Кони Мейсън
Пиратът (1)

Пролог

Ню Орлиънс, 1804

Гай де Йънг не се боеше от смъртта, но мисълта, че ще остави Блис на мъж като Джералд Фолк, изпълваше сърцето му с ужас.

Гъсти валма с мъгла почти забулваха неколцината мъже, застанали под короната на извисилия се дъб, известен като Дъба на дуелите. Зловещите сиви ластари на епифита се спускаха във влажната дрезгавина на утрото и закриваха двамата противници, втренчени един в друг.

Докато Гай де Йънг подбираше пистолета от полираната кутия в ръцете на секунданта си, изпитваше странното предчувствие, че противникът му възнамерява на всяка цена да го убие. Това беше първият дуел на Гай, дело на честта. Той бе имал неблагоразумието да се влюби в Блис Гренвил, дъщерята на човека, наел го за свой прислужник в конюшнята. Ликуваше, когато разкри, че тя отговоря на чувствата му и после с Блис тайно се ожениха без одобрението на баща й и знанието на бившия й годеник.

Когато Гай съобщи на Клод Гренвил, че са се венчали и заклели във вечна вярност, Гренвил пребледня като смъртник. Бащата на Блис го нарече парвеню без пари и бъдеще. Гренвил очакваше доста много от брака, уреден между седемнадесетгодишната му дъщеря и Джералд Фолк, богат износител и собственик на кораби. Беше важен вложител в търговските сделки на Фолк и възлагаше големи надежди за продължително и благополучно съдружие с бъдещия си зет. Когато Фолк научи, че годеницата му се е омъжила за друг мъж, той се сметна за обидена страна и призова Гай на дуел.

В момента те стояха под Дъба на дуелите, обгърнати от покрова зелени листа, от който капеше утринната роса.

Стиснал пистолета си, Джералд Фолк се присмя на Гай:

— Ти си глупак, Де Йънг. Трябваше да знаеш по–добре, че това не е по силите ти. Никой няма да тъгува за смъртта ти.

— Блис ме обича — отвърна Гай. — Това струва много повече от всичко, което можеш да кажеш, за да ме обидиш.

Фолк — представителен, напет мъж със светла коса и тънки завити мустачки, дръзко се засмя на противника си, висок и красив като него.

— Горкият заблуден глупак. Блис само се позабавлява с теб. Това, което възприема като любов, е само сляпо увлечение. Вече ми поиска извинение за безразсъдната си постъпка и аз великодушно го приех. — Думите му бяха тихи, но искреше гняв в погледа му. — Блис съжалява, че се е омъжила против волята на своя баща. Ти си измет, Де Йънг. Жалка, бедна твар. Клод Гренвил вече подаде молба за анулиране на брака.

— Ти си измамник! — изсъска Гай. — Блис ме обича. Тя никога не ме е лъгала. Парите не означават нищо за нея.

— Изходът от този дуел ще реши бъдещето на Блис — заяви Фолк. — И двамата знаем, че искаш парите й. Нима не си разбрал, че тя няма да получи наследството си, преди да навърши двадесет и пет години?

— Не искам парите й — отвърна Гай наскърбен. — Аз сам ще натрупам състояние.

— Сам ще натрупаш състояние? Ха! Какво ще направиш? Ще метеш тора на конете? Надявам се, че си се позабавлявал с Блис, защото няма да имаш нова възможност да бъдеш с нея — процеди Фолк.

Изведнъж от мъглата изскочи жена на кон. Кестеняво червеникавата й коса се развяваше зад нея, докато рязко дърпаше юздите, за да спре.

— Чакайте! — извика тя, плъзна се от седлото и се втурна към дуелистите.

— Блис! Боже господи, какво правиш тук? — възкликна Гай, грабна младата жена и я пренесе на безопасно разстояние. — Нищо не можеш да промениш с присъствието си. Върви си вкъщи, любима. Моля те.

— Нищо не разбираш — задъхваше се Блис, като уплашено погледна над рамо. — Татко… Каза ми… Стражарите… Знам, че няма да го направиш.

— На дуела се гледа неодобрително, но не е незаконен — заяви Гай, не успял напълно да осмисли думите й. — Може би ще се наложи да напусна за известно време, но ти ще дойдеш с мен.

