е болна, ще открия причината, виконт Хънтър — каза той уверено. — Ще ви помоля да излезете, за да мога да прегледам пациентката си.

— Извикал си доктор? — попита Блис рязко. — Защо първо не се посъветва с мен? — Тя понечи да стане. — Не се нуждая от доктор.

— Отпусни се — помоли я Гай. — Послушай ме. Може да си сериозно болна, без да знаеш. Няма да ти разреша да станеш от леглото, докато не те прегледат, след това можеш да си тръгнеш — каза Гай. Преди да напусне стаята, добави: — Ще бъда в коридора.

Гай нервно крачеше, погълнат от безпокойство. Смяташе, че се е освободил от чувствата, които сега го разяждаха отвътре, но при мисълта, Блис да е сериозно болна го обливаше студена пот. Господи, какво ще се случи? Не можеше да понесе загубата на съпругата си за втори път. Бил е голям глупак, като си мислеше, че може да я забрави, дори повече, да повярва, че я мрази.

Имаше син, за когото сега трябваше да се грижи. Син, когото започна да обича силно. Момчето се нуждаеше от баща и майка, а той се нуждаеше от съпруга. А колкото до останалата част от живота си, Гай се закле да издигне репутацията си и да бъде толкова богат, както бе като пират. Закле се да води почтен живот за доброто на сина си.

Половин час по–късно вратата на спалнята се отвори и Гай се извърна, когато докторът пристъпи и затвори вратата след себе си. Усмихваше се, и той си позволи да си отдъхне.

— Ще се оправи ли, докторе? — рече нетърпеливо.

— Каква ви е младата жена? — попита доктор Лафар. — Тя не пожела да отговори на въпросите ми.

— Блис е… моя съпруга — каза Гай след леко колебание.

Докторът видимо се отпусна.

— Ах, това обяснява нещата.

Паника проряза Гай.

— Обяснява какво? Много ли е болна? Какво не ми казвате?

— Всичко е, както трябва да бъде — успокоително заяви докторът. — Бременността на вашата съпруга се развива великолепно. Само че тя трябва да полага повече грижи за себе си. Очевидно е била подложена на голям стрес. Припадъците са реакция на организма й. Ще й предпиша няколко силни лекарства. Опитайте се да не я тревожите. Това е опасен период от бременността. Ако всичко мине добре, след шест месеца ще имате здраво дете.

Гай беше като онемял, едва можеше да мисли, докато докторът бърбореше за бременността на Блис. Той трябваше да се сети! Бяха се любили достатъчно често, за да зачене. В началото намерението му беше тя да забременее и после да я изостави. Никога не бе помислял за нейните чувства, интересуваше се единствено от жаждата си за отмъщение. Наистина при любенето изпитваше неизразимо удоволствие и се надяваше скоро да задоволи непреодолимата си страст. Твърде късно откри, че я желае, защото я обича, а не защото иска да я накаже. Беше му трудно да го приеме, сякаш дълбоко в себе си не бе допускал, че някога е преставал да я обича.

През тези години той бе живял единствено с мисълта за отмъщение. Нежно влюбеният млад мъж се бе превърнал в брутален пират, но никога не беше забравял жената, която обичаше в своята младост. И Господ му помогна — той все още я обичаше, все още я искаше. Сега тя щеше да роди негово дете. Брат или сестра на Брайън.

— Сигурен съм, че вече не съм ви необходим тук — каза докторът, когато забеляза, че Гай е потънал в мисли. — Ще бъда много щастлив да изродя детето, когато му дойде времето, освен, разбира се, ако вашата съпруга не предпочете акушерка. Знаете къде да ме намерите.

Гай кимна на доктора в знак на съгласие, без да разбира напълно какво беше изрекъл.

— Изпратете сметката на моя адвокат, Чарлс Брансън, улица „Ройъл“. Ще сляза с вас.

— Няма нужда. Вървете при съпругата си, в момента тя се нуждае от вас. Сега вие можеше да направите много повече неща от мен.

Гай не помръдна, след като докторът заслиза по стъпалата. Той дълго стоя пред затворената врата на спалнята, опитвайки се да овладее надигащия се гняв. Как да не се ядосва, когато Блис се канеше да се омъжи за Джералд Фолк, след като е знаела, че носи детето на Гай? Луда ли е? Защо не му каза, че е бременна, вместо да се съгласява на брак за човек, когото не понася? Само през трупа ми, закле се Гай. Фолк никога няма да има Блис и моите деца.

