Кони Мейсън
Пиратът (11)

10.

Блис искаше да се втурне към плантацията веднага след като пристигнаха в Ню Орлиънс. Джералд нае карета и поеха заедно. Беше на тръни през краткото пътуване и все още се надяваше, че ще срещне сина си. Тя продължаваше да таи огромна ярост към баща си, но не очакваше с нетърпение мига, в който ще се изправят един срещу друг.

Джералд Фолк се цупи през целия път до имението, несъмнено разярен от отказа на Блис да се омъжи за него. Очевидно той смяташе, че бракът им трябва да бъде неговото възнаграждение за откупа, който бе платил. Блис не разбираше нещата по този начин. Тя никога нямаше да прости за заговорите му с баща й, превърнало живота й в истински ад.

Когато плантацията се появи пред погледа им, Фолк прекъсна неловкото мълчание:

— Направих всичко, което ме помоли, Блис — високо изрече той. — На мен дължиш спасението си, независимо дали ще намерим момчето при баща ти. Нашата сватба ще се състои. И то скоро. Банката ме притиска. Отчаяно се нуждая от парите.

— Не ти дължа нищо, Джералд — спокойно отговори Блис. — Ти и баща ми сте отговорни за смъртта на Гай. И досега щяхме да сме щастливо семейство и да отглеждаме сина си, ако не беше вашата намеса. — Дори след толкова години тя страдаше при мисълта за Гай. — Намери си друга наследница и ме остави на мира.

— Твоят баща и аз имахме споразумение. Позволих му да инвестира и разделяхме печалбите в замяна на ръката ти. Чаках дълго. Няма друга жена, която желая. Ако искаш, го наречи фикс идея, наречи го инат. Няма да имам друга жена. Твърде дълго се занимавах с любовници, сега искам съпруга.

— Какво се случи с всичките тези печалби? — попита Блис. — Татко твърди, че сте на прага на фалита.

— Нашите печалби бяха солидни, докато пиратите не си набелязаха моите кораби и не започнаха да ги ограбват. — Той поклати глава. — Не мога да разбера защо точно тях нападаха и потопяваха, а другите минаваха невредими. Сега кредиторите ни преследват и огромните ни печалби се стопиха. Баща ти и аз загубихме всичко. Търпелив човек съм. Преди не съм те насилвал да се омъжиш, защото знаех, че не го желаеш.

— И защото не можеше да се добереш до парите от наследството ми, докато не стана на двайсет и пет — напомни му Блис.

— Досега не съм се нуждаел от парите ти — изсъска Фолк. — Ти си на двайсет и пет. Дяволски добре знаех какво искам през всичките тези години.

Блис не отговори, защото той спря каретата пред къщата и слезе да й подаде ръка. Вместо да му позволи да я докосне, тя скочи сама и бързо закрачи нагоре по стъпалата. Вратата отвори Манди, възрастната робиня, която винаги е била като нейна втора майка, сълзи изпълниха очите й, когато видя Блис на прага.

— О, скъпа, всички толкова се тревожихме за теб! — изплака Манди и притисна Блис до пълните си гърди. — Татко ти беше полудял от безпокойство, докато търсеше парите за искания откуп.

— Добре съм — каза Блис и внимателно се отскубна от прегръдката на старата си бавачка. — Синът ми тук ли е?

Манди смутено погледна Блис.

— Наистина ли си добре, скъпа? Няма никакво момче тук. Знаеш, че синът ти умря преди шест години.

— Той не е тук! — Блис усети как тези думи смазват сърцето й. Толкова се беше надявала… Но сега знаеше, че синът й е изчезнал завинаги. Потисна спазъма, надигащ се към гърлото й и изрече: — Не, Манди, моят син не е мъртъв. Той е жив. Татко го е взел при раждането и ми каза, че се е родил мъртъв. — Нейният глас се повиши предизвикателно: — С тях ли беше? Знаеше ли какво е направил татко?

