Кони Мейсън
Пиратът (6)

5.

При други обстоятелства Блис щеше да се влюби в острова. Следобедната жега бе прогонвана от океанския бриз, а нощите бяха меки и знойни. Сутрините бяха истинско удоволствие и тя възнамеряваше да става рано, за да се полюбува на прохладата, изпълнена с уханието на борове, предшестваща следобедния задух.

От пристигането си на остров Пайн преди три дена, Блис беше нервна и се чудеше какви ли са плановете на Хънтър. Както изглежда, смяташе да се позабавлява с нея и да я държи в напрежение. Всяка нощ тя се ослушваше за стъпките му в коридора, но заспиваше, преди той да се върне в стаята си. Дори започна да очаква с нетърпение мига, когато ще го види отново. Беше нормално Хънтър да прекарва дълги часове на брега с екипажа си и да надзирава ремонта на корабния кил. След това той щеше пак да й прави компания за вечеря и да я придружава на разходка по брега, докато комарите не ги прогонят.

Блис стоеше пред огледалото, когато за последен път оправи косата си за срещата с Хънтър на обяд. Мислите й я отнесоха към нейния син. Очите й се изпълниха със сълзи, когато образът му изплува в съзнанието й. Тя си го представи сякаш е Гай като малък и замечтано се усмихна.

— Надявам се тази усмивка да е за мен.

Блис разшири очи от изненада, когато забеляза образа на Хънтър да се доближава към нейния в огледалото. Изглеждаше злокобно и вероятно това се дължеше на превръзката, която носеше. Гладко избръснатото му лице се открояваше от мастилено черната му коса, вързана на тила с кожена връв. Тя понечи да извърне лице към него, но той я сграбчи за раменете и я задържа, принуждавайки я да се вгледа в двата образа от огледалото.

— Кажи ми за какво си мислеше. — Гласът му бе дрезгав и тих, от него я полазиха тръпки. — Мечтаеш за годеника си ли?

Блис се вторачи в отражението му, изненадана от неочаквано обхваналото я напрежение. Не можеше да сподели с него отговора, затова замълча.

Ръцете му притиснаха по–силно раменете й.

— Отговори ми, Блис. За Джералд Фолк ли мечтаеше? Усмивката ти за него ли беше?

— Нараняваш ме! Леко се усмихвах на собствения си образ. Това удовлетворява ли те?

Той отпусна ръце, но не си тръгна. Тя усети напрегнатото му тяло да се притиска в нейното, горещият му дъх да стопля врата й.

— Засега.

Загрубелите му мазолести длани се плъзнаха от раменете към ръцете й. Блис затаи дъх, когато те леко докоснаха кръста й, спряха, след това неумолимо се плъзнаха нагоре и погалиха гърдите й отстрани. Тя потръпна и затвори очи. Изведнъж ги отвори, когато усети как ръцете му обхванаха заоблените й гърди. Неочаквано и сякаш механично, зърната им набъбнаха и връхчетата им се втвърдиха и щръкнаха в отговор на милувката му.

— Не.

Палците му погалиха зърната й през тънката материя на роклята, чувствената ласка я влуди и Блис се отпусна назад. Направи опит да се отдръпне, но не успя.

— Знам, че винаги си харесвала това, Блис. Гърдите ти винаги са били много чувствителни.

След миг тя осъзна какво казва. Как беше възможно да знае това? Преди него само един мъж бе докосвал гърдите й толкова интимно. О, Господи, тя полудяваше. Хънтър не можеше да се сравни с любимия й Гай.

— Погледни огледалото, Блис. Искам да те любя.

Тя тръсна глава, но въпреки това втренченият й поглед отново бе привлечен от отражението им. Видя образа на жена с блуждаещи безжизнени очи и леко разтворена уста. Имаше вид на блудница, но не успя да отклони поглед.

Блис усети пръстите му отзад на гърба на роклята си. Миг по–късно горната част на дрехата й се свлече, разкривайки втвърдените връхчета на зърната й под прозрачната долна риза. Той ги погали през плата и втренченият й поглед се закова на мястото, където големите му ръце я милваха. В този момент се мразеше, че му е позволила да повдигне тънката материя и да докосва голата й плът.