Когато се овладя, отвори вратата на спалнята и пристъпи вътре. Леглото беше празно. За миг изпадна в паника, после я видя да стои до прозореца и да гледа тъжно.

— Предполагам, че си разбрал — каза тя, без да го погледне.

— Защо не ми каза? Господи, имала си достатъчно възможности.

Тя се извърна, враждебно и непокорно вдигна брадичка.

— Защо не ми каза за сина ми? — предизвика го тя. Гай въздъхна.

Всичко беше дяволски объркано.

— Аз щях, но… Как, по дяволите, можеш да се омъжиш за Фолк? Ти си знаела, че носиш моето дете.

— Ти не ме искаше — обвини го Блис. — Нямах представа, че ще се появиш в Ню Орлиънс. Или че ще те видя отново. Ако си забравил да ти припомня — има награда за главата ти. Не знаех какво да правя. Не исках детето ми да живее сред непрестанни обиди, че е копеле, затова казах на Джералд за него и сключихме сделка. Предложих му парите от наследството си в замяна на името му. От този брак щях да използвам само името му. В началото това му хареса, очевидно парите ми му се сториха примамливи и не ми отказа. Съгласи се на моите условия.

— Аз все още съм твой съпруг, Блис — каза Гай и протегна ръце към нея.

Тя извърна глава встрани.

— Моят съпруг умря преди шест години. Дори не познавам мъж, който би могъл да го замени.

Той не отговори пряко на забележката й.

— Не можех да разкрия истинската си самоличност поради очевидни причини, но е факт, че носиш мое дете. Няма да се омъжиш за Фолк и това е последната ми дума.

— Какво предлагаш? — подигравателно попита Блис. — Предпочиташ да родя още едно копеле на този свят? Или може би искаш да отведа бебето надалеч и да заявя, че не съществува.

От устните му се изсипа порой яростни ругатни, които болезнено пронизаха съзнанието на Блис.

— Това, което се случи с Брайън, няма да се повтори с това дете. Смятам да съм тук, когато се роди. Възнамерявам първи аз да го взема в ръцете си и да чуя първия му плач. Никога няма да бъда измамен, че детето ми е мъртво като… — Той остави обвинението да виси във въздуха.

Блис се нахвърли върху него.

— Хайде, кажи го! Знам, че ме обвиняваш за загубата на Брайън. Не смяташ ли, че и аз самата се виня? Но ти не беше с мен. Беше трудно раждане. Бях слаба и болна и все още тъгувах по мъртвия си съпруг.

— Не обвинявам никого, Блис. Станалото — станало. Сега най–важни са Брайън и бебето, което расте в теб. И двете деца са мои и възнамерявам да ги имам.

Блис се уплаши.

— Няма да отведеш децата ми далеч от мен! О, Господи, няма да мога да го понеса. Животът ми толкова дълго бе… — Тя отпусна ръка върху корема си. — Сега има за какво да живея. Имам Брайън и това бебе.

— Какво ще кажеш за мен, Блис?

— Какво за теб?

— Въобще ли не ме обичаш?

— Ха! Да чуя това от мъж, който не обича нищо и никого. Пират, чиято поквара е всеизвестна. Дори не мога да се насиля да мисля за теб като за Гай, защото Гай беше любящ, мил и състрадателен мъж.

— Мога да ти обясня какво ме промени, но се страхувам, че подробностите ще те стреснат. Освен белезите от излекувани рани има и вътрешни рани, които променят човек. В Галабосо аз загубих душата си. Гай де Йънг умря в деня, в който избегна оръжието на убиеца. Полумъртвото бледо същество се прероди в пирата Хънтър. Осакатен, едноок мъж, обладан от идеята за отмъщение. Разоряването на Джералд Фолк и на твоя баща стана мисията на живота ми и аз успях в името на съкровените си надежди. После ти отново се върна в живота ми и останките от Гай де Йънг бавно започнаха да изплуват от мястото, където ги бях погребал. Възнамерявах да те използвам, а после да те отхвърля, но чувствата, които мислех, че завинаги са заровени, разбиха твърдата броня около сърцето ми. След известно време отмъщението вече нямаше стойност за мен. Всичко, което вършех бе, защото те искам. Разбрах, че все още имам сърце. А то бе закърняло от летаргия.

Въпреки искреността в признанието на Гай, Блис се вглеждаше в лицето му, за да открие истината. Тя се уплаши, когато съзря опита му да я убеди, че все още я обича. Но любовта не беше достатъчна. Тя искаше повече.

