Кони Мейсън
Пиратът (17)

16.

Взрян в строгото лице на капитана от градската стража, Джералд Фолк удари с юмрук върху бюрото, опитвайки да му се наложи, но беше явно, че не успява да го убеди.

— Това е истината, повярвайте ми! — разгорещено повтори той. — Виконт Гай Хънтър е известният пират Хънтър. Той е дясната ръка на Джийн Лафит и е член на братството.

— Доста сериозно обвинение, господин Фолк — отвърна капитанът. — Какви доказателства имате, за да потвърдите изявлението си?

— Беше разпознат от двама моряци и те твърдят това. Упорито заявяват, че той е потопил много кораби на морското дъно. Повярвайте ми, капитан Фарго, виконт Хънтър и този пират са един и същи човек.

— Къде са двамата ви свидетели? — попита Фарго, без да прикрива недоверието си.

— Те… хм… вижте, отказаха лично да се явят. Но много от жертвите на Хънтър твърдят, че той носи превръзка на дясното си око. Точно както виконтът. Нима са ви необходими и други доказателства?

— Аз пък дочух, че са го ранили по време на войната — заяви Фарго. — Разберете, не мога да арестувам човек за пиратство, без убедителни доказателства. Много мъже носят превръзки на окото. Този човек е виконт и нямам причина да се съмнявам в това. След пристигането си той се е сприятелил с някои влиятелни личности и участва с много от тях в търговски сделки. Мога да си навлека големи неприятности, ако обвиня несправедливо невинен. Донесете ми доказателство, и аз ще бъда повече от щастлив да го арестувам.

— Правите голяма грешка — разгорещено недоволстваше Фолк. — Проверихте ли документите му за самоличност, за да разберете дали е този, за когото се представя?

— Нямам причина да се съмнявам в него. Повтарям ви, докато не ми донесете истинско доказателство, аз съм с вързани ръце. Ще ме извините, но имам много работа, която трябва да довърша.

Фолк ругаеше наум. Трябва да има някакъв начин да докаже обвинението си.

— Само още едно нещо — каза той, с което си спечели злобния поглед на капитана. — От какво доказателство се нуждаете?

— Подписано признание — предложи Фарго шеговито.

— Много добре — отвърна Фолк. — Ще го имате.

Лицето му доби решителен израз и той напусна, като остави капитан Фарго да се чуди.

 

 

Блис не беше виждала Гай, откакто той разярен напусна дома им преди два дни. Беше много разтревожена и се измъкна с глупави извинения пред Брайън, когато я попита къде е баща му. Не бе очаквала съпругът й да отсъства толкова дълго. Не мислеше, че той може да стои далеч от сина си. Закле се, че когато се върне, ще го накара да я изслуша, дори ако се наложеше да седне върху коленете му, за да го задържи на едно място.

Когато си помисли колко малко й вярва Гай, я заболя. Разгневен от глупавата й постъпка, той беше сбъркал със заключението си и отказа да изслуша обяснението й. Нямаше представа къде бе прекарал последните две нощи и не искаше да мисли за местата, където един мъж можеше да изживее приятни мигове. Градът беше пълен с първокласни публични домове. А бе дочула преди време, че Гай поддържал красива любовница квартеронка на улица „Рампарт“.

Джералд Фолк не се върна, след като Гай го заплаши, но най–големите опасения на Блис бяха, че той щеше да разобличи Гай. Беше разярен и вероятно нямаше да забави съобщението до властите. Нервите й бяха изопнати. Всеки път, когато чуеше шум на улицата, мислеше, че идва стражата да арестува мъжа й.

Не мина много време и Манди стана подозрителна. Тя се изправи пред Блис с въпроса за продължителното отсъствие на Гай.

— А сега какво става, какво направи, скъпа? — попита старата жена. — Виж се на какво приличаш. Никога не съм те виждала толкова разтревожена. Къде е мъжът ти? Доста дълго не се е прибирал.

