Кони Мейсън
Пиратът (5)

4.

„Хищник“ плаваше в тесния пролив на остров Пайн към лагуна, обградена от естествената дига на наноси стриди и миди. Блис стоеше на малката кърма и наблюдаваше как китове и акули преследват стада риби, а стотици пеликани, корморани и чайки изчакват с лакома ярост своята атака. Бедните риби нямаха шанс, атакувани едновременно по вода и въздух. На брега величествена чапла размахваше криле, готова да се присъедини към битката.

От наблюдателния й пункт всичко, което Блис можеше да види върху огромния остров, бяха китки мангрови и иглолистни дървета. Взираше се слисано, когато корабът се насочи към брега, сякаш щеше да излезе от водата. Точно когато й се струваше, че носът му ще се разбие в мангровото тресавище, се отвори водна пътека през него, достатъчна за кораба. Тя затаи дъх, когато бригантината леко се плъзна в пролива, отчупвайки клони от двете си страни, сякаш плаваше сред плътната растителност на острова. Много скоро реката се разгърна в огромно езеро и кормчията умело насочи кораба към каменния вълнолом.

Блис се изкачи на палубата. Хънтър я чакаше.

— Добре дошла в моя дом — рече Хънтър. — Ще те придружа до брега.

Когато я поведе надолу по подвижното мостче към каменния вълнолом, Блис се изненада, забелязвайки селището, сгушено на брега на езерото. Бяха струпани малки къщурки, издигнати от кръстосани иглолистни дръвчета, слепени с глинеста мазилка и с покрив от блатни растения. Имаше малки риболовни лодки, подредени на брега, и стойки за сушене на риба. Жегата на следобеда беше непоносима и зловонието достигна до нея. Блис следваше Хънтър надолу по пътеката от черупки.

— Коя е твоята? — попита тя, като огледа колибите.

Минаха покрай група развълнувани жени, забързани към вълнолома да посрещнат мъжете си. Изглеждат доста груби, помисли си Блис, груби в речта и невчесани като тях. Премените им, вероятно взети от ограбените кораби, някога скъпи коприни и атлази, бяха разкъсани и износени върху мръсните им тела.

— Построих си къщата навътре в острова, далеч от пиршествата, които обикновено се вихрят в това селище.

— Нима ти не пируваш? — подигра се Блис.

— Понякога. Но от време на време предпочитам усамотението и тишината. Хайде да вървим — каза той и я улови за лакътя. — Натам, не е далеко.

Проправиха си път през заобикалящата тълпа от мъже и жени, които крещяха поздрави на Хънтър. Блис се отдръпваше от опипващите я ръце, като се мъчеше да не обръща внимание на вулгарните им предположения за това, какво ще прави той с нея. Поотпусна се, когато поеха по пътеката през гората и селището остана зад тях.

Пътят се провираше между шубраците около дебелите стволове на дърветата и заобикаляше многобройни плитки речни басейни, посипани с черупки. Блис се поинтересува за тяхната употреба.

— Използвали са ги да събират дъждовна вода — обясни Хънтър. — Възхищавам се от изобретателността на индианците от племето калуса, които някога са обитавали тези острови, преди испанските господари да ги унищожат. Сега са останали съвсем малко. Целият остров е осеян с индиански погребални могили и останки от храмове, жилища и гробници на племената, които са избити. Виждал съм руини на индиански селища, простиращи се на не повече от четвърт миля по северния бряг на острова. Блис се заинтригува.

— Гробници? Разкопавал ли си някоя от тях?

— Не, и не възнамерявам. Нямам желание да безпокоя мъртвите души. Нека бъдещото поколение разкрие тайните им. Колкото до мен, стига ми да живея в мир сред живите.

Кожата на Блис лъщеше от пот, когато стигнаха къщата на Хънтър. Но вглеждайки се в имението на пирата, тя реши, че си е заслужавало ходенето. Приличаше на палат в сравнение с малките колиби на брега. Беше построена върху скалисто възвишение от обработени дъски, а не от груби иглолистни дръвчета, под короната на палмови дървета, които осигуряваха дебела сянка. Покритата веранда отклоняваше бриза от отворените прозорци. Друга постройка, вероятно кухнята, беше свързана с къщата чрез покрит коридор.

