Роже Мартен дю Гар
Семейство Тибо (84)

X

Петнадесетина дни по-късно Жак, придружен от един австриец на име Бьом, се връщаше от Виена с бързия дневен влак.

Сериозни и тревожни новини, съобщени му поверително от Хосмер, го бяха накарали да прекъсне разследването си и бързо да се върне в Швейцария, за да уведоми Менестрел.

Тази неделя, дванадесети юли, Митьорг, изпратен от Жак, който се страхуваше да не би другарите му да почнат да го разпитват, влезе към шест часа вечерта в клуба. Той бързо се изкачи по стълбата, отговори с бегла усмивка на поздравите на приятелите си и промушвайки се между групите, които запречваха двете първи стаи, влезе в третата, дето знаеше, че ще намери Пилота.

Действително, седнал на обичайното си място до Алфреда, Менестрел говореше пред десетина внимателни слушатели. Той като че ли се обръщаше по-специално към Прецел, който стоеше прав пред другите.

— Антиклерикализъм ли? — казваше той. — Жалка тактика! Вижте вашия Бисмарк и неговия прочут Kulturkampf^[1]. Неговите преследвания само усилиха германския клерикализъм…

Митьорг, със загрижено лице, настойчиво дебнеше погледа на Алфреда. Най-после той успя да й направи знак и отделяйки се от групата, отстъпи до прозореца.

Прецел бе възразил нещо, което Митьорг не чу. Няколко гласа се обадиха и го прекъснаха. Избухнаха спорове и групата се раздвижи. Алфреда използува това, за да стане, и отиде при австриеца.

Сухият глас на Менестрел се чу отново:

— Аз мисля, че не този идиотски антиклерикализъм, така мил на свободомислещата буржоазия от деветнадесетия век, ще освободи масите от игото на религията. И тук също проблемът е социален. Основите на религията са социални. Открай време религията е черпила главната си сила от страданието на поробения човек. Религията винаги е използувала мизерията. В деня, когато тази опора й бъде отнета, религията ще загуби своята жизненост. Сегашната религия няма да има влияние върху едно по-щастливо човечество.

— Какво има, Митьорг? — пошепна Алфреда.

— Тибо се е върнал… Иска да види Пилота.

— Защо не дойде тук?

— Изглежда, че лоши работи стават там — рече Митьорг, без да отговори на въпроса.

— Лоши работи ли?

Тя гледаше изпитателно австриеца в лицето. Мислеше за мисията на Жак във Виена.

Митьорг разтвори ръце, за да покаже, че не знае нищо точно. Остана така няколко секунди, вдигнал вежди, с широко отворени очи зад очилата, като се полюляваше подобно на малко мече.

— Тибо е дошъл с Бьом, един мой съотечественик, който заминава утре за Париж. Пилота трябва непременно да ги приеме тази вечер.

— Тази вечер?… — Алфреда се замисли. — Е, тогава елате в къщи. Така ще бъде най-добре.

— Добре… Повикай и Ришардле.

— И Пат също — побърза да добави тя.

Митьорг, който не обичаше англичанина, без малко не каза: „Защо пък и Пат?“, но все пак се съгласи, като притвори очи.

— В девет часа?

— В девет часа.

Младата жена се върна и мълчаливо седна на стола си.

Менестрел току-що бе прекъснал Прецел със своето обичайно „разбира се“, което не търпеше никакво противоречие; след това добави:

— Преобразованието няма да се извърши за един ден. Нито за едно поколение. Но религиозните нужди на новия човек ще намерят друг изход: социалния изход. Една социална мистика ще замени мистиката на изповядваните религии. Проблемът е от социално естество.

След като отново се спогледаха с Алфреда, Митьорг се оттегли.

 

 

Три часа по-късно, придружен от Бьом и Митьорг, Жак слезе от трамвая в Каруж и тръгна за дома на Менестрел.

Свечеряваше се и малкото стълбище беше почти тъмно. Алфреда им отвори.

Силуетът на Менестрел се очертаваше върху стъклената врата на осветената стая. Пилота живо се приближи до Жак и запита с тих глас:

— Нещо ново?

— Да.

— Основателни ли бяха обвиненията?

