Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (19)

19
Посещение в полунощ

Майк Бриксан беше поръчал от града тежък куфар с най-разнообразни дрехи, гримове и пособия. В продължение на половин час, той се рови в него. Един прислужник от хотела съобщи, че поръчаният от него мотоциклет е готов.

С раница на гърба, Майк възседна мотора и скоро градът остана зад гърба му. По кривите улици на Съсекс той направи значителна обиколка, преди да стигне Довер Хауз, където скри мотора.

Часът беше 11, когато Майк прекоси полето и се упъти към задната врата на Гриф Товер. През цялото време той непрекъснато се озърташе и ослушваше за Баг. Задната врата беше заключена, но Майк се беше подготвил за такава възможност. Той смъкна раницата, извади връзка пръти и привърза три от тях един за друг. На горния край прикрепи дебела тъпа кука, след това вдигна куката до върха на високия зид и я закачи, изпита издръжливостта й и след няколко секунди беше горе и скочи на отвъдната страна.

Той измина същия път както и по-рано, и навлезе в храсталака. Със затаен дъх Майк се ослушваше наляво и надясно. Когато стигна края на храсталака, една врата се отвори и двама мъже излязоха. Единият беше Пене, другия човек Майк не позна веднага. Когато чу гласа му, разбра, че е Лонгвал.

— Вярвам, че ще мине. Раните не са много опасни. Прави впечатление, като че са причинени от силни удари с копито — каза Лонгвал. — Надявам се, че помощта ми ще бъде от полза, сър Грегори, макар моята медицинска дейност да е престанала от петдесет години насам.

Значи старият Лонгвал е лекар! Новината не изненада Майк. В благородното поведение и приятелските обноски на този човек имаше нещо, което дори един по-малък психолог от Майк Бриксан би навело на мисълта за подобна професия.

— Моята кола ще ви върне — каза Грегори.

— Не, благодаря, предпочитам да се върна пеша, пък не е и далече. Лека нощ, сър Грегори!

Баронът отговори „лека нощ“ и влезе в слабо осветения хол. Майк чу дрънченето на синджирите, с които баронът затваряше вратата.

Нямаше време за губене. Преди още Лонгвал да изчезне в тъмнината, Майк отвори раницата си и прибави към стълбата си още три пръти.

Той правилно беше преценил височината, защото като вдигна стълбата и закачи куката в рамката на малкия прозорец, стълбата увисна само няколко сантиметра от земята. Детективът изпиха издръжливостта й, след това бързо се покатери нагоре и след няколко секунди надзърна през прозорчето. Последното лесно се отвори. В следващия миг той стоеше на стъпалото на една тъмна и тясна стълба.

Майк носеше електрическо джобно фенерче и освети помещението. Долу той съгледа врата, която вероятно водеше в хола. Той се замисли и след малко си спомни, че в един ъгъл на хола се намираше завеса. На това обстоятелство по-рано той не отдаваше никакво значение. Той слезе долу и се опита да отвори вратата, но тя беше заключена. Майк сложи лампата над ключалката. В невероятно късо време, тя се подаде. Като се увери, че вратата ще се отвори, Майк въздъхна със задоволство. Сега той се покачи по стълбата и се добра до тясна и без врата площадка.

Втора, трета и четвърта стълби го отведоха, както предполагаше, до върха на кулата. Тук Майк откри тесен изход. Той се ослуша и след малко чу, че някой ходи. По шума той позна, че лицето е с пантофи. Една врата се отвори с глух трясък. Майк натисна ръчката — вратата не беше заключена. Той я отвори малко, колкото да може с погледа си да обхване стаята.

Стаята беше малка, без мебели. В единия от ъглите се намираше легло, в което лежеше жена. За щастие, тя беше обърната с гръб към вратата. Черната й коса и тъмният цвят на голата й ръка, която почиваше върху покривката, показваха, че не е европейка.

Тя се обърна и Майк видя лицето й. Той веднага позна жената, която беше видял във филма. Тя беше красива и млада. Очите й бяха затворени. В съня си тя започна тихо да вика. Майк беше наполовина влязъл в стаята, когато забеляза, че дръжката на другата врата мърда. Със светкавична бързина той се дръпна към тъмната стълба.

Влече Баг, облечен в своите сини гащи. В големите си ръце държеше табла с храна. Той протегна крак и дръпна към себе си масата, след което постави таблата на края откъм леглото. Момичето отвори очи и с писък се дръпна, назад. Баг, очевидно свикнал на тези прояви на отвращение, се измъкна от стаята.

Майк пак отвори вратата тихо и мина през стаята, без момичето да го забележи. В коридора, едва на шест крачки пред себе си, той съгледа Баг, който гледаше към него.

Майк бързо дръпна вратата и побягна към стълбата, чиято врата затвори след себе си. Той потърси ключ, но не намери такъв. Без да се бави нито секунда, той затича по стълбите надолу. Искаше на всяка цена да избегне едно сблъскване, което би издало присъствието му в къщата.

Майк дори не се опита да избяга през прозореца. Той дръпна завесата и почака малко. Веднага след това се чу шум по стълбата и душене под вратата. Сега Майк трябваше да се спасява. Безшумно той дръпна резето на главната врата, махна синджирите и отключи. След това предпазливо се промъкна в коридора и се насочи към стаята на Грегори.

Опасност да го види някой от туземците съществуваше, но той трябваше да рискува. При по-раншните си посещения, той беше открил, че до библиотеката се намира една врата, която водеше в нещо като вестибюл. Вратата не беше заключена. Той я отвори и влезе в пълен мрак. Майк опипа стената и намери няколко ключа. Завъртя първия: две стенни лампи светнаха.