Хънтър задържа вратата отворена и Блис пристъпи вътре. Но спря, поколеба се, уплашеният й изпитателен поглед обходи стаята, обзаведена с такава луксозна мебелировка, каквато притежаваха някои от най–величествените домове в Ню Орлиънс. Творби на изкуството висяха на измазаните с гипс стени над скъпите полирани мебели и дебели тъкани килими. Нежни завеси леко се поклащаха от тропическия бриз и апетитна миризма от ястия се носеше из влажния въздух.

— Харесва ли ти? — попита Хънтър, сякаш имаше някакво значение дали Блис ще хареса неговия дом.

— Не… не мога да повярвам, че такъв дом съществува на този отдалечен остров, населен с пирати и главорези.

— Обичам да се чувствам комфортно — каза Хънтър, като наблюдаваше как Блис вдигна една ваза със златна украса и започна да я разглежда.

— За сметка на други хора — възрази тя и остави вазата на мястото й. — Колко кораба си ограбил, за да обзаведеш къщата си? Колко живота си погубил?

Хънтър извърна поглед, не обръщайки внимание на въпросите й. Думите й го смутиха повече, отколкото би допуснал. Корабите бяха твърде много. Погубените животи също бяха много, за да ги преброи. Щеше да бъде лъжец, ако й кажеше, че в началото не са били от значение. Но след толкова много кораби и толкова много животи, всеки би бил склонен да забрави броя им. Въпреки че обикновено се опитваше да не убива невинни хора, не беше направил нищо, за да спре Гаспърила и другите като него, извършващи хладнокръвни злодейства.

Екипажите на корабите, заловени лично от него, качваше на лодки по течението и ги пускаше, не ги убиваше просто за да се забавлява. Обичаше да си мисли, че малката добрина го разграничава от мъже като Гаспърила, но знаеше, че заблуждава единствено себе си. Не беше по–добър от своите другари, пиратите. В някои случаи се смяташе дори за по–лош заради това, че преди време е имал съвест. Различаваше доброто от злото и се беше научил да игнорира съвестта си.

— Не ме съди — каза той дрезгаво. — Ако погледнеш дълбоко в сърцето си, сигурен съм, че и ти ще намериш нещо, за което съжаляваш.

Блис трепна от пронизващия му поглед. Изпитваше дълбоко вътрешно безпокойство от това, че Хънтър умее да прониква в душата й, да чете мислите й. Сякаш той знаеше за нея неща, известни само на най–близките й. Кой беше този мъж?

— Никой не е идеален — призна си тя.

— За какво съжаляваш, Блис?

Тя отвори уста, понечи да каже нещо, но млъкна и сви устни. Силното желание да излее болката си пред този мъж беше толкова неудържимо, че бе готова да му разкаже за детето си, което никога не е държала в ръцете си.

Той й се усмихна загадъчно.

— Запази тайните си. Хайде. Ще ти покажа твоята стая.

Тъкмо се спускаха по дългия коридор, когато срещнаха красива чернокожа жена. Тя беше висока и слаба, с изразителни кафяви очи и големи устни. Ухили се до уши, когато видя Хънтър.

— Не ви очаквахме, капитане. Колко време ще останете този път? — Загадъчният й втренчен поглед заблестя от любопитство, когато се спря на Блис.

— Нуждая се от малко почивка, Клео — каза Хънтър, като постави благоприлично ръка около кръста на Блис. — Корпусът на кораба ми е за ремонт, а и мъжете ми от време на време трябва да бъдат с жените и децата си. — Извърна поглед към Блис. — Продължителността на престоя зависи от нея.

— От мен! Всичко, което искам е още утре да заминем.