— Не знам къде е. Имахме ужасно недоразумение. Гай не ми даде шанс да му обясня. Не мисля, че някога съм го виждала толкова разярен.

Манди улови ръката на Блис и я поведе към стола.

— Седни, скъпа. Ще ти приготвя силен чай, и тогава ще можеш да обясниш всичко на старата Манди.

Блис събра мислите си, а Манди отиде да приготви чая. Когато се върна, напълни двете чаши, седна пред нея и вдигна крака на табуретката.

— Сега разказвай, скъпа.

Блис обясни всичко между глътките чай и цялата бъркотия стана ясна на Манди. Старата жена клатеше глава и съчувствено цъкаше с език.

— Сбъркала си, като не си му казала. Както изглежда, този мъж може да се грижи за себе си. Трябва да му обясниш всичко на мига, в който прекрачи прага на къщата. Нито минута повече не го оставяй да си мисли, че си го предала. Ако те обича, което вярвам е така, ще те изслуша. После всичко ще си дойде на мястото.

— Добър съвет, Манди, но Гай трябва да се върне, за да мога да му обясня. А нямам представа къде е.

— Ще се върне, скъпа, повярвай ми. Този мъж те обича.

 

 

След три адски, ужасни дни Гай овладя гнева си дотолкова, че да може да се изправи пред Блис, без да избухне. Първата нощ прекара в сайванта, където държаха каретата. На следващия ден отиде да посети братята Лафит, надявайки се да го приемат и да му отделят местенце, където да остане. Търсенето се оказа напразно. Братята Лафит не бяха нито в търговската къща „Абсент“, нито в ковачницата, нито в имението на Пиър. От любовницата на Пиър научи, че са се върнали на остров Баратария, за да се подготвят за едноседмичния законен търг, провеждан навътре в блатото на едно място, наречено Лондонско тържище.

Тъй като Лафит не бяха в града, Гай нае стая на „Понталба Армс“ и прекара следващите две нощи в опити да си обясни поведението на Блис. След време той започна да съжалява, че си е тръгнал, без да изслуша обясненията й. Нищо от странната й постъпка не изглеждаше обяснимо.

След като първоначалният му гняв отстъпи пред по–разумните мисли, Гай започна да се съмнява, че това е било среднощна любовна среща между Фолк и Блис, както предполагаше. Беше пират твърде дълго, за да се промени за една нощ и бе реагирал необмислено и избухливо. В един момент безразсъдно щеше да съсече този мъж, когото смяташе за свой враг. Годините, преживени в грях, и морето от пролята кръв бяха белязали неизличимо Гай, но въпреки това остави Фолк жив, което прие като своя добродетелна стъпка в отричането на стария си начин на живот и в започването на нов.

После той стигна до заключението, че е обвинил Блис, без да й даде шанс да му обясни. Тя го молеше да я изслуша, но несправедливият му нрав и недоверчивата му природа го накараха да побеснее. Време беше да се върне вкъщи и да направи това, което трябваше да стори от самото начало. Да я изслуша и да прецени постъпката й, след като чуе фактите.

Потънал в мисли, най–вече за непоправимата вреда, която може да е причинил на отношенията си с Блис, Гай не забеляза двамата дрипави мъже, които го следяха от отсрещната страна на улицата. Не ги видя и когато пресякоха улицата и навлязоха в тясната алея. Спря пред една витрина, възхитен от прекрасната изработка на малко дървено конче, и влезе вътре да го купи за Брайън.

По–късно, на излизане от магазина, Гай се усмихваше и стискаше кончето в ръка. Последното нещо, което очакваше, беше да го издърпат от алеята в храстите и силния удар по главата с дръжка на сабя. Той се свлече на колене, после падна по очи, а пакетът с кончето се изтърколи на земята.