Усети устните му да се плъзгат по врата й и от гърлото й бликна сподавен стон. Тя отново затвори очи, а когато погледна, видя, че той е разгърнал долната риза, издърпал краищата й встрани и оголил гърдите й. Контрастът между загорелите му тъмни ръце и бялата й плът беше поразителен. Еротичен. Възбуждащ. Тя отпусна глава назад върху рамото му и потъна в онова безвремие, където властваше омайното удоволствие.

Неочаквано Блис издаде вик на изненада и недоволство, когато ръцете на Хънтър пуснаха гърдите й, за да смъкнат роклята й до бедрата. Стонът замря в гърлото й, когато отново почувства ръцете му върху тялото си. Едната се плъзна надолу, притисна се към вътрешната страна на бедрата й и се приближи към извора на женствеността й. Усещането беше по–разтърсващо от всичко, което можеше да си представи. Когато започна леко да я милва, тя не можа да контролира действията си и притисна бедра към слабините му. Беше минало толкова много време, откакто не бе изпитвала истинско удоволствие, че тялото й откликна, независимо от разума й.

Хънтър усети благосклонното й съгласие, обгърна я и я притисна с крака, позволявайки й да усети болезненото пулсиране на ерекцията му. Блис знаеше, че е изложена на опасност, ако му отвърне толкова откровено, но нямаше нито желание, нито воля да се противопостави на прелъстителната му сила. И беше толкова възбуждащо. Той вече й бе открил намерението си да я прелъсти.

„Господ да ми е на помощ за това, което се случва.“

— Време е — прошепна Хънтър, като целуваше и леко хапеше ушите й. — Искаш ли ме?

— Аз… — Тя се уплаши, че ако отвърне да, ще загуби онази част от себе си, в която е споменът за мъртвия й съпруг.

— Кажи ми, Блис.

Тя усети как той сграбчва полата й и я повдига. Неволно втренченият й поглед се извърна към огледалото. Видя дълги стройни крака с трапчинки върху коленете и заоблени бели бедра в пълен контраст със загорялото тъмно тяло на Хънтър. Само още един инч по–високо от гънките на дрехата й и прикритите белези от раждането щяха да бъдат напълно изобличени. Тя се приготви за реакцията на Хънтър, след като разкрие всичките й тайни.

Но този момент не настъпи. Пуснал дрехата й неочаквано, той я обърна с лице към себе си. Притисна силно бедрата си в нейните и наведе глава към гърдите й. Връхчетата на пръстите му умело галеха гърба и ханша й, когато силно притисна удължения си фалос между нейните бедра, наведе глава и засмука розовото зърно на гърдата й.

Колко можеше да издържи, преди да се оплете във възбуждащата мрежа, която той изплиташе около нея? Блис се чудеше влудено, докато продължаваше да се притиска към устните, които придърпваха сладкото връхче на зърното й с белите си зъби.

Лудостта на Хънтър бързо се стопи. От опит знаеше, че Блис е страстна жена и ясно си спомняше нейната чувствена отзивчивост. Трябваше да се справи със силната власт на емоциите. Ако загуби контрол сега, щеше да провали всичко, което бе постигнал през последните седем години. За щастие не се тревожеше, че тя може да завладее сърцето му, тъй като сега там, където то бе изтръгнато от тялото му, беше пусто.

Обаче Хънтър трябваше да продължава да си напомня, че главната му цел бе да прелъсти Блис, тя да забременее и да я върне на годеника й. За да доведе всичко това докрай, той трябваше да не се вълнува, да я обладава колкото може по–често и да остане далеч от всякакви емоции. Бе решил да не мисли за това, което той и Блис щяха да правят, докато се любят. Напомни си, че любенето му трябва да бъде като на шега и като досадно, двусмислено и противоречиво осъществяване на целта му.

Хънтър облегна Блис на стената, за да остане права. Когато тя издаде сподавени стонове на протест, той целуна влажните й устни, докато стоеше скована в ръцете му. Неповторимият аромат на устните й несъзнателно завладя спомените му, връщайки го към онези страстни нощи, които споделяха в другия си живот, по друго време. Изведнъж осъзна, че бе неспособен да постъпи така с нея.

Не само Хънтър бе измъчван от силата на далечните спомени. Целувките на пирата върнаха Блис към миналото. Към мъжа, който я караше да изгаря от страст. Целувките на Хънтър, ароматът му, опитността му толкова силно й напомняха на Гай, че за момент тя забрави, че се целува с първичен пират. Представи си, че е в ръцете на Гай, устните на Гай я замайваха, горещият език на Гай се плъзгаше в устата й и се преплиташе с нейния. Той дори ухаеше като Гай.

