Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (42)

42
Снимка

Три месеца бяха изминали от разкриването на ужасната мистерия на Довер Хауз! Сър Грегори Пене през това време се съвзе и постъпи да излежи тримесечната си присъда. Гилотината беше поставена в един таен музей на брега на Темза на разположение на младите полицаи и студенти по криминалистика. За Главореза вече не се говореше.

Майк, на когото тази авантюра му се струваше, че е станала преди много години, седеше в ателието на Джек Хебуорд. Той слушаше директора, който даваше отчаяни обяснения на ядосания Реджи Коноли, как да се държи в любовните сцени. До него стоеше Адела Лимингтон. Филмът „Розела“ имаше грамаден успех, а Адела беше станала знаменита.

Извън полето на камерата стоеше Стела Мендоза, облечена великолепно, с цигара между пръстите си.

— Мистер Хебуорд! Недейте ме учи как да се държа с едно момиче — каза Реджи избухнал. — По дяволите! Да не мислите, че съм проспал живота си? Не си въобразявайте, че разбирате от момичета повече от мен, мистер Хебуорд!

— Безразлично ми е как държите вашето момиче — отвърна Джек — Аз ви казвам как да хванете моето момиче. В моите филми съществува само един начин за изразяване на любовта и той е същият, който ви описвам. За това имам патент. Обгърнете я още веднъж с ръка, вдигнете глава, наведете малко брадичката! Още брадичката, още малко надолу, усмихнете се. Искате ли да се усмихнете? Не така дървено — изкряска той, — усмихнете се така, като че ли я обичате! Представете си, че тя ви обича! Извинете за израза, Адела. Представете, си това, Коноли. Така, сега е по-добре, но още по-мило! Пак правите физиономия, сякаш сте изпили коняк от счупена чаша. Гледайте в очите й, гледайте ви казах, а не се блещете! Така, сега е по-добре! Още веднъж!

Той наблюдаваше, изпитваше, жестикулираше и най-сетне каза ядосано:

— Нищо не струва, но трябва да снимаме! Светлина!

Прожекторите светнаха. Цялата зала се заля в ослепителна светлина. Наново сцената беше репетирана. След това Джек извика:

— Снимка!

Операторът започна да върти.

— Така, за днес свършихме работата си, Коноли — каза Джек — Е, мис Мендоза…

Адела отиде при Майк Бриксан и седна до него.

— Мистер Хебуорд има пълно право — каза тя. — Реджи Коноли не знае как да се държи в любовните сцени.

— Кой друг, освен истинския мъж може да знае това — каза Майк.

— Но той мисли, че е истински мъж — продължи тя. — Нещо повече, всички го считат за най-добър любовник в английските филми.

Майк се засмя саркастично. Тя замълча.

— Защо сме още тук? Нали вече свършихме работата си.

— Не напълно — каза той весело. — За съжаление трябва да предприема още един арест.

Тя бързо го погледна.

— Още един арест? — попита тя. — Аз мислех, че след като арестувахте нещастния сър Грегори…

— Нещастният сър Грегори? — попита той иронично. — Той има най-голямо щастие. Шест месеца затвор той напълно заслужава и нека бъде доволен, че не го осъдиха за убийството на нещастния слуга, а само за укриване на смъртта му.

— Кого искате сега да арестувате?

— Още не знам, дали да я арестувам.

— А, жена ли е?

— Обвинението още не е напълно конкретизирано — каза той уклончиво. — Но има и други неща. Преди всичко тя обърна всичко наопаки и второ, умишлено изложи на опасност общественото благо, конкретно здравето на един обществен служител. След това хитро нарани сърцето му…

— А, искате да кажете, че това сте вие?

Тя въздъхна.

— Не е ли това отражение на трескавата ви фантазия? Или е отломък от моята фантазия? Други хора са ви видели, като сте ме целували — значи вашата фантазия говори. Аз не вярвам, че ще се оженя — каза тя замислено. — Аз съм…

— Недейте само казва, че сте се венчали за изкуството си — въздъхна той, — защото всички казват това.

— Не, никога не искам да твърдя такова нещо. Но искам да предпазя най-добрия си приятел от една голяма грешка. Вам се открива голяма кариера, Майк, и ако се ожените за мен, ще си попречите. Човек би помислил, че не сте на себе си. И ако след това дойде неизбежният развод…

Двамата се засмяха от сърце.

— Ако сте разумна и не обичате да приказвате като стара мома, ще ви кажа нещо. Аз ви обикнах от първия момент, когато ви видях.

— Вярвам — каза тя тихо. — За вас това е единственият начин да обикнете една жена. А когато три дни се мисли, не може да бъде любов. Ето защо аз пък зная, че не ви обичам. Първия път, когато ви видях, ви се ядосах, втория път — се разгневих, а след това ви търпях. Почакайте, докато се преоблека.

Тя отиде в гримьорната, а Майк мина през ателието, за да успокои ядосания Джек Хебуорд.

— Адела? Нейната работа е в ред. Тя има предложение от Америка, не от Холивуд, а от едно ателие на изток. Аз я посъветвах да не го приема още. Но струва ми се, че не се нуждае от съвета ми. Тя ще напусне филма.

— Защо мислите така, Хебуорд?

— Тя ще се ожени — каза той мрачно. — Много признаци вече има. И по-рано ви казвах, че нещо необикновено става с нея. Тя ще се ожени и завинаги ще напусне филма.

— И за кого, според вас ще се ожени? — попита Майк.

Старият Джек високо се изсмя.

— За Реджи Коноли във всеки случай не, обзалагам се.

— Аз и не желая — каза младият Реджи горчиво. Той имаше забележително остър слух. — Аз няма да се женя. Бракът съсипва артиста. Жената е като воденичен камък на врата на мъжа. Той не може вече да развие своята личност. Понеже говорим точно за това, мислите ли, мистър Хебуорд, че заслужавам да бъда упрекван? Не сте ли забелязали — не искам да кажа нещо против това мило момиче — не сте ли забелязали, че мис Лимингтон… как да се изразя…, не е… още не е напълно зряла за любов!

Стела Мендоза се намеси. Тя се беше върнала при Хебуорд и по всичко личеше, че ще заеме предишното си място.

— Имам право — каза Реджи нервно. — Аз съм любил много повече момичета, отколкото петима най-добри артисти и повтарям, че мис Лимингтон е съвсем незряла.

Адела се яви на изходната врата на ателието и любезно кимна на компанията. Майк излезе с нея.

— Вие съвсем не сте зряла за любов — каза той, когато излизаха на улицата.

— Това са мисли на Коноли. Един от любимите му изрази.

— Той каза, че не разбирате нищо от любов.

— Може би има право — каза тя късо.

Гласът й беше сърдит и Майк не посмя да продължи разговора през целия път до квартирата й.

— Истинската любов — каза той и не малко се учуди на собствената си смелост — е да прегърнеш любимата…

Неочаквано тя се облегна на гърдите му и студеното й лице докосна неговото.

— Имаш право — прошепна тя и той с целувка затвори устата й.