— Много бързаш. Прекалено скоро за целите ми. — Той се обърна към Клео и каза: — Намери Кеъсар и Теймър. Желая да представя и на тримата новата ви Господарка.

Блис започна да се разярява. Господарка? Каква игра играеше Хънтър? Не беше направил нищо, с което да я нарани, но тя бе достатъчно проницателна да разбере, че иска нещо от нея.

Искам тялото ти. Искам душата ти. Искам сърцето ти.

Думите му висяха между тях като пелена отровен дим, затрудняващ дишането й. Сексуалните му намеци бяха твърде явни, за да бъдат изтълкувани погрешно. Беше я довел на острова си, за да я направи своя любовница. Нищо друго нямаше логика.

Клео ги остави. Хънтър отвори една врата и я въведе в слънчева стая, чиито два огромни прозорци гледаха към зеленчукова градина. Зад избуялата растителност Блис успя да види искрящото развълнувано море. Хънтър я наблюдаваше внимателно, докато оглеждаше приятната стая. Последва я, когато застана до прозореца и се загледа с копнеж към морето.

— Има пантери на острова. Не можеш да стигнеш далеч. — Беше толкова близо до нея, че тя усети дъха му върху врата си.

Мислите й ли четеше? Наистина си мислеше за бягство.

— Обърни се и ме погледни.

Тя бавно се извърна.

— Знаеш ли защо те доведох тук?

— Не съм глупава. Знам точно какво искаш.

— Обзалагам се, че не си разбрала — подигра й се той.

— Не искам да става така! — заяви тя и вдигна войнствено брадичка.

Той пристъпи по–близо. Тя отстъпи, но нямаше къде да избяга. Беше притисната между прозореца и Хънтър. Топлината на тялото му я обгърна. Изгаряше от копнеж да се отпусне в прегръдката му, да му се отдаде напълно. Лицето му беше толкова близко, че тя различи малките бръчици около здравото му око. Втренченият й поглед спря върху устните му. Те бяха леко разтворени, плътни и влажни. Устата й беше суха и тя леко се облиза.

— Да, ще го направиш. — Чувстваше диханието му. — Ще ме молиш за това.

Преди тя да успее да измисли остроумен отговор, устните му се притиснаха в нейните. Целувката му бе необуздана, но въпреки това странно нежна. Изящна, непонятно чувствена. Отдалечи се, преди тя да отвърне. Но Блис можеше да си представи как би продължила по начина, по който устните й трептяха и горяха.

Вдигна пръсти до устните си. Имаше странното усещане, че го е целувала преди това, което беше напълно абсурдно. После почувства как нова, по–различна топлина я обгърна. След като си пое рязко дъх, усети ръцете на Хънтър върху гърдите си. Той ги милваше, галеше зърната й, а сребристият му поглед изцяло я пронизваше и преценяваше реакцията й.

— Не прави това!

— Не ти ли харесва?

— Не!

— Може би предпочиташ целувките на Джералд Фолк.

Мисълта, че ръцете на Джералд я опипват по този начин, я накара да потрепери от отвращение.

— Може би — опита се да измами тя.

— Лъжкиня! Вярвам, че предпочиташ мен и начина, по който те карам да се чувстваш — заяви арогантно Хънтър.

— Не! Въобще не е това, което исках да кажа. Ти ме объркваш.

Така беше. Блис едва можеше да мисли, камо ли да говори. Чувствата, които Хънтър разпалваше в нея, ставаха непосилни. Само един–единствен мъж можеше да я накара да изгаря от страст по този начин и той беше мъртъв. Ако позволеше на пирата да направи това с тялото й, щеше да оскверни спомените за истинската си любов. Пренебрегвайки опасното си положение, тя го отблъсна и отстъпи в най–отдалечения ъгъл на стаята.

Хънтър знаеше, че постепенно предизвиква Блис, но както изглежда не можеше да спре. В мига, в който я докосваше, отдавна забравените спомени го връхлитаха. Преди седем години той разпалваше любовната й страст. Сега възнамеряваше да посвети безброй часове да я изследва, да я опитва, да я усеща. Трябваше да навакса седемте загубени години.

