Кони Мейсън
Пиратът (19)

18.

На следващия ден Фолк разярен нахълта в склада. Монти вървеше по петите му и изглеждаше недоволен колкото него. Фолк се запъти към Гай и злостно го срита в ребрата.

Гай простена, когато чу силното изпукване и усети пронизващата го болка. Разбра, че оня е счупил най–малко едно, а вероятно и две ребра с ботуша си. Но болката не беше толкова силна, колкото облекчението му. През цялата нощ той се терзаеше от ужас, страхуваше се, че планът на Фолк да отвлече Блис и Брайън ще да успее. Като видя, че се връща без тях, възторжено се зарадва въпреки мъченията, които знаеше, че трябва да понесе заради това.

— Тя си е отишла! — бушуваше Фолк. — Претърсихме къщата, след като всичко загасна, и намерихме леглата на семейството празни. Чакахме навън да се върне Блис, но тя не се появи. Останахме, докато се разбра, че няма да се прибере.

— Радвам се — измърмори Клод, благодарен, че Блис и Брайън бяха с Лафит. — Не можех да понеса мисълта, че ще оскърбя отново дъщеря си.

Фолк се извърна към него, лицето му бе изкривено от дива ярост.

— Ти си виновен! Трябваше насила да накараш Блис и момчето да те придружат дотук. Вместо това позволи да се измъкне под носа ни. Как, по дяволите, ще накарам Хънтър да се съгласи да подпише самопризнанието без някаква подбуда? Ще изтърпи всички мъчения, за да държи в безопасност Блис и сина й. Ти си само един ревлив старец, който не може да контролира дъщеря си.

— Сега сигурно ще освободиш Хънтър — предположи Клод.

— Да го освободя! Да не си полудял? Би ме убил, без да се поколебае за секунда. — Очите му блестяха от ярост. — Или Хънтър ще подпише самопризнанието, или ще приключи с живота си на въжето тук, в моя склад.

И вбесено изгледа Гай.

— Кое да бъде? — попита той, гласът му заплашително се повиши. — Ще подпишеш или да започвам побоя с камшика?

— Върви по дяволите! — просъска Гай. — Никога няма да подпиша проклетото нещо.

— Окачете го на въжето, момчета — нареди Фолк.

— Сега ще проговори, господин Фолк — изсумтя Монти и със Скуинт пъргаво се засуетиха. Вдигнаха Гай на крака и окачиха вързаните му китки на куката, като го извърнаха с лице към стената. После Монти се усмихна и се протегна към камшика за езда, потупвайки го върху дланта си със злокобно отекващ звук.

Клод пристъпи напред и с последни усилия се опита да ги спре, но се провали.

— Мъжът доста страда. Вече се убедихте, че като го измъчвате, няма да го накарате да промени решението си.

— Не е страдал достатъчно — изръмжа Фолк. — Той потопи корабите ми, открадна товарите ми и ме извади от сделките. Все още не мога да разбера защо нападаше и ограбваше моите кораби, когато другите минаваха невредими по същите места.

— Нима? — попита неразбираемо Клод.

Гай слушаше всичко това, почти изпаднал в несвяст от болка. Ръцете му бяха безжизнени, гърбът му гореше и непрестанни бодежи пронизваха гърдите му. Но умът му остана достатъчно бистър, за да разбере всичко и да го смаят думите на Гренвил. Сякаш наистина Клод се опитваше да спаси живота му, странно поведение за човек, който преди не желаеше нищо друго, освен да го изрита далеч от дъщеря си.

— Готови сме — обади се Монти, размахвайки камшика напред–назад в застоялия въздух.

Фолк изпрати заплашителен поглед към Клод.

— Ще се погрижа за теб по–късно. Давай, Монти — нареди той и обърна гръб на Гай, като злобно се усмихна.

Гай си пое дълбоко въздух, питащ се колко време може да издържи на новия побой с камшика, без да изпадне в безсъзнание. Зъбите му заскърцаха, юмруците му се присвиха, очите му плътно се затвориха, когато първият удар изсвистя във въздуха и се стовари върху гърба му. Той прехапа долната си устна, за да не изкрещи. Следващият удар изтръгна стон от него и после изпадна в несвяст.