 

 

Блис крачеше нервно из гостната като тигрица в клетка. Манди сбърка, недоволстваше тя наум. Три дни минаха без никаква вест от Гай. Не знаеше къде да го търси и какво да прави. Смътен страх изпълваше душата й, опасяваше се, че е заминал за Баратария и се е върнал към пиратството, макар да се бе заклел, че никога няма да го стори.

Блис знаеше, че Гай обича Брайън. Не можеше да си представи, че той ще напусне сина си или да изостави бебето, което тя носеше в себе си. Всъщност той беше толкова привързан към семейството си, че изобщо не допускаше възможността да се е отказал от всичко, което смяташе за своя собственост. Единственото заключение беше, че погрешното му схващане за срещата й с Джералд го е накарало да се върне към предишния си начин на живот.

Гай е толкова силно наранен, помисли си тя, че ще бъде много трудно отново да спечели доверието му. Надяваше се обаче, след като яростта му премине, той да разбере, че тя не е способна да го предаде. Хрумването му, че иска да избяга с Джералд Фолк, мъжа, когото презираше, беше абсурдно.

Господи, къде е, чудеше се Блис. Брайън питаше за баща си толкова често, че се чудеше как да се оправдае и какво да му обясни. В началото се гневеше за необмисленото напускане на Гай, но когато се успокои и се замисли за жестокото му минало, тя не го обвини за деянията му в онези непокорни години на пиратство и търсене на отмъщение за несправедливостта, която му бяха причинили. Блис въздъхна дълбоко. Би го чакала вечно, колкото бе необходимо, докато той се вразуми и установи, че тя го обича и няма друг мъж.

 

 

Гай бавно се връщаше в съзнание, усещаше болката, която пронизваше главата му и неудобната си поза. Гърбът му беше опрян в стената, а китките му бяха здраво вързани, вдигнати над главата и закачени на кука. Краката му една допираха пода. Неясни образи започнаха да изплуват пред здравото му око и това, което видя, с нищо не го успокои.

— Къде съм? — попита той дрезгаво.

— В моя склад — отвърна Джералд Фолк, като пристъпи пред погледа на Гай.

Все още замаян, той разтърси глава и мигновено съжали, когато болка прониза слепоочията му.

— Какво се е случило?

— За известно време си мой гост.

Гай рязко дръпна въжетата, които се врязаха по–дълбоко в китките му.

— Защо съм окован? Какво става, Фолк?

— Не знаеш, нали? Нима Блис не ти е казала нищо?

— По дяволите! Стига вече с тези глупости. Кажи ми какво става. Но първо ме развържи. Дяволски неудобно е.

Гай чу някой да се хили и погледна натам. Мигновено разпозна бившите моряци от своя екипаж.

— Тези двамата са твои наемници, нали, Фолк? — пренебрежително попита. — Предполагам, че си наел главорезите да ти свършат мръсната работа. Вероятно са ти казали кой съм. Ако бях на твое място, нямаше да им се доверя.

— Виж какво, Хънтър, ние не сме главорези — заяви Монти. — Нямаше право да ни наказваш. Всичко, което искахме, бе нашият дял от грабежите.

— Разбирам, че се чудиш какво ме свързва с тези двамата — каза Фолк. — Силно подозирах, че не си този, за когото се представяш, но не можех да го докажа. Пуснах мълвата на улицата, че ще платя информацията за мъж, който се нарича виконт Гай Хънтър. Те си предложиха услугите.

— Защо не отиде да ме издадеш на властите? — изсъска Гай.

Фолк се надигна нервно и той беше сигурен, че ще му съобщи нещо.

— Направих го, но искат повече доказателства от тези, които им представих — измърмори. — Твоята благородническа титла ги смущава, но аз не съм толкова лековерен. Ако не се бе намесил онази нощ, всичко това нямаше да е необходимо.

— Нямам представа за какво говориш — каза Гай и изпробва въжетата, закачени на куката, които се впиваха в китките му. Който и да го е вързал, беше свършил добре работата си.

