Питър Дейвид
Проход между световете (21)

Глава двадесет и първа

— И така, става ясно — каза Спок, — че тя явно иска да осуети намерението на Световния Разум.

Скот не участваше в разговора, но чу язвителната забележка на доктор Маккой. Инженерът беше зает с разглеждане на данни, които беше забелязал по-рано, но вниманието му беше отклонено от препирнята между Так и Доркин в дъното на совалката.

Според индикатора на лифта, сега те тежаха двеста паунда повече, отколкото когато се качиха в совалка на „Ентърпрайс“. В това нямаше разумно обяснение, още повече че бяха разтоварили багажа си и дори трябваше да тежат по-малко…

Изведнъж Скот разбра какво не беше наред:

— Мистър Спок! — извика той.

Кърк точно изричаше думите:

— Ето какво искам да направите…

Но Спок не можа да се концентрира, защото Скоти викаше високо:

— Някой трябва да се е закачил към совалката. Не сме чисти!

Спок набързо смля съобщението, обърна се към Кърк и каза:

— Капитане, мисля, че имаме проблем.

И в този миг една метална пръчка удари по предния люк.

Здравото предно стъкло се напука във формата на паякообразна мрежа. Спок успя да зърне лицето на Макро отгоре. Явно калигарианецът беше на покрива на совалката. После железният прът удари по люка още веднъж. Стъклото се пръсна и парчетата влетяха вътре като топлийки.

Скоти отчаяно насочи совалката стремително надолу и Макро като че ли започна да се подхлъзва. Но се задържа с ръка в рамката на счупения люк, провеси крака и ритна инженера в лицето. На Скоти му се зави свят и се захлупи по лице върху системите за управление.

Спок започна да управлява совалката с апаратурата пред себе си, но Макро беше изпълнил рамката на счупения люк с цялото си тяло и стоеше пред Спок, като ръмжеше. Замахна с пръта към Вулкан.

Без да го поглежда, Спок хвана ръката му в китката.

— Шондар Доркин! — извика той. Ръката му леко трепереше, но успяваше да удържи силния калигарианец. — Ако нямате нищо против…

Доркин освободи колана на седалката си и с ръмжене се устреми напред. Дейстрьом се сви безпомощно, а Так гледаше с интерес скока на теларита.

Доркин изпрати един яростен удар в брадичката на Макро, сякаш искаше да откъсне главата от тялото му, а в това време Спок освободи ръката на калигарианеца, за да може да се концентрира върху управлението. Докато поддържаше курса на совалката с лявата си ръка, с дясната започна да настройва радиовръзката. В същото време хвърли един поглед към Скот, за да види колко е наранен.

Чу се кратък рев. Спок се обърна, видя Макро, който беше сграбчил теларита за гърлото и се канеше да го удари по главата с железния прът. Но Так беше скочил на крака и се хвърли върху двамата точно в момента, в който совалката направи друг внезапен наклон. Андорианецът загуби контрол и като повлече Макро и Доркин, се стовари върху Спок. Вулкан беше почти неподвижно прикован под тежестта на трите тела. Той загуби контрола върху уредите и совалката се устреми към повърхността.

Спок се опита да отстрани Макро, но безуспешно. Теларитът псуваше най-гнусно, андорианецът злобно съскаше, а Макро крещеше с пълно гърло, като почти заглушаваше Шондар Доркин.

Ръцете и краката им се бяха преплели и Так изведнъж видя близо до себе си железния прът. Той беше насочен точно към лицето му и андорианецът видя заостреният му край да проблясва. Това не беше убегнало и на Макро, който замахна към лицето на Так.

Но бързата реакция на андорианеца го спаси — прътът премина отляво на главата му и се стовари върху пулта за управление. Моментално изгоряха схеми и се разхвърчаха искри.

Уредите за управление излязоха от строя и совалката се насочи към земята като уцелена лястовица. Въздухът свистеше около тях, а вътрешността беше изпълнена с викове и крясъци.

Спок, решен да направи последно усилие, за да предотврати опасността, събра всичките си сили и се освободи от телата върху себе си. Изведнъж му олекна, седна нормално в креслото, махна пръта от пулта за управление и го хвърли настрани. Беше му достатъчен само един поглед, за да разбере, че е безпомощен да направи каквото и да е. При втория поглед разбра, че сблъсъкът е неминуем, защото наближаваха повърхността.

Нямаше време за изтънчености:

— Ще се разбием! — извика той, като се стараеше да надвика всички. И отново: — Ще се разбием!

Совалката се носеше стремително надолу, Макро и теларитът все още бяха в смъртоносна схватка.