Спомняше си всяка очарователна подробност по тялото й. Онази малка интригуваща бенка под лявата й гърда, която обичаше да целува и гали с език. Тънкият й кръст. Дългите й стройни крака. Буйните й червеникави коси, розовата плът на най–тайнствените й места. Слабите задъхани стонове, когато докосваше с устни зърната й. Той изстена. Втвърди се като камък. Ако не спреше да фантазира, щеше да я хвърли върху леглото с пола, вдигната над главата. А това не беше начинът, който бе замислил.

След като я върне на Фолк и баща й, той искаше да си спомня, че тя го е желала, молила се е, изгаряла е от неудържима страст. А щом накрая й се разкрие, искаше да изпита същата болка, пронизваща го от деня на дуела, когато Блис избра Фолк вместо него.

Потискайки сексуалния си копнеж, Хънтър подигравателно се обърна към Блис.

— Както желаеш. Засега — добави решително.

Напрежението между тях беше нетърпимо. Блис едва сдържаше чувствата си. Не можеше да си представи какво й се случва. И как този пират възбуждаше усещания, за които си мислеше, че друг мъж, освен Гай де Йънг не можеше да предизвика.

Леко почукване на вратата разсея напрежението. Блис почти припадна от облекчение, когато Хънтър се извърна от нея, за да отвори.

— Влезте — каза той, като задържа вратата широко отворена. — Повиках ви, за да ви запозная с новата Господарка.

Клео влезе в стаята, последвана от огромен мъж, чиято кожа имаше същия черен блясък като на негърката. Последна пристъпи млада жена, съвсем скоро излязла от младежка възраст. Безупречната й кремава кожа и дългата й черна коса перфектно подчертаваха изразителните й бадемови очи. Тя носеше малайски саронг, който разкриваше малка част от излъчващата сладострастие фигура.

— Вече се срещна с Клео — каза Хънтър. — Огромният младеж зад нея е Кеъсар, нейният съпруг. Сам съм ги венчал.

— Роби ли са? — попита Блис.

— Срещнах ги на борда на един испански кораб, който превозваше роби и ги доведох тук. Те са свободни, но избраха да останат на остров Пайн и да работят за мен срещу надница. Клео е моята икономка и готвачка, а Кеъсар е надзирател. Не бих могъл да се справя без тях.

Блис извърна тюркоазените си сини очи към младата жена, която се взираше в Хънтър, сякаш искаше да го разкъса с поглед. Тя реши, че вече знае какво е тази жена за Хънтър и се зачуди как той ще обясни присъствието на мургавата красавица в дома си.

— Това е Теймър — обясни Хънтър. — Една от малкото индианки калуса останали на острова. Помага на Клео в неприятната и трудна домакинска работа — каза той, без да даде никакви други обяснения.

Тя не беше глупава. Знаеше точно какво място заема Теймър в домакинството.

— Блис е новата ви Господарка — каза Хънтър на присъстващите. — Изпълнявайте желанията й, сякаш са мои. Има ли някакви въпроси?

— Не, капитане — отвърна Кеъсар, отговаряйки и за себе си, и за жена си. Усмихна се широко на Блис, като разкри правилни бели зъби. — Не се тревожи, аз и Клео ще се грижим добре за малката Господарка. Съпруга ли ти е?

Хънтър се поколеба при въпроса, но за Блис не беше трудно да отговори.

— Не, разбира се. Аз съм негова пленничка. Не съм тук по собствено желание.

И Клео, и Кеъсар се престориха, че не са чули думите й.

— Това ли е всичко, капитане? — попита Клео.

— Да, сега можете да си вървите. Само исках да ви обясня, че Блис е моя гостенка и ще трябва да се отнасяте към нея като към такава.

Клео и Кеъсар излязоха от стаята с леки тихи стъпки. Теймър остана с очи, помрачени от злоба и приковани в Блис.