— Господарке, Господарке, Господарке — напяваше Манди. — Знаеш, че не бях тук, скъпа. Господин Джералд ме изпрати да помогна на един болен роб, когато започнаха родилните ти мъки. Старата дойка Адел присъстваше на раждането. Господин Клод й платил веднага след това и я отпратил. Каза ми, че тя е виновна, за да се роди бебето мъртво.

— Излъгал е, Манди, всички ме излъгаха. Къде е баща ми?

— В кабинета си.

— Нека първо аз отида при него — каза Фолк, като я отмести встрани.

— Не! Аз трябва да го направя сама.

Въпреки това Фолк я последва до кабинета на Клод. Той беше зад нея, когато тя се втурна в стаята, без да почука. Клод вдигна поглед от документите, които четеше съсредоточено, и скочи.

— Дъще! Благодаря на Господа, че си в безопасност. — Той заобиколи бюрото и се опита да я прегърне, но Блис го отблъсна. — Какво те накара да избягаш така неочаквано? Къде отиваше? Бракът с Джералд ли толкова те изплаши, че избяга?

— Тя знае — произнесе равно Фолк. — Беше тръгнала да го търси.

Клод побледня от страх.

— Искаш да кажеш…

— Точно така, татко. Знам за сина си. Прочетох писмото от Инос Холмс. През всичките тези години… — изплака тя. — Как можа да излъжеш, че синът ми е мъртъв?

— Винаги съм искал най–доброто за теб, Блис — излъга той. — Беше много млада да се обвързваш с дете. Никой извън плантацията не знаеше за твоя таен брак с Гай де Йънг. Никой дори не разбра, че си била бременна. Казах на другите, че си отишла във Вирджиния да посетиш роднини. Не исках нищо да опетни твоето име. Ти трябваше да станеш съпруга на Джералд Фолк. Исках обществото в Ню Орлиънс да те приема добре. Сигурно можеш да разбереш загрижеността на един баща за репутацията на дъщеря му.

— И какво направи, татко? Бях пленничка на пирати. Вече нямам репутация, която да пазиш.

— Никой не знае за нещастното ти отвличане от пиратите. Джералд и аз казахме на всичките ни приятели, че сватбата се е провалила, защото си много болна. Сега си вкъщи и чудесно си се възстановила. Ти и Джералд ще посещавате всички светски събития през сезона. Когато ви видят заедно, ще спрат ужасните клюки, които се носят за теб.

— Трябва да те разочаровам, татко, но не възнамерявам да се появявам никъде с Джералд. Нито пък да живея вкъщи. Повече не завися от вас. Ще почна да взимам месечната си издръжка и ще живея доста добре и без вас. Ти взе най–скъпоценното нещо от мен и никога няма да ти простя. — Тя се извърна. — Качвам се за нещата си. После ще отида до банката и ще се погрижа за издръжката. Ще напусна веднага след като си наема собствено жилище.

Зяпнал, Клод се взираше след нея, когато тя се запъти към вратата. После той изля яда си върху Фолк.

— Прекара седмици с нея. Не можа ли да й повлияеш? Какво ще стане с нас сега?

— Не се тревожи — отвърна Фолк с лицемерно самохвалство. — В момента Блис е ядосана, но ще си промени решението. Имам идея, която ще я накара да погледне на нещата през нашите очи.

Изричайки тези думи, той забърза след Блис. Достигна я в края на стълбището.

— Махай се, Джералд — изкрещя тя.

— Само ме изслушай.

— Не ме интересува какво ще кажеш.

— Какво мислиш, че ще се случи, когато обществеността в Ню Орлиънс научи за твоето… ъъъ… пребиваване при пиратите.

— Не ме е грижа какво ще си помисли обществеността. — Това не беше напълно вярно, обаче Блис не искаше да си признае пред Джералд. Тя желаеше да живее сред хора, които я уважават, но въпреки всичко нямаше да се омъжи за Джералд. — Освен това баща ми каза, че никой не знае за моето… изпитание.