Но това не беше Гай. Любимият й беше мъртъв. Този мъж бе нейният завоевател, нейният прелъстител. Той възнамеряваше да използва тялото й за свое собствено удоволствие, после да я убие, когато се отегчи от нея. Беше чувала твърде много истории за Гаспърила и братството, за да вярва в някакъв друг изход.

Блис се бореше за контрол над чувствата си. Когато усети, че е притисната до стената, намери сили и енергично протестира.

— Не! Не това.

Очевидно Хънтър беше прекалено погълнат от усещанията, за да успее да спре, докато се мъчеше да разкопчае брича си.

— А аз те искам, Блис, и винаги получавам каквото искам — изръмжа след очевидния неуспех да развърже заплетената връв на брича си. После избълва една ругатня и се протегна за ножа.

Никой от двамата в помещението не чу отварянето на вратата и не забеляза нежелания гост, пристъпил вътре. Изведнъж гневен крясък прокънтя в стаята, като наруши интимността на момента. Лицето на Хънтър побеля от ярост и той извърна очи към неканения гост.

— Защо не почука, Теймър? — изсъска той. — Излизай. Не виждаш ли, че съм зает?

— Мога да видя много добре какво правите — изкрещя Теймър, отправяйки злобен поглед към Блис. — Клео ме изпрати да я поканя на обед. Явно не си чул тропането ми. Защо я доведе тук, Хънтър? Ако ми позволиш, мога да заменя всички жени, които искаш.

— Ти си още дете. На колко си години? Четиринадесет? Петнадесет? Аз съм възрастен мъж. Правил съм много подли неща в моя живот, но не съм съблазнител на деца. Когато му дойде времето, ще ти намеря съпруг сред твоите хора.

— Не съм дете. На шестнайсет съм — осведоми го надменно Теймър. — Мога да изчакам, докато й се наситиш. — Тъмните очи блестяха от злоба. — Ще я убиеш ли, като приключиш с нея?

Блис пребледня.

— Не. Когато му дойде времето, ще бъде върната на годеника й. След…

— След какво? — ужасено възкликна Блис. — Какво искаш от мен?

Теймър изсумтя от отвращение.

— Дори аз знам какво иска от теб? Това, което не разбирам, е — защо. Хънтър е имал много по–красиви жени от теб. Ти дори не си млада.

— Достатъчно! — изрева Хънтър. — Не си играй с търпението ми, Теймър. Върви да помагаш на Клео в кухнята. Сигурна съм, че ще ти намери някаква работа.

Теймър напусна разярена. Хънтър се извърна към Блис, но любовното желание бе скършено. Тя се взираше внимателно в него. Силната страст, която я бе обладала, сега се беше заменила със страх.

— Излъга Теймър — обвини го тя. — Ще ме убиеш, след като ти… след като получиш това, което искаш.

— В плановете ми няма такова нещо — увери я Хънтър. — Ще те върна на годеника ти, когато реша, че съм готов да ти позволя да си тръгнеш.

— Защо не ме върнеш сега? Каква причина може да има, за да ме държиш тук? — Тя изпъна рамене и се вгледа в него решително. — Да ме вкараш в леглото си. Ако това е намерението ти, няма да се съпротивлявам, стига да ми обещаеш и да ме заведеш след това до Мобийл. Колкото по–бързо получиш каквото искаш, толкова по–скоро ще мога да си тръгна.

— Напомняш ми на мъченик, изправен пред лъвове — каза Хънтър. — Това не е начинът, по който те искам. Желая те изгаряща от страст и отдадена на удоволствието. Женствена и възбудена. Това, което ти изпитваше с… Джералд Фолк. — За малко да каже Гай де Йънг, но се усети навреме. — Наистина смятам да те вкарам в леглото си за известно време. Ако мислиш, че ще можеш да се измъкнеш, като лежиш под мен скована като дъска, забрави. Ще разпаля страстта ти и за всичко, което си способна да ми дадеш.

— Не съм способна да ти дам нищо — отвърна Блис. Тя се вторачи в далечината, тюркоазените й очи се замъглиха от парещи сълзи. — Имаше един мъж… — Гласът й секна от риданието и тя се извърна. Минута по–късно възвърна самообладанието си и попита: — Не съобщи ли Теймър, че обедът е готов? Не трябва да караме Клео да ни чака.