— И ти можеш да помогнеш, Теймър — весело продължи Хънтър. — Блис се нуждае от придружителка. Знам, че не си обучена за тази работа, но съм сигурен, че тя може да те научи на това, което трябва да знаеш.

— Придружителка? — повтори Теймър на завален английски. — Аз съм принцесата на племето калуса. Няма да прислужвам на никого. — Възмутена, тя се извърна и напусна величествено стаята.

— Теймър е малко надменна — каза Хънтър и се засмя тихо.

— Не ми трябва придружителка — грубо се възпротиви Блис. — Мога да се справя чудесно съвсем сама, благодаря.

— Ако се нуждаеш от помощ, отвори онази междинна врата ей там. Ще се радвам да ти услужа.

Блис извърна глава, забелязвайки за първи път вратата на срещуположната страна в помещението.

— Стаята ми се намира точно зад онази тънка стена — заяви самодоволно Хънтър. — Понякога намирам разположението за много удобно.

Блис си спомни как гърдите й се развълнуваха и сякаш запламтяха, когато ги докосна, и едва успя да сподави трепета си.

— Удобна за какво?

Хънтър се засмя гръмогласно.

— Сети се, де. — После закрачи към вратата и я затвори тихо след себе си.

Блис дълго гледа втренчено след него. Тя не се бе помръднала, когато Клео тихо почука и подаде глава.

— Клео е, Господарке. Кеъсар е тук с ведрото за вашата баня.

— Баня ли? О, влизайте — извика Блис, нетърпелива да се потопи в истинско корито за къпане, след като бе лишена от този лукс толкова дълго време.

Скоро ведрото бе поставено и напълнено с топла вода, а до него имаше сапун с аромат на жасмин и плътна хавлия. Клео сновеше наоколо.

— Има ли още нещо, което да желаете, Господарке?

— Не, благодаря, освен ако може да намерите нещо подходящо за обличане.

— Господарят вече ми нареди да ви намеря дрехи. Докато се къпете, аз ще ги извадя от скрина в килера. Забавлявайте се, Господарке.

Блис бързо се съблече, стъпи във ведрото и доволно въздъхна, когато се потопи във водата. Топлата вода прекрасно подейства на загорялата й кожа, докато насапунисваше косата си и я търкаше ожесточено. След като я изми и изплакна два пъти, тя насапуниса и обля тялото си, започна от лицето и продължи надолу до пръстите на краката си. После се излегна, затвори очи и се отпусна.

Дрезгав глас прекъсна мислите й.

— Защо си тук?

Тя не беше чула вратата да се отваря, но позна гласа. Отвори очи. Теймър. Блис извърна глава към вратата и видя екзотичната красавица да стои само на няколко стъпки встрани.

— Защо не попиташ Хънтър? Това не е мястото, където искам да бъда. Въобще нямах право на избор.

— Хънтър никога преди това не е водил тук жена.

Въпросът, който напираше на върха на езика й, трябваше да бъде зададен:

— Каква си на Хънтър?

— Аз му принадлежа — заяви Теймър самодоволно. — Предоставена съм на него от баща си, който беше последният велик вожд на племето калуса, останало на острова. Почти всички наши хора, освен онези, които живеят в малкото селище на северния бряг на острова, бяха избити от испанците, които нахлуха на територията ни преди много години. Татко вярваше в Хънтър. Преди да умре, той го помоли да ми намери подходящ съпруг сред нашите хора, когато стане време. Но аз не искам друг, освен него — разпалено рече тя.

Блис не попита, но й беше ясно, че Теймър и Хънтър бяха любовници.

— Хънтър ще те убие, когато му омръзнеш — каза Теймър с огромно задоволство. — И преди това е имал жени, но бързо губеше интерес към тях и после се връщаше при мен.

Блис чу шум до съседната врата и извърна поглед. Нямаше ли да я оставят на спокойствие, чудеше се тя, когато Хънтър влезе в стаята. Потопи се още по–дълбоко под водата, а той се засмя приглушено.

