Кони Мейсън
Пиратът (7)

6.

Блис си поемаше дъх трепетно и едва доловимо. Гърдите й бяха толкова напрегнати, че едва можеше да диша. Искаше ли това? Наистина ли го желаеше? Имаше ли някакъв избор? Хънтър беше решен да я има и вероятността да успее да го спре бе твърде малка. Тя се опитваше да измисли нещо, да му каже нещо, с което да го предизвика, но всичко, за което можеше да се сети, беше: „Свали си превръзката“.

Той се протегна.

— Не искам да те плаша. — Пръстите му бавно разкопчаха първите две копчета на роклята й. — Остави на мен.

— Не мога да ти позволя да го направиш.

Още две копчета се изплъзнаха от илиците.

— Не можеш да ме спреш.

— Аз… никога преди това не съм била с мъж — излъга тя. Той разкопча останалите копчета и тихо се засмя, сякаш до голяма степен се забавляваше от думите й.

— Ти си на двадесет и пет. Нима очакваш да повярвам, че си девствена.

— Аз… — Изведнъж тя осъзна какво бе й казал. — Откъде знаеш възрастта ми?

Хънтър рязко издърпа горната част на роклята й до кръста.

— Късмет.

— Всичките си пленнички ли насилваш?

Колебанието му я окуражи, но след това той развърза връзките, придържащи дрехата й и надеждите й се провалиха.

— Ако исках да те насиля — отвърна — да се е случило много отдавна. Аз няма да те насиля, Блис.

Издърпа полата до бедрата й и я измъкна. После коленичи и събу обувките и чорапите й. Сега бе покрита само с рокля до коленете и се страхуваше, че няма да е задълго.

— От колко време си пират? — попита тя в опита си да отклони вниманието му другаде. Но това не помогна.

Все още на колене, той плъзна ръцете си под полата й, бавно вдигна ефирната тъкан до тънката й талия. Изведнъж стана и издърпа роклята й над главата, като я обгърна с поглед, явно възбуден и втренчен. След като рязко си пое дъх, тя покри с една ръка гърдите си, а другата спусна, за да прикрие своята женственост.

— Чувствам се, сякаш винаги съм бил пират. — Той нежно улови ръцете й и ги издърпа встрани. — Не, не се крий от мен. Остави да те погледам. Искам да видя дали си същата както…

— Както съм била кога? — прошепна Блис, като силно се изчерви. Никой, освен Гай не беше я виждал гола. С него всичко изглеждаше нормално, в реда на нещата и тя се бе забавлявала с откровената му оценка на младежката й невинност.

— Вчера, когато Теймър ни прекъсна — промърмори притеснено той. Вдигна ръце до гърдите й и ги погали.

Блис се отдръпна при допира. Изпитваше странно удоволствие всеки път, когато той поставяше ръце върху гърдите й, като едновременно се учудваше и тревожеше от това.

— Защо ме гледаш така? Сигурна съм, че си виждал стотици голи жени. — Блис се надяваше, че ако поддържа лъжливо предизвикателство, то ще й помогне в това изпитание.

— Стотици — съгласи се той.

Гласът му бе напрегнат, а тя не беше го забелязала преди това. Мълчаливо се замоли за кураж, след това отвърна решително:

— Много добре, нека приключваме. Има важни въпроси, за които трябва да се погрижа, и вече бях отстранена твърде дълго от тях.

Той я погледна учудено.

— Няма да е бърз секс. Когато правя любов… ъ… обладавам тялото ти — поправи се той — искам напълно да те завладее страстта. Да усещаш всичко, което правя.

— Защо? Защо е толкова важно да ти отговоря?

— Имам си своите причини — разсмя се той. — Но това няма да ти помогне.

— Какво няма да помогне? — Можеше ли да чете мислите й?

— Няма да ме отклониш от целта. На всичко съм готов, за да те имам.