— Вярно е. Но положението може да се промени. — Тя усети заплашителна нотка в гласа му, но знаеше, че това е последният му отчаян шанс.

— Заплашваш ли ме, Джералд?

— Ако искаш, така го наречи. Помисли си известно време. Върви и се премести в града. Но не очаквай от мен да приема поражението лесно. Ако не склониш на брака ни до две седмици, ще направя позора ти обществено достояние. Името ти ще се носи из всички злобни клюки.

Блис се взря в него с отвращение. Тя знаеше, че той щеше да изпълни заплахите си, но в този момент не я интересуваше. Ако можеше да даде на баща си и Джералд парите си, щеше да го направи. За нещастие трябваше да се омъжи, за да получи по–голяма сума от месечната си издръжка.

— Прави каквото искаш — каза тя уморено. — Само ме остави сама. Искам да свърша някои неща.

— Много добре. Но аз ще се върна. Имаш две седмици да решиш дали искаш да станеш обект на злобни клюки, или съпруга на уважаван търговец.

Блис не каза нищо, докато Фолк слизаше по стъпалата, но ако погледите можеха да убиват, той щеше да е мъртъв.

 

 

Срещата на Блис с банкера за уреждане на месечната й издръжка мина гладко. След като подписа няколко документа, тя получи огромна сума — не само за месеца, но и за предишните четири, през които отсъства след двадесет и петия си рожден ден. После започна да си търси къща. Въпреки че обичаше много плантацията, възнамеряваше да се изнесе от дома на баща си колкото е възможно по–бързо.

Два дни по–късно Блис подписа договор за наем за една модерна къща на улица „Сейнт Питър“. Кварталът беше добър и къщата се славеше с красивите градини и спираловидни стълби към жилищните помещения на втория етаж. От балкона на спалнята, ограден с художествено изработени перила от ковано желязо, се откриваше чудесна гледка към градините, а другият балкон, отпред на фасадата, гледаше към улицата. Особено доволна беше от каменната ограда на двора.

Щом излезе на балкона към улицата, единственото неприятно нещо, което смути Блис, бе това, че се виждат железните порти на Галабосо, където Гай беше умрял от загадъчна смърт. Но къщата задоволяваше нуждите й чудесно и тя се нанесе на следващия ден. Баща й не възрази, когато взе Манди. Назначи две възрастни жени за домашна прислужничка и готвачка и беше доволна, когато свободните негърки пристигнаха на следващия ден да поемат задълженията си. Щяха да помагат през деня, като пристигат рано сутрин и се връщат при семействата си след вечеря.

Скоро след като се премести, Блис започна да се среща с приятелките си от девическия пансион, който посещаваше до шестнадесетгодишна възраст. Повечето бяха омъжени и въпреки че се радваха да я видят след пълното й възстановяване от продължителното боледуване, Блис скоро разбра, че няма общи интереси с тях. Когато поканите започнаха да пристигат, тя изпращаше извинителни откази на повечето, а се появяваше за кратко само при тези, за които смяташе, че не може да откаже.

На едно такова събиране, следобеден музикален прием, Блис неволно подслуша разговора на двете домакини за някакъв новопристигнал в Ню Орлиънс.

— Той е зашеметяващ, скъпа моя — повери старата жена, която имаше две неомъжени дъщери.

— По–важното, Есмералда, той е богат, колкото Мидас.

— По–богат, Фани — ликуваше Есмералда. — Той е английски виконт по думите на всички. И толкова добра партия. Носи се слух, че е вдовец. Виждала ли си го?

— Не, но Аманда го е виждала и задълго изпадна в поетично бленуване. Печален и загадъчен, както го описа. Казвам ти, ще бъде сензацията на сезона, когато избере жената с най–голям късмет.

— Е, скъпа, аз го видях и напълно съм съгласна с Аманда. Въпреки че изглежда доста опасен за наивните ни дъщери, това няма да спре опитите да привлекат вниманието му. Ще бъде интересно да разберем кой ще спечели.

Фани сниши глас.