Стаята се оказа малък салон, вероятно неизползуван, тъй като мебелите бяха облечени в калъфи и камината беше празна. Една врата близо до прозореца водеше в библиотеката. Майк загаси лампите, заключи вратата отвътре и опита щорите на прозореца. Те бяха затворени с куки, а не както в библиотеката. Така той си осигуряваше още една възможност за бягство.

Майк коленичи и погледна през ключалката. В библиотеката беше светло и някой говореше. Една жена! Той натисна дръжката и открехна съвсем малко вратата, колкото да погледне в стаята.

Грегори Пене стоеше пред камината гърбом към огъня. Пред него се намираше табла с напитки, без каквито животът му беше невъзможен. От другата страна на камината на нисък стол седеше Стела Мендоза. Тя беше с кожено палто. Около врата й искряха множество скъпоценни камъни. Никога Майк не беше виждал толкова скъпоценности върху една жена.

Навярно темата на разговора не беше много приятна, тъй като Грегори Пене гледаше мрачно, а и Стела не беше много весела.

— Оставих те сама, защото другояче не можеше — каза той в отговор на нейните упреци. — Една от слугините е болна и трябваше да доведа лекар. Но и да бях останал, пак същото щеше да бъде. Няма никакъв смисъл, дете — каза той остро. — Кокошката не носи вече златни яйца, а особено тази. Много глупаво от твоя страна е било да се заяждаш с Хебуорд.

Тя отговори нещо, което Майк не разбра.

— Твое собствено дружество — хубаво би било! — каза той злъчно. — Ще бъде хубаво за мен, който ще плаща сметките, а още по-хубаво за теб, която ще харчи парите! Не, Стела, тука вече мен ме няма. Достатъчно добър съм бил спрямо теб и ти нямаш никакво право да искаш да се разорявам, само и само да изпълня един твой каприз.

— Това не е каприз — извика тя разпалено. — Това е абсолютно необходимо. Ако не искаш да тичам от ателие на ателие, за да си търся място, ти ще трябва… — каза тя с укор.

— Аз не желая да те заставям да работиш, пък и съвсем не разбирам, защо е нужно да работиш. Ти си достатъчно богата, за да можеш да живееш от богатството си. Освен това нямаш никакво основание да се сърдиш на Хебуорд. Ако не беше той, ти нямаше да се запознаеш с мене, а не се ли познаваше с мен, ти нямаше да бъдеш богата. Цялата беда е там, че работата е започнала да ти дотяга и се нуждаеш от промяна.

Настъпи тишина. Главата й клюмна и Майк не виждаше вече лицето й. След малко тя заговори със заплашителен тон.

— Не само аз, но и ти се нуждаеш от промяна! Вярваш ли, че току-така ще се оставя да бъда пренебрегната? Аз мога да разкажа много некрасиви работи за теб и вестниците ще гръмнат! Помисли си само Грегори Пене, аз не съм глупачка. В тази къща аз съм видяла и_чула работи, последиците от които за теб биха били много лоши. Ти смяташ, че се нуждая от промяна? Да, така е. Аз се нуждая от приятели, които не са убийци!

С един скок той се хвърли върху нея и запуши устата й с дебелата си ръка.

— Малък дявол! — изсъска той.

В същия момент навярно някой почука, тъй като той се обърна към вратата и каза нещо на малайски език.

Майк не можа да чуе отговора.

— Слушай — каза Грегори на Стела със спокоен глас. — Вън ме чака Фос и иска да ми каже нещо. По този въпрос ще поговорим по-късно.

Той я пусна, отправи се към писалището и завъртя ръчката, която отваряше тайната врата на стаята на Баг.

— Влез там и чакай — каза той. — Разговорът ми с Фос не ще трае повече от пет минути.

— Не — каза тя. — Ще си вървя. И утре можем да поговорим по този въпрос. Съжалявам, че бях така остра, Грегори, но понякога ти ме влудяваш.

— Върви там вътре — каза той остро и посочи към килията.

— Не искам — извика тя уплашено и лицето й пребледня. — Ти, подли човече, мислиш ли, че не зная какво има там? Това е килията на Баг, мизернико!

Лицето на Грегори стана страшно. Злоба и презрение се изписаха на него. Със затаен от страх дъх, Стела го гледаше, отстъпвайки към стената. Грегори се опомни.

— Тогава върви в малкия салон — каза той грубо.

Бриксан едва има време да се отдръпне в един ъгъл. Вратата се отвори и тя влезе.

— Тук е тъмно — каза тя страхливо.

— Запали лампата.

Вратата се затвори. Майк Бриксан не знаеше какво да прави. Той забеляза, че тя опипва стената и предпазливо отстъпи от пътя й, при което се блъсна в един стол.

— Кой е тук? — извика тя. — Грегори, повикай някой! Грегори!

Майк наново чу пронизителен писък. Той беше до прозореца, промъкна се през него и скочи на земята. И докато тичаше към храсталака, тя все още пищеше. Колкото бързо и да бягаше, някой тичаше още по-бързо след него — една голяма и безформена фигура, която се движеше на ръце и крака. Детективът се ослуша, обърна се и позна преследвача си. Откъде се беше появил Баг? При скачането си на земята Майк нямаше време да се огледа. Джобът на дрехата му беше удивително лек. Той опипа с ръка и констатира, че револверът му липсва. При скачането беше изпаднал.

Бягайки през полето, Майк чуваше, че маймуната го следва. Той се спъваше в зелки и нагази в дълбоки бразди. Страшното животно все повече го наближаваше. Задната врата беше вече пред Майк, но беше заключена. Но дори и да не беше така, високият зид не можеше да бъде пречка за маймуната. Стената спря Майк. Със затаен дъх той се обърна към преследвача си и в тъмнината съгледа две зелени очи като две звезди на нещастието.