— Посетих Блис преди няколко дена и й казах, че знам, кой си. Заплаших я, че ще те издам на властите, ако не ми прехвърли парите от наследството си.

— Чудовище! — озъби се Гай, като напразно дърпаше въжетата. — Как се осмеляваш да тормозиш бременната ми съпруга?

Фолк се изхили гръмогласно.

— Това помогна. Тя изтегли парите от банката и щеше да ми ги даде, ако не беше я проследил като някой ревнив съпруг. Не трябваше да се намесваш. Ти ме принуди да направя това, сигурен съм, че разбираш.

Гай премисли всичко чуто и стигна до ужасното откритие. Несправедливо беше обвинил Блис, че го е предала с Фолк. Постъпи твърде неразумно, не изслуша обяснението й и си тръгна в момент на ярост. О, Господи, никога нямаше да си прости, че я беше наранил. Молеше се тя да забрави постъпката на ревнив глупак и за несправедливото обвинение.

— И така, значи малката ти тактика беше провалена и властите искат по–убедително доказателство за моята самоличност — присмя му се Гай. — А сега какво ще правиш? Как възнамеряваш да получиш доказателството, от което се нуждаеш?

— Ще подпишеш пълно самопризнание — самодоволно отвърна Фолк. — Ти ми взе всичко и аз искам възмездие. Няма да си тръгнеш оттук, докато не получа каквото желая. Ще признаеш самоличността си и ще потвърдиш криминалните си престъпления в открито море. А също ще признаеш за богатствата, които си ограбил, и хората, които си убил. Когато се върна в градската управа, ще имам доказателството за самоличността ти. Ще стана герой.

Гай се засмя, което вбеси още повече Фолк.

— Секна ми дъхът от страх. Няма да подпиша проклетото нещо.

— Смей се колкото искаш. След като моите момчета приключат с теб, ще се молиш да подпишеш, нали, приятели?

— Аха — потвърдиха Монти и Скуинт. — Хънтър ни захвърли на острова. И за малко да идем на онзи свят, ако не беше ни открил друг кораб.

— Ще ти трябва нещо повече от двама водни плъха, за да ме накараш да направя това, което не искам — непреклонно заяви Гай.

— Ще видим — процеди Фолк. — Скуинт, ти си първи. Да видим дали можеш да направиш нашия гост хрисим. Искам да подпише онова самопризнание.

Грозните черти на Скуинт се изкривиха в уродлива усмивка.

— Със сигурност, господин Фолк. Оставете аз да се оправя с Хънтър. Много бързо ще го накарам да се моли да подпише.

Той наперено се приближи и застана пред Гай. Фолк отстъпи на безопасно разстояние, като облизваше устни в жадно очакване и наблюдаваше как Скуинт измъкна ръце от джобовете си и нанесе силен удар в корема на Гай. Той едва можа да се опомни, преди Скуинт да стовари юмрук в лицето му. Когато пиратът започна да сипе ругатни и да нанася удар след удар по цялото му тяло, всичко се замъгли пред погледа му, времето сякаш спря своя ход, а накрая Гай изпадна в безсъзнание.

— Достатъчно — извика Фолк и пристъпи напред с ведро вода. — Отмести се, за да го облея със студена вода. Може би ще е готов да подпише, когато дойде на себе си.

С последни усилия Гай се бореше със заливащите го вълни от болка, не можеше да диша, не можеше да помръдне ръцете си, за да успее да изплува на повърхността. Сякаш умираше. Животът му премина пред очите. После усети силен удар през лицето и установи, че отново може да си поеме въздух. Отвори око и разбра, че се намира в ада. Нямаше място върху тялото, което да не го боли.

— Аха, върна се в съзнание, добре — злорадо каза Фолк. — Това достатъчно ли е? Сега готов ли си да подпишеш?

— Върви по дяволите! — изръмжа Гай.

От ярост на Фолк му притъмня пред очите.