— Сериозни — пошепна Жак. — Особено за Тоблер… Ще ви обясня после… В момента става дума за съвсем друго нещо… Намираме се в навечерието на извънредно важни събития… — После той се обърна към австриеца, когото беше довел, и го представи: — Другарят Бьом.

Менестрел му протегна ръка.

— Е, другарю — каза той с малко недоверчива нотка в гласа, — вярно ли е, че ни носиш новини?

Бьом го изгледа сериозно:

— Да.

Бьом беше тиролец, планинец, нисък на ръст, с енергично лице. Тридесетгодишен. Носеше каскет и въпреки горещината бе наметнал върху широките си рамене стара жълта мушама.

— Влезте — каза Менестрел, като въведе гостите в стаята, на дъното на която стояха Патерсън и Ришардле.

Менестрел представи двамата мъже на Бьом. Той се сети, че е забравил да си свали каскета; смути се за миг и след това го махна. Обут беше в груби, подковани обуща, които се плъзгаха по намазания с восък паркет.

Алфреда и Пат отидоха да донесат столове от кухнята.

Тя нареди столовете в полукръг около леглото, на което седна сама, сложила като послушно малко момиченце бележника и молива на скута си.

Патерсън седна до нея. Полуизлегнат, опрял лакът на възглавницата, той се наведе към младата жена:

— Знаеш ли за какво ще говорят?

Алфреда направи уклончиво движение. Тя от опит бе свикнала да гледа скептично на заговорническия вид, който понякога си придаваха тези енергични мъже, осъдени на бездействие, и който издаваше вечната им, безброй пъти измамвана надежда, че най-после ще могат да покажат на какво са способни.

— Мръдни малко — рече свойски Ришардле, който отиде да седне до младата жена. В погледа му постоянно блестеше весело, почти войнствено огънче; но в този самоуверен вид имаше нещо изкуствено, някакво предварително решение да бъде силен и доволен по принцип, въпреки всичко, просто от хигиенични съображения.

Жак бе измъкнал от джоба си два запечатани плика — един голям и един малък, които предаде на Менестрел.

— Това са преписи от документи. А това — писмо от Хосмер.

Пилота се доближи до масата, където една-единствена лампа слабо осветяваше стаята. Той разпечата писмото, прочете го и машинално потърси Алфреда с очи: после, впивайки в Жак острия си въпросителен поглед, сложи двата плика на масата и седна, за да даде пример на другите.

Когато и седмината седнаха, Менестрел се обърна към Жак.

— Е?

Жак погледна Бьом, вдигна рязко падналата на челото си коса и се обърна към Пилота:

— Вие прочетохте писмото на Хосмер… Сараево, убийството на ерцхерцога… Оттогава има точно петнадесет дни… Е, от петнадесет дни в Европа, и особено в Австрия, са станали редица събития, за които хората нищо не знаят… Те са от такова значение, че Хосмер счете за нужно да даде бързо тревога във всички социалистически центрове в Европа. Изпрати другари в Петербург, в Рим… Булман замина за Берлин… Морелли отиде при Плеханов… а също и при Ленин.

— Ленин е отцепник — пошушна Ришардле.

— Бьом ще бъде утре в Париж — продължи Жак, без да му отговори. — В сряда ще бъде в Брюксел, в петък в Лондон. Аз пък бях натоварен да ви поставя в течение… Защото действително изглежда, че събитията се развиват бързо… Като се разделяхме, Хосмер ми каза буквално следното: „Обясни им добре, че ако оставят нещата да следват своя ход, няма да минат и два-три месеца и Европа ще бъде хвърлена в обща война.“

— Заради убийството на един ерцхерцог? — обади се Ришардле.

— Ерцхерцог, но убит от сърби… от славяни… — поде Жак, като се обърна към него. — И на мен, както и на тебе, никога дори не би ми минало през ума… Но докато бях там, разбрах… или поне схванах цялата важност на проблема… Той е дяволски заплетен…

Жак замълча, огледа се и като спря поглед върху Менестрел, запита колебливо:

— Да разкажа ли от самото начало, тъй както Хосмер ми изложи въпроса?

— Разбира се.

Жак започна веднага:

— Вие знаете за усилията на австрийците да създадат нов Балкански съюз?… Какво? — рече той, като видя, че Бьом се размърда на стола си.

— Мисля, че за да се обяснят причините на нещата, най-добрият метод ще бъде да се върнем назад към по-предишни неща.