— Той е толкова тайнствен, толкова неповторим. — Тя леко потрепери. — Чудя се какво ли се е случило с неговото…

Колкото и упорито да напрягаше слуха си, Блис не можа да разбере какво правеше този мъж толкова загадъчен и необикновен. Или кое от неговите възхитителни качества караха Фани да потръпва в такъв възторг. После тя видя Джералд да влиза в салона, извърна се и бързо се отдалечи. Отнемаше й значителни усилия да го отбягва, след като се появяваше на обществени места в Ню Орлиънс. Краят на двете седмици, през които й обеща да мълчи, наближаваше и той щеше да вдигне врява, когато отново му откажеше да се оженят. Зачуди се дали наистина щеше да разпространи слуха и мигновено осъзна, че беше напълно способен да изпълни своята заплаха, за да опетни името й.

Блис бързо си тръгна от музикалния прием, догонвана от тъжната мелодия, която извика вълна след вълна нежелани спомени…

Хънтър.

Сети се за целувките му. Докосна устните си и усети трепета на оживелия отново блян. Припомни си напрегнатото му тяло и гладката кожа, изпъната от силните мускули. Собствената си кожа, изгаряща при допира на пръстите му, езика му, проникващ в устата й.

Дали му липсваше, колкото той на нея? Дали изобщо му липсваше? По време на престоя й на острова, Хънтър неотклонно отказваше да я освободи. Като че ли изчакваше нещо да се случи, сякаш имаше план, който трябваше да изпълни, преди да се реши да я пусне.

Блис осъзна, че наетата карета продължава да чака пред входа и направи знак на кочияша да тръгне. Тя не обърна внимание на нищо наоколо, вглъбена в сравнението между Хънтър и Гай, мъжа, когото никога нямаше да забрави. Видимо съществуваше слаба прилика, но не и в ръста и цвета на кожата.

Но въпреки явните разлики между двамата мъже чувството, че отдавна познава Хънтър не я напускаше. Интонацията на гласа му. Начинът, по който накланяше глава встрани, докато говореше. Целувките му… О, Господи! След всичките тези години наистина ли копнееше за Гай толкова силно, че да намира прилики между двама мъже, които бяха различни като нощта и деня?

Нишките на обърканите й мисли се прекъснаха, когато каретата спря пред къщата. Тя слезе, плати на кочияша и се прибра. Тишината я обгърна. Готвачката и домашната прислужничка си бяха отишли, а Манди вероятно си беше легнала. Тишината в празния дом болезнено отекна сред безпределната празнина в сърцето й.

 

 

Когато Хънтър пристигна на музикалния прием, забеляза Блис да се измъква към изхода. Хрумна му да я последва, но после промени намерението си. Все още не е дошло време да разкрие самоличността си пред нея, поразмисли той. Искаше да се наложи в обществото на Ню Орлиънс, преди да се изправи пред Блис. Не беше взел още решение да върне ли сина й. Всичко зависеше от това, дали тя ще се събере с Джералд Фолк. А колкото до близките му планове, той бе доволен да живее ден за ден.

След като пристигна в града, Хънтър нае елегантна къща на улица „Тълос“, недалеч от резиденцията на губернатора.

Пред жителите на Ню Орлиънс той се представи за виконт Гай Хънтър. Преди години пиратът върна истинския виконт Хънтър в Англия, като съвсем законно, в съда, откупи титлата му. Доскоро Хънтър никога не си бе помислял, че ще му се наложи да използва това звание. Каква ирония само — той щеше да любезничи със същите хора, които презираха ниското обществено положение на личността Гай де Йънг.

Тъй като Гай де Йънг никога не се бе появявал в средите на висшето общество, Хънтър знаеше, че никой няма да го разпознае. Освен това Де Йънг беше официално мъртъв. Първата изява на виконт Гай Хънтър беше депозирането на огромно богатство в банката. Току–що се беше настанил в елегантната си градска къща, когато поканите започнаха да прииждат.