— Много добре, вероятно Монти ще успее да те убеди. — Той направи знак на втория пират да се приближи. — Целият е твой. Надявам се да си по–добър в изтръгване на признания от твоя приятел.

Монти прихна в гръмогласен сатанински кикот.

— Тук имам нещо, което гарантирам, че ще накара Хънтър да любезничи — процеди той и потупа камшика за езда върху дланта си. — Обърни го, Скуинт.

Фолк се приближи, за да помогне на Скуинт. Те разхлабиха въжетата толкова, колкото да обърнат жертвата си с лице към стената. Въпреки че Гай се съпротивляваше ожесточено, той беше твърде слаб от предишния побой, който му нанесоха, за да им попречи да затегнат въжетата и да ги закачат отново на куката. Напрегна се, когато усети, че някой раздра якето и разкъса ризата му.

— Да започвам ли? — попита Монти с готовност, а Гай се обля в пот.

— Чакай! — обади се Фолк и пристъпи напред, като се вторачи в гърба на Гай. — Явно това не е първият му побой. Виж тук. Забелязваш ли тези бели рани, кръстосващи гърба му? Искаш ли да ни разкажеш какво ти се е случило, Хънтър?

— Използвай въображението си — процеди Гай през стиснати зъби.

— Давай, Монти, използвай камшика. Както изглежда, не иска да ни сътрудничи.

Гай се напрегна преди първия удар. Той беше неочаквано силен, последван почти веднага от друг, после още един, докато те толкова зачестиха, че не можеше да ги преброи.

— Готов ли си да подпишеш? — запита Фолк, очевидно неразбиращ упоритостта на Гай.

— Върви по дяволите — простена Гай, почти в безсъзнание от болка, но твърдо решен да не подписва нищо.

Побоят продължи още няколко минути, докато накрая Гай се отпусна на въжетата, безчувствен за жестоките удари, които му нанасяха.

— Стига — нареди Фолк. — Няма смисъл да продължаваме, след като не изпитва болка.

— Искате ли да го облея с вода, господин Фолк? — попита Скуинт и посегна към ведрото.

— Не, явно издържа на побой. Трябва да има друг начин да получа каквото искам. — Изведнъж изражението на лицето му просветна. — Знам как! Хънтър е прекалено привързан към женичката и изчадието си. Ако ги доведа тук, вероятно това ще е най–лесният начин да постигна целта си и да накарам Хънтър да подпише самопризнанието.

— Искате ли да ги доведем, господин Фолк? — попита Скуинт. — Ще трябва да ни платите още, но с Монти нямаме нищо против да го направим.

— Трябва да го обмисля. Ще се прибера в кабинета си, ако ви потрябвам за нещо. Стойте тук и наблюдавайте Хънтър. Не правете нищо повече, докато не ви наредя.

* * *

Фолк седеше в кантората в предната част на склада и размишляваше върху проблема. Хънтър беше твърдо решен да не му сътрудничи и бе издръжлив повече от очакванията му. Очевидно пиратът удържаше на болка, Фолк не се плашеше от възможността Хънтър да умре, но с това нямаше да докаже нищо и дори нямаше да успее да го изпрати в Галабосо. Не, намеренията му бяха да докаже, че виконт Гай Хънтър е мошеник, пиратът Хънтър, мъжът, за чиято глава даваха награда. Парите за залавянето на пирата бяха много, за да бъдат пренебрегнати.

Но упорството на виконта и издръжливостта му на болка му създадоха повече проблеми, отколкото очакваше. Трябваше да има изход от дилемата и Фолк очакваше да я разреши чрез Блис и нейния син. Ако разсъждаваше правилно, Хънтър щеше да направи всичко, за да ги запази в безопасност.

Тогава той започна да обмисля плана си. Имаше само един човек, който можеше да доведе тук Блис и момчето. Извади лист и мастило от шкафа, надраска кратка бележка, после се върна в склада и я подаде на Монти, за да отиде да я предаде.

