Кони Мейсън
Пиратът (20)

19.

Досаден слънчев лъч играеше върху затворените клепачи на Блис. В желанието си да отбегне смущаващия дразнител, тя обърна гръб на светлината и изстена, когато усети да я пронизва остра болка.

— Лежи спокойно, любов моя.

Блис разпозна гласа на Гай и се опита да отвори очи. Отне й няколко минути, докато избистри погледа си и види любимото лице. Веждите му бяха разтревожено присвити и тя забеляза с изненада, че превръзката на окото му липсва. Вдигна ръка и внимателно докосна сгърчения белег, който пресичаше диагонално празната му очна ябълка от веждата до скулите.

Гай нежно я улови за китката и отдръпна ръката й. Блис усети смущението му и не се възпротиви.

— Как се чувстваш? — попита той.

— Боли ме навсякъде. Какво се случи? — За миг втренченият й поглед се спря на подутото му лице, после се плъзна надолу по тялото. — Сега си спомням. Джералд пак се опита да те убие. Видях те да лежиш на ръба на подвижното мостче и си помислих, че си мъртъв. — Тя събра вежди в опит да се съсредоточи. — Ранена ли съм? Брайън добре ли е?

Опита се да се надигне, почувства пронизваща болка в горната част на десния си крак и докосна дебелата превръзка около бедрото си.

— Брайън е добре — увери я Гай. — Играе на брега с другите деца.

— Играе на брега ли? С какви деца? — измърмори объркано тя.

— Сега сме на остров Гранд Тере, в къщата на Лафит. Той ни взе на „Каролина“ и ни доведе тук, за да се възстановим. Неговият доктор е много добър, особено за рани.

— Как бях ранена? Почти нищо не си спомням.

— Аз не видях, но Джийн ми каза, че всичко се е случило много бързо. Спасила си живота ми, като си ме избутала настрани и така си ме предпазила от сабления удар на Фолк. За зла участ вместо мен ти си била ранена. Острието пронизало бедрото ти.

Блис бързо спусна ръце към корема си и дълбоко въздъхна, когато опипа малката подутина под дрехата си.

— Бебето е добре — увери я Гай. — Докторът каза, че въобще не е било подложено на опасност.

— Благодаря на Господ за това. Татко тук ли е?

— Не, върна се в нашата къща в града, за да успокои слугите и да съобщи на познатите ни и партньорите ми, че неочаквано сме заминали да прекараме надалеч медения си месец.

— Татко наистина съжалява за всичките душевни болки, които ни причини — убедено каза Блис. — Дойде при мен и ми каза, че си заловен от Фолк и ме посъветва да избягам с Брайън. Ако не беше татко, планът на Джералд да ме заведе в склада с Брайън щеше да успее. Ти щеше да подпишеш самопризнанието, за да спасиш живота ни, но това нямаше да спаси твоя. Щяха да те окачат на бесилото.

— Сега наистина имаме втори шанс да открием заедно щастието. Няма да е лесно да направя пълен обрат в живота си, но искам да опитам за твое добро и заради нашите деца. Обичам те, Блис. В мига, в който влезе в моя живот, знаех, че ще те обичам до смъртта си, въпреки седемте години, в които отричах чувствата си. Бях убеден, че да те направя моя пленничка беше заслуженото наказание за теб. Исках да забременееш от мен и да те върна вкъщи опозорена, с моето бебе в корема.

— Явно много си ме мразил — каза Блис. Можеше да си представи душевните и физически болки, измъчвали го през годините, превърнали го в безмилостен, отмъстителен човек. — Виждала съм раните върху гърба ти. Знам колко жестоко са те измъчвали.

— Предполагах, че те мразя, докато не те видях отново. Неизбежно беше пак да не се влюбя в теб. Разбира се, това е както слънцето да изгрява и залязва и аз бях понесен от силите на съдбата. — Той си пое въздух, което му даде сили да продължи: — Трябваше да ти кажа още от самото начало кой съм. Нараних те толкова много. Надявам се, че ще можеш да намериш в сърцето си начин да ми простиш.