— Докъде ще доведе всичко това, Гай?

— Не си се омъжила за Фолк и няма да отведеш децата ми. Ще се венчаем утре, веднага след като уредя нещата.

— Ние вече сме женени — напомни му Блис.

— Била си омъжена за Гай де Йънг, мъжа, който не съществува в очите на закона. Имам друго, легално име. Виконт Гай Хънтър. Името съм получил чрез съда в Лондон. Законността на детето, което носиш, никога няма да бъде оспорена.

— Какво ще кажеш за прехраната ни? Все още ли планираш да плячкосваш беззащитни търговски кораби?

— Досега се занимавах с пиратството с добър резултат. Но вече стана твърде опасно. Само въпрос на време е военните кораби на Съединените щати да прочистят Мексиканския залив от пирати. Въпреки че Гаспърила и братството отказват да го приемат, славните дни на пиратството приключиха. Реших да стана плантатор. Вече предложих цена за една плантация и офертата ми е приета. Само трябва да подпиша документите, за да я получа законно. Тя ще бъде чудесно наследство за нашите деца.

Въпреки че Гай не беше същият мъж, когото познаваше и обичаше отпреди седем години, тя не възразяваше срещу промяната му. Дълбоко вътре в душата си таеше надеждата, че годините, през които Хънтър е бил пират, ще останат само далечен спомен и че един ден истинският Гай де Йънг ще се възроди.

— Имам ли избор? — попита Блис.

— Никакъв — рязко отвърна Гай. — Знам, че звучи грубо и безкомпромисно, но не можеш да искаш от мен да се променя за една нощ. Обстоятелствата ме направиха такъв, какъвто съм в момента. Предполагам, че ще забравиш Гай де Йънг. Никога не мога отново да се превърна в този мъж.

— Винаги ще помня Гай де Йънг — замислено каза Блис. — Обаче не съм сигурна, че искам точно предишния Гай де Йънг. Сега ти си… по–интересен. Преди седем години и двамата бяхме деца, които изиграха тази женитба. Днес сме зрели хора, страдали и поумнели от опит. Ние имаме едно дете, а друго е на път и трябва да се борим за тяхното щастие. Ще приема мъжа, който си сега, ако ми позволиш да надзъртам в стария Гай от време на време.

— Означава ли това, че ме приемаш такъв, какъвто съм сега? — попита Гай с шеговита нотка. — Не е като да не се обичаме един друг, защото го направихме вече. Да се любя с теб ми стана най–приятното удоволствие.

— Ще се омъжа за теб, защото искам сина си. А и трябва да се грижим за още нероденото ни дете. Ти си бащата, това е най–силният аргумент за нашата женитба.

— Тя обаче няма да е брак заради името, както си предложила на Фолк — предупреди я Гай. — Не бъркай, това ще бъде истинско семейство в пълния смисъл на думата. Когато се появим в обществото, искам всички да си мислят, че единствено любовта ни е свързала, че сме избързали, защото не сме могли да чакаме.

Блис остана смълчана.

— Така ли е, Гай? Любовта ли ни свързва?

Гай се поколеба, подбирайки внимателно думите си.

— Наистина никога не съм спирал да те обичам, Блис, дори когато съм те мразил.

Той отново направи опит да се приближи до нея и изведнъж тя се притисна в обятията му.

— Знаеш, че никога не съм спирала да обичам Гай де Йънг — каза Блис с въздишка. — Но ще е трудно да приема, че Хънтър и Гай са един и същи мъж. Ти си се променил. Научих се да обичам Хънтър. Но любовта е силно чувство. Обичах Гай де Йънг с цялото си сърце и накрая приех, че той е мъртъв. Не съм сигурна дали мога да обичам мъжа, който си сега.

Раздразнен, Гай изсумтя.

— Как можа да го кажеш, когато Гай де Йънг стои пред теб? Аз не съм мъртъв. Аз само леко промених самоличността си.

— Трудно е да се разбере какъв си станал, а и аз все още ти се сърдя, задето открадна от мен Брайън. А това, че ме накара да те мисля за мъртъв през всичките тези години, е достойно за презрение. Ще ми трябва време, за да свикна, и отново да ти вярвам.

Той по–силно я обгърна и с двете си ръце.

— Но ти ме обичаш, нали? Признай си, Блис. Ти отново се влюби в мен като Хънтър.

Блис искаше да отрече, но не можа.

— Влюбих се в онази част от Хънтър, която беше добра, мила и състрадателна.