Болката…

Тялото му туптеше от пронизващата го агония, беше нито жив, нито напълно мъртъв. После побоят спря и благословена тъмнина го погълна.

 

 

Нощната тъмнина се бе спуснала, когато „Каролина“ се приближи към мястото за акостиране зад вълнолома. Джийн Лафит беше на кормилото и управляваше кораба. Блис стоеше на носа с Брайън и развълнувано наблюдаваше маневрата. Бе спорила с Лафит, искаше да го придружи до склада на Фолк, но той твърдо отказа, настоявайки да остане с Брайън в безопасност на борда. Блис не знаеше как ще понесе чакането, но за доброто на сина си осъзнаваше, че трябва да го послуша.

Когато корабът спря на пристана, Лафит застана до нея. Вече нямаше вид на конте. Въоръжен до зъби със саби и пистолети, изглеждаше смъртоносно опасен.

— Ще отида с двама от моите мъже — каза Лафит. — Ако се появим повече, градската стража ще ни надуши и ще тръгне по дирите ни. Губернаторът забрани на баратарианци да идват в града. За нещастие много кръв бе пролята по време на боевете с хората, които превозваха товари с лодки по Мисисипи и Кейнтъкс. За грабежите и палежите бяха набедени моите хора, независимо дали са отговорни за това, и гражданите на Ню Орлиънс помолиха губернатора да не ги пуска в града.

Той изсумтя от отвращение.

— Гражданите купуват нашите стоки, а продължават да вдигат шум и ни смятат за хора извън закона. С Пиър сме все още добре приемани и мило посрещани в някои от богатите домове, но не можем да влезем в града, без да се вдигне врява. Така че е най–добре да осъществим нощното си посещение възможно по–тихо.

— Бих искала да дойда с вас — въздъхна Блис. — Толкова се тревожа за Гай. Татко ми каза, че наемниците на Фолк са го били жестоко.

— Не се страхувайте, мадам, скоро вашият съпруг ще бъде при нас. Ако не е в добро състояние, лично ще накажа Фолк.

Блис гледаше с надежда и очакване как двамата верни и силни пирати се присъединиха към Лафит и се спуснаха по подвижното мостче. Минути по–късно те стигнаха до дигата и потънаха в тъмнината. Складът на Фолк бе построен от другата страна и Блис знаеше, че няма да им отнеме много време да го открият. И за още по–кратко време пиратите щяха да освободят Гай от тримата мъже, които го държаха затворен.

— Мамо, мислиш ли, че господин Лафит ще спаси татко? — попита Брайън, след като мъжете се изгубиха в нощта.

— Сигурна съм — отговори Блис, опитвайки се да остане спокойна заради сина си.

— Надявам се татко да е добре.

— Сигурна съм, че е така, любов моя.

— Защо този човек иска да стори зло на баща ми? — зачуди се Брайън.

— Има много лоши хора на този свят — отвърна Блис, като не можа да измисли по–добро обяснение. — Нека си мислим само за хубави неща. Татко скоро ще се върне при нас.

Блис искаше да предпази сина си от всичките беди, които можеха да го сполетят и си помисли, че най–добре ще е да го изпрати в каютата, докато всичко приключи и Гай бъде в безопасност. Тя забеляза Добс, младият корабен прислужник на Лафит, и го извика.

Той се забърза към нея.

— Какво мога да направя за вас, мадам?

— Моля те, заведи Брайън долу. Намери нещо интересно, което да го задържи там.

— Ъхъ, мадам — съгласи се Добс, хвана ръката му и го отведе въпреки протестите на детето.

Веднага след като момчето се скри от погледа й, Блис прикова очи в брега, тревожни бръчки се врязаха върху гладкото й чело. Лафит и пиратите му трябва вече да са стигнали склада и тя на глас се замоли да имат късмет.

