Питър Дейвид
Проход между световете (27)

Епилог

Женитбата на комодор Хосе Тайлър и предишния Майстор-строител на Калигар Екма беше узаконена от капитан Джеймз Т. Кърк, докато „Ентърпрайс“ пътуваше към Вега.

След битката, която води за оцеляването си на Калигар, Джеймз Кърк имаше съмнения относно стабилността на собствената си психика и състоянието на разума си. Намираше го за ирония, но не го сподели никога с никого.

Правителството на Теларит подаде официална жалба във Федерацията и обяви война на Калигар. Тази декларация продължи десет години. През това време не се случи нищо и Теларит обяви служебна победа, тъй като калигарианците не бяха достатъчно смели да се покажат и да се бият. Шондар Доркин беше поставен в гробницата на героите на Теларит и в негова чест един ден беше обявен за официален празник.

Съветът за междугалактически проучвания към Федерацията старателно изслуша всички членове от контактната група и направи препоръки за осъществяване на друг контакт с Калигар при следващото отваряне на прохода. Но когато това време дойде, голяма част от силите на Федерацията бяха ангажирани във войната с клингъните и ромуланите и тя не изпрати изследователска група. Проходът се отвори и затвори, без никой да премине през него.

Андорианецът Так написа музика за Калигар и спечели наградата „Занкар-Боулс“.

Доктор Ричард Дейстрьом, като използва елементи, отговарящи на мислите, и ги включи в предишния си проект М-5, от който се беше отказал, разработи програма, с която можеха да се създават образи със способността да мислят по подобие на човека. Проектът беше наречен „Завръщането на Дейстрьом“ и той стана основа за развитието на холотехнологията.

Макро, който беше зашеметен от ръчния фазер на Тайлър, се съвзе и веднага беше уведомен, че е новият Майстор-строител. Беше му казано, че причината да носи тази високо уважавана титла е, че сестра му е заминала завинаги, а синът му е мъртъв.

Като научи това, Макро започна да плаче.

И не спря до последния си ден.