Тя объркано обмисляше думите му, които някак я заплашваха.

— Каква е целта ти?

Хънтър се взираше в жената, която някога бе обичал повече от собствения си живот. Тя го беше оставила да гние в затвора, не бе направила нищо, когато годеникът и баща й наеха човек да го убият. С времето той търсеше отплата за всички несправедливости, които му бе причинила. Бебе в корема й от пират щеше да е подходящо наказание за унищожаването на Гай де Йънг. Заради Блис той се беше превърнал в мъж, който нито възприемаше жените както преди, нито ги уважаваше. Отмъщението щеше да е по–сладко, ако успееше да накара Блис да се влюби в него, помисли си той, като си представи сладострастните усещания от прелъстяването, което щеше да му достави огромно удоволствие.

— Моята цел — каза той, като леко сви голите си рамене — не те интересува.

Той очерта с пръст скулите й, нежно ги погали, изненадан от удоволствието, което изпита при допира с атлазено гладката й кожа. Нежността беше напълно забравено чувство, което той отрече под клетва преди седем години и за което нямаше място при подобно отмъщение. Ръката му се отдръпна от лицето й.

— Ела — каза той и я положи върху леглото, леко докосвайки лакътя й.

 

 

Блис се чувстваше безпомощна да се противопоставя на страстните чувства, които я завладяха. Разумът й искаше да отхвърли всичко това, но тялото й отказваше да се подчини. Нещо познато, необходимо и неизбежно проникна в нея. Нещо дълго забравено и силно желано. Тя издаде тих стон, когато Хънтър я вдигна със силните си ръце и се наведе над нея. Като продължи да я притиска до себе си, той внимателно я положи върху леглото.

Съпротивата й изведнъж рухна, когато устните на Хънтър леко докоснаха нейните, нежно очертаха контурите й с върха на влажния език, после той притисна устата й, преди да я целуне по–настойчиво и възпламеняващо. Странни спомени нахлуха заедно с омайващите му целувки и чувството, че е била с Хънтър преди това, може би в друг живот, й даде утеха. После спомените й се разпиляха, когато влажният му език проникна между устните й. Обзе я желание да отвори по–широко уста, да изпита нещо повече от влудяващите му целувки.

Устата му беше гореща, търсеща, езикът му — влудяващо възбуждащ. Тя изскимтя в протест, когато той отдели устни от нея, после изстена, когато езикът му се плъзна по нежната извивка на врата й, целуна и леко захапа пулсиращата вена на шията й. Сърцето на Блис затуптя в див ритъм, когато ръцете му се плъзнаха по тялото й, бележейки парещи следи на желанието след себе си. Тя спотаи стона, не желаеше Хънтър да разбере колко силна наслада й доставя неговият допир. Но той не й позволи да се преструва на безчувствена, когато с върха на езика си обходи гърдите й и остави топла пътечка между тях.

Тя усети как заоблените й гърди набъбват под влажната диря на езика му, как зърната й се втвърдяват, докато той ги смучи и леко придърпва. Времето и пространството се стопиха, когато Блис си представи, че е в ръцете на Гай де Йънг и той е мъжът, който я люби, а не примитивният едноок пират. Във възбуденото й съзнание Хънтър се преобрази в Гай и Гай бе този, на когото тя пламенно отвърна.

Безразсъдно, отчаяно, обезумяло тя се притисна в него, търсейки насладата, която не беше изпитвала от седем години. Очевидно Хънтър знаеше точно какво иска, какво харесва, когато ръцете му кръжаха върху плътта й и се спуснаха към лъскавите косъмчета между бедрата й. Той докосна леко влажния й отвор и я погали с твърдите връхчета на пръстите си.

— Това ли е, което искаш? — прошепна той пред гърдите й.

Тя се дръпна рязко нагоре към събраните му длани, когато той опипа влажния пламтящ цвят на нейната женственост с палец.