 

 

Гай се върна в съзнание, но остана безмълвен, без да издава никакви звуци. Бяха го откачили от куката и сега лежеше на пода. Отвори здравото си око. Беше нощ. Разбра това, защото зад огромните прозорци бе непрогледна тъмнина, а в светлината от свещта се виждаха фигурите на мъжете, седнали на пода с гърбове, опрени на купчината сандъци.

Той видя Монти, Скуинт и Клод, но не забеляза Фолк. Извърна леко глава, усети костите на врата и раменете му да припукват и приглуши стона, когато болката го прониза. Чувстваше ръцете си като късове сурово месо, прикрепени за раменете. Лежеше безмълвно отпуснат и събираше сили, ясно осъзнаващ, че побоят отново ще започне, когато се върне Фолк.

Времето минаваше бавно. С полузатворено око Гай наблюдаваше тримата мъже и чакаше някой да се размърда. Изненада се, когато забеляза Клод предпазливо да се надига и да се приближава към него. Гай чакаше със затаен дъх, очакваше Монти или Скуинт също да се намесят и беше благодарен, когато не го направиха.

— Спят — прошепна Клод и клекна до него. И когато замахна с нож пред лицето му, Гай се уплаши, че това беше последният ден от живота му на тази земя. Той изпусна дълбока въздишка, след като Клод тихо преряза въжетата около китките му.

Кръв се стичаше от ръцете му. Болката беше непоносима, но Гай стисна зъби и сви пръсти, докато тя намалее.

— Защо правиш това? — дрезгаво прошепна Гай.

— Заради дъщеря си. Да изкупя вината си за всичките душевни страдания, които й причиних — отвърна Клод. — Така ще можете с Блис да отгледате сина си.

От изненада Гай възкликна.

— Разбрал си?

— Явно Фолк не те е разпознал, Гай де Йънг, но аз успях — призна му Клод. — О, не веднага. Чак когато превръзката се смъкна от окото ти те познах.

Гай онемя. После се разгневи.

— Мога ли да ти вярвам? Нима изведнъж започна да съжаляваш за това, което направи преди седем години? — попита той язвително. — Разбрах, че трудно може да ти се има доверие. Толкова силно искаше смъртта ми, че нае човек да ме убие. Защо изведнъж промени отношението си?

— Не съм наемал аз този убиец — заяви Клод. — Ако зависеше от мен, щях да анулирам брака ви веднага след като се роди детето и да забравя за всичко това. Фолк искаше ти да умреш, така че Блис да е свободна и да привлече някак вниманието й.

— Но ти взе и изпрати сина ни надалеч — изсъска Гай.

— Да, виновен съм за това и дълбоко съжалявам, че нараних и Блис, и момчето. Срещнах се с Брайън. Той е прекрасно дете въпреки трудностите, които е изтърпял през детството си. Знае какво съм му причинил и се надявам един ден да ми прости.

Гай внимателно се надигна, сви пръстите на ръцете си, окуражи се, когато разбра, че може да ги движи.

— Развързан си. Можеш ли да вървиш?

— Мисля, че да. Имаш ли оръжие?

— Не, само този нож, който използвах да те освободя.

— Дай ми го. Може да ми потрябва.

— Не можеш да излезеш сам оттук. Слушай — прошепна Клод и се наведе по–близо. — Имаме един план. Идва помощ.

Гай го изгледа учудено.

— Помощ? За какво говориш? Кой ще рискува живота си заради мен? Помогни ми да стана. Фолк може да се върне всеки момент.

— Моля те, Гай, изслушай ме поне веднъж.

— Няма време. Само ми обещай, че ще пазиш Блис и Брайън от Фолк, ако аз не мога да го правя.

— Имаш думата ми — отвърна Клод — но няма да е нужно… Приближаващи стъпки прекъснаха думите му. И двамата се извърнаха в посока към кабинета на Фолк.

— Проклятие! — изсъска Гай, като отново легна на пода и постави ръцете си зад гърба, сякаш все още бяха вързани. — Фолк е. Бързо. Върни се на мястото си.

— Какво правиш там, Клод? — изрева Джералд, когато разгневен нахълта в стаята и ги видя.

— Само исках да видя дали все още е жив — отвърна Клод и се отдръпна.

— Какво… какво става? — попита Монти и замига, за да се разсъни.

— Мисля, че ви казах да стоите будни — изръмжа Фолк. — Не ви плащам да спите.

Изгледа Гай.

— Създава ли проблеми?

— Не, той дори не може да мръдне. Не сме спали дълго, повярвайте ни. Искате ли отново да го наложим с камшика?

Фолк не отговори. Приближи Гай и го ритна.

— Събуждай се, Хънтър. Да започва ли Скуинт пак с камшика? Или вече си съгласен да ни сътрудничиш?

Хънтър се надигна, опря гръб на стената, като впи поглед в него.

— Покажи на какво си способен, Фолк. Няма да подпиша проклетото нещо.

Опасенията на Гай нараснаха, когато той се наведе по–близо и се вторачи в лицето му. Знаеше, че превръзката му не беше на мястото си. Дълго време Фолк не каза нищо. После Гай забеляза как присвива очи след моментния шок и разбра, че накрая е разкрил тайната му. Вдигна яростно ръка напред и Гай се отдръпна, като си помисли, че ще го удари. Но Фолк имаше други намерения. С леко дръпване той скъса превръзката и я метна настрани.

— Боже Господи! Това си ти! — изкрещя ужасен. — Трябваше да си мъртъв. Как, по дяволите, избяга от убиеца? Кой е погребан в твоя гроб?

— Човекът, когото изпрати да ме убие — отвърна Гай и се усмихна въпреки острата болка, която му причини това. — Добър край, какво ще кажеш?

— Ще ми достави огромно удоволствие този път да те вкарам в гроба, където ти е мястото — процеди Фолк, извади пистолет от джоба си и го насочи към сърцето на Гай. — Кажи си молитвата, Гай де Йънг. Ти си труден тип за убиване.

Две неща се случиха едновременно. Куршумът изсвистя във въздуха, когато Гай изби оръжието от ръката на Фолк и трима въоръжени мъже нахлуха в склада.

— Къде си, приятелю? — извика един глас, който Гай мигновено разпозна.

— Лафит! — изкрещя. Значи това е било, това се опитваше да му каже Клод.

Зашеметен от неочакваното нахлуване на Лафит и твърдо решен да приключи с Гай, Фолк сграбчи дръжката на сабята си и я измъкна от ножницата, привързана с ремък около кръста му. Гай едва успя да отклони първата му атака, наведе се встрани и острието на нападателя се заби в земята, след като мина на косъм от главата му. И чак тогава Гай вдигна ръка и размаха малкия нож, който му беше дал Клод. Оръжието му беше слабо в сравнение с дългата сабя на Фолк, но нямаше друго в ръцете си.

Фолк вдигна сабята и се втурна в нова атака. Гай отскочи, замахна с ножа и извика от болка, когато наранените му ребра изпукаха от рязкото движение.

— Как, по дяволите, си се отвързал? — изсъска Фолк. — Неее, не ми казвай. Това е дело на Клод, нали? Щом приключа с теб, ще се погрижа за него.

Гай беше твърде напрегнат, за да му отговори. Не бе единственият, който се бореше за живота си. С периферното си зрение видя Скуинт и Монти да скачат на крака, за да се защитят от Лафит и хората му. С последни усилия те отбиваха ударите в отчаяна битка. След минути двамата бяха посечени и лежаха на пода сред огромна локва кръв.

— Идвам, приятелю, дръж се — извика Лафит и се впусна да защити Гай.

— Не, стой настрани! — отвърна той, като отскочи назад, за да отбие следващия удар. — Твърде дълго съм чакал този момент. Фолк е мой.

— Внимавай, приятелю — предупреди го Лафит. — Изглеждаш сякаш си излязъл от ада. Дръж — извика и подхвърли собствената си вярна сабя на Гай. — Използвай я.

Гай сръчно улови сабята, после се извърна да отклони удара отгоре. Острата болка, причинена от рязкото движение, сгърчи чертите на лицето му, но той стисна зъби и се концентрира върху следващото движение на Фолк. Знаеше, че си търси смъртта, като се сражава с Джералд в това състояние, но си помисли, че ако някой друг убие Фолк, няма да е същото.

И можеше със сигурност да каже, че отчаянието на Фолк расте. Движенията му станаха по–неточни, изражението му издаваше невъздържана омраза. И изглеждаше уплашен.

Гай усети как отмалява, но не можеше да се откаже. Беше изтощен и ранен и прималял от глад, но знаеше, че някъде вътре в себе си ще намери сили да убие заклетия си враг. Бе чакал седем години този ден, и сега отмъщението беше негово. Тази мисъл го преизпълни със сила, така както нищо друго не би могло.

Здравото око на Гай проследи неточния замах на сабята на Фолк, изчака момента, когато противникът му ще се наведе в защита толкова, че да може да нанесе смъртоносния си удар. Възможността изведнъж се появи, когато Фолк се приведе и колебливо насочи сабята си за смъртоносен удар към корема на Гай.

— Умри, еднооко чудовище! — изкрещя и се хвърли в атака.

Отскочи, после се хвърли напред, а острието на Фолк премина на косъм от главата му. Докато Джералд все още нанасяше своя удар, Гай вдигна сабята си встрани и нагоре, и я заби под лявото рамо на Фолк, точно над сърцето. Той се беше прицелил в сърцето му, но устремът на противника напред наведе тялото му повече от това, което Гай бе предвидил и той не улучи целта си. Сабята на Фолк изтрака на пода, той сграбчи рамото си и залитна назад.

— Сам ли ще го довършиш, приятелю — попита Лафит отегчено — или аз да го направя?

Гай се вторачи във Фолк. Той се бе свлякъл на колене с наведена глава, кръв се стичаше на пода между пръстите му. Изведнъж смъртта на врага му вече не изглеждаше важна. Всичко, което искаше в този момент, бе да намери Блис и Брайън, да ги заведе вкъщи и да прекара остатъка от живота си със семейството си. Откакто се беше отказал от пиратството, не бе отнемал човешки живот, нито беше направил нещо друго, от което децата му да се срамуват. А сега, след дълги години търпеливо очаквана мъст — в игра на котка и мишка с корабите на Фолк, той не можеше да убие хладнокръвно този мъж и да се надява Блис и Брайън да го уважават.

— Приключих с убиването, Джийн — отпаднало каза Гай. — Смъртта на Фолк вече не е чест за мен. Сега съм свободен. Погледни го. Той е съкрушен мъж. Дори може да умре от раните си.

— Сигурен ли си? — попита Лафит. — Със съвсем малко усилие ще довърша нещастния му живот.

— Сигурен съм. Благодаря ти, че дойде да ме спасиш. Дори да бях убил Фолк, Монти и Скуинт нямаше да ме оставят жив. Пристигна точно навреме. Как разбра къде да ме намериш?

Изведнъж Клод се измъкна иззад сандъците, откъдето наблюдаваше битката от безопасна позиция:

— С Блис отидохме на Лондонското тържище и намерихме Лафит — обясни той. — Нямаше към кого друг да се обърнем.

— Това е дело на Блис? — възкликна Гай. — За това, което й причиних, не мислех, че ще иска дори да ме погледне.

— Блис никога не е спирала да те обича, Гай де Йънг — каза Клод. — Радвам се, че отново се събрахте. Искам дъщеря ми да бъде щастлива и ако ти си мъжът, когото тя желае, този път няма да попреча. Толкова много лъжи, толкова мъка изстрада Блис, а е тъй млада.

— Хайде да се махаме оттук — обади се Лафит. — Съпругата ти ни чака на моя кораб. Вероятно вече гризе ноктите си от нетърпение, затова трябва да побързаме. — Той обгърна Гай. — Нека ти помогна, приятелю. Не изглеждаш много добре.

— Да ти кажа истината, Джийн, чувствам се така, сякаш съм излязъл от ада. — Битката с Фолк го беше изтощила. Цялото му тяло гореше от болка и дори се сети, че бе загубил превръзката над окото си чак когато Джийн му я подаде.

— Да тръгваме — каза Лафит. Той прикрепяше отмалелия Гай, докато напуснат полесражението.

 

 

Все още жив, Фолк вдигна глава. Очите му блестяха от ярост, докато наблюдаваше мъжете да се отдалечават и го оставят да умре. Но нямаше да умира, зарече се той. Раната му беше сериозна, но не фатална. Надигна се, олюля се, после се окопити. Всичките му клетви започваха и завършваха с Гай де Йънг и този път възнамеряваше да върне врага си в гроба, където му беше мястото.

В този момент Фолк желаеше смъртта на Де Йънг много повече от Блис или парите й и сега нищо друго нямаше да го задоволи. Този път беше дяволски уверен, че пиратът си е намерил майстора. Но първо трябваше да се погрижи за раната си, за да не умре от загуба на кръв. Съблече с усилие фрака и ризата, направи подложка от ризата и я притисна върху раната над сърцето си. После облече фрака и го закопча. Прилепналата дреха придържаше здраво компреса върху раната. Доволен от свършената работа, откри сабята си на пода и олюлявайки се, излезе навън от склада.

 

 

Блис крачеше по палубата, взираше се във вечерния мрак, за да зърне Лафит и съпруга си, не преставаше да се моли Гай да е жив. Безпокойството я разяждаше толкова силно, минутите минаваха ужасно бавно, превърнаха се в половин час, после в час. Изведнъж нададе вик и сърцето й почти спря, когато видя и след това различи петте тъмни фигури да излизат от мрака и да приближават кораба.

Мигновено тя разпозна Гай. Той се бе отпуснал на рамото на Лафит, докато пристъпваха бавно. С вълнение наблюдаваше как Лафит внимателно помогна на Гай да седне на един сандък, докато другите, с изключение на баща й, който остана назад, се изкачиха на кораба. Блис изтича до подвижното мостче, за да изчака пристигналите мъже да се качат, кръвта забуча в ушите й, сърцето й биеше диво.

Двамата пирати, които придружиха Лафит на брега, първи стигнаха до палубата. Той ги следваше отблизо и Блис щеше да се спусне по подвижното мостче, ако не беше я уловил за ръката.

— Само няколко думи, мадам — каза Лафит. — Вашият баща е с Хънтър или Гай, или както вие желаете. Няма опасност той да умре, но се нуждае от лекарски грижи. Може би ще е уместно да се върнете с мен на Баратария и да позволите на моя хирург да го прегледа. Изборът е ваш. Не исках да се качва на борда, докато не разбера вашето желание.

Блис сподави спазъма, надигнал се към гърлото й.

— Лошо ли е ранен?

Лафит сви рамене.

— Гърбът му се нуждае от внимание. Фолк го е нашарил с камшика.

— Още ли има? — мъчеше да отгатне Блис, да прочете в очите му.

— Най–вероятно едно или две счупени ребра. И не се плашете от подутините около очите и скулите му. Този път там няма нищо, което трябва да се лекува.

— Не знам как да ви благодаря — насълзено промълви Блис. — Какво стана с Джералд Фолк? Той…

— Все още беше жив, когато го оставихме в склада. Щях да го довърша, но твоят мъж не ми позволи да го убия. Когато си тръгнахме, раната от Фолк кървеше доста обилно. Не знам откъде Хънтър намери сили, но го изпълни великолепно.

— Бих искала да се върна вкъщи, господин Лафит — заяви Блис. — Манди има значителни познания да лекува и след като Гай няма сериозни рани, повече няма защо да ви безпокоим.

— Както желаете. Нуждаете ли се от моята помощ?

— Ще изпратя татко за кон. Домът ни не е далеч оттук. Дори можем да се приберем пеша, ако е необходимо. Сега ще сляза при Гай. Бихте ли изпратили Брайън при нас? Ще го чакаме на дигата.

— Добс ще го доведе — отвърна Лафит. — Довиждане, мадам. Ако се видим пак, надявам се да е при по–приятен повод.

Той целуна ръката й и се запъти към каютата си. Блис спря в края на подвижното мостче и се вторачи в Гай. Той я видя и бавно се надигна, сякаш движението му причиняваше силна болка. После започна да се изкачва към нея. Клод като че ли искаше да го последва, но Гай му каза нещо, той се извърна и тръгна надолу по улица „Маркет“. Да доведе кон, предположи Блис.

Сърцето на Блис преливаше от радост, когато всяка стъпка я приближаваше към Гай. Той очевидно събираше сили и неговите следващи крачки вече ставаха по–уверени, докато се изкачваше по подвижното мостче. Срещнаха се в средата и изведнъж тя се хвърли в прегръдките на Гай, като плачеше и се смееше едновременно.

— Добре ли си? — попита, сълзи се стичаха по бузите й.

— Вече да — отвърна хрипкаво Гай. — Съжалявам, Блис. Можеш ли някога да ми простиш? Постъпих като ревнив глупак и не ти повярвах. Щях да се върна и да ти го кажа по–скоро, но станах невнимателен и позволих мъжете на Фолк да ме заловят.

— Не ми обяснявай, Гай, не е нужно. Знам, че ме обичаш толкова, колкото и аз теб.

— Умна жена си, Блис де Йънг. Да вземем сина си и да се прибираме вкъщи.

Той отново я прегърна толкова силно, сякаш не искаше да я пусне. Блис му отвърна, твърде отмаляла от вълнение, за да промълви още нещо. През напиращите сълзи тя случайно хвърли поглед над рамото на Гай и видя една фигура да се отделя от тъмнината и да тръгва към тях. В началото си помисли, че баща й е намерил транспорт и идва да им го съобщи. Блис отклони поглед за миг, докато се освободи от прегръдката на Гай.

— Мисля, че татко се връща — каза тя, и отново хвърли поглед към приближаващата фигура.

— И аз виждам Брайън в края на мостчето с Добс.

Внезапно се разнесе пронизителният вик на Лафит. Той стоеше на палубата и наблюдаваше тяхната среща.

— Приятелю, внимавай!

Поглеждайки отново над рамото на Гай, Блис видя Джералд Фолк да се изкачва тежко по подвижното мостче и да замахва със сабята. Разумът я напусна и Блис реагира спонтанно.

Секунда преди острието на Фолк да се забие в уязвимия гръб на Гай, Блис силно блъсна съпруга си встрани. Той се строполи тежко, изстена от болка и се претърколи надолу по подвижното мостче, като повлече със себе си Фолк. Неочакваният тласък отклони вдигнатата за удар сабя напред и надолу. Всичко се бе случило толкова бързо, че тя нямаше време да помръдне. Острието се вряза в бедрото й. Тя изпищя и политна назад, право в ръцете на Джийн Лафит, който се бе спуснал надолу, когато забеляза опасността.

Блис не остана дълго в ръцете му. Той я предаде на един от моряците, последвал го по подвижното мостче и насочи вниманието си към Фолк, който се изправяше на крака и се взираше надолу, за да открие Гай.

Устните на Фолк се извиха злобно, когато Лафит извика предизвикателно към него.

— Няма да съм толкова снизходителен както добрия ми приятел. Защитавай се!

Блис наблюдаваше разигралата се драма през пелена от болка и отказваше да повярва на очите си, когато морякът я изправи на крака. Коленете й трепереха. Тя усети лепкава кръв да се стича по бедрото й и главата й се замая, но с последни усилия се опитваше да не припадне, докато се увери, че Гай е в безопасност. Не се тревожеше за Лафит, той можеше да се погрижи сам за себе си. Всичките й страхове бяха за Гай, който продължаваше да лежи като мъртъв на ръба на подвижното мостче. Цялата й злоба се изля върху Фолк — мъжът, който превърна последните й седем години в ад. Надяваше се Господ да й прости, но искаше Джералд Фолк да умре.

Погледът й бе замъглен, но тя стискаше моряка като спасително въже, събираше сили, упорстваше да не припадне. Издръжливостта й беше наградена, когато видя Лафит да вдига сабя и да я забива в сърцето на Фолк. Фолк политна встрани, после се преметна през парапета на подвижното мостче и потъна в реката.

Това беше последното нещо, което си спомняше Блис.