— Как мога да не го направя? Дори когато мислех, че си Хънтър, аз те обичах. Толкова голяма беше приликата между теб и мъжа, когото смятах, че съм загубила завинаги, че започнах да се питам дали не съм луда. Смехът ти, начинът, по който цветът на окото ти се променяше от сиво в лилаво сребристо, когато се любехме, плътният тембър на гласа ти. Сърцето ми те разпозна много преди умът ми да се осмели да го повярва.

— Ще направя всичко, за да наваксам пропуснатото с теб и нашия син — каза Гай. — Брайън е изключително момче. Той се оказа удивително добър за дете, прекарало най–важните години за оформяне на характера с човек като Инос Холмс. Давам ти дума, че отсега нататък Брайън и нашата бъдеща рожба ще имат дом и сигурност, и цялата любов, от която се нуждаят.

— Нищо не спомена за мен — ревниво го прекъсна Блис.

— Това се разбира без думи. Ти си моята любов, моят живот, моето бъдеще. Няма мъж на света, който да обича повече от мен. Направих нещо, което, мисля, ще те направи щастлива.

— Какво е то? — любопитно попита Блис.

— Искаш ли да живееш в имението, в което си отрасла?

Сърцето й затуптя по–силно.

— За какво говориш?

— Разбрах, че баща ти е обявил плантацията за продан. Когато сделките му с Фолк се влошили, той получил втора ипотека за земята си. Много рисковано е постъпил, като я заложил повторно, защото нямаше да успее да я продаде. Посъветвах моя адвокат да предложи сделка на баща ти, която не можеше да откаже. Беше честно предложение, любов моя.

Блис онемя.

— Не знам какво да кажа. Обичам плантацията и всички, които работят в нея, и знам, че Брайън също ще я хареса. Татко знае ли, че ти си купувачът?

— Вече знае. Казах му, преди да напуснем града и той се съгласи, че тя вече не му принадлежи. Ще остане в нашата къща в града, докато отсъстваме.

— Много великодушен жест от твоя страна — каза Блис, опитвайки се да спре сълзите си. — Никога не съм те обичала повече.

Втренченият поглед на Блис се върна на сляпото му око, изражението й стана мрачно, когато огледа опасната рана. Гай извърна лице, очевидно неможещ да понесе състраданието й.

— Не, не се извръщай от мен, любов моя — помоли Блис, като го обърна към себе си.

— Отвратително е — отвърна Гай. — Съжалявам, че трябва да ме гледаш в такъв вид. Една от жените на Лафит ще направи нова превръзка, ще заменя тази, която Фолк разкъса в склада. Няма да позволя да ме гледаш така, но исках да бъда тук, когато се събудиш.

— Не е отвратително — възмутено възрази Блис. Тя се надигна леко и целуна затворения клепач. — Това е част от теб и аз обичам всичко твое.

— Доктор Роучет извади раненото око и заши клепача, когато Лафит ме докара в Баратария. Бях лошо ранен и едва оживях. Някой изработи превръзката ми и оттогава не съм я свалял. Сега е част от мен и никога няма да се появя на обществено място без нея.

— Носи я, щом мислиш, че така трябва, но това не ме интересува. Със или без превръзка, ти си мъжът, когото обичам. — Тя загрижено се вгледа в подутото му лице. В тюркоазените й сини очи се забеляза тревога. — Лошо ли те рани Джералд?

Гай я успокои.

— Няколко пукнати ребра, рани по гърба, натъртени места по тялото. Нищо, което да изисква специално лечение. Не ме попита за Фолк? Искаш ли да разбереш какво стана с него?

Блис въздъхна.

— Бях оставила това за накрая. Просто мисълта за него ми причинява физическа болка. Знам, че е мъртъв. Видях Лафит да го пронизва със сабята си и го видях как падна в реката.