— Нима си променила мнението си да станеш придружителка на Блис, Теймър? — попита Хънтър. — Ако не е така, трябва веднага да напуснеш. Искам да разговарям с нея насаме. И затвори вратата.

— Не съм променила мнението си. — Теймър хвърли поглед през рамо, после изхвърча от стаята и затръшна вратата.

— Любовницата ти току–що ме нагости с истории за твоите подвизи — каза Блис подигравателно.

Хънтър се захили продължително и звънко.

— Още по–очарователна си, когато ревнуваш. Теймър си въобразява, че е влюбена в мен, но нито сега, нито преди е била моя любовница. Чувствам я повече като сестра.

— Сестра, хмм — измърмори Блис. По–скоро вярваше на Теймър, отколкото на Хънтър. Не че това беше важно. Не възнамеряваше да има нещо общо с безсърдечния пират, който не отричаше отвратителните си престъпления в открито море. — Какво правиш тук? Няма ли да ме оставите на мира?

— Това е моят дом и ще ходя, където си пожелая. Върнах се, за да ти кажа, че няма да мога да вечерям с теб. Моите пирати ме поканиха на празненството в селището и мисля, че не е уместно да идваш. Пиршествата им обикновено са изпълнени с кавги.

— Върви, където искаш — сви рамене Блис. — Това не ме засяга. Ще вземеш ли Теймър? — Самодоволната усмивка на Хънтър я накара да си прехапе езика.

— Не, Теймър никога не посещава празненствата в селището. Твърде е добра, за да бъде опетнена от буйните ми пирати.

— А ти не се ли смяташ за грабител? — подигра се Блис, въпреки че не бе напълно убедена.

Хънтър я изгледа загадъчно.

— Предполагах, че ще го кажеш. — Той взе хавлията и я разгъна. — Излез от ведрото. Докато съм тук, мога да те обслужа вместо придружителка.

— Не, благодаря.

След минута, която се стори цяла вечност за Блис, той остави хавлията.

— Да бъде твоята воля… засега. Но не очаквай това да продължи. — После се извърна и излезе с широка крачка.

 

 

Блис вечеря сама в стаята си. Непоносимата жега неусетно намаля със залязващото слънце, оставяйки след себе си тиха звездна вечер, с освежителния полъх на бриза и морското ухание. Нощните звуци изпълваха свежия въздух, вятърът довя музиката и високите гласове от буйното празненство.

Блис нямаше представа какво става долу на брега, и не искаше да знае. Въпреки това, тя се приближи до прозореца, омаяна от почти магическото въздействие на танцуващите сенки под пъстрата лунна светлина. Изблици на смях и викове, долитаха от няколко двойки, залисани в любовна игра зад храстите близо до къщата. Дали един от тези смеещи се мъже не беше Хънтър, чудеше се тя влудена.

Само блещукащите звезди на нощното небе надзъртаха в стаята й, когато накрая Блис облече една от нощниците, донесени от Клео, качи се на леглото и издърпа около него мрежата против комари. Леглото се оказа толкова удобно, колкото изглеждаше, и тя мигновено заспа.

Спеше дълбоко, когато Хънтър се върна в къщата. Беше пил твърде много ром и главата му се въртеше. Едва откри стаята си и бавно се съблече. С мъка издърпа мрежата против насекоми, после се строполи върху матрака. И когато се вторачи във вратата, си спомни, че оттатък спеше жена.

Неговата жена.

Изстена. Стомахът му се преобърна и той се опита да потисне възбудата, тормозеща го от момента, в който Блис завладя мислите му. За негов ужас сънят му бягаше. Повечето нощи бяха безсънни, а сънищата — изпълнени с ужасни образи на затворнически килии и убийци. През годините се бе научил да живее, без да спи нормално. Беше по–лесно, отколкото да преживява едни и същи кошмарни сънища нощ след нощ. И причината за тези кошмари лежеше точно зад онази врата.