Той дрезгаво се изсмя.

— В Хънтър нямаше нищо добро, мило и състрадателно.

— Имаше, ти просто отказваш да признаеш тези свои качества. Винаги ще обичам в теб нещата, от които се възхищавам.

— Ще скрепим ли нашия брак с целувка? — нежно прошепна Гай.

Явното му желание замъгляваше сребристосиния му втренчен поглед и кожата му леко поруменя.

Той беше толкова близо, че Блис можа да помирише мускусния аромат на чистата му кожа, да почувства влагата от дъха му върху лицето си. Пръстите му се бяха впили в раменете й, притискаше я здраво, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, тя ще изчезне. Блис вдигна устни. Чу тихия му стон, после затвори очи, когато неговите устни обхванаха нейните в онази жадуваща целувка, която се бе запечатала в паметта й. Целувката продължаваше и продължаваше, езикът му обхождаше устата й, докато Блис почувства, че се замайва от недостиг на въздух. Когато накрая той се отдръпна, тя трябваше да се отпусне на гърдите му, за да остане права.

— Искам те, Блис, но сега не е подходящо. Всеки момент Брайън може да се втурне в стаята, а и всички слуги знаят, че сме тук сами. Казах на Лизи, че си моя годеница, но никой друг не знае. Първо искам да съобщим на Брайън. Имаш ли достатъчно сили сега да се изправиш пред него?

— Чувствам се чудесно — каза Блис и дълбоко си пое дъх. — Повече от всичко на света искам Брайън да разбере, че съм негова майка. Боли ме, когато си помисля, че досега никой не го е обичал. Надявам се да компенсирам самотата и лишенията, които е преживял през първите шест години от живота си.

Той хвана ръката й.

— Хайде да го открием.

 

 

Намериха Брайън в градината. Той се опитваше да потопи малка лодка в езерцето с рибки. Момчето им се усмихна, когато коленичиха до него върху тревата. После личицето му стана сериозно и сините му очи се впериха в Блис.

— Лизи каза, че не се чувстваш добре. Видях доктора да си тръгва. Надявам се да си по–добре сега.

Блис се опита да запази спокойствие. Тя отчаяно копнееше да прегърне момчето и никога да не го пуска да си тръгне. Да бъде с него всеки ден, да бъде негова майка.

— Сега съм добре — увери го Блис.

— Трябва ли да си тръгваш? — Гласът му прозвуча толкова тъжно, че сърцето й се сви.

— Дошли сме да ти кажем нещо, Брайън — каза Гай, изпреварвайки отговора на Блис. — Хайде да седнем на пейката, където ще можем да си поговорим.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че ще открием майка ти? — започна Гай веднага след като се настаниха. Брайън енергично кимна. — Накрая я намерих. Надявам се, че това те прави щастлив.

Лицето му просветна.

— Къде е тя, татко? Моля те, мога ли да я видя още сега?

— Тя стои пред теб, синко. Казва се Блис и е твоята майка.

Момчето го изгледа, сякаш не можеше напълно да повярва на баща си.

— Тя? — Когато Гай кимна, Брайън отправи към Блис поглед, в който се сменяха с нарастваща сила учудване, недоверие и открита враждебност. — Защо ме прогони? Не ме ли обичаше?

Блис почувства, че я изпълват отчаяние и болка. Нейният син я мразеше. Как да го понесе? Беше толкова задъхана от вълнение, че не успя да изрече нищо. За щастие Гай му обясни.

— Майката ти не те е прогонила, сине. Тя е била болна при раждането и са й казали, че си мъртъв. Нямала е причина да не повярва в това, не е допускала, че ще те вземат от нея и отведат надалеч. След години тя разбрала, че си жив.

— Защо ти не си знаел за това, татко? — попита Брайън.

— Аз… Аз бях отпратен надалеч — обясни той. — Не съм виждал майка ти отдавна. Тя ми каза, че си жив и аз те открих. Сега пак сме заедно и винаги ще бъде така.

— Никога не съм спирала да те обичам, Брайън — каза Блис, усмихна се, но по страните й се стичаха сълзи. — Дори когато научих, че си мъртъв, аз те обичах. Точно такъв си те представях. Толкова много искам да ти бъда майка. Ще ми позволиш ли?

— Никога не съм имал истинска майка — тъжно каза Брайън. — Искам да разбера защо са ме отвели, но е много трудно.