— О, Господи! Не мога… Не трябва… — думите заседнаха в гърлото й.

— Можеш — настояваше той. — И ще го направиш.

Блис беше замаяна от страст, но дълбоко в себе си недоумяваше как той знае на какво е способна. С Гай тя беше давала всичко от себе си, не се бе съпротивлявала на нищо. Но този мъж не беше Гай, никога няма да бъде нейният обичен Гай. О, Господи, тя изпадаше в жарките вълни на екстаза.

— Остани така — промълви Хънтър. — Не се отдръпвай.

Той усети, че се опитва да се съпротивлява, но отказваше да й го позволи. Собственото му сърце биеше толкова силно, че се страхуваше тя да не го чуе и да разбере колко дълбоко е завладян от нейния отклик. Не можеше да спре желанието, от което беше обсебен. Страхуваше се, че ще потъне в еротичното удоволствие и страстта му щеше да достигне върха предварително, което би затруднило простия полов акт за създаване на потомство. А той точно това възнамеряваше да направи. Нито ново влюбване в Блис Гренвил, нито отдаването на сърцето му бяха в плановете му. О, щеше да има удоволствие, то винаги съществуваше, но той нямаше да позволи тя да стане необходимост за щастието му. Той не искаше отново да стане уязвим от тази жена.

 

 

Тялото на Блис потръпна от отдавна забравено удоволствие. Гърдите й бяха набъбнали, зърната — втвърдени, щръкнали и свръхчувствителни. Чувственото място на тялото й, където я галеха пръстите на Хънтър, беше овлажнено и пулсираше. В очакване тя усети тръпката, надигаща се дълбоко от вътрешността й, и изви гръб, като се притисна в него, издавайки тихи стонове на отчаяно желание. Чувственият й устрем беше неочакван и експлозивен. Вълна след вълна чист екстаз поддържаха възбудата й с редуващи се тръпки, когато той се надигна над нея и докосна с горещото връхче на мъжествеността си пламналата пъпка на нейното най–съкровено кътче.

Хънтър тласна слабините си напред и плъзна фалоса си точно в отвора й. Членът му беше толкова горещ и твърд, че едва успя да задържи възбудата си. Хънтър си пое бавно и дълбоко няколко пъти дъх, за да успокои бързото туптене на сърцето си. Той проникна навътре в нея, почти победен от приятните усещания, които бе очаквал. Разтърси глава, за да запази самообладание, опитвайки се да остане съсредоточен в акта, а не в жената. Не обръщайки внимание на вълните от удоволствие, които го заливаха, той сви бедра и навлезе в нея с дълго плътно движение.

Чу Блис да простенва, а после да крещи от удоволствие, сякаш от болка, и викът й проникна в дъното на душата му. Не възнамеряваше да бъде завладян емоционално, но бе все пак покорен и се наруга за това. После усети нещо друго. Нещо, което го учуди, но все пак и развълнува. Блис беше тясна и много стегната. Почти като девица. Макар да знаеше, че не е девствена, го обхващаше толкова плътно, та можеше да се закълне, че тя не е имала друг мъж след… Гай де Йънг.

След това желанието да проникне в нея, да се плъзга все по–навътре отново, да създаде съприкосновението, което щеше напълно да го заслепи от удоволствие, го обсеби и мислите му се отдадоха на инстинктите, по–велики и вечни от хода на времето. С неудържим вик на екстаз той започна да се тласка трескаво, извивайки бедрата си в яростни движения, които щяха да го отнесат към върха на чувствеността.

Блис завъртя ханш, за да посрещне неговите тласъци, като поддържаше темпа на движенията му, сякаш бе станала безпомощна, впримчена в сексуалната мрежа, която бе оплел около нея. Тя беше объркана и разтърсена от спомени. Очите й казваха, че това не бе обичаният Гай, но някак странно тя бе разкрила сходство между Гай и Хънтър, който все по–силно завладяваше чувствата й. Дъхът му, хрипкав и трескав, пареше върху врата й и тя, без да съзнава какво прави, прокара пръсти в коприненомеката му коса.