При думата „метод“ Жак се усмихна. Той запита с очи Пилота.

— Имаме цяла нощ на разположение — заяви Менестрел, като се усмихна бегло и протегна схванатия си крак.

— Е, тогава почни ти — подхвана Жак, като се обърна към Бьом. — Сигурно ще направиш по-добре от мене историческия преглед.

— Да — потвърди Бьом с такъв сериозен вид, че в очите на Алфреда блесна лукаво пламъче.

Той свали мушамата, която бе наметнал на раменете си, и я постави грижливо на пода до каскета си. Измести се напред до самия ръб на стола, като застана неподвижно с изпъчени гърди и събрани колене. Главата му изглеждаше съвсем кръгла поради ниско остриганите коси.

— Извинявайте — каза той. — За началото ще трябва да говоря от гледна точка на империалистическата идеология. Това е нужно, за да обясня добре какво лежи в основата на нашата австрийска политика… На първо място — поде той, като помисли няколко секунди — трябва да знаем какво искат южните славяни…

— Южните славяни — прекъсна го Митьорг, — тоест Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. А също така и славяните в Унгария.

Менестрел, който следеше думите му с най-голямо внимание, кимна с глава в знак на съгласие.

Бьом продължи.

— От половин век насам южните славяни се стремят да се обединят срещу нас. Главната ядка е Сърбия. Те желаят да се групират около нея и да образуват самостоятелна държава, югославянска държава. За това имат помощта на Русия. От 1878 година, тоест от Берлинския конгрес, между руския панславизъм и Австро-Унгария съществува омраза, води се борба на живот и смърт. Панславизмът е всесилен сред управляващите среди в Русия. Но не съм сигурен и не смея да твърдя, че усложненията, които ще последват, са били умишлено подготвени от Русия и че тя носи пряка отговорност за тях. Искам да говоря само за моята страна. Вярно е, че за Австрия — тук аз говоря от гледна точка на империалистическото правителство — коалицията на южните славяни е действително жизнен проблем. Ако до нашите граници се създаде югославянската държава, Австрия ще загуби господството си над многобройните славяни, които сега съставят част от империята.

— Разбира се — пошушна машинално Менестрел.

Но после като че ли му стана неудобно от собствената му неволна забележка и той се закашля.

— До 1903 година — продължи Бьом — Сърбия беше под австрийско влияние. Но в 1903 година там избухна националистическа революция и на трона бе поставен един от Карагеоргевичите. Сърбия стана независима. Австрия чакаше случай да си отмъсти. Тогава в 1908 година ние използувахме случая, когато Япония биеше Русия, и най-безцеремонно анексирахме Босна и Херцеговина — две провинции, чието управление беше поверено на нас. Германия и Италия одобриха този ход. Сърбия побесня, но Европа се страхуваше от усложнения. Австрия рискува и спечели…

Тя пое нов риск по време на първата Балканска война в 1912 година и със смелост и този път успя. Попречи на Сърбия да получи морско пристанище на Адриатическо море, като постави между нея и морето една автономна страна — Албания. По този начин пътят на Сърбия към Адриатическо море бе затворен. Този път Сърбия побесня още повече… Тогава дойде втората Балканска война^[2]. Миналата година. Спомняте си, нали? Сърбия спечели нови територии в Македония. Австрия искаше да се противопостави. На два пъти бе спечелила със смелост. Но този път Италия и Германия не я подкрепиха. Сърбия можа да се опре и задържа това, което бе взела… Австрия се почувствува унижена. Сега тя търси случай за реванш. У нас националната гордост е много силна. Нашият генерален щаб подготвя този реванш. Нашата дипломация също работи в тази насока… Тибо спомена за новия Балкански съюз. Това е големият политически план на Австрия тази година. Ето в какво се състои той: проектира се съюз между Австрия, България и Румъния, нов Балкански съюз, който ще бъде насочен срещу славяните. Не само срещу южните славяни, а срещу всички славяни… Разбирате ли? Това значи срещу Русия!

Той се замисли няколко секунди, питайки се дали не е пропуснал нещо съществено. После се наведе към Жак и го погледна въпросително.

Облегната на рамото на Патерсън, Алфреда наведе глава, за да задуши една прозявка. Тя намираше, че австриецът е прекалено добросъвестен и лекцията му по история — много скучна.