Хънтър бавно се надигна, за да не раздразни замаяната си глава, пребори се с мрежата против комари, издърпа я и с усилие се изправи. Клатушкайки се, прекоси стаята до вратата и натисна дръжката. Вратата се отвори безшумно и Хънтър пристъпи вътре. Леглото беше обляно от лунната светлина. Зад тънкия воал лежеше жена, чието тяло някога познаваше толкова интимно, колкото собственото си. Жената се беше омъжила по любов, заклела се бе във вечна обич и вярност, после бе разбила живота му заради друг.

Очертанията на стройното й тяло в леглото го привличаха като нощна пеперуда към пламък. Той пристъпи с леки тихи стъпки и издърпа завесата. Тя лежеше по гръб, едната й ръка бе вдигната над лъскавата й коса като на невинно дете. Взря се в равномерното движение на гърдите й и в чувствените очертания на розовите зърна под тънката материя на нощницата. Бученето в главата му нарасна. Трябваше да положи усилия, за да не протегне ръка и да не я докосне. Скоро, помисли си той решително, скоро ще я имам в леглото си.

 

 

Блис нямаше представа какво я разбуди, но изведнъж усети, че не е сама. Отвори бавно очи и се разяри, когато видя Хънтър да се навежда над нея. Беше гол. Тя бе твърде зашеметена, за да проговори. Гърлото й се сви конвулсивно, когато неуспешно се опита да преодолее вълната, надигнала се от гърдите й.

Обляното му от лунната светлина силно тяло представляваше перфектно съчетание от мускули и стегната плът. Тя леко се усмихна, сякаш времето се върна назад. Представи си мъжа, когото обичаше повече от собствения си живот. Прошепна името му, без да осъзнае грешката си.

— Гай… О, Гай…

Хънтър замръзна.

— Какво каза?

Блис ококори очи и разклати глава, разумът й се избистри, когато се надигна на лакти и се вторачи в него. Вече бе пробудена и ясно осъзнаваше кой беше той и какво представляваше.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да ти предложа приятна нощ. — Езикът му плетеше думите.

— Ти си пиян! Какво искаш?

— Теб. — Пружината на леглото изскърца, когато той се строполи върху матрака.

Тя го отблъсна, но тялото му не помръдна.

— Махай се.

Не получи отговор.

— Няма да ти се дам толкова лесно.

Отново не получи отговор.

— Проклятие! Върви намери Теймър, ако си търсиш някоя за леглото.

Този път Хънтър издаде гърлени звуци и Блис разбра, че е заспал. Тя се опита да се измъкне, но нощницата й остана затисната под него. Когато направи нов опит да я издърпа, той рязко се извърна и прехвърли единия си крак и ръка над нея, та й стана невъзможно. Блис нямаше към кого да се обърне за помощ и лежа притисната под него до сутринта, като се молеше той да не се събуди. Преди да го отхвърли, щеше да изчака, докато се увери, че е заспал дълбоко, но скоро и тя се унесе.

 

 

Хънтър изстена и се опита да отвори окото си. В устата му горчеше, а по главата сякаш го удряха стотици чукове. И му беше горещо. Струйки пот се бяха събрали там, където нещо меко и топло го притискаше. Той бързо разбра, че беше и болезнено възбуден. Някой под дясната му ръка се помести и той неволно изстена. Тиха женска въздишка изведнъж го събуди. В чие легло е, чудеше се той замаян. Коя жена го бе задоволила с тялото си миналата нощ? Сладката червенокоска, която докара на острова? Леко повехналата, но дяволски сексапилна брюнетка, която често го посещаваше, когато имаше нужда от жена? Малката блондинка с големите меки гърди? Аха, блондинката, реши той, като леко се надигна, за да я погледне отново.