Помисли си, че чува да шепне името й, но сърцето й биеше толкова силно, че не можеше да бъде сигурна. Чу го, когато каза:

— Вдигни крака около кръста ми.

Тя сляпо му се подчини и изстена, когато усети как прониква по–дълбоко в нея. Възхитителното плъзгане вътре в нея беше много повече от това, което можеше да понесе. Усети, че тялото й сякаш се разпада отново, а разумът и мислите я напускат.

— Ела с мен, Блис — долови шепота му, няколко секунди преди да се разпилее на милиони късчета. Минути по–късно, като че ли от много далеч, чу вика на Хънтър, усети тялото му да се напряга и горещата гъста течност да прониква дълбоко в нея.

 

 

Блис се взираше в лунния лъч, танцуващ върху тавана. Горчивината от угризението на съвестта пареше сякаш на върха на езика й. Бе откликнала страстно на Хънтър и се чувстваше така, сякаш бе предала скъпите си спомени за Гай. Тя извърна глава и погледна Хънтър. Той лежеше по гръб, едната му ръка бе извита нагоре до главата му. Лунната светлина обливаше рамото му и проблясваше върху черната му коса. Изглеждаше спокоен и много по–млад, отколкото първоначално си бе помислила. Но Блис знаеше, че душа, толкова черна, колкото тази на Хънтър, никога няма да бъде в мир.

Втренченият й поглед се плъзна по гладката, леко извита дъга на веждата му, правилния профил на носа и грациозната извивка на челюстта му. Смътни образи изплуваха в спомените й, но бързо изчезнаха. Тя въздъхна и се извърна. Помисли да се върне в собственото си легло, но Хънтър се извърна рязко и я притисна, като я покри с тялото си.

— Остани — прошепна сънливо той. — Тук ще спиш отсега нататък.

Блис търсеше някакъв язвителен отговор, но монотонният ритъм на дишането му й подсказа, че вече бе заспал. Тя въздъхна и затвори очи, опитвайки се да отклони мислите си от това, което току–що се беше случило между тях. Тя разбираше защо се бе случило. Невероятната привличаща сила на Хънтър беше изтъкала магическа мрежа, оплела нейните чувства. Някак, по някакъв начин, той я беше накарал да повярва, че тя действително се люби с мъртвия си съпруг. Тази тайнствена способност го правеше по–опасен от всички, пред които се беше изправяла преди това.

Накрая умората я унесе в ярките образи на сънищата. Дори не беше усетила, че е извикала в просъница, докато Хънтър не я разтърси и разбуди.

— Събуди се, Блис, сънуваш кошмари.

Две огромни сълзи се плъзнаха от ъгълчетата на очите й.

— Това не беше кошмар.

— Искаш ли да ми разкажеш?

— Не. Заспивай.

Топлата му ръка погали извивката на бедрото и ханша й, после се плъзна между краката й.

— Вече напълно съм разбуден, и отново съм готов за теб. — Той я извърна с лице към себе си, улови ръката й и я постави върху фалоса си.

Блис си пое уплашено дъх. Той беше гладък като кадифе и твърд като камък.

— Отново?

— И отново, и отново. Толкова, колкото получи.

Блис се начумери.

— Какво колкото получи?

— Колкото ти ми позволиш, колкото ти ме искаш, колкото ме обичаш и желаеш вътре в себе си — извъртя той.

— Това никога няма да се случи.

Хънтър леко я погали с пръст.

— Мисля, че ще се случи. И то по–скоро, отколкото си мислиш.

Блис издаде тих стон и се задъха, когато пръстите му умело я замилваха и проникнаха в нея.

— Какво те засяга това? Има стотици жени, които биха се молили да им обърнеш внимание. Не разбирам тази твоя ненаситност да ме имаш в леглото си.