— Шондар! — извива Спок. — Макро! Това е безполезно! Ще се разбием! И двамата ще умрете, ако веднага не престанете! — докато викаше, се закопчаваше с колана.

Так го чу и се опита да разтърве борещите се, но получи жесток удар от Доркин, който му изкрещя:

— Това е между мен и този арогантен глупак! — и андорианецът седна обратно в креслото.

Спок беше готов да скочи, но видя, че няма време. Видя, че мистър Скот, който още беше в безсъзнание, не е завързан. Протегна се и като обтегна колана си, завърза и Скот. Коланите не бяха задължителни, но бяха монтирани към совалката, тъй като се знаеше, че ще бъде транспортирана от свръхбързата шейничка. За момент Спок си помисли, че коланите трябва да бъдат монтирани във всички совалки, и в този миг совалката се удари о повърхността.

За ужас на всички, намиращи се в нея, Доркин и Макро бяха изхвърлени навън през счупения люк. Останалите членове от екипажа на совалката веднага осъзнаха, че двамата са поели пътя си към ада.

Совалката се удари, подскочи и отново се удари, като при всеки удар се чуваше звук от натрошен метал и пронизващ ушите човешки вик — най-вече от гърлото на Ричард Дейстрьом. Навсякъде около тях хвърчаха искри, а Спок чу пукане, което му подсказа, че корпусът на двигателя е разцепен.

Цилиндричното тяло на совалката се претърколи още веднъж, а след това продължително и болезнено изскърца и спря.

Възцари се гробна тишина, но след малко Спок извика:

— Всички ли са здрави?

— Доркин! — извика андорианецът. — Беше изхвърлен навън! Със скоростта, с която беше изхвърлен…

— Ясно ми е — прекъсна го Спок, докато бързо развързваше колана. Хвърли поглед към Скот и отиде при андорианеца, който се опитваше да се развърже. Спок му помогна, като сряза колана, тъй като механизмът за освобождаване беше смачкан и не можеше да се отвори. Так беше развързан.

Андорианецът бързо отиде в предния край на совалката, тъй като изходната врата беше под краката им. Предният люк беше единственият начин за изход.

Так се промъкна през него и излезе. Няколко мига по-късно Спок освободи Дейстрьом и помогна на Скот да дойде в съзнание. Скоти се огледа и вместо да попита за другите пътници на совалката, промълви:

— Ах… бедничкият ми кораб.

Като се увериха, че никой не е счупил кост или не е сериозно наранен, Спок, Скот и Дейстрьом излязоха от совалката.

За щастие тя беше паднала на едно просторно, незастроено място. Може би наистина беше така или пък „разумният“ град се беше разчистил навреме, за да не им създаде проблеми при падането.

Макро лежеше на полето, като клатеше главата си наляво-надясно, сякаш искаше да се отърве от нея. Физическата издръжливост на калигарианците беше извън всякакви човешки представи. Федерацията подозираше нещо, но това беше невероятно. Калигарианците можеха да бъдат забавени, да бъдат наранени, дори можеха да бъдат спрени, но очевидно способността им да се възстановяват от раните си беше нещо, което Спок не можеше да сравни с никоя друга раса. Явно, че Макро все още не се беше възстановил напълно, тъй като не направи нищо, освен да изгледа Спок и останалите, които минаха покрай него.

Значителен брой калигарианци приближаваха от противоположната страна. Очевидно бяха тези, които ги преследваха още от излитането им. Спок забеляза с тревога, че те приближаваха, като се стараеха да ги заобиколят в кръг.

Шондар продължаваше да лежи неподвижно. Так го приближи. Спок, Скоти и Дейстрьом се забавиха, като видяха ужасната гледка, която представляваше тялото на Доркин. Явно, че гръбнакът му беше счупен.

Доркин дишаше тежко, по кожата му се стичаше черна кръв. Но когато погледна към Так, промърмори:

— Идиот, трябваше да се справя… в тази битка.

— Ти го спря, за да не ме убие — каза Так, малко учудено. — Ти спаси живота ми.

Доркин се изкашля и изплю черна кръв.

— Ти беше… на пътя ми… това е всичко — след това потрепери. — Сту… дено е.

— Шшшшт… лежи, без да мърдаш. Ще се оправиш — каза Так, но погледна безпомощно към другите.

Тялото на теларита се тресеше и той промърмори:

— Виж, андорианецо… направи нещо за мен… без да го оплескваш.

— Какво, Шондар?

— Кажи на жените ми… и на децата ми… че съм се справил… с дузина от тези копелета…

Свинските му очички като че ли изчезнаха, а после внезапно се показаха и се претърколиха на върха на главата му. От гърдите му се изтръгна тиха въздишка и после… издъхна.