Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (36)

36
Бягство

— Не благодарете на Бога — каза Стела със спокоен глас, който нищо добро не предвещаваше. — Глупачка. Защо дойдохте?

— Той ме отвлече, аз не дойдох доброволно — каза Адела.

Тя трепереше от страх, въпреки усилията да бъде спокойна като Стела. След малко тя се окопити и разказа случилото се. Лицето на Стела се помрачи.

— Това е прекалено! — той е взел колата ми — каза тя на себе си. — И е затворил шофьора ми, както се заканваше. Какво ли ще стане?

— Какво иска да прави? — попита тихо Адела.

Стела погледна момичето.

— Какво мислите, че ще прави? — попита тя замислено. — Той е същинско говедо. Рядко ще срещнете такъв безсрамник. Ето, той ни заключи. В него има по-малко милост, отколкото в Баг!

— Ако Майк узнае, ще го убие!

— Майк ли? А, искате да кажете Бриксан — каза Стела с повишен интерес. — Обича ли ви той? Затова ли шпионира насам? А аз хич не се сещах! Но какво го е грижа Пене за Майк Бриксан или за който и да е друг? Той веднага може да отпътува, яхтата му е затова в Сутхамптон. И богатството му го прави недосегаем. За него е лесно да потули всички неприятности. Освен това той разчита, че една порядъчна жена няма да се реши да ходи по улицата. О, той е изпечен мошеник!

— Какво да правя?

Стела се разхождаше из малката стая. Тя беше вплела ръцете си една в друга. Страхът наново я обхващаше. Очите й бяха хлътнали.

— Не вярвам да ми причини зло — каза Стела. След това изведнъж заговори за друго. — Преди два часа видях на прозореца един скитник.

— Скитник? — попита момичето учудено.

Стела кимна.

— Той много ме изплаши. После по очите го познах — беше Бриксан. Вие никога не бихте го познали. Толкова сполучливо се беше гримирал.

— Майк Бриксан е тук? — попита Адела напрегнато.

— Тук наоколо е. Той може да ни спаси. А още и един друг спасител имам.

Тя извади малкия револвер и й го подаде.

— Стреляли ли сте някога с револвер?

Адела кимна.

— Да, преди известно време, в една сцена — каза тя малко заплетено.

— В такъв случай добре. Револверът е пълен. Ето предпазителя. Преди да стреляте, ще го свалите с палец. Най-добре ще бъде да убиете Пене — и за вас и за него.

Адела уплашено отстъпи назад.

— Не, не, не мога!

— Скрийте го бързо в джоба си. Имате ли джоб?

Във вътрешната страна на жилетката си Адела имаше джоб, в който бързо, скри револвера.

— Вие навярно няма да повярвате, ако ви кажа, каква жертва правя за вас, като ви давам това оръжие — каза Стела искрено. Такава жертва не съм правила дори и на хора, които съм обичала. А вие, Адела Лимингтон, навярно се досещате, че не ви обичам много. Аз обаче никога не бих си простила, ако ви оставя без съпротива в ръцете на този негодник.

Неочаквано тя се наведе и целуна момичето. Адела я прегърна.

— Идва! — прошепна Стела и се дръпна.

Наистина Грегори идваше. Той беше облякъл огненочервената си пижама и тъмночервена връхна дреха. Лицето му беше зачервено, очите му блестяха от възбуда.

— Ела с мен! — каза той и махна с пръст — Не ти, Мендоза. Ти ще останеш тук. После ще я видиш, след вечеря.

Той алчно погледна младото момиче.

— Никой нищо няма да ти стори. Остави тук жилетката си.

— Не, ще я взема — каза Адела. Инстинктивно ръката й хвана револвера, а палецът легна върху предпазителя.

— Е, добре, както искаш. Все едно ми е!

Той здраво я хвана за ръката и тръгна редом с нея, учуден и очарован от готовността й. Те отидоха в библиотеката и оттам в малкия салон до библиотеката. Грегори блъсна вратата и й показа празнично украсената маса. След това й даде път да мине пред него.

