Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (23)

23
Събития в Гриф Товер

Обзет от ужас, Майк се взираше в главата на убития. Той затвори капака и с отвращение го покри с едно платно. След това излезе със Стейнс на асфалтирания двор.

— Познавате ли го? — попита Стейнс.

Майк кимна.

— Да. Лалей Фос, бивш драматург във филмовото предприятие на Хебуорд. За последен път е забелязан вчера в 11 часа. Лично аз по това време го чух като говореше, без да го виждах, в къщата на сър Грегори Пене в Съсекс. Имаше ли, както винаги известие? — попита той.

— Да, но съвършено необикновено.

В бюрото на инспектора, който завеждаше полицейската секция, Стейнс показа написания с пишеща машина къс хартия. Само един характерен ред с познатия шрифт.

„Това е главата на един доносник.“

— Аз телефонирах на полицейския участък в Доркинг. Беше дъждовна нощ и макар много автомобили да бяха минали от там, никакъв номер не можа да се улови — каза Стейнс.

— Обявлението явило ли се е? — попита Майк.

Стейнс поклати глава.

— Не. Ние веднага помислихме за него. Вестниците са наблюдавани най-старателно, всеки редактор беше задължен веднага да ни уведоми, щом получи подобно обявление за публикуване. Но никакво обявление с подозрителен характер не е давано.

— Нека проследим кога се е развила трагедията — каза Майк. — Ясно е, че Фос е бил убит между 11 часа през нощта и 3 часа сутринта, и то по-близо към 11 часа е било, отколкото към 3, защото ако убиецът живее в Съсекс, необходимо му е време, за да отнесе главата в Гобхем и то много рано, за да може преди изгрев-слънце да се върне.

Майк се върна в Чайчестер с голяма скорост. Преди да стигне до града, той се отдели от главното шосе и потегли към Гриф Товер. Когато пристигна там, беше вече доста късно. Къщата имаше обикновения си безжизнен, изглед. Майк позвъни, но никой не се обади. Той позвъни повторно. Този път един от горните прозорци се отвори и Грегори попита:

— Кой е?

Майк излезе изпод свода и погледна нагоре. Грегори Пене не можа да го познае в тъмнината и повторно извика:

— Кой е там?

След това проговори нещо на малайски език.

— Аз съм, Бриксан. Искам да говоря с вас.

— Какво искате?

— Елате долу и ще ви кажа.

— Легнал съм вече. Елате утре.

— Сега трябва да говоря с вас — каза Майк настойчиво. — Имам разрешение да претърся къщата ви.

В действителност той нямаше никакво разрешение, тъй като не беше искал такова.

Сър Грегори затвори прозореца. Измина доста време и Майк помисли, че баронът няма да му отвори. Предположението му обаче не излезе вярно. След дълго чакане, вратата най-после се отвори и при светлината на лампата във вестибюла Майк забеляза Грегори Пене в доста странен костюм.

Грегори беше напълно облечен и носеше колан с два тежки револвера. Но не това направи впечатление на Майк. Цялата глава на Пене беше превързана, само едното око се виждаше. Лявата му ръка лежеше в бандаж. При ходенето Грегори накуцваше.

— Случи ми се нещастие — каза той.

— Да, не изглеждате много добре — каза Майк, като го разглеждаше от близо.

— Елате горе, за да не разговаряме тук — каза Грегори.

В библиотеката се забелязваха следи от упорита борба. Едно голямо огледало, окачено на стената, беше съвсем изпотрошено, а подът беше постлан с парчета от него. Единият от мечовете над камината липсваше.

— Оттук липсва нещо — каза Майк. — Във връзка с нещастието ли е?

Грегори кимна.

Положението на втория меч над камината беше малко особено. Без да иска позволение, Майк го взе.

Острието беше потънало в кръв.

— Какво означава това? — попита той остро.

Сър Грегори преглътна.

— Миналата нощ един негодник се вмъкнал в къщата ми — каза той бавно. — Един малаец. Той беше побеснял от ревност, бил съм откраднал жена му. Той се хвърли върху ми и аз, разбира се, се защитих.

— Наистина ли сте откраднали жена му?

Баронът сви рамене.

— Глупости! Повечето от тези хора от Борнео са луди и от най-малкото нещо пламват. Аз направих всичко възможно, за да го успокоя…

Майк погледна покритото с кръв оръжие.

— Виждам — каза той сухо. — И успокоихте ли го?

— Аз се защитавах. Отвръщах на ударите му, доколкото можех. Да не искате да стоя със скръстени ръце? И да се оставя да бъда убит в собствената си къща? Аз си служа с меч толкова добре, колкото и противникът ми.

— По всичко личи — каза Майк. — Какво се е случило с Фос?

Този въпрос не направи никакво впечатление на Пене.

— За кого говорите?

— За Лалей Фос, който вчера вечерта беше у вас.

— А, драматургът. Цели седмици не съм го виждал.

— Лъжете — каза Майк спокойно. — Вчера вечерта той беше тук. Мога да ви уверя, тъй като аз бях в съседната стая.

— А, вие ли бяхте? — каза баронът явно успокоен. — Да, той идва при мен да ми иска пари. Дадох му 50 фунта, след което си отиде. Това е всичко, което знам за него.

Бриксан отново погледна меча.

— Не ви ли се струва чудно, че главата на Фос е била намерена в Гобхем Къмън? — попита той.

Грегори го погледна с учуден, изпитателен поглед.

— Много чудно ми се вижда — каза той хладно. — Но аз имам свидетел, че Фос напусна къщата ми. Само че не желая да намесвам името на една дама в тази работа.

— А след това пак се върна — каза Майк.

— След това вече не съм го виждал — извика баронът буйно. — Ако се намери някой, който да потвърди, че го е видял да влиза в къщата ми след първото му посещение, можете да ме арестувате. Да не мислите, че аз съм го убил?

Майк не отговори.

— Горе в кулата имаше една жена. Какво стана с нея?

Грегори облиза устните си, преди да отговори.

— Тя беше болна слугиня. Вече я няма тук.

— Искам лично да видя — каза Майк.

Около секунда Грегори гледа към клетката на Баг, след това каза:

— Добре, последвайте ме.

Той излезе в коридора и тръгна в противоположна на хола посока. След десетина крачки се спря и отвори една врата, съществуването на която чужд човек много трудно можеше да открие. Пене протегна ръка, запали лампата и Майк забеляза редица стъпала, които водеха зад хола.

Като последва барона, Майк забеляза, че кулата беше само една илюзия, само от предната страна на къщата приличаше на кула. В действителност това беше една пристройка от два тесни етажа към едното крило.

— Ето стаята — каза Пене и отвори една врата.