Хънтър й помогна да се облече. Помисли си колко изключително умели са пръстите му и реши, че това е заради добрите му познания за женските тела. Когато тя се облече, той й предложи ръката си и я съпроводи до слънчевата веранда, където Клео беше изнесла и подредила обеда.

Блис яде много от изобилните пресни плодове, варени скариди, раци и апетитна бамя. Обядът завърши с десерт, приготвен от банани. Когато Клео се върна да събере приборите, разтревожено сви вежди.

— Нещо не е наред ли? — попита Хънтър. — Изглеждаш разтревожена.

— Не мога да намеря Теймър — отвърна Клео. — Изпратих Кеъсар да я търси. — Тя поклати глава. — Глупаво момиче, не знам докъде стигат фантазиите й. Току–що навърши шестнайсет и реши, че е достатъчно възрастна да ви стане жена. Но аз й казах, че все още е твърде млада за вас.

— Същото нещо й заявих и аз. Къде мислиш, че може да е отишла? Островът е доста голям.

Клео не прояви излишна заинтересованост.

— Кеъсар ще я намери. Може би е при своите хора в северната част. Добро бягство, бих казала. Ето къде й е мястото.

 

 

Хънтър възнамеряваше да намери на Теймър съпруг сред племето калуса, когато навърши определена възраст. Сега, както изглеждаше, тя беше взела нещата в свои ръце. Въпреки това след обеда той отиде да търси твърдоглавото момиче.

Теймър не беше в селището на индианците. Хънтър прекара около час с един млад воин, който изрази желание да разговаря с него. След това през останалата част от деня и до късно през нощта той я търси в иглолистната гора. Когато не успя да я намери, се разтревожи да не се е загубила в мангровите шубраци, или потънала в подвижните пясъци до брега. Отровни змии, пантери и диви прасета обитаваха гората. Всякакви неприятности можеха да сполетят момичето.

Дори Блис се разтревожи за Теймър, въпреки че девойката не беше ни най–малко дружелюбна с нея. Клео се прибра в колибата, в която живееше с Кеъсар, и я остави сама в къщата. До късно през нощта в гостната Блис чака да се върне Хънтър с новини за младата индианка. Накрая чу стъпки по дървената веранда и погледна нетърпеливо към вратата, очаквайки да види Хънтър. Вместо него в стаята нахлуха трима пирати, които помнеше от кораба. Теймър беше с тях.

— Ето я — каза Теймър, посочвайки Блис. — Ваша е. Хънтър се отегчи от нея и даде разрешение на другите членове от братството да се позабавляват.

Единият от пиратите погледна похотливо към Блис, не можещ да повярва на големия си късмет.

— Сигурна ли си? — попита той Теймър. — Къде е Хънтър?

— Излезе, за да не се разправя с нея, докато я отвеждате.

Зашеметена, накрая Блис успя да възвърне гласа си.

— Лъжкиня! Той излезе да те търси. Защо избяга?

Теймър й се усмихна простодушно.

— Не знам за какво говориш. — Тя се обърна към пиратите, които се взираха в Блис с алчно очакване. — Искате ли я, или не? По–добре я вземете сега, преди другите да са дочули за щедростта на Хънтър и да са поискали да си я поделят с вас. Заведете я в гората, където няма да се чуват виковете й.

— Аз съм първи — каза грозният пират със стърчаща червеникава коса.

— Ау, Ред, винаги искаш да си първи. Няма да ни оставиш много, след като си свършиш работата.

— Мой ред е да съм първи, Солт — оспори третият пират.

— Кой нарежда тук, Буч? — възпротиви се Солт и се намръщи.

Ред извади ножа си.

— Този път аз съм първи.

— Да не сте полудели? — изкрещя Блис. Сякаш бе попаднала в кошмарен сън. — Махайте се оттук! Ако Хънтър научи, ще ви убие. — Тя започна да отстъпва.

И тримата пирати насочиха вниманието си към Блис. После като по команда се спуснаха към нея. Тя се обърна, за да побегне, но скоро я заловиха. Сграбчиха я и се бутаха един друг, докато я опипваха с грубите си ръце.

— Теймър! Накарай ги да спрат. Не можеш да направиш това.