— Естествено — добави Жак, — когато човек мисли за Австрия, никога не трябва да забравя блока Австрия-Германия… Трябва да се има пред вид Германия и нейното „бъдещо господство по море“, което я сблъсква с Англия… Германия, която няма търговски дебушета и търси ново разширение… Германия с нейния Drangnach Osten… Германия и нейните намерения спрямо Турция… Желанието й да отреже пътя на русите към Проливите… Железопътната линия за Багдад и Персийския залив, където е английският петрол, пътят за Индия и т.н… Всичко това е свързано помежду си… И на заден план винаги трябва да виждаме доминиращия фактор: две големи и мощни капиталистически групировки, изправени една срещу друга…

— Разбира се — рече Менестрел.

Бьом кимаше одобрително с глава.

Настъпи мълчание.

Австриецът се обърна към Пилота и със сериозен тон запита:

— Добро ли беше изложението?

— Напълно ясно — заяви Менестрел с отривист глас.

Пилота рядко хвалеше някого, затова всички освен Бьом бяха изненадани. Алфреда изведнъж промени мнението си и започна да гледа австриеца по-внимателно.

— Сега — подхвана Менестрел, като гледаше Жак и се облегна назад — да видим какво казва Хосмер и какви са неговите факти.

— Новите факти ли?… — започна Жак. — Всъщност още няма нови факти… Само известни указания.

Той се изправи с бързо движение и челото му мина в сянка. Жълтата светлина на лампата осветяваше долната част на лицето му, изпъкналата челюст и голямата уста с двете гънки отстрани, които издаваха дълбоката му загриженост.

— Сериозни указания, по които може да се предвиди, че в скоро време може би ще има нови факти… Ето накратко положението: от сръбска страна, силно народно възмущение срещу Австрия, която на няколко пъти попречи на Сърбия да постигне националните си идеали… От руска страна, явно намерение да се поддържат стремежите на славяните. Това се потвърждава от следния факт: веднага след убийството на ерцхерцога руското правителство, което е напълно под влиянието на генералния щаб и националистичните среди, е наредило на посланиците си да заявят, че Русия ще защищава решително Сърбия. Хосмер е научил това по сведения, получени от Лондон… Правителствените среди в Австрия се чувствуват болезнено засегнати от последния неуспех и сериозно се безпокоят за бъдещето. Както казва Хосмер, ние се плъзгаме към неизвестността, носейки със себе си този експлозивен заряд от омрази и апетити… Неизвестността започна на 28 юни с драмата в Сараево… в босненския град Сараево… в Сараево, където след шестгодишна австрийска окупация населението е останало вярно на Сърбия… Хосмер намира, че не е изключено някои официални лица от управляващите среди в Сърбия да са подпомогнали, пряко или косвено, организирането на атентата. Но е мъчно да се докаже… За австрийското правителство това убийство, което възмути общественото мнение в Европа, представлява прекрасен повод то да се реваншира. Сърбия е заловена на местопрестъплението! Веднъж завинаги Австрия ще може да си уреди сметките с нея! Това ще повдигне престижа й и същевременно ще създаде незабавно новия Балкански съюз, който трябва да осигури австрийската хегемония в Централна Европа! Трябва да се признае, че за държавниците тази перспектива е доста примамлива. Затова във Виена управляващите не се колебаят. Веднага са започнали да изработват план за действие.

Първата задача е да се установи съучастничеството на Сърбия в атентата. Виена веднага е заповядала да се извърши специална анкета в Белград и в цялото сръбско кралство. На всяка цена са й необходими доказателства. Досега обаче тези усилия, изглежда, са претърпели пълен неуспех. Едва са успели да открият няколко имена на сръбски офицери, замесени в противоавстрийското движение в Босна. Въпреки изричните нареждания, които са им били дадени, анкетьорите не са могли да установят вината на сръбското правителство. Естествено техният доклад е бил потулен. Старателно го крият от журналистите. Хосмер обаче е успял да научи заключенията. Те са там — добави Жак, като сложи ръка върху дебелия плик на масата, чиито червени печати блестяха на светлината на лампата.

Замисленият поглед на Менестрел се спря за миг върху плика, после се насочи отново към Жак, който продължаваше.