Окото му заблестя на лунната светлина със сребрист блясък, от който тръпки пронизаха цялото й тяло.

— Обещавам ти, Блис Гренвил, че един ден ще узнаеш всичко, което трябва да знаеш за мен.

Думите му я смутиха, но преди да успее да му зададе въпрос, той я придърпа върху себе си, разтвори краката й и се плъзна вътре. Страстта и неразбираемите думи, заглушени от стоновете и сподавените викове, говореха вместо тях и не се нуждаеха от обясняване.

 

 

Хънтър се събуди от ярките слънчеви лъчи, които играеха върху миглите му. Той се измъкна от сгушената до него Блис и седна на ръба на леглото, изненадан, че е спал дотолкова късно и така дълбоко. Изпълнените с кошмари нощи в затвора бяха направили съня му лек, но очевидно тя го беше излекувала за една нощ. Той почти се засмя на глас при тази нелепа мисъл.

Оправи превръзката на окото си и се извърна, за да види спящата Блис. Тя спеше дълбоко и с невинно изражение, лицето й бе спокойно и простодушно. Спомни си страстните удоволствия през нощта и се усмихна. Изпитал бе истинска наслада с нея и беше достатъчно проницателен, за да разбере, че тя също се бе забавлявала. Ако имаше Господ на отмъщението, тогава семето му вече трябва да расте в нея. Въпреки това Хънтър щеше да я вкарва в леглото си често, докато тя наедрее с неговото дете.

Неусетно мислите му се върнаха назад във времето — спомни си чистотата на удоволствието от невинната им младежка страст. После цялата им пламенност беше сякаш взривена и напълно унищожена. Но сега страстта се бе възродила. Изведнъж си припомни колко тясна беше, почти девствена. Сигурно не се е омъжвала през тези седем години. Той, разбира се, не беше.

Самата мисъл за сладостното удоволствие накара фалосът му да се втвърди. Хънтър извърна глава, но знаеше, че не може да остане в леглото при Блис през целия ден, колкото и да желаеше това. Въздъхвайки мрачно, той надяна брича и ботушите си. Беше станало време за сутрешното му къпане в лагуната.

 

 

Блис се събуди дълго време след като Хънтър беше излязъл. Тя се протегна мързеливо и трепна, когато усети необичайната болка между бедрата си. Но това не беше всичко. Тя изпита вина и угризение на съвестта. По време на изпълнените с желание и удоволствие часове през миналата нощ, тя отдаде тялото си щедро на безскрупулния пират, на мъжа, който възнамеряваше да я използва, да я отхвърли и да посегне на друга безпомощна жена. Как можа да бъде толкова лековерна и да стане жертва на похотта му?

Лекото почукване на вратата прекъсна мрачните й мисли. Клео се подаде и съобщи, че Кеъсар е в коридора и чака да внесе коритото за къпане. Блис издърпа чаршафа до врата си и им каза да влязат. Изведнъж се сети, че се намира в леглото на Хънтър и й се прииска да потъне вдън земя. Какво щяха да си помислят Клео и Кеъсар за нея?

— Проспахте тази сутрин, Господарке — каза Клео, докато пресичаше стаята с кана шоколад и поднос с пресни плодове.

Червени петна избиха по врата й. Клео очевидно не очакваше отговор, така че Блис не отговори. Кеъсар влезе след негърката с огромно месингово корито за къпане.

— Ще го напълня след малко, Господарке — заяви и се захили.

— Виждали ли сте Хънтър? — попита Блис. В момента, в който зададе въпроса, искаше да си върне думите назад. Не я интересуваше къде беше отишъл.

— Капитанът отиде до лагуната, за да поплува — отговори Кеъсар. — Но вече вероятно е при своите мъже, за да им възложи работата по кораба. — Той се захили още по–широко. — Мога да го повикам, ако желаете нещо специално.