— Вино и целувки — извика той високо, когато запушалката на бутилката шампанско отскочи до тавана и виното потече по снежнобялата покривка на масата! — Вино и целувки! — той наклони чашата си към нея, виното се разля по жилетката и потече надолу.

Тя мълком поклати глава.

— Пий — извика той.

Тя докосна устни до чашата. Той я сграбчи в ръцете си. Голямото му лице се притискаше в бузите й. Тя се опита да се освободи от прегръдките му и едва успя да отклони устните си.

Той я пусна, заклатушка се към вратата и я заключи. Още не беше махнал ръката си от ключа, когато чу нейния глас:

— Ако не отключите веднага, ще ви застрелям!

Развеселен и учуден, той погледна. Като видя обаче револвера в ръката на момичето, той закри лицето си с разтреперана ръка.

— Махни револвера, глупаво момиче — извика той. — Долу! Ти не знаеш, какво правиш! Проклето оръжие, може да гръмне случайно!

— Случайно няма да гръмне! — извика тя. — Отворете вратата! Веднага!

Той се колебаеше. Адела спусна предпазителя. Той забеляза.

— Не стреляй, не стреляй! — извика той и широко разтвори вратата. — Чакай, недей излиза. Ще те хване Баг! Ела при мен, аз искам…

Тя измина коридора. В хола се плъзна по един килим, но веднага стана. С треперещи ръце тя дръпна синджирите отвори вратата и излезе на свобода.

Грегори вървеше след нея. Страхът от неочакваното й бягство го отрезви и той си даде сметка за лошите последствия. Стремглаво той се втурна в кабинета си, отвори касата и измъкна дебела връзка банкноти, откачи една подплатена с кожа дреха и се изплъзна навън, където обу високи обувки. Внезапно той се сети за Баг. Пене отвори килията му, но маймуната я нямаше. Ужасна мисъл му мина през главата. Ако Баг пипне момичето? Човешки чувства тъпо заговориха в него. Преди всичко той трябваше да узнае къде е Баг.

Грегори излезе навън, за да търси маймуната. Той постави ръце на устата си и издаде дълъг жаловит вик. Грегори почака, но нищо не чу. Той повтори вика. Студена пот обля челото му. Най-сетне той дойде на себе си. Трябваше нещо да предприеме! Пене се върна в спалнята, съблече пижамата и след малко пак излезе в тъмната градина да търси Баг.

Облечен по-добре, Грегори се чувствуваше по-смел. При това той беше изпил и голяма чаша уиски за кураж. Той позвъни за слугата, който се грижеше за автомобила му.

— Откарай колата при задната врата — каза той. — Но веднага. Вратата да бъде отворена. Възможно е още сега да заминем.

Грегори не се съмняваше, че ще го арестуват. Богатство, обществено положение, влияние — нищо не можеше да го спаси. Последната глупост, която беше извършил, беше фатална.

Изведнъж той се сети, че Стела Мендоза е горе и веднага се изкачи, за да й отвори. Като погледна лицето му, Стела разбра, че се е случило нещо необикновено.

— Къде е Адела? — попита тя остро.

— Не знам — каза той. — Избяга. Имаше револвер в себе си. Баг е след нея! Ако я пипне, на парчета ще я разкъса. Какво става?

Откъм задната страна на къщата долетя далечен револверен изстрел.

— Бракониери — каза Грегори несигурно. — Слушай, аз отивам.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Не е твоя работа — каза той грубо. — Ето ти пари — той взе няколко банкноти и й ги подаде.

— Какво си направил? — извика тя с ужас.

— Нищо не съм направил. Но заради тази история ще ме арестуват. Отивам на яхтата. Добре ще бъде да се измъкнеш, преди да дойдат.

Тя бързо взе шапката и ръкавиците си. Внезапно чу, че вратата се затвори и ключът се обърна. Без да иска Пене я беше заключил и в залисията си не чу тропането й.

Гриф Товер се намираше на едно възвишение, от което се виждаше шосето за Чайчестер. Докато все още стоеше пред къщата с надежда да намери Баг, Грегори съгледа по шосето две светлинки, които се приближаваха с голяма скорост.

— Полиция! — простена той и през глава побягна през зеленчуковата градина към задната врата.