— Само спасявам Хънтър от неприятностите, които може да си навлече — отвърна тя самодоволно. — Жените бързо го отегчават. Той обича разнообразието. Като те доведе на острова, не значи, че ще те задържи.

Блис яростно се съпротивляваше, когато Ред я задърпа към вратата. Солт и Буч се присъединиха и тримата безцеремонно я повлякоха надолу по стъпалата. Следвайки съвета на Теймър, влязоха в тъмната гора.

Блис реши, че сега е моментът да крещи. Ако имаше късмет, Кеъсар щеше да я чуе и да се притече на помощ. Ред сякаш бе разгадал мислите й и закри с ръка устата й. Тъмнината беше потискаща, но както изглеждаше, те знаеха точно къде отиват. Когато излязоха на малкото сечище, я блъснаха върху мочурливата трева и започнаха да спорят кой да бъде първи.

Използвайки тяхното разсейване, Блис съобрази, че сега е моментът да действа и скочи. Побягна слепешката през гъстите шубраци, спъвайки се в корени и разперени дървета, чиито клони скубеха косата й и оставяха рани върху нежната й кожа. След себе си чуваше яростните викове, дрезгавото дишане и знаеше, че преследвачите са близо. Скована от страх, тя погледна през рамо, за да се увери в най–лошото, като продължи да бяга стремително напред, но изведнъж се блъсна в нещо неподвижно. То беше твърде меко, за да бъде дърво и много твърдо за храст. Това беше…

Хънтър.

Блис се сви на гърдите му и зарида, когато ръцете му я обгърнаха. Нямаше никаква представа дали е избягала от огъня в горещия тиган, но предпочиташе дявола, който познаваше, пред този, който не знаеше.

Хънтър вторачи здравото си око в тримата пирати, които се заковаха на място, когато го видяха.

— Какво става? — попита той, пронизващ пиратите с втренчения си поглед. — Кой ви даде право да се доближавате до моята жена?

— Само изпълняваме ваште заповеди, капитане — отвърна Ред, като нервно поглеждаше от Хънтър към Блис.

— Какви заповеди? — попита той напрегнато.

— Да вземем жената и да се позабавляваме, но тя не беше много любезна с нас.

Хънтър остана спокоен. Той повдигна брадичката на Блис и се взря в уплашените й очи.

— Нараниха ли те?

Тя поклати отрицателно глава, не можеше да говори от спазмите на страха, свили гърлото й. Хънтър я огледа внимателно, после кимна очевидно съгласявайки се с отговора й. Пиратите бяха тези, върху които изля своя гняв.

— Кой ви каза, че не искам повече тази жена? — изрева той. — Ще ви убия, ако докоснете моята собственост.

Отмести Блис внимателно и извади сабята си.

— Кой ще е първи?

Пиратите го наблюдаваха предпазливо, разбирайки, че Хънтър можеше да изпрати всичките в ада, без да се изпоти дори.

— Ау, капитане, станала е някаква грешка. Малката индианка дойде до селището и каза, че вече ти е омръзнала таз жена. Тя ни повика да дойдем и да я вземем.

— Теймър ли ви каза това?

— Аха, Теймър, май така й беше името. Нямаше да докоснем твойта жена, ако знаехме, че все още я желаеш.

Ръката на Хънтър стисна дръжката на сабята. Кръвта му се смрази при мисълта, какво щяха да направят с Блис тези свирепи пирати. Ситуацията не беше много по–различна от това, което, беше виждал и изживявал в безброй други подобни случаи, но се чудеше защо трябваше да се разгневява сега. Беше виждал толкова много насилени жени, че се бе научил да не се свива от страх, а да го приема за неизбежно, дори да не участва в тези варварски оргии. Но сега беше различно. Този път жената, която пиратите искаха да насилят, бе Блис.

— Истината ли казва Ред? — попита я Хънтър. — Наистина ли Теймър им е казала, че си ми омръзнала и искам да се отърва от теб?

— Аз… Да. Тя ги доведе в къщата и им каза да ме отведат, защото си ми се наситил.

— Никога нямаше да се сетя да търся Теймър в селището — измърмори той, после се обърна към пиратите. — Изчезвайте оттук. И пуснете наоколо мълвата, че ако видя някой от вас или другите пирати да се мернат отново около моята жена, следващия път няма да бъда толкова снизходителен.

Ред не отстъпи от позицията си, яростно се взираше в капитана, сякаш възнамеряваше да предизвика Хънтър на дуел. Но явно преценил, че не може да се мери с него, се извърна рязко и последва приятелите си обратно по пътя, по който бяха дошли.