— Не! — Тя въобще не го искаше. — Аз… само бях… любопитна.

По–късно, след като коритото бе напълнено и другите бяха отишли да изпълняват неприятните си, трудни домашни задължения, Блис се излегна във водата, отпусна глава на ръба на коритото и усети, че отново се изчервява от предложението на Клео да оправи леглото и да смени измачканите чаршафи, преди да напусне стаята. Трябва да е усетила уханието на секс, за да предложи да смени бельото, а Блис знаеше, че е сложила чисто предния ден.

Тя се изми бързо, изтри се с ленената кърпа и затърси съблечената си през нощта рокля и долното бельо. Нямаше ги. Клео трябва да ги е отнесла заедно с чаршафите, реши тя, като влезе в спалнята си през междинната врата, но видя Клео вътре да събира нещата й.

— Какво правиш? — попита. Може би тази една–единствена нощ е била достатъчна за пирата и той ще я изпрати вкъщи. Тя се помоли да е точно така.

— Премествам ви нещата в стаята на капитана — отвърна Клео и понесе дрехите й към междинната врата. — Заповед, Господарке — закрачи енергично към стаята на Хънтър. Блис я последва.

— Облечете тази, Господарке — рече Клео, подавайки й една красива тюркоазеносиня. — Цветът ще ви подхожда. Намерих я в килера с няколко други, които ще ви стоят прекрасно.

— Какво става?

Блис вдигна поглед и видя Хънтър, облегнат на перваза на вратата с ръце, скръстени пред гърдите, и крака, кръстосани в глезените.

— Искам Клео да върне нещата ми обратно в моята стая.

Той се отдръпна от вратата.

— Това е твоята стая.

Хънтър направи знак на Клео да напусне. Тя излезе и тихо затвори вратата след себе си. Той веднага сграбчи ленената кърпа и я дръпна от тялото на Блис.

Тя възмутено изкрещя и се опита да я измъкне от ръцете му, но кърпата не се помръдна.

— Защо правиш така? — запита Блис. — Получи това, което искаше от мен, защо не ме оставиш сега сама?

Сребристосивото око на Хънтър се присви, той разтвори пръсти и остави ленената хавлия да се свлече на пода.

— Имам пълна власт над теб. Възнамерявам да опозная тялото ти толкова интимно, колкото собственото ми. Ще те отведа, когато се задоволя и когато реша да го сторя. И ти ще разбереш кога съм се отегчил — каза той с дрезгав глас, изпълнен със страст. — Съмнявам се, че ще стане скоро.

Блис грабна кърпата от пода и я уви около тялото си.

— Клео ми каза, че ще живея в тази стая с теб.

— Точно така. Лично й дадох тези нареждания.

— Предпочитам да спя в моята спалня — оспори Блис.

— А аз те предпочитам в моето легло.

Ти си пленничка, помисли Блис със злоба. Нямаше никаква логика в явния му интерес към нея — нито в странната жажда на Хънтър да я вкара в леглото си, нито в желанието му да я задържи при себе си. Ако беше една от стотиците му жени, не можеше да си представи защо проявява такъв страстен копнеж по нея. Мислеше си, че нито един мъж няма да успее да възбуди чувствата й след смъртта на съпруга й. Но тревогата, която преследваше Блис, се отнасяше до сина й. Нямаше представа какво се е случило с детето й, докато бе пленничка на острова при Хънтър.

— Отсега нататък това е твоята стая — решително заяви Хънтър. — Облечи се. Имам малко свободно време днес. Искаш ли да се поразходим из тази част на острова?

— О, да — отвърна с готовност Блис. Искаше да научи нещо повече, което можеше да й помогне в обмислянето на плана за бягство.