— Лафит го уби. Дано тялото му никога не излезе на повърхността. Добро избавление, бих казал.

— Тъжно е — каза Блис. — Нищо нямаше да се случи, ако Джералд и татко не бяха възразили срещу нашия брак. Ти нямаше да станеш пират, Джералд щеше да си остане преуспяващ търговец и Брайън щеше да бъде отгледан от родители, които го обичат.

— Не можеш да промениш миналото, скъпа — успокои я Гай. — Но ние можем да контролираме нашето бъдеще. Никой няма да бъде наранен отново, обещавам ти.

— Кога ще се приберем вкъщи?

— Помислих си, че може да продължим с кратка обиколка по море. Лафит щедро ни предложи временно да ни даде един от луксозните си кораби, които крие в задния залив. И двамата се нуждаем от малко време, за да се възстановим и искам да се върна на остров Пайн за сандъците със съкровищата, които оставих там.

— Ще се радвам да се върна на остров Пайн — каза замечтано Блис. — Сигурен ли си, че е безопасно? Гаспърила все още може да се навърта наоколо.

— По думите на всички, Гаспърила си играе на криеница с американската военноморска флота — рече Гай. — Пиратството няма да продължи да съществува, както всички вече го разбрахме. Видях, че наближава краят и бях достатъчно умен да се измъкна невредим. Гаспърила няма да се предаде без бой. Той ще продължи да тероризира Мексиканския залив и ще умре от жестока смърт заради упорството си. Може да не е този месец или тази година, но ще се случи.

— Благодаря на Господ, че вече не си пират — въздъхна успокоено Блис. — Кога можем да заминем?

— След няколко дни. Веднага щом докторът каже, че можеш да пътуваш. Така ще имам време отново да събера екипажа. Ще отплаваме под американски флаг. Това ще ни осигури известна безопасност.

— Брайън ще хареса острова.

— Искам да се любим на брега под пълнолунието, със звезди, отразени в очите ти и кожа, затоплена от пясъка, нагрят от слънчевите лъчи. Дълго време мина, любов моя, изгарям от нетърпение да те имам.

Очите й заблестяха от щастие.

— Легни до мен.

Той поклати глава.

— Не смея. Все още си доста слаба и това едва ли ще достави удоволствие и на двамата. Но скоро, любима, много скоро ще стане.

Гай наведе глава и помилва устните й със своите. Въпреки че допирът беше много лек, устните на Блис затрепериха, запламтяха и желаеха още. Тя притисна лицето му с длани и го издърпа обратно към устните си. Гай тихо се засмя и я зацелува жадно, страстно, докато почти се излегна до нея и я придърпа в обятията си.

Блис усети трепета, който разтърси тялото му. Той нежно отдръпна ръцете й от врата си.

— Точно от това се опитвам да избягам — каза с глас, пропит от желание. — Когато напълно се възстановиш, обещавам ти, няма да се оплакваш, че не те желая. Възнамерявам да те държа в леглото и прегръдките си, докато започнеш да ме молиш да те оставя сама.

— Това обещание ли е? — попита Блис дяволито.

— Давам ти дума.

 

 

Остров Пайн

Блис седеше с боси крака в топлия бял пясък и наблюдаваше как слънцето се скрива зад тесния пролив на остров Пайн. Гледаше омаяна огромното червено кълбо да се потапя зад хоризонта и да обагря водата с яркочервена заря.

Откакто корабът беше пристигнал на остров Пайн преди седем дни, Блис се възстанови много бързо, което беше истинско чудо. Подутото лице на Гай възвърна нормалния си вид и той постави новата си превръзка на окото. Ребрата му все още не бяха напълно излекувани, усещаше само слаби болки от време на време. А колкото до Брайън, той не бе на себе си от радост, докато обикаляха из острова.