Почти се беше стъмнило, когато Монти се върна с Клод Гренвил.

— Клод, радвам се, че дойде толкова бързо — приветливо рече Фолк. — Трябва да поговорим.

Гренвил изглеждаше отслабнал и смален, сякаш през последните две седмици се беше състарил с десет години.

— За какво е всичко това, Фолк? В бележката си написал, че засяга Блис. Скоро виждал ли си я? Тя пак категорично отказа да ме види.

— Безспорно, така е — отвърна Фолк.

— Как е тя? — попита Клод. — Какво научи за този виконт Хънтър? Блис обича ли го?

Фолк подбираше думите си внимателно, знаейки, че Клод е твърде чувствителен, когато става въпрос за дъщеря му. Ако не беше настоял, той щеше да позволи на Блис да задържи изчадието на Гай де Йънг. Мислите му се объркаха, когато се сети за странния факт, че Хънтър и Де Йънг имат едно и също име. После прекъсна разсъжденията си и се върна към настоящия проблем.

— Слушай внимателно, Клод, помолих те да дойдеш тук, защото се нуждая от помощта ти. Мъжът, който се нарича виконт Хънтър, не е този, за когото се представя. Той е известният пират Хънтър. Същият пират, който си бе набелязал нашите кораби и ги ограбваше, този, който ни доведе до финансов крах. Той е държал Блис в плен и най–вероятно е баща на детето, което тя носи.

Изражението на Клод изведнъж се скова от шока.

— Блис е бременна? Ти си го знаел и въпреки това пожела да се ожениш за нея?

— Нека да ти обясня — каза Фолк, като се облегна назад на стола и сплете пръсти зад главата си. После той продължи с разяснения за сделката, която сключи с Блис, и как Хънтър бе провалил плановете му.

— Дъщеря ми вероятно обича този пират — замислено се обади Клод.

— За нещастие — отвърна Фолк подигравателно, — Хънтър е мъжът, когото тя желае. Той нямаше да дойде в Ню Орлиънс, ако не беше Блис. Дори отиде в Мобийл и прибра сина й от Инос Холмс. Сега момчето е с Блис.

Клод изглеждаше зашеметен.

— Блис спомена за него в писмото си, но аз предположих, че то е син на виконта.

— Само Хънтър, Блис и аз знаем, че това дете е нейният син от младежа, който умря преди шест години в Галабосо.

— Искаш да кажеш, младежът, когото уби — възрази Клод. — Идеята не беше моя.

— Не е време да ме съдиш, Клод — каза Фолк. — Щяхме да се измъкнем с много пари и да възстановим търговията.

— Как възнамеряваш да се справиш с този проблем? Отказвам отново да нараня Блис. Загубих дъщеря си, когато отделих от нея собствената й плът и кръв. Извърших огромен грях и Господ ще ме съди за това. Дъщеря ми никога няма да ми прости. Ако го направя пак, тя няма да ме погледне.

— Вече е много късно да съжаляваш. Нуждая се от помощта ти. Ходих при властите да изоблича Хънтър, но глупаците изискват по–убедително доказателство за самоличността му. Думата на моите двама свидетели няма да издържи срещу тази на виконта, затова реших да изтръгна самопризнание от Хънтър. За зла участ това чудовище се оказа много издръжливо.

Очите на Клод се разшириха.

— Искаш да кажеш… Нали не си…

— Но съм го направил — каза Фолк и се засмя на явното смущение на Клод. — В този момент Хънтър е в моя склад, разпънат като коледна пуйка. Всъщност за известно време той няма да е в състояние да ходи никъде.

— Искаш да кажеш… че си го измъчвал?

Фолк сви рамене.

— Ако той подпише самопризнанието, моите мъже ще спрат. Както казах преди малко, той е много издръжлив и няма начин така… ъъ… да го убедя да промени решението си.

— Какво очакваш да направя?