— Какво направи австрийското правителство? Просто пренебрегна този доклад. Това напълно достатъчно доказва, че то преследва скрити цели. То заблуждава публиката, като позволи на вестниците да пишат, че съучастничеството на Сърбия е установен факт. Официалният печат не престава да възбужда общественото мнение. Впрочем лесно беше да се използува атентатът за тази цел. Митьорг и Бьом ще ви кажат, че в Австрия личността на престолонаследника беше свещена за народа. В този момент няма нито един австриец, нито един унгарец, който да не е убеден, че сараевското убийство е резултат на заговор, насърчен от сръбското правителство — а може би и от руското — като протест срещу анексията на Босна; всички се чувствуват предизвикани и желаят да си отмъстят. Точно това е и желанието на висшите среди. Още на другия ден след атентата те направиха всичко, за да раздразнят до крайност националното честолюбие.

— Кои те? — попита Менестрел.

— Управляващите. Главно министърът на външните работи Берхтолд.

Бьом се намеси.

— Берхтолд! — рече той с многозначителна гримаса. — За да разберете положението, трябва да познавате като нас този амбициозен господин. Помислете си само: ако смаже Сърбия, той ще стане австрийският Бисмарк! Вече на два пъти смяташе, че е успял, но и двата пъти случаят му се изплъзна от ръцете. Сега чувствува, че има големи шансове. И не иска да ги пропусне.

— Но Берхтолд все пак не е Австрия — възрази Ришардле.

Той вдигна към Бьом острия си нос, като се усмихваше. В интонацията му винаги се чувствуваше тази пълна вътрешна сигурност, която вярата в една стройна система дава на младите хора.

— Ах — възрази Бьом, — цяла Австрия му е в джоба! Най-напред генералният щаб, а също и императорът…

Ришардле поклати глава:

— Франц-Йосиф ли? Мъчно би повярвал човек, че… На каква възраст е той?

— Осемдесет и четири години — отвърна Бьом.

— Човечец на осемдесет години и дори нещо отгоре! И който вече има зад гърба си две несполучливи войни. Ще приеме ли той с леко сърце към края на царуването си…

— Но той чувствува много добре, че монархията е смъртно заплашена — извика Митьорг. — Въпреки възрастта си императорът не е сигурен, че ще легне в ковчега с корона на главата.

Жак стана.

— Австрия, Ришардле, се бори със страхотни вътрешни затруднения… Не забравяй това… Тя е държава, съставена от осем-девет различни националности, които си съперничат. При това централната власт отслабва с всеки изминат ден. Разложението е почти неизбежно. Тези националности, изправени едни срещу други — сърби, румънци, италианци, които са включени насила в империята, са в кипеж и само чакат благоприятния момент, за да отхвърлят игото. Нали аз се връщам оттам. В политическите среди, както при десните, така и при левите, често се казва, че има само едно средство, за да се избегне разпадането на държавата — войната! Това е мнението и на Берхтолд и неговата клика. Естествено това е мнението и на генералите.

— Стават вече осем години — каза Бьом, — откакто генерал Конрад фон Хьоцендорф е началник на генералния щаб… Той е злият гений на военната партия. Най-страшният враг на славяните… От осем години открито тика всички към война.

Ришардле не изглеждаше убеден в това. Скръстил ръце, с блеснали очи, дори прекалено блеснали, той гледаше говорещите един след друг с проницателен, скептичен и самодоволен поглед.

Жак престана да се обръща към него и като седна, заговори отново на Менестрел.

— Следователно — поде той — според управляващите кръгове в Австрия една превантивна война ще спаси империята. Враждата между партиите ще изчезне! Ще се тури край на протестите на националистите-отцепници! Войната ще върне на Австрия стопанския разцвет, като й осигури балканските пазари, които славяните искат да заграбят… И понеже се чувствуват достатъчно силни да принудят за две-три седмици Сърбия да капитулира, какъв риск може да представлява войната за тях?

— Това тепърва ще се види — отсече Менестрел.

Всички обърнаха очи към него. С разсеян вид той тържествено се взираше в някаква неопределена точка над главата на Алфреда.

— Чакайте… — започна Жак.