Хънтър пъхна сабята в ножницата си, и отново привлече Блис в прегръдката си.

— Добре ли си?

— Чудесно.

— Не изглеждаш добре.

— Ако не беше пристигнал… — Тръпки пропълзяха по тялото й.

— Хайде да се връщаме в къщата. Трябва да се разправя с Теймър.

— Какво ще й направиш? Тя е толкова млада. Не знае какво върши.

— Много добре разбира какво е сторила. — Гласът му беше нисък, равен и непроницаем.

— Няма да я нараниш, нали?

Очакваше той да желае да направи точно това.

— Не. Баща й ще ме преследва, ако я нараня. Имах намерение да й намеря съпруг, но чак когато порасне. Сега мисля, че това е най–доброто, което трябва да направя, и то незабавно. Вече си има ухажор. Един млад воин от племето калуса ме помоли да му я дам за жена и аз ще му я изпратя. — Той се вгледа внимателно в лицето й. — Можеш ли да ходиш?

— Разбира се. — Блис направи една крачка и залитна. Треперещите й колена опровергаха думите й.

Хънтър я вдигна на ръце и закрачи през гората, оставяйки светлината от звездите и луната да го водят.

— Мога да ходя.

Той не й обърна внимание.

— Може ли да ти задам един въпрос?

— Щом се налага.

— Колко жени си изпратил на своите пирати, след като са ти омръзнали?

Движещите сенки и светлината върху лицето му не успяха да скрият изражението му. Блис си помисли, че вижда гримаса, представи си сянка да помрачава здравото му око, но не бе сигурна. Когато накрая той отговори, гласът му беше глух и нисък, лишен от всякакви емоции.

— Виждал съм и съм правил много неща, с които не се гордея. В началото те ме тревожеха, но след време това, което беше останало от съвестта ми, престана да ме терзае. Мога да говоря само за себе си, когато заявявам, че никога съзнателно не съм причинявал смъртта на жена. Повечето от моите пленнички бяха откупвани от семействата им. Но въпреки това аз със сигурност ще горя в ада за нещата, които знам, че Гаспърила и членовете на братството са направили на жените.

Блис обмисли думите му и реши да ги приеме за истина. Но това не го правеше по–малък злодей. Хънтър и неговите пирати бяха направили бедняци баща й и другите, които се опитваха да живеят честно от корабния бизнес. Тя знаеше, че трябва да се страхува от него. Но невероятно беше, че се боеше само да не завладее чувствата й. Преди да успее да му зададе друг въпрос, те стигнаха къщата. Хънтър я пренесе през тъмните тихи стаи, мина покрай нейната спалня и влезе в своята.

Тропотът от ботушите му отекваше глухо върху дървения под — твърдо и решително. Блис знаеше какво щеше да последва и омайващи тръпки пропълзяха по гърба й.

Примигващата светлина от единствената свещ осветяваше пътя му към леглото. Когато издърпа мрежата против комари, нежен глас се обади:

— Най–накрая се прибра. Побързай, чакам те.

Хънтър рязко се закова на мястото си. Изруга, когато Теймър се надигна на лакти и го повика с ръка.

— По дяволите, какво правиш тук?

Теймър видя Блис в ръцете му и пребледня.

— Какво прави тя тук?

Хънтър внимателно свали Блис, после се протегна през мрежата и издърпа Теймър. Тя беше гола, атлазената й кожа блестеше като антично злато на светлината от свещта.

— Трябва да те накажа за това, което направи на Блис. Вече не си добре дошла в моя дом, Теймър.

— Не искаш да кажеш това. Къде ще отида? — изстена момичето.

— При тези, на които принадлежиш. При твоите хора. Днес те търсих в селището на калусите, помислих, че си при някой от твоето племе. Спомняш си Томас, нали? Младият воин изрази желание да те вземе за своя съпруга. Казах му, че ще си помисля. Благодарение на твоите измами вече взех решение. Ще те изпратя при него утре. Или ще направя това, или рискувам да те насили някой от пиратите в селището. Не мисля, че ще ти е забавно, ако се присъединиш към блудниците там долу.

— Не искам Томас — нацупено отвърна Теймър.

Блис реши да обяви мнението си, независимо дали щяха да я разберат.