Два часа по–късно загуби всякакви надежди, че ще успее да се измъкне. Островът представляваше тропическа джунгла, обитавана единствено от диви животни, от рояци досадни насекоми и от пиратите. Гъстата девствена гора от мангрови и иглолистни дървета и шубраци беше почти непроходима. От едната страна на лъкатушещата пътека, по която вървяха, Хънтър й показа няколко трудно забележими места от подвижни пясъци.

Въпреки лошото си настроение Блис не можа да не се възхити на природната красота на острова. Пъстри тропически птици прелитаха сред клоните на дърветата, а орлите и рибарите кръжаха високо над тях в безоблачното синьо небе. Многобройните индиански могили, обсипани с мидени черупки, бяха тайнствени, криещи загадки, потъмнели с годините. Бреговете бяха девствено красиви, покрити с огромни бели плажове, смущавани единствено от чайки, пеликани и бели чапли, търсещи храна в плитчините.

Хънтър заведе Блис до влажната пясъчна ивица между сините вълни и пустинния бял плаж, а после заедно застанаха на върха на едно малко пясъчно хълмче.

— Какво мислиш за моя остров? — попита той, ласкаво усмихнат и радостен.

— Красив е — отвърна Блис замислено, пожела си да бъде тук, в каквото и да е друго положение, но не и като пленничка на пират. — Къде е индианското селище?

— В северната част на острова. Рядко ги безпокоим. Моите пирати са се научили да ги оставят сами. Калусите са част от древно войнствено племе, което ни позволи да обитаваме техния остров. Преди да умре, вождът бе в много дружелюбни отношения с мен. По–младите воини са готови за борба, но все още почитат и спазват договора между мен и стария вожд. Аз снабдявам племето с най–необходимите провизии. В замяна ние ползваме привилегията да живеем тук в мирно съжителство с тях. За всички това е изгодно.

Изведнъж Хънтър повдигна и съблече копринената си риза.

— Какво правиш? — попита Блис, взирайки се в леко пулсиращите му мускули и изведнъж разбра, че от вида на голите му гърди трудно контролира дишането си.

— Ще отида да поплувам. Горещо е и съм потен от разходката. Веднъж зимата да дойде, и ще изчезнат този задух и влагата — каза той. — На островите зимата е един от най–приятните сезони от годината. Той седна, за да събуе ботушите си. — Ще дойдеш ли с мен?

— Не, благодаря — превзето отвърна Блис.

Той леко я дръпна за краката и я извъртя, така че да може да достигне копчетата отзад на роклята й.

— Спри!

— Защо? Не обичам да плувам сам. — Хънтър свлече роклята й през раменете, издърпа я и тя падна на пясъка. Блис остана само по фуста. — Можеш да задържиш фустата си, ако си толкова срамежлива. Няма от какво да се безпокоиш, тук сме съвсем сами.

Очевидно Хънтър не се притесни за собствените си дрехи, бързо свали брича си, протегна се и хвана ръката й. Тя отстъпи още миг, преди пръстите й да бъдат стиснати в дланта му. Той беше прав. От разходката бе плувнала в неприятна пот и водата изглеждаше примамлива. Заедно те затичаха към пенливите води до морския бряг, оставяйки нежните вълни да се плискат върху телата им.

Блис се надяваше той да свали превръзката за окото, но Хънтър леко я пристегна и нагласи по–удобно на мястото й, преди да се гмурне под повърхността. Той излезе с пръхтене и я повлече след себе си към по–дълбоките води.

— Можеш ли да плуваш? — попита той.

— Плувам много добре — гордо отвърна Блис.

— Виждаш ли онази скала точно от тази страна на вълните? Хайде да се състезаваме дотам — предизвика я той.

— Ще ме освободиш ли, ако спечеля?

Той се вторачи в нея, като присви сребристосивото си око.

— Наистина ли мислиш, че си толкова добра, за да ме победиш?

— Мисля, че да. Отлична плувкиня съм.

— Много добре. Но ако стигна скалата пръв, искам неустойка. — Тя повдигна вежди, но не каза нищо. Зачака. — Ако аз спечеля, искам да се любя с теб на брега.