— Хънтър се нуждае от лекичко сбутване, за да стане отзивчив. Ако разбере, че инатът му може да навреди на Блис или момчето, сигурен съм, че ще погледне на нещата от моята гледна точка. Ти си единственият, който може да ми доведе Блис, без да използва сила.

Клод скочи.

— Виж какво, Фолк, отказвам да излагам на опасност дъщеря си и сина й. Може да не съм от най–добрите родители, но обичам дъщеря си. Няма да ти позволя да я използваш, за да получиш това, което искаш от Хънтър.

— Седни — успокои го Фолк. — Не възнамерявам да нараня Блис. Да я доведеш с момчето е само един хитър ход, с който ще покажа на Хънтър, че не се шегувам. Само да подпише самопризнанието и всичко, което ще трябва да направим, е да го заведем при властите и да приберем парите от наградата. После можем да изискаме анулиране на брака, аз да се оженя за Блис и да получа наследството й. Това е единственият начин да се измъкнем от пълния крах.

Клод очевидно обмисляше предложението му.

— Искам да видя съпруга на дъщеря си, преди да взема решение.

— Защо? — подозрително попита Фолк.

— Искам да съм сигурен, когато кажа на Блис, че е жив и е добре. Ако обича този пират, ще иска да разбере дали е жив, иначе ще трябва да кажеш сбогом на богатството й.

Фолк сви рамене и стана.

— Не мисля, че това ще навреди с нещо. Последвай ме.

Напуснаха кантората и се озоваха в тъмнината, обгърнала празния склад, Фолк го поведе направо към мястото зад сандъците, където измъчваха Гай. Клод уплашено спря, когато видя двамата съмнителни типове зад един мъж, който отпуснато висеше на кука.

— Мъртъв ли е? — попита Клод с тих глас. — За бога, какво сте му направили?

— Не, не е мъртъв — изсумтя Монти. — Има як гръб и е упорит като магаре.

— Е, умее да си държи езика зад зъбите това чудовище — потвърди Скуинт.

Клод приближи любопитно към Гай, очите му обходиха дълбоките кървави рани на гърба.

— Май сте се престарали с боя.

— Той е свиреп пират — обади се Фолк. — Той ни разори, Клод. Не можеш да го съжаляваш.

— Той е съпруг на дъщеря ми.

— И Де Йънг, когото изритахме, беше такъв.

— Не съм нареждал да го убиват — възрази Клод. — Това беше твое дело.

— Много вода изтече оттогава — каза Фолк, вече започнал да се уморява от хленченето на Клод. В този момент Гай изстена и помръдна глава. — Както виждаш, Хънтър все още е жив и диша. Убеден съм, че още бой няма да развърже езика му. Нуждаем се от Блис и момчето, Клод. Вече си вътре в играта и предполагам, че ще ми сътрудничиш.

— Сигурен ли си, че няма да ги нараниш?

— Давам ти дума.

— Ще ги доведа при едно условие. Да не измъчвате повече Хънтър.

— Няма да постигна нищо, ако го направя — отвратено отвърна Фолк. — Този мъж издържа на болка. Кога можеш да ги доведеш тук?

— Не знам. Много е късно, за да се срещна с нея тази вечер. Няма лесно да я убедя да дойде с мен и да доведе момчето. Дай ми няколко дни.

— Невъзможно! — изсъска Фолк.

— Ти искаш да доведа Блис, нали? — отвърна Клод. — Ще ми трябва време, за да я накарам да ми повярва. Тя не може да ме понася. Дотогава Хънтър ще се съвземе, така че тя да не изпадне в шок, когато го види. Дъщеря ми не е глупава.

— Добре — измърмори Фолк. — Не ме разочаровай.

— Няма. Междувременно го свали от тази кука и му дай вода и храна.

— Ще го имам предвид. Сега е по–добре да вървиш. Доведи Блис и момчето тук, колкото е възможно по–скоро.