Блис въздъхна доволно, като наблюдаваше последните лъчи на залязващото слънце, сякаш картина от кървавочервени петна на лилав фон, която отнема дъха. Изпита чувството, че седи на края на света, когато бледата луна зае мястото на слънцето. Шумът на тихи стъпки по пясъка прекъснаха съзерцанието й и тя се усмихна, когато Гай седна до нея.

— Знаех си, че ще те намеря тук.

— Ако не е чуруликането на птиците, жуженето на насекомите и шумът на морето, ще е толкова тихо, че наистина ще мога да чуя мислите си — каза Блис. — Сякаш с теб сме единствените хора на този свят.

— Теймър беше тук — весело се обади Гай.

Блис кимна. Щом пристигнаха, тя се изненада, когато видя Теймър да ги чака на самотната плажна ивица, където преди бе скътано селището.

— Сама ли беше?

— Не, с Томас.

— Наистина се привързаха към Брайън — каза Блис. — Къде е малкият разбойник, впрочем? Мислех, че е с теб на кораба.

— Теймър ме помоли да го заведе у тях, за да го срещне с хората от племето, и аз се съгласих. Ще го върне утре сутринта. — Той я прегърна и издърпа към себе си. — Спомняш ли си какво ти казах, че искам да се любим под луната и звездите?

Дъхът на Блис заседна в гърлото й. Не бяха го правили от седмици. Вече беше напълно излекувана, както и Гай. Не можеше да си обясни защо той продължава да се въздържа.

Помисли си, че е заради предстоящото й раждане и се надяваше да не е от тези мъже, които не желаят да се любят с бременна жена. Не искаше да го повярва, но смяташе, че не може да има друга причина, защото не я докосваше, въпреки че всяка нощ спяха в едно и също легло.

— Разбира се, чудех се дали ще го направиш.

— Не съм забравил нищо от това, което съм ти казал. Дълго чаках този момент. Ще се любим сега. Тук. В нашето райско кътче.

Бавно я съблече, после я положи на топлия пясък. Лунната светлина обливаше кожата й, която блестеше както перлите на Флорида. Трептящата й коса бе по–красива от залеза. Коремът й бе леко издут от бременността, а изящните й крака — дълги и стройни. Гърдите й бяха заоблени и пълни, с набъбнали тъмни зърна. Всичко нейно го вълнуваше и неговата мъжественост пулсираше в очакване, докато втренченият му поглед я обливаше като топъл мед.

Силно пламенно желание залудува в него, докато я любеше с очи. Устата му буквално зажадняха за уханието й, когато се наведе и леко плъзна устни с кратки прекъсващи целувки от гърлото към гърдите й. Вкуси аромата на плътта й, езикът му нежно се спря върху зърната й, остави влажни дири около тях, усещаше вкуса и се наслаждаваше на аромата й.

Той усети как Блис потрепери, чу да се изтръгват дълбоко от гърлото й неразбираеми звуци, когато устата му обхвана напъпилото й зърно и го засмука. Тя изви гръб, сякаш се предлагаше на олтара на поклонението му, когато ръцете му леко докосваха нагорещената й плът.

Сподавените й викове разтърсиха Гай, когато той плъзна ръка под корема й, като бавно приближи до влажния отвор — разпаления цвят на нейната женственост. Тя изкрещя името му, когато той леко плъзна единия си пръст в нея и я отвори за интимни ласки. После мушна палеца си в нея, което разпали пламъците на страстта и я разтърси от удоволствие.

Изгарящо желание и нетърпение закипяха дълбоко в душата на Блис. Трептящият й отвор бе навлажнен и тя почти полудяваше от копнеж да проникне дълбоко в нея.

— Гай, моля те! — Разтърсващото я желание беше повече от това, което можеше да понесе. Тя заби нокти в дрехите му, искаше да усети върху своята сгорещена плът неговата.

— Любов моя, има време! — промълви той, гласът му бе изпълнен със страст, както й нейният.