— Отдръпни се, Блис — нареди грубо Фолк. — Младият ти любовник и аз не сме довършили спора си. Ако не беше постъпила като разглезено дете, това нямаше да се случи.

Блис опита да вложи целия си чар в погледа на тюркоазените си очи, когато се обърна към Фолк.

— Не прави това, Джералд. Моля те. Какво ще стане, ако те убият? Или осакатят? Какво ще се случи…

— Аз ще победя — уверено заяви Фолк.

Гай се втренчи смаяно в Блис. Загрижеността й май изцяло беше насочена към Фолк. Блис постъпваше така, сякаш Джералд беше нейният съпруг, за когото трябваше да се безпокои. Нима той беше прав? Не, той не можеше… не биваше да мисли по този начин. Блис го обичаше. Тя никога не го бе мамила.

— Отдръпни се, любима — извика Гай.

— Но татко…

Гай нямаше повече време за губене, не можеше да разбере, какво се опитва да каже Блис. Можеше да му обясни всичко това по–късно, след като убие Фолк. Направи знак на секунданта си, който бързо приближи и отдръпна Блис от мястото за дуела. После секундантът на Фолк прочете правилата, докато противниците се приближиха и едва опряха гърбовете си. След командата те се отдалечиха на десет крачки и спряха.

Когато броенето свърши, единият секундант произнесе напевно:

— Обърнете се и стреляйте, когато пожелаете. — Двамата мъже се извърнаха, вдигнаха пистолети и се прицелиха.

Куршумът на Фолк просвистя покрай Гай, като одраска само ухото му. Пистолетът на Гай умишлено бе насочен само към рамото на Фолк, но прониза гърдите му, понеже Джералд се наклони вдясно в безуспешно усилие да избегне изстрела.

Блис изпищя, когато Фолк впи ръце в гърдите си и падна на земята. Повдигна поли и се втурна напред, коленичи до него. Безумните думи към бившия й годеник щяха да останат в съзнанието на Гай до края на дните му.

— Не умирай, Джералд! Моля те, не умирай! — Тя вдигна обляното си със сълзи бледо лице, ужасът й беше неподправен. Устните й също побеляха. — Виж какво направи! — закрещя на Гай. — О, Господи, защо го направи?

Гай се чувстваше така, сякаш нещо го разкъсва. Не искаше да повярва, но разбра, че Фолк беше прав, когато му каза, че Блис само се е забавлявала с него. Техният брак не означаваше нищо за нея. Лицето му се вледени, а сърцето му сякаш се превърна в камък. Въпреки че Гай беше спечелил дуела, той се чувстваше така, сякаш е загубил битката.

Докато слушаше сипещите се обидни думи, Гай забеляза, че глъчката стана по–висока. Разнесе се тропот на копита. Той се напрегна, инстинктът му за самосъхранение му подсказа, че е в опасност.

— Ето го! Хванете го! Негодникът продаде два от най–скъпите ми коня и прибра парите. Сега се опита да убие виден гражданин на Ню Орлиънс!

Гъстата мъгла вече се беше вдигнала, разредена от сутрешното слънце. Зад тънката завеса от изпаренията Гай съзря Клод Гренвил да язди към него с дузина стражи, пришпорващи безжалостно конете. В ума на Гай остана една–единствена мисъл. Трябва да бяга! Той не знаеше нищо за откраднатите коне, но беше достатъчно проницателен, за да разбере, че бащата на Блис е скалъпил това обвинение, за да го отстрани от нея. Гай хвърли объркан, изпълнен с омраза, поглед към Блис: изглежда тя през цялото време е знаела за плана на баща си. После се извърна и побягна.

Хукна по хлъзгавата мокра трева, отдалечавайки се от великолепния дъб. Изненада се от кръвта, стичаща се от раненото му ухо по врата. Единственият шанс беше да стигне до блатото или блатистите разклонения на езерото, южно от града, където човек можеше завинаги да изчезне. Но той беше сам срещу много. Скоро го настигнаха, повалиха и замъкнаха в Галабосо, тъмния влажен затвор, където много мъже преди него бяха намерили смъртта си.