Тя се усмихна самодоволно.

— Няма да спечелиш.

После се гмурна и се стрелна като куршум напред. Очевидно силното й начало го изненада, така че му бяха необходими няколко минути да я настигне. Известно време те плуваха бързо един до друг и когато тя се опита да го изпревари, Хънтър даде воля на умението си и лесно я надмина. За нейно огорчение стигна скалата пръв, като цопаше във водата, докато я чакаше.

Неудържимият му смях я сепна. За първи път го чуваше да се смее. Далечен спомен закръжи в главата й, но бързо се разпиля, когато Хънтър каза:

— Както изглежда, няма да можеш да отидеш скоро, където искаш. — Той я притисна до себе си. — Време е да платиш за загубата. — Постави нежно ръка около кръста й и я задърпа към брега.

Хънтър се спря да си поеме дъх и да си почине в плитчинката, заби крака в пясъчното дъно, издърпа Блис и я притисна плътно около кръста. Водата се плискаше около телата им, когато той наведе лице и докосна влажните й устни със своите.

— Имаш вкус на сол — прошепна, като очерта устните й с езика си. — Отвори си устата.

— Не. — Въпреки намеренията си Блис леко отвори уста под страстното желание на настойчивия му език. От него се изтръгна само тих стон на удоволствие, заглушен от крясъка на една литнала чайка, когато езикът му проникна и тя усети плъзгавата му топлина.

Сладостната зашеметяваща топлина на целувката сякаш затопли водата около нея, и Блис се предаде на страстното усещане от допира на ръцете и устата му. Целувката продължи толкова дълго, че краката й се подгънаха и тя щеше да падне, ако Хънтър не я беше сграбчил с ръце и я бе залюлял, притисната между силните му бедра.

— Вдигни крака около кръста ми — прошепна той до устните й.

— Ще паднеш.

— Няма. Направи го, Блис, искам те… сега.

— Винаги ли получаваш това, което искаш?

— Правя го само когато и ти го желаеш.

Блис леко се надигна и обви крака около кръста му. После той стегна мускулите на бедрата си и проникна лесно във влажния й отвор. Тя усети как я изпълва, почувства и леките пулсации, и усещането бе толкова прекрасно, че не успя да сдържи вика си при неочаквания екстаз, чиято сила беше невероятна. Чувстваше силните мускули на краката му да се стягат, докато притискаха телата си и започнаха да се плъзгат с движения напред–назад, за което и двамата копнееха.

Блис се притисна по–плътно. Тялото й само знаеше какво иска и се отдаде изцяло на своя нагон. Блис се притискаше и отблъскваше обезумяло, посрещайки всеки негов тласък с диво желание, последвано от яростно отдръпване. И тогава в пристъп на екстаз, около нея сякаш избухнаха ярки искрящи светлини. На върха на насладата чувствеността й бе толкова пламенна, че едва чу вика на Хънтър при неговото освобождаване, но все пак усети как парещият му сок се излива дълбоко в нея.

Блис все още бе погълната от жарките вълни на кулминацията, когато мъжът я понесе към брега и я положи в сянката на люлеещото се палмово дърво. Току–що се беше отърсила от възвишеното усещане, когато Хънтър я притисна и тя чу шепота му:

— Този път знам, че ще се случи.

Думите му я стреснаха и върнаха към действителността. Очите й се разшириха и тя се вторачи в него.

— За какво говориш? Какво ще се случи?

Хънтър замълча. Чак сега осъзна, че беше мислил на глас. Дълго остана безмълвен. Накрая отговори:

— Може да сме направили дете.

Блис пребледня.

— Дете? Какъв ужас! Бих предпочела да родя десет деца на Джералд Фолк, отколкото на тебе едно. Най–малкото — за главата на Джералд не дават награда.

Това, което неволно каза той, определено беше грешка.