Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Роже Мартен дю Гар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Роже Мартен дю Гар
Roger Martin du Gard
Роден23 март 1881 г.
Починал22 август 1958 г. (77 г.)
Серини, Франция
Професияписател, поет, драматург
Националност Франция
Жанрстихотворение, роман, фарс
Известни творби„Семейство Тибо“
НаградиНобелова награда Нобелова (1937)
Подпис
Роже Мартен дю Гар в Общомедия

Роже Мартен дю Гар (на френски: Roger Martin du Gard) е френски писател, поет и драматург, получил Нобелова награда за литература през 1937 година. Дължи славата си главно на епическия роман „Семейство Тибо“.

Биография и творчество

Роден е на 23 март 1881 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейство на заможен адвокат. Мартен Дю Гар се възпитава в най-добрите училища и завършва висше образование (палеограф-архивист) с работа на археологическа тема. Според българското издание на „Семейство Тибо", той съзнава своето призвание на писател още в юношеството си, след като прочита романа на ТолстойВойна и мир“.

След публикуването на първата си книга, „Жан Бароа“ (по аферата „Драйфус“), той си спечелва славата на добър литератор и се сприятелява с личности като Андре Жид и Жак Копо. След Първата световна война Мартен дю Гар замисля „Семейство Тибо“, който пише от 1920 до 1940 година. Чрез живота на Жак и Антоан Тибо описва парижкото буржоазно съсловие. Последните две части са посветени на смъртта на двамата главни герои и Първата световна война. „Лятото на 1914-а“ описва хода на войната, която не могат да възпрат нито социалистите, нито другите пацифисти. Жак Тибо не може да направи нищо друго, освен да се отдаде в саможертва, и призовава от окопа, в последните минути на живота си, германските и френски войници да се побратимят.

Кореспонденцията на Роже Мартен дьо Гар с Андре Жид, Жак Копо, Йожен Даби, Жорж Дюамел и Жан Тардьо е издадена в няколко тома (1980).

Умира на 22 август 1958 г. в село Серини.

Произведения

  • Devenir! (1908)
  • L'Une de Nous (1909)
  • Jean Barois (1913)
  • Le Testament du père Leleu, farce (1913)
  • Les Thibault: Le Cahier gris (1922)
  • Les Thibault: Le Pénitencier (1922)
  • Les Thibault: La Belle Saison (1923)
  • La Gonfle, farce (1928)
  • Les Thibault: La Consultation (1928)
  • Les Thibault: La Sorellina (1928)
  • Les Thibault: La Mort du père (1929)
  • Confidence africaine (1931)
  • Un Taciturne (1932)
  • Vieille France (1933)
  • Les Thibault: L'Été 1914 (1936)
  • Les Thibault: Épilogue (1940)
  • Notes sur André Gide (1913-1951) (1951)
  • Œuvres complètes dans la collection de la Pléiade avec une préface d'Albert Camus (1955)
  • In memoriam [en souvenir de Marcel Hébert] in RMDG Œuvres complètes, La Péiade, Gallimard, Paris, 1955, p. 561-576.
  • Correspondance avec André Gide (посмъртно издание 1968)
  • Correspondance générale 1 1896-1913 (посмъртно издание 1980)
  • Le Lieutenant-colonel de Maumort (посмъртно издание 1983)
  • Journal I Textes autobiographiques 1892-1919 (posthume 1992)
  • Journal II 1919-193 (посмъртно издание 1993)
  • Journal III 1937-1949 Textes autobiographiques 1950-1958 (посмъртно издание 1993)
  • Correspondance générale X 1951-1958 (посмъртно издание 2006).
  • Ré-édition du Lieutenant-colonel de Maumort dans la collection blanche de Gallimard (2008).
  • Correspondance avec A. Camus (посмъртно издание, 2013).

Външни препратки