— Но има и Русия! — прекъсна го Ришардле. — А после има и Германия! Да предположим за миг, че Австрия нападне Сърбия, а да предположим — нещо, което не е сигурно, но е напълно възможно, — че и Русия се намеси. Една руска мобилизация ще предизвика веднага мобилизация в Германия, която автоматически ще бъде последвана от мобилизация във Франция. Тяхната прекрасна система на съюзи ще влезе веднага в действие… А това значи, че една австро-сръбска война може да подпали обща война. — Той погледна Жак и се усмихна. — Но, драги мой, Германия знае това по-добре от нас. Следователно, ако остави австрийското правителство да действува, то ще означава, че тя би поела риска на една общоевропейска война. Но помислете си, това е такъв риск, че Германия ще попречи на Австрия да се впусне в подобна авантюра.

Чертите на Жак се изопнаха.

— Чакайте! — повтори той. — Тъкмо това дава основание на Хосмер да бие тревога. Съществуват сериозни указания, че Германия вече е дала подкрепата си на Австрия.

Менестрел трепна. Той не изпущаше от очи Жак.

— Ето как според Хосмер са се развили нещата — продължаваше Жак. — Изглежда, че отначало във Виена, в първите заседания на министерския съвет, станали след атентата, Берхтолд е срещнал съпротива и от двете страни: и от страна на Тиса, унгарския министър, който е благоразумен човек и противник на бруталните методи, и от страна на императора. Да, изглежда, че Франц-Йосиф се е колебал да даде съгласието си; искал е най-напред да разбере какво мисли Вилхелм II. Обаче кайзерът по това време бил на обиколка с кораб из Северно море. Нямало време за губене и изглежда, че между четвърти и седми юли Берхтолд е успял да се посъветва с кайзера и с неговия канцлер и да получи съгласието на Германия.

— Все пак това са само предположения… — уточни Ришардле.

— Естествено — поде Жак. — Но това, което придава тежест на тези предположения, са събитията, развиващи се във Виена от пет дни насам. Размислете сами. Миналата седмица дори сред приближените на Берхтолд се е чувствувало известно колебание; не се криеше, че императорът, а дори и Берхтолд са се страхували от решителна опозиция от страна на Германия. Но изведнъж на седми всичко се промени. Този ден — тоест миналия вторник, бе набързо свикан голям държавен съвет, истински военен съвет. Като че ли изведнъж се почувствуваха с развързани ръце… Четиридесет и осем часа пазиха пълно мълчание върху това, което се е говорило на съвета, но от завчера някои неща започнаха да излизат наяве — твърде много хора са били посветени в тайната вследствие на многобройните инструкции, дадени, след като е завършило заседанието на съвета. Впрочем във Виена Хосмер си е създал чудесна информационна служба! В края на краищата той винаги научава всичко. На този съвет Берхтолд застанал на съвършено нова позиция: буквално като че ли имал в джоба си изричното съгласие на Германия да поддържа докрай една наказателна експедиция срещу Сърбия. Съвършено хладнокръвно той представил на колегите си истински военен план, на който се противопоставил само Тиса. Това, че планът на Берхтолд е действително план за война, се доказва от обстоятелството, че Тиса се е стремил да убеди колегите си да се задоволят с едно унижаване на Сърбия; намирал, че е достатъчно да се спечели една блестяща дипломатическа победа. Но целият съвет е бил против него; най-после той отстъпил и се присъединил към общото мнение… Има и друго: Хосмер твърди, че същата сутрин министрите най-цинично са разгледали въпроса дали не трябва да се обяви веднага мобилизация. И ако не го направили, то било само защото счели, че е по-ловко да не разкриват плановете си пред другите велики сили и да свалят маската едва в последния момент… Сигурно е обаче, че планът на Берхтолд и на генералния щаб е бил приет… Какви са подробностите на този план? Очевидно не е лесно това да се научи… Но все пак знаят се вече някои неща: например дадени са били заповеди да се започнат военни приготовления, които могат да бъдат извършени, без да се вдига много шум; на австро-сръбската граница прикриващите войски са в бойна готовност; при най-малкия повод те ще окупират Белград за няколко часа. — Жак бързо прокара ръка по косите си. — И за да завърша, ще ви предам думите на някой си от помощниците на началника на генералния щаб, прочутия Хьоцендорф — може това да е само перчене на стар офицер, но то все пак показва доста ясно какво е състоянието на духовете сред австрийските управляващи среди; в кръга на своите приближени той заявил: „В близки дни някоя сутрин Европа ще се събуди пред свършен факт.“