Свалиха дрехите му, докато остана напълно гол, дългият му член пулсираше — целият желание, горещ и твърд, почти изгарящ кожата върху бедрата й. Тя трепереше безконтролно, когато легна върху нея, гърдите й, опрени на силния му гръден кош, краката й, прилепнали за неговите. Тя разтвори колене и повдигна бедра, приканвайки го без думи да влезе в пламналото й средище.

— Не, не така — задъхваше се той, застана на колене и се надигна над корема й.

Объркана, Блис извиваше тяло, измърмори нещо в протест, когато той повдигна задника й във въздуха, обърна я и застана зад нея.

— Не се страхувай, любима — прошепна дрезгаво. — Има много начини, които ще ти доставят удоволствие. Между съпруг и съпруга нищо не е нередно.

Когато той не направи нищо, а само се взираше в росния цвят на женствеността й, тя се надигна нетърпеливо и се притисна отново в него. Чу стоновете му, после почувства фалоса му да прониква в горещата й утроба. Тя извика, потънала в чисто блаженство, когато той плъзна възбудения си член дълбоко и я изпълни докрай. После сграбчи бедрата й и я залюля леко на колене напред–назад, при всяко движение навлизаше по–дълбоко, по–силно, докато разтърсващо удоволствие се разля в нея с поредица спазми при всяко навеждане, поглъщайки всичките й мисли.

Започна бавно, после по–бързо, навлизаше по–дълбоко, темпото стана грубо и накрая обезумяло. Блис усещаше барабаненето в нея, което наподобяваше диво кресчендо, а виковете й се превърнаха във висок нежен вой. Напрежението в нея растеше, стана толкова силно, че тя не можеше повече да го задържи в тялото си. Див вик се изтръгна от гърдите й и тя се извиси до сладката забрава.

Минути по–късно чу дрезгавия вик на Гай, почувства как пръстите му се впиват дълбоко в меката плът на бедрата й, притискайки я по–силно към себе си. Фалосът му запулсира дълбоко в нея и после усети топлото му семе да я изпълва.

През следващите няколко минути никой не помръдна, само звуците от тежкото им дишане изпълваха въздуха и удоволствието на вълни ги обливаше с горещината на тяхната любов. Тя все още бе замаяна, когато Гай се отдръпна от нея, нежно я обърна и положи на топлия пясък. После той се излегна до нея, взе я в обятията си, като я притискаше толкова силно, сякаш се страхуваше, че отново ще изчезне от неговия живот. Тя отвори очи и се усмихна.

— Обичам те, Блис — прошепна той до устните й. — Останалата част от моя живот ще посветя на теб, ще ти докажа, че съм достоен за теб и за нашите деца. Знам, че не одобряваш доходите ми, спечелени по нечестен начин, но нямаше да е практично да оставя останалата част от богатството си заровено на този остров. Взех решение, което се надявам да ти хареса. Какво мислиш да дам част от парите, които съм натрупал, на калугерките, за да започнат строеж на приют за сираци? Искам децата ни никога да не изпитват срам от това, което съм правил в миналото.

— Няма да им кажа, ако не желаеш — измърмори Блис доволно, като се сгуши по–плътно в извивката на тялото му. — Мисля, че този приют е прекрасна идея.

— Смятай, че е направено. Сега, моя обична невесто, ще се върнем ли на кораба, за да се любим отново в леглото?

— Нощта е топла, луната свети и не искам да чакам толкова дълго. Люби ме сега, мой кръвожаден пирате. Но първо си свали превръзката от окото. Няма нужда да се криеш от мен. Всичко в теб е перфектно.

Той измъкна превръзката над главата си и я хвърли на пясъка. Блис се вторачи в него и замига, убедена, че лунната светлина си правеше шеги с нея. Вече не виждаше ужасните белези на Гай. Те бяха изчезнали сякаш чрез магия и двете му красиви сребристосиви очи бяха отворени и я гледаха с насърчителна нежност.

Тя се усмихна замечтано. В очите на любовта всичко беше възможно.