Гай беше забравил колко бързо се разнасят слуховете из града. Вероятно още не бе напуснал банката, когато мълвата за пристигането му и за размера на богатството му тръгна от уста на уста. Би се отнесъл с презрение към преценките на общественото мнение, ако не беше синът му. Гай бе твърдо решен Брайън никога да не страда, заради миналото на своя баща или скандал да опетни името му.

Съзнанието му беше погълнато от мисли за Блис, докато си пробиваше път с усмивка и се включваше бегло в скучните светски разговори по време на музикалния прием. Всички жени там бледнееха пред Блис. Превзето усмихващите се госпожици, които се опитваха да привлекат вниманието му, бяха отегчителни и безинтересни и с нищо не будеха възхищение, освен с безчувствеността на красотата си. Безсмислените им разговори ги правеха непоносимо скучни.

Единствената, притежаваща силата да го покори, беше Блис — жената, за която се беше оженил преди седем години и никога нямаше да забрави. В самото начало възнамеряваше прелъстяването на Блис да е наказание, но всички мисли за отмъщение рухнаха в мига, в който преоткри силата на чистия екстаз от прегръдките й. Хънтър искаше да вкара семето си в нея, да я унижи пред обществото и семейството й. Мислеше си, че това ще е съответното наказание за агонията, която му бе причинила. Какъв глупак е бил!

Но как можеше да знае, че отново ще попадне под чара на Блис след всичко, което преживя, и че силните чувства между двамата не са напълно угаснали? Гай не се бе надявал в този живот да я срещне пак, още по–малко да изпита трепета на любовта към тази жена. Срещата му с нея на остров Каптива беше сътресение. И още по–голям шок изпита, когато разбра, че все още е омъжена за Гай де Йънг.

От години Гай смяташе Блис отговорна за страданията, които понесе, но накрая разкри, че тя е била невинна жертва на Фолк и баща си. Сега знаеше, че е страдала колкото него. Тя бе загубила детето си, а той своята самоличност и мечтите си за прекрасно бъдеще с Блис.

 

 

На сутринта след музикалния прием, в момента, в който Блис надигна глава от възглавницата, разбра, че животът й ще се промени. Нямаше основателна причина, само предчувствие някъде дълбоко в нея. Усети го в мига, в който отвори очи. Тогава нещо в стомаха й се преобърна и тя скочи от леглото, за да открие нощното гърне. Намери го бързо и моментално избълва в него всичката храна от стомаха си. Слаба и разтреперана, изплакна устата си и отново се отпусна върху леглото, докато стаята престане да се върти.

Бременна!

Нямаше друго обяснение. И преди беше повръщала сутрин. Като се замисли, установи, че цикълът й не бе идвал от два месеца. Трябва да е забременяла от Хънтър през онази нощ в Куба. Тя обви корема си с ръце и изпита искрена радост от откритието, което я връхлетя. Страстно желаеше това бебе. Но фактът, че детето й щеше да попадне в света на позора и трябваше да живее в безчестие, угаси радостта и изпълни очите й със сълзи.

Вече беше скъсала с баща си и от него не можеше да очаква помощ. Твърдо бе решена да запази детето на Хънтър. Това дете щеше да бъде нейно, тя ще го обича, ще го задържи само за себе си и винаги ще го пази. Никой нямаше да успее да й го вземе. Но как можеше сама да се справи с всичко това, без да бъде осъдена и презряна от обществото? Предопределено ли й е да отглежда детето си в тайна и в срам?

Решението, до което стигна, беше просто, без значение колко отчаяно му се противеше. Тя трябваше да се омъжи. Трябваше да се омъжи час по–скоро.

* * *

На следващия ден Джералд Фолк застана пред прага на къщата й. Домашната прислужница го въведе в уютна трапезария, където Блис пиеше силен чай и обмисляше бъдещето си.

— Добро утро — весело каза Джералд, като се настани без покана. — Двете седмици минаха. Определи ли датата на сватбата ни? Пред фалит съм, няма да отстъпя и да приема ново неразумно отлагане на срока.