— Може би избързваш, Хънтър.

Хънтър я стрелна със строг поглед.

— Не се намесвай, Блис. Как можеш да я защитаваш след това, което ти направи?

— Млада е. И е влюбена в теб.

— Томас е чудесен млад воин — заяви Хънтър. — По–добър, отколкото тя заслужава. Утре Кеъсар ще я заведе при него.

Теймър не беше съвсем разочарована. Тя познаваше Томас и го смяташе за красив. Наказанието й можеше да бъде далеч по–лошо. Хънтър можеше да разбие живота й, ако пожелаеше. Въпреки че беше млада, сега тя разбра това, което никой не знаеше за Хънтър. Закрилата и необичайната доброта към пленничката му беше в пълно противоречие с обичайното му поведение. Всичко това говореше красноречиво за мъжа, известен със своята неотстъпчива натура и липсата на състрадание. Тази жена беше нещо специално за Хънтър, осъзна тя. Теймър накрая прие решението като воля на Господа.

— Върви си в стаята — грубо й нареди Хънтър.

Теймър изгледа косо Блис, стана плахо, прекоси стаята с целия блясък на голотата си и излезе от спалнята. Хънтър я последва до вратата.

— И не се опитвай да бягаш отново, защото вече няма да има място, където да отидеш, когато те намеря — извика след нея той и тръшна вратата.

 

 

Блис реши, че е подходящ момент да се върне в стаята си и се запъти към междинната врата.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— В моята стая.

— Отсега нататък това е твоята спалня. — Той я изгледа с такава сексуална възбуда, че Блис усети как бързо я завладява страстта.

— Хънтър, аз…

Той се вторачи в нея с окото си. То се присви, изпълнено с желание.

— Ела тук, Блис.

Гласът му беше упойваща смесица от еротична, но внушителна и властна пламенност и примамлива любовна молба. Тих, съблазнителен и крайно предизвикателен. И Блис изпита странното чувство, че го е чувала преди това. Някога. Някъде. Тя напрегна ума си, но паметта й изневери. Привличането му беше толкова силно, че не можеше да мисли за друго, освен за тази стая, за този мъж и това, което искаше от нея. Тя се приближи с бавни, тихи стъпки.

— Време е, Блис — прошепна той, когато тя се доближи достатъчно, за да усети топлината, излъчваща се от тялото му. — Чаках дълго този момент. Няма да ме отблъснеш, нали?

Минутите течаха в очакване, докато тя обмисляше думите му. Да го отблъсне? Нямаше сила дори да диша, още по–малко да го отблъсне. Втренчено наблюдаваше как оръжията му падат с тропот върху пода. Първо ножницата и сабята, после ножът и пистолетите му.

— Съжалявам за това, което се случи тази вечер — продължи той, като разкопчаваше копринената си риза. — Въобще не съм имал намерение да те давам на моите пирати. Винаги съм смятал да те върна на годеника ти веднага след като наедрееш с моето… — изведнъж спря, когато осъзна, какво щеше да каже и продължи — когато съм готов да те пусна да си ходиш — бързо се поправи.

Блис не долови грешката му. И пронизващият й поглед, и умът й бяха съсредоточени в голите му гърди. Когато Хънтър седна на леглото да свали ботушите си, тя преглътна конвулсивно, разбирайки, че след няколко минути ще бъде гол. Ботушите изтрополиха на пода и той се изправи с ръце върху колана на брича. Бузите й запламтяха и тя отмести поглед. Минути по–късно чу шумоленето на плат.

— Погледни ме.

— Не. Не съм готова за това. — Но извърна очи.

Той беше великолепен. Стегната мускулеста плът. Погледът й се плъзна по тялото му… и се спря, когато стигна до мъжествеността му. Той беше болезнено възбуден. Фалосът му бе дълъг и твърд, издигащ се над черните къдрици.

— Ще направя така, че да ме искаш — обеща уверено. — Докосни ме.

Когато тя се поколеба, той се протегна, улови малката й ръка, придърпа я до пламтящата плът на члена си и обви пръстите й около него.

Блис се опита да издърпа ръката си, но той не й позволи. После тя го чу да се задъхва и вдигна поглед. Лицето му се бе изкривило, сякаш изпитваше болка.

— Да не би да те нараних?

— Не. Забавлявам се толкова много. — Той постави едното си коляно на матрака и се отпусна върху него. — Сега е твой ред.