Ярка слънчева светлина заливаше стаята, и той отново замижа. Когато намери сили да погледне деня, зашеметен от изненада, разпозна до себе си Блис. Тя продължаваше да спи дълбоко, а той се чудеше защо не може да си спомни какво се бе случило тази нощ. Дори не се сещаше как се бе озовал в леглото й. Беше ли я насилил? Надяваше се, че не е. Това не беше начинът, който бе желал. Искаше и двамата да се събудят и да изпитат всеки миг от страстта на отдаването си. После забеляза превръзката за окото, захвърлена върху възглавницата, където се бе строполил, и изстена от ужас — ако Блис се беше събудила и го бе видяла без нея, можеше да го разпознае.

Той се надигна бавно, да не наруши съня й, сложи си превръзката и на пръсти излезе от стаята. После надяна бричовете и ботушите и тръгна към близкия бряг за сутрешното си плуване. Но колкото и дълбоко да се гмуркаше в пенливите вълни, не успя да прогони спомена за гърдите на Блис, която лежеше отпусната върху ръката му. Или как сладко въздъхна тя, когато я погали.

Блис се събуди малко след като Хънтър напусна стаята. Изненада се, че не е усетила кога се е измъкнал от леглото. Тя стана, изтри се от главата до пръстите на краката, изми зъбите си с мокро парче плат и облече преметнатата на стола рокля с жълта бродерия от димитено платно, която Клео беше оставила. После напусна стаята, за да разгледа къщата и двора. Искаше да разучи разположението на имението, за да е готова за всичко. Всеки ден като пленничка на Хънтър означаваше за нея още един ден далеч от сина й.

— Мога ли да ви помогна, Господарке? — попита Клео, когато видя Блис да излиза на верандата. — Капитанът каза да го почакате. Той желае да закусва с вас. Подредила съм масата на верандата. Сутрините тук са прохладни и приятни, за разлика от следобедната жега.

— Само ще разгледам наоколо, докато той се върне — каза Блис и слезе от верандата.

— Не се отдалечавайте. Лесно можете да се загубите в джунглата.

Блис ограничи сутрешното си проучване в рамките на двора. Обиколи кочините и курниците, градината, която беше видяла през прозореца, няколкото навеса, складовете, бараката за инструменти и една малка къщичка, построена в имението, немного отдалечена от голямата къща. Предположи, че тук живеят Клео и Кеъсар. Точно когато зави зад ъгъла на къщата, срещна Хънтър да се прибира от брега.

— Добре ли спа? — попита той с неочаквано добро настроение, като се има предвид пиянската вечер.

Блис го изгледа втренчено.

— Доста добре предвид някои обстоятелства.

Той се захили самонадеяно, но не каза нищо за промъкването си в леглото й.

— Готова ли си за закуска? Умирам от глад. Радвам се, че ме почака. — Той я хвана за ръката и я поведе по стъпалата към верандата. Издърпа и задържа стола й, докато тя се настани на масата.

Блис се чудеше защо е толкова мил. Лоши мисли ли имаше, затова ли я държеше в плен? Може би беше подходящ момент да поднови темата за освобождаването си. Тя изчака Клео да остави подноса с пресни плодове на масата и след като си пое дълбоко дъх, попита:

— Днес ли тръгваме? Реши ли се да ме освободиш? Предпочитам да ме заведеш в Мобийл, ако не ти представлява трудност.

Вилицата на Хънтър застина във въздуха.

— Какво те кара да мислиш, че възнамерявам да те водя някъде? Ние току–що пристигнахме.

— Държиш се толкова мило. Помислих, че си променил чувствата си към мен.

Прониза я с поглед, от който тръпки полазиха по цялото й тяло.

— Добър съм само когато постигам своите цели. Намирам любенето далеч по–приятно, ако между партньорите в леглото няма враждебност. Възнамерявам да бъда добър с теб, Блис. Много добър — наблегна той. — И наистина ще изпиташ удоволствие. По–силна наслада от тази, която си изпитвала с някой друг мъж.

Не каза само, че очаква от любенето им тя да забременее. Щеше да я върне на Фолк и баща й. Но не и докато не наедрее с неговото дете.

Далечен глас в главата му нашепваше, че се надява да не забременее много скоро. Искаше да се позабавлява с нея в леглото.