Клод бързо си отиде. Имаше много неща да свърши за краткото време, което Фолк му даде.

 

 

Блис бе съкрушена, когато Гай не се върна. Тя нямаше нито приятели, нито семейство, към което да се обърне за помощ. По–рано тази сутрин ходи с Манди до кабинета му на улица „Ройъл“, но той не беше там. При това секретарката му й каза, че не се е появявал от два дни. Дори тази сутрин отсъствал за много важна среща.

Блис започна да подозира, че не ядът го е възпрял. Тя си представи всички нещастия, които биха могли да го сполетят. Опасяваше се, че Фолк е отишъл при властите и Гай е бил закаран в Галабосо, но след като не беше чула нищо за неговото арестуване, реши, че не е това. Все пак имаше лошо предчувствие, че Фолк е виновен за продължителното отсъствие на Гай.

— Ще се разболееш, скъпа — каза Манди, когато я намери да крачи из гостната. — Защо не се опиташ да поспиш малко? Трябва да мислиш за бебето.

— Не мога да заспя, Манди. Знам, че нещо ужасно се е случило на Гай. След като му е минал гнева, той е разбрал, че не е постъпил правилно и затова трябваше да се прибере, за да чуе обяснението ми. Не знам какво да правя и към кого да се обърна за помощ. Бих желала… — Думите й бяха прекъснати от силен тропот на вратата.

— Кой може да е по това време на нощта?

— Гай! — извика Блис, втурвайки се през стаята. Тя стигна вратата, отвори я и почти припадна от разочарование, когато видя баща си на прага. — Какво правиш тук толкова късно? Помислих си, че е…

— Помисли си, че е мъжът ти — каза Клод, мина покрай нея и влезе в къщата. — Трябва да поговорим… насаме.

Манди възмутено се обади.

— Няма да я оставя сама, господин Клод.

— Всичко е наред, Манди — въздъхна уморено Блис. — Ще разговарям с баща си в библиотеката. Кажи на другите да не ни безпокоят.

— Няма да се отдалечавам — твърдо каза тя. — Ще стоя отвън пред вратата.

— Не те обвинявам, че не ми вярваш, но аз съм тук, за да помогна на Блис, а не да я нараня.

Манди високо се изсмя, явно не беше убедена в искреността му.

— Какво искаш да ми кажеш? — попита Блис, когато останаха сами в библиотеката. — Точно сега съм много загрижена.

— Знам — отвърна Клод — и съжалявам. Не бях много добър баща, но сега съм тук, за да ти помогна.

— Да помогнеш? — любопитно попита Блис. — Защо мислиш, че имам нужда от помощ?

— Току–що се видях с Джералд Фолк. Той ме повика, настояваше да дойда незабавно в града. Иска да отидеш с момчето в неговия склад.

— Защо? — попита тя, напълно объркана.

— Седни, Блис.

— Ще остана права. — Знаеше, че няма да хареса съобщението на баща си. — Това засяга ли съпруга ми?

— Фолк държи един мъж в склада си, за когото твърди, че е пиратът Хънтър.

Блис пребледня и залитна назад. Клод я задържа и я съпроводи до стола.

— Какво се надява да постигне, като го държи затворен? — попита тя разтреперано. — Фолк заплаши, че ще го издаде на градските власти. Защо не го направи?

— Разбрах, че е ходил до управата, но властите искали доказателство, преди да арестуват английски благородник. И понеже той няма такова доказателство, Фолк отвлякъл Хънтър, като се надявал да го накара насила да подпише самопризнание.

— Насила? — прошепна Блис, напълно наясно какво се опитва да й обясни баща й. — Гай… Той…

— Той е жив, Блис, но ние трябва да действаме бързо, ако искаме да не го убият. Дошъл съм да ти помогна.

— Да ми помогнеш? Защо ще правиш това?

След дълго мълчание Клод каза:

— Независимо дали ми вярваш, или не, аз те обичам.