— Ако ти кажем всичко, само ще се объркаш още повече — рече Гай. — Но обещавам, ще ти обясня, когато станеш достатъчно голям, за да разбереш.

— Обещавате ли ми винаги да бъда с вас?

— О, Господи — изплака Блис. Тя беше изпълнена с толкова много болка, че не можа да спре сълзите да се стичат по бузите й. — Никой няма да те раздели от нас. Давам ти дума.

— Не плачи, мамо — каза Брайън и я погали по ръката. — Вярвам ти. Никога не съм вярвал на Инос, когато ми казваше, че мама и татко не ме искат.

— Ти ме нарече мама — прошепна Блис, като си мислеше, че това беше най–скъпата дума, която някога бе чувала. — Не можеш да си представиш колко щастлива ме прави това. Мога ли да те прегърна?

Тя разтвори ръце и Брайън се хвърли в обятията й. Те се прегръщаха трескаво един в друг, докато Гай прочисти гърло и каза:

— Трябва да те оставя за малко, но майка ти ще бъде тук. Ще се върна навреме, за да вечеряме заедно.

— Обещаваш ли? — запита Брайън, явно нежелаещ да позволи на никой от родителите му да се отдалечи.

— И на двамата обещавам — отвърна Гай. — Сега ме прегърни и върви да намериш Лизи. Време е да отидеш на урок при учителката си.

— Ау, трябва ли?

— Аха, трябва. Сега ви оставям.

Брайън прегърна баща си и хукна към къщата. Блис гледаше как се отдалечава с очи, изпълнени със сълзи.

— Много си добър с него — заяви тя. — Вероятно много го обичаш.

— Повече от живота си — каза Гай. — Вбесявам се, когато си помисля за трудностите, които е изтърпял със семейството на Холмс. Само ако беше по–внимателна и по–малко доверчива, когато се е раждал…

— Нима? Мислиш ли, че не съм си го повтаряла хиляди пъти, след като научих, че Брайън е жив? — изплака Блис. — Винаги ли ще ме обвиняваш за това?

Гай въздъхна уморено.

— Упреците няма да ме върнат със седем години назад. Сега синът ми е при нас и животът ни ще започне отново с този брак. Ще пусна съобщение във вестника. Утре всички ще знаят за нас. Ще се върна, като уредя някои неща, и смятам да довърша неотложните търговски сделки.

Изведнъж тревожна мисъл я накара да потръпне.

— Какво ще правим с Джералд? Той ще се вбеси, когато разбере.

— Ще разбере, когато вече ще е много късно.

— Манди ще се тревожи, ако не се прибера вкъщи. Тя е най–близкият ми човек.

— Ще се погрижа за всичко. Ще живеем в моята къща, докато напълно не приключа с покупката на плантацията. Твоите слуги могат да се присъединят към моите. Къщата е достатъчно голяма за всички.

— Имам си само Манди. Другите помагат за деня, но бих искала да им дам голямо възнаграждение, ако не пожелаят да ме последват.

— Ще изпълня всичките ти желания. Манди може да започне да опакова багажа. Има ли още някой, когото искаш да уведомя?

— Никой. Нямам близки приятели в Ню Орлиънс. Какво възнамеряваш да правиш с Джералд?

— Ще се оправя с Фолк. Колкото по–малко знае, толкова по–добре.

Блис не можеше да се успокои. Джералд отчаяно се нуждаеше от пари и разчиташе на наследството й, за да плати на кредиторите и да възстанови сделките си. Като го лишаваше от парите, той можеше да полудее от ярост.

— Хайде да влезем вътре. Остани с Брайън, когато свърши урокът му — каза Гай и улови ръката й.

— Всичко стана толкова бързо — въздъхна Блис.

— Е, не чак толкова бързо — отвърна той. — Още много ще говорят за нас, когато детето ни се появи по–рано. Не се тревожи — успокои я той, когато забеляза Блис да добива разтревожен вид. — Нашето дете ще бъде съвсем легитимно от гледна точка на закона и в този момент това е най–важното.

Той я придърпа в прегръдките си и й се усмихна, за да я успокои.

— Всичко ще бъде наред, скъпа. Не мога да ти обещая, че ще се омъжиш за същия мъж отпреди седем години, нито че това ще е същият брак, за който си мечтала с Гай де Йънг, но това, което сега преживяваме е далеч по–вълнуващо и хиляди пъти по–страстно.

Той притисна устните й в целувка, която нежно докосна сърцето и съзнанието й.

— Каза, че ме обичаш. Къде се намира тази любов?