— Седни, Джералд — покани го Блис, с нотка на сарказъм в гласа си.

— Вече съм седнал — отвърна той, очевидно не забелязващ хладната й ирония, докато си наливаше чай. — Тук съм, за да обсъдим уговорката за сватбата ни. Разбира се, ще бъде голямо събитие. Събитието на сезона.

Блис знаеше, че този момент ще настъпи и го очакваше със страх. Не можеше да мисли за нищо друго след откритието, че е бременна. Беше обмислила всички варианти, разумни и неразумни, и беше стигнала до трудното решение.

Тя изгледа косо Джералд, видя очакването му и реши да постави проблема си открито. Все пак въпреки взетото решение сърцето и умът й напълно отхвърляха заключението. Но имаше ли друг изход? А това, на което щеше да се подложи, като приеме предложението за брак, беше необходимо, за да защити бъдещото си дете.

Като изпъна слабите си рамене, Блис се опита да игнорира презрението на Джералд и каза:

— Бременна съм.

Чашата се изплъзна от ръката на Фолк и горещият чай се изля в скута му. Той скочи на крака, като преобърна стола при рязкото си движение и възкликна:

— Ти си… какво?

— Бременна — самодоволно заяви Блис.

— Не може да бъде!

— Е, но съм.

Той избълва цял куп ругатни.

— Как се осмели да ни опозориш? Каква жена си? Вече даде живот на едно копеле.

Кръвта се отдръпна от лицето на Блис и повече от всичко й се прииска да зашлеви физиономията на Джералд с глупавата му усмивка.

— Детето на Гай нито сега, нито преди е било копеле — бавно произнесе тя, после погали корема си. — Честно си признавам, че детето, което нося, е от пират, но толкова ревностно го желая, колкото и първото си дете. Седни, Джералд. Искам да ти направя едно предложение, което няма да можеш да откажеш.

Той сковано седна. Лицето му бе почервеняло, а очите му бяха налети с кръв.

— Винаги съм знаел, че си…

— Кажи го, и никога няма да се докоснеш до парите ми — предупреди го Блис.

— Понеже сега ще ми ги поднесеш на сребърен поднос — подигра й се Джералд. — Дай ми кредит и ще забравя за копелето на пирата. — Той изтупа ръкавите си, сякаш ги почистваше от нещо отвратително.

— Аз пък си помислих, че ще приемеш всичките ми пари — отвърна Блис. — Няма да ти предложа любов. Предлагам ти сделка. Ти ще ми дадеш името си в замяна на парите от наследството ми. Разбира се, ще приема да се омъжа само срещу името ти. Не искам детето ми да се роди копеле. Ние никога няма да живеем заедно. Възнамерявам да поддържаме отделни жилища, да живея сама в тази къща с детето си. Можеш да си имаш любовница, разбира се, след като няма да има брачни взаимоотношения между нас — продължи тя рязко. — Ще се нуждая от достатъчно средства да поддържам този начин на живот в града. След като се споразумеем за сумата, която искам, ще си свободен да използваш наследството ми по начин, който смяташ за необходим.

Очите на Фолк се присвиха, докато обмисляше примамливото предложение на Блис.

— Ще ми дадеш парите си в замяна на името ми?

— Ако си съгласен с условията ми.

Джералд грейна в злобна усмивка.

— Май се нуждаеш от мен.

— Само от името ти. Това е честна сделка. Твоето име срещу моето наследство.

Той се засмя гръмогласно.

— Изненадваш ме, скъпа. Не знаех, че можеш да бъдеш такава пресметлива кучка.

Блис вирна предизвикателно брадичка.

— Трябва да защитавам детето си. Ако бях по–предпазлива с първото, днес щеше да е при мен. Това, което се случи с него, никога няма да се повтори. Наивното малко момиченце го няма вече. Ще се боря със зъби и нокти за това дете.

— Откъде да знам, че твоето забременяване ще те подтикне към съгласие да се омъжиш за мен и че след толкова дълго очакване тази чудесна сделка, която ще ми достави такова удовлетворение, ще приключи. Но и сега желанието да те имам, ме измъчва. Е, щом парите от наследството ти все пак ще бъдат мои, не виждам как мога да откажа примамливото ти предложение. Ти и детето ще имате името ми. Определи датата, скъпа. — Той изпитателно се втренчи в корема й. — По–добре да е скоро.

— В събота, след две седмици — каза Блис, чувствайки се така, сякаш светът около нея изведнъж се сгромолясва.

От години тя се бореше срещу този брак с Джералд Фолк. Макар да знаеше, че Гай никога няма да се върне на този свят, Блис не можа да приеме смъртта му. Като че ли през всичките тези години тя го чакаше… Но след две седмици щеше да остави миналото в мир и да живее за себе си и за своята рожба — детето на Хънтър. Тя беше загубила бебето на Гай и беше решена да защитава това на Хънтър на всяка цена.

Фолк се готвеше да си тръгне.

— Ще уредя договора и ще предупредя банката за нашия брак, така че да подготвят документите за прехвърлянето на парите от наследството ти.

— Докато се занимаваш с това — каза Блис, — виж дали ще можеш да подготвиш споразуменията с моите искания. Донеси документите за месечната ми издръжка и аз ще ги попълня, когато реша колко ще ми трябват, за да живея добре.

Макар очите на Фолк да бяха помрачени от едва сдържан гняв, Блис се успокои, когато той не оспори предложението й.

— За да запазим приличието пред хората, най–добре ще е да се появяваме заедно през тези две седмици — продължи Блис. — На партита, балове, музикални приеми, навсякъде, за да убедим обществеността, че сме заедно. Не искам да задават въпроси за бащата на детето ми.

— Предполагам, че ще успея да съм на разположение — прие Фолк. — Надявам се да постъпиш разумно и да се уединиш, преди хората да се досетят за състоянието ти.

— Бебето ще се появи два месеца по–рано. Нищо необичайно. За щастие положението ми лесно може да се скрие още няколко седмици.

— Наистина, за щастие — присмя й се Фолк.

— Получих покана за бала тази вечер в имението на Дю Бойс — каза Блис, без да обръща внимание на подигравателния му тон. Тя го мразеше за всичко, което причини на нея, на Гай и тяхното дете, и се чудеше как ще издържи компанията му през следващите две седмици. — Балът довечера ще е идеалното място да съобщим за нашата сватба.

— Ще дойда да те взема в девет — хладно каза Фолк. — Минах през ада, за да се добера до твоите пари и точно сега няма да се откажа. Надявам се, че ще успея да убедя кредиторите да изчакат още две седмици. Заплашват ме, че ще вземат дома ми и корабите.

Блис не си направи труда да го изпрати. Тя желаеше да има друго разрешение на проблема й. Мисълта, че ще стане съпруга на Джералд й причиняваше физическо страдание. Толкова силно, че изведнъж почувства гняв да се надига към гърлото й. Затисна с ръка устата си и бързо изскочи от стаята.

Манди я откри в спалнята как повръщаше оскъдната си закуска — присвита над нощното гърне. Старата жена съчувствено измърмори нещо и я накара да си легне. После отстъпи една крачка, постави ръце на заоблените си хълбоци и се вторачи в нея с помръкнал и разбиращ поглед.

— Бременна си, нали, скъпа?

— О, Манди, все още не исках да ти казвам.

Манди я потупа успокоително по ръката.

— Не си виновна, скъпа. Нямаш причина да се чувстваш гузна. Онзи пират те е насилил, нямала си друг избор. Надявам се да го хванат и да го окачат на бесилото — разгорещено заяви тя.

Блис заплака, без да прикрива сълзите си. Мисълта, че това може да стане, само засилваше мъката й. Бащата на нейното дете беше жив, твърде жизнерадостен, за да умре млад от позорна смърт. Но съществуваше ли друго справедливо